№ 354
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Бистра Н.
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20241001000255 по описа за 2024 година
С Решение от 07.02.2024 г. по т. д. № 1403/2023 г. по описа на СГС, ТО,
VI-8 с-в, са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 405, ал. 1
вр. с чл. 386, ал. 1 КЗ и чл. 409 вр. с чл. 405 КЗ от „Хепи фрутс“ ООД, ЕИК:
*********, срещу „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 70 000 лв.,
представляваща останала неизплатена част от застрахователно обезщетение
за претърпени вреди от застрахователно събитие от 11.11.2022 г., дължимо
въз основа на застрахователен договор „Индустриален пожар и други щети на
имущество“, сключен под формата на полица № 9100000022083 с покритие от
15.07.2022 г. до 14.07.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 27.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както
и за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 669,68 лв.,
представляваща мораторна лихва върху претендираната главница от 70 000
лв. за периода 11.11.2022 г. до 27.07.2023 г.
Постъпила е въззивна жалба от „Хепи фрутс“ ООД чрез адв. А. Г. срещу
Решение от 07.02.2024 г. по т. д. № 1403/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-8 с-
в.
В същата се излага, че решението е необосновано, незаконосъобразно и
немотивирано. Счита се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
е налице умишлен палеж. Излага се, че случилото се е възникнало от
самозапалване на машина с транспортни ленти, паркирана откъм вратата на
западната фасада на халето, което се подкрепя видеозаписи от система за
1
видеонаблюдение към датата на възникване на процесното събитие.
Поддържа се, че са налице основания за присъждане на застрахователно
обезщетение поради наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Индустриален пожар и други щети на имущество“ под формата
на полица № 9100000022083 с покритие от 15.07.2022 г. до 14.07.2023 г.,
между застрахованото дружество и застрахователя по отношение на
процесната сграда, находяща се в с. Ново село, ул. Ормана 1, с основно
покритие Клауза А – пожар; настъпило застрахователно събитие на
11.11.2022 г. – пожар; изпълнение на задължението на застрахования за
уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие; установяване вида и
размера на щетите, настъпили вследствие на застрахователното събитие и
установяване на причинната връзка между процесните щети и
застрахователното събитие.
Направени са доказателствени искания за допускане на оглед в
присъствието на вещо лице на преносима флаш памет, представляваща
носител на видеозаписи и снимки на описаните в жалбата събития, допускане
на видео-техническа експертиза относно автентичността и съответствието с
процесния инцидент на видео записите. В условията на евентуалност се иска
допускане на разпит на свидетел, с чийто показания да се установят сочените
факти относно момента на откриване на процесните видеа. Иска се допускане
на пожаро – техническа експертиза относно възникването на пожара.
Претендира се да се отмени Решение от 07.02.2024 г. по т. д. №
1403/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-8 с-в, като незаконосъобразно,
необосновано и немотивирано и да се постанови друго, с което изцяло да
бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от „Групама Застраховане“ ЕАД чрез юрк. С. П.. В същия се оспорва
подадената въззивна жалба като неоснователна и недоказана. Въззиваемото
дружество счита, че решението, постановено от първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно. Излага се, че правилно и обосновано
първоинстанционният съд е приел, че вредите, чието обезщетяване се иска са
настъпили вследствие на непокрит от застраховка риск. Счита се, че приетата
експертиза по делото установява, че пожарът е причинен умишлено от трето
лице. Ответното дружество излага, че при сключване на процесната
застраховка ищцовото дружество е било свободно да избере какво покритие
желае да бъде осигурено от застрахователя, като в Общите условия са
описани допълнителните рискове, които застрахователят предлага. Налице е
ясно разграничение между Клауза А „пожар“- при застрахователно събитие с
поява на огън по причина извън непосредствена човешка намеса, и
допълнителна Клауза А1 „умишлен пожар“- при застрахователно събитие
предизвикано умишлено от трети лица. Въззиваемото дружество отчита, че е
безспорно по процесната полица покритието е само за Клауза А „пожар“, като
не е предвидено покритие за допълнителна Клауза А1 „умишлен пожар“,
нито е направено заплащане на допълнителна премия. Счита се, че ответното
2
дружество не дължи застрахователно обезщетение на застрахования за
непокрит с договора застрахователен риск. Въззиваемото дружество
възразява срещу изложените доказателствени искания с довода, че не е
налице нито една от хипотезите на чл. 266 от ГПК.
Претендира се да се потвърди Решение от 07.02.2024 г. по т. д. №
1403/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-8 с-в, и да се остави въззивната жалба
без уважение.
С Определение от 15.04.2024 г., постановено по настоящето дело, съдът
е оставил без уважение направените доказателствени искания с въззивната
жалба.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на
страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално
допустима - подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал.
1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по
същество я намира за неоснователна поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на
въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СГС, а по конкретно наведените във въззивната
жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната
проверка, съдът намира следното:
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати обезщетение, което е равно на
действително претърпени вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 405 от КЗ и да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да се установи по безспорен начин: 1.
наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което са били
причинени имуществени вреди на застрахования; 2. щетата да е настъпила по
време на действието на валидно сключен договор за застраховка; 3.
договорната отговорност да представлява предвиден и покрит
застрахователен риск; 4. застрахованият да е изправната страна в
застрахователното правоотношение, т.е. да е изпълнил задълженията си по
3
договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със
законовите изисквания, респективно Общите условия на договора. 5. да е
доказан размера на претенцията. От друга страна, не следва да са налице
обстоятелства, които изключват отговорността на застрахователя да заплати
търсеното обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.
В конкретния случай не е спорно, че между ищеца и ответника е бил
сключен застрахователен договор „Индустриален пожар и други щети на
имущество“, под формата на полица № 9100000022083 с покритие от
15.07.2022 г. до 14.07.2023 г., както и че е определено и изплатено от
ответника на ищеца обезщетение в размер на 28 359,88 лв. във връзка с
настъпило застрахователно събитие „пожар“ на 11.11.2022 г.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че с оглед доказателствата
по делото вредите, чието обезщетяване се иска са настъпили вследствие на
непокрит от застраховката риск, какъвто е палежа. От приетата по делото
пожаро – техническа и оценителна експертиза се установява, че не е
възможно да бъде направен различен извод, освен този, че пожарът е
причинен умишлено от трето лице, като горепосочения механизъм на
настъпване на застрахователното събитие не представлява покрит риск.
Вещото лице по приетата комплексна пожаро-техническа и оценителна
експертиза разпитан в о.с.з. на 16.01.2024 г. заявява, че е 100% категоричен,
че става въпрос за внесен външен огнеизточник – заливане и след това
запалване. Следователно не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя,
че следва да се приеме, че не е установено по делото, че е налице „умишелен
пожар“, който е непокрит риск. Описаният в експертизата механизма на
настъпилото събитие, а именно в резултат на предизвикан от трети лица
пожар (механично счупване на стъклата; минимум четири броя несвързани
огнища) опровергават тезата, че е налице хипотеза по покрития риск „пожар“
– застрахователно събитие свързано с поява на огън с изключена човешка
намеса.
Предвид неоснователността на предявения главен иск изцяло
неоснователен е и акцесорния иск за лихва върху главницата.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено,
а подадената срещу него въззивна жалба, следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
По отношение на разноски:
Въззивното дружество „Хепи фрутс“ ООД, подало въззивната жалба,
претендира разноски на основание чл. 78 от ГПК. Ответното дружество
„Групама Застраховане“ ЕАД също претендира разноски.
С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция, а именно
оставяне без уважение на въззивната жалба и на основание чл. 78, ал. 3, вр.
чл. 81 от ГПК, на „Групама Застраховане“ ЕАД следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
4
което с оглед на фактическата и правна сложност на спора следва да бъде в
размер на 360 лева..
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 206/07.02.2024 г. по т. д. № 1403/2023 г.
по описа на СГС, ТО, VI-8 с-в.
ОСЪЖДА „Хепи фрутс“ ООД, ЕИК202425151, да заплати на „Групама
Застраховане“ ЕАД, ЕИК131421443 на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.8 от ГПК
сумата от 360 лева - разноски сторени във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5