Р Е Ш Е Н И Е № 1545
04.05.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 8711/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор.
Искова молба на „Скай Холидейс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, п.к. 1680, ул.
Нишава бл. 11 ап. 20, депозирана против
„Аугуста - 91“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в Хисар, бул. Гурко № 3.
Според изложеното, на дата 20.11. 2015г.
ищецът превел по банкова сметка ***. Основание за превода отсъствало -
въпреки неколкократни покани , ответното дружество, стопанисващо хотел,
отказало да сключи с ищеца – туроператор
договор за туристическа услуга , изразяваща се в настаняване в хотела на
група туристи, или да върне платената сума. Затова ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение , издадена по частното дело № 4336 по описа на РС Пловдив за 2019г. Срещу
така издадената заповед ответникът подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК , и затова се иска
от съда да постанови решение, с което да
признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумата от 2318 лева – дадена без основание главница,
765.76 лева – законна лихва върху главницата
от дата 20.11.2015г. до 20.02.2019г,
ведно със законовата лихва върху главницата от датата на подаването на
исковата молба – 19.03.2019г до окончателното изплащане на вземането, както и
разноските по делото.
Ответникът оспорва исковете. Признава
получаването на сумата на процесната дата,
но твърди , че сумата е получена с основание, като съставлява авансово плащане от такова по
договор за групово настаняване на туристи , настанени в хотела на 21.11.2015г.
За цената на настаняването първоначално била издадена проформа фактура, вписана
като основание за извършването на кредитен превод. Издадената проформа фактура
била одобрена от ищеца преди датата на превода, възоснова същата било извършено
плащането, а след като същото било получено от ответника, той издал и
осчетоводил и окончателната фактура с № ***/23.11.2015г. Моли се иска да бъде
отхвърлен и да се присъдят на ответника
сторените по делото разноски.
Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че
фактурата с № ***/23.11.2015г е осчетоводена в счетоводството на ответното
дружество, като е отразена в дневника за продажби по ЗДДС за месец ноември
2015г. С нчисляването на сума за данък „добавена стойност“. При ищеца същата фактура обаче не е осчетоводена, счетоводно отразяване има само
на плащането на процесната сума.
Допустим установителен иск с правно основание
чл. 55 ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 422 от ГПК. Сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК са спазени , като има идентичност между
вземането, така, както е описано в зааявлението по чл. 410 от ГПК, и това,
предмет на исковата молба.
По същество, съдът съобрази следното :
В хипотеза по чл. 55 от Закона за
задълженията и договорите , ищецът доказва имущественото разместване, а
ответникът – наличие на основание за това разместване ; необходимо е също така
обогатяването на ответника и
обедняването на ищеца да почиват на общ правопораждащ факт.
Имущественото разместване между страните не
е спорен по смисъла на чл. 153 от ГПК факт, а и се доказва от приложеното на л.
9 от делото копие от кредитен превод.
Спорно е обаче дали към датата на превода ,
между страните има договор като основание за плащане от страна на ищеца, на
какъвто договор ответното дружество се е
позовало. На л. 68 от делото е представено копие от договор между
страните, по силата на който ответното
дружество – хотелиер приело да
изпълнява, по възлагане от ищеца –
туроператор, туристически услуги – да осигури на изпратените от ищеца туристи
своята база за настаняване,нощувки и допълнителни услуги, срещу което
туроператорът дължи възнагражение. Договорът е сключен на дата 17.02.2014г.,
валиден е безусловно до края на същата календарна година ( чл.VІІ т.3), като е договорено
и автоматичното продължаване на действието
му за цялата календарна 2015г . Няма данни по делото, а и не се твърди,
действието на договора да е прекратено
от някоя от страните преди
31.12.2015г. или например той да е бил развален поради неизпълнение по реда на
чл. 87 от ЗЗД преди тази дата и преди
датата на настаняванията.
Твърди
се обаче, че ответника е настанил в хотела си туристи, изпратени от
ищеца , в рамките на периода на действие на договора - през ноември 2015г. За
целта , ответното дружество ангажира
писмени доказателства - изходящи
от него частни документи , извлечение от хотелската компютърна система
„Рецепция“ за настанени заради мероприятие на ищеца гости на дата 21.11.2015г.
Съдът приема този факт за осъществен, като кретира извлечението от хотелската
система в тази му част независимо от частния му характер – по делото отсъстват
данни , които да противоречат на твърденията в документа, а в друг такъв на л.
40 от делото , неоспорен, фигурира като настанено на същата дата лице
управителят и едноличен собственик на капитала
на ищеца С.А.
Ищецът обаче твърди , че договорът е
подписан от лице без власт да го
представлява и затова е недействителен. Установява се включително от служебно
извършена от съда в Търговския регистър
справка, че до 23.11.2017г *** на ищцовото дружество е била Р.П.Т., презюмиран
автор на подписа под договора от дата 12.02.2014г.; отсъстват индикации
този подпис да е положен от друго лице. Дори да се приеме
обратното - че подписа под договора е на
мним представител, то не може да доведе
до различен извод на съда. Сделката между страните е търговска, тоест ,
подчинява се на правилото на чл. 301 от Търговския закон, според което „ когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването”. Противопоставяне липсва , не се твърди или доказва; нещо повече, има
плащане по нея.
Затова съдът не може да отрече съществуването на договор
между страните , включително като основание за имущественото разместване, при
което исковете са неоснователни - състав по чл. 55 от Закона за задълженията и
договорите не е осъществен.
Разноските по делото се понасят
от ответника, в пълен размер.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
Отхвърля исковете на „Скай
Холидейс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, п.к.
1680, ул. Нишава бл. 11 ап. 20, да се
признае за установено по отношение на
„Аугуста - 91“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в Хисар , бул. Гурко № 3, съществуването на
вземане за сума 2318 лева, платена без основание на дата
20.11. 2015г. по банкова сметка ***
, и 765.76 лева – законна лихва върху главницата от дата 20.11.2015г. до 20.02.2019г, за които
суми е издадена заповед за плащане №
2646 по частното дело № 4336 по описа на
РС Пловдив за 2019г., като неоснователни.
Осъжда Скай Холидейс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в София, п.к. 1680, ул. Нишава бл. 11 ап.
20, да заплати на
„Аугуста - 91“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в Хисар , бул. Гурко № 3, сумата от 500 лева
разноски по делото.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив, в срок от две
седмици от датата на съобщаването му, с препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ ВЛАДИМИР
РУМЕНОВ
Вярно с оригинала: Ц.В.