№ 947
гр. Бургас, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:РАДОСТИНА П. П.ВА
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100500912 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от С. Д. И. с ЕГН-
********** от гр. Б., ж.к.Изгрев, бл.28А, ет.10 против Решение № 321/22.02.2022г. по гр.д.
№ 1758/2021г. по описа на РС-Бургас.
С обжалваното решение е отхвърлена предявената от въззивника искова
претенция по чл.19, ал.3 ЗЗД против П. К. В. с ЕГН-********** от гр. Б., ж.к.Л., бл. **, ет. *
ап. ** за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор от
16.06.2006г. за покупко-продажба на недвижим имот – жилище, с административен адрес в
гр.Бургас, ул.Трайко Китанчев № 37, находящо се в сутеренния етаж на триетажна жилищна
сграда, изградена в имот пл.№ 1111, парцел VII в кв.108 по плана на гр.Бургас, при граници
подробно описани в исковата молба, като жилището е със застроена площ от 26,60кв.м.,
състоящо се от една стая и сервизни помещения-тоалетна, ниша с мивка и помещение,
образувано под стълбището на сградата, ведно със съответните 8/207ид.части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху терена-реална част от СОС с идентификатор
07079.611.56.1.1 по КККР на гр.Бургас.
Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Изразява
несъгласие с изводите на съда по фактите и по правото. Твърди, че своевременно е отправил
молба с искане до съда за произнасяне с неприсъствено решение, воден от процесуалното
бездействие на ответника, но съдът не се е произнесъл по нея и така е заобиколил нормата
на чл.239 ГПК. Представя пред въззивния съд разписка за изплащане на цялата сума по
предварителния договор за процесния имот, като счита непредставянето й пред
първоинстанционния съд за личен пропуск на въззивника ищец. Твърди, че въпреки този
негов пропуск БРС е следвало да поиска този документ, но не го е сторил. Изразява
несъгласие с изводите в обжалваното решение, от които въззивникът разбира, че според
съда е купил „едно правно нищо“. Изразява недоумение, че трето лице/посочено е името
Х.Д.Р./, за когото твърди, че му е напълно неизвестен, и не е виждал при огледите на имота,
би могъл да осуети продажбата. Изразява несъгласие и по извода, че имота не е заснет в
1
действащите КККР и че ищеца не е ангажирал доказателства дали „имота изобщо
съществува“ и дали отговаря на изискванията за жилище по смисъла на чл.40, ал.1 от ЗУТ,
както и с извода, че последният не може да е годен обект на правото на собственост,
съответно на правна сделка.
Моли, обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно и да бъде постановено ново, с което предявената искова претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия П.
Кунчев В..
Районният съд е разгледал иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от лице, което има правен интерес от обжалване, и
съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което
е процесуално допустима.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на
обжалването е недопустимо по следните съображения:
Въззивникът С.И. е предявил срещу ответника П.В. иск с правно основание чл. 19,
ал. 3 ЗЗД. Препис от исковата молба е връчен на лично ответника на 08.06.2021г. като от
същия не е постъпил писмен отговор. Делото е насрочено за разглеждане в о. з. на
29.09.2021г., което поради нередовна процедура по призоваване на ответника не се е
провело и делото е отстрочено за 10.11.2021г. Междувременно в молба вх.
№18022/27.09.2021г. и молба вх.№ 22445/01.11.2021г. ищецът е заявил искане по чл. 238, ал.
1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Съдът е дал ход и е докладвал делото в
о. з. на 10.11.2021 г., отложил същото за 08.12.2021г. за събиране на доказателства от СГКК-
Бургас. В о.с.з. на 08.12.2021 г. е приел постъпилата преписка от СГКК и е приклочил
съдебното следствие, след което е произнесено тук обжалваното решение по чл.235 ГПК. По
искането на ищеца по чл.238 ГПК липсва произнасяне.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. В случая се установява, че ответникът не е подал
отговор на исковата молба пред първата инстанция, не се е явил в о.с.з. без да направи
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а преди първото по делото редовно
заседание ищецът е заявил писмено своето искане за постановяване на неприсъствено
решение. Според приложимата в случая практиката на ВКС, закрепена в решение № 157 от
29.11.2010 г. по т. д. № 262/2010 г., Т. К., І Т. О., „след като ищецът е упражнил своето
процесуално право и своевременно е поискал произнасяне от първоинстанционния съд с
неприсъствено решение, съдът е следвало да приложи процесуалната норма на чл. 239, ал. 3
ГПК точно, съобразно вложения от законодателя смисъл, опирайки се на обективните факти
по делото. Ако е считал, че някоя от конкретно посочените законови предпоставки не е
спазена, то съдебният акт, с който е следвало да се произнесе по това искане е точно
определен от процесуалната норма и това е определението по чл. 239, ал. 3 ГПК. Със своето
определение съдът следва да маркира кои точно предпоставки отсъстват и съставляват
пречка за постановяване на неприсъствено решение.“
Следователно своевременно упражненото от ищеца процесуално право да иска
приложение на института на неприсъственото решение препятства произнасянето на
първоинстанционния съд с решение по реда на общото исково производство, без преди това
да е постановил определение по чл. 239, ал. 3 ГПК, че не са налице визираните в закона
предпоставки. Само след отхвърляне на искането по чл. 238 ГПК, поради отсъствие на
предпоставки за неприсъствено решение, съдебното производство може да продължи по
2
общия ред и да приключи с обикновено решение. В противен случай, решение (по общия
ред) е недопустимо като постановено по невъведено искане, поради което подлежи на
обезсилване. В горния смисъл е и практиката на ВКС, изразена в Решение № 157/29.11.2010
г. по т. д. № 262/2010 г. на ВКС, І т. о., Решение № 705/17.01.2011 г. по гр. д. № 1388/2009 г.
на ВКС, IV г. о., Определение № 184/20.04.2015 г. по гр. д. № 306/2015 г. на ВКС, І г. о. и
др., която напълно се споделя от настоящият съд и с която първоинстанционният съд не се е
съобразил.
В настоящия случай липсва съответното произнасяне от първоинстанционния съд,
с което да се отхвърли искането за постановяване на неприсъствено решение с нарочно
определение и да се продължи разглеждането на делото по общия ред – чл. 239, ал. 3 ГПК.
За страната не е била налице възможност да организира защитата си след неуважаване на
претенцията по чл. 238 ГПК. При евентуално постановяване на такъв акт (когато съдът е
счел, че предявеният иск не е вероятно основателен), ищецът е можел да се възползва от
възможността да попълни делото с допълнителни доказателства за да потвърди исковата си
теза. Липсата на произнасяне на съда е преклудирала това негово право. Произнасяйки се
направо с решение по съществото на спора, обсъждайки събраните по делото доказателства,
без да е налице оспорване от страна на ответника, съдът е постановил недопустимо
решение.
Предвид изложеното решението на РС-Бургас следва да се обезсили, делото се
върне за ново разглеждане от друг състав, като производството следва да продължи от онова
процесуално действие на съда, свързано с произнасяне по искането по чл. 238, ал. 1 ГПК на
ищеца.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 321/22.02.2022г. по гр.д. № 1758/2021г. по описа на РС-
Бургас.
ВРЪЩА делото на РС-Бургас за продължаване на процесуалните действия
съгласно мотивите на настоящото решение – произнасяне по искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3