Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мая Маркова | |
С присъда № ... от 25.11.2011 година, постановена по НОХД № ..../2011 година Г. районен съд е признал подсъдимите А. Б. А. и Б. Г. Д. за виновни за това, че на 11 срещу 12.02.2011 година в Г.Л. след предварителен сговор помежду си, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на МПС отнели с намерение да присвоят от владението на собственика „Д.Й. И С.” СД без съгласието на представител на дружеството бобинажни проводници с различно сечение, отпадъчна мед, мостов кабел всичко на обща стойност 3238,70 лв. като случаят е немаловажен и на основание чл.195 ал.1 т.3 пр.1, т.4 пр.1 и т.5, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.58а ал.1 НК им наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл.25 ал.1, вр.чл.23 ал.1 НК наложил на А. Б. А. едно общо наказание между наложените с присъдата по НОХД № 1147/2011 г. и НОХД № 883/2010 година и двете на ГОРС в размер на най-тежкото от тях, а именно една година лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим, като на основание чл.25 ал.2 НК приспаднал изтърпяното наказание по НОХД № 883/2010 година. На основание чл.69 ал.2, вр.чл.68 ал.1 НК привел в изпълнение присъдата по НОХД № 429/2008 година по описа на ГОРС, като постановил Б. Г. Д. да изтърпи отделно отложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Осъдил А. Б. А. и Б. Г. Д. да заплатят солидарно на „Д.Й. И С.” СД сумата 3238,70 лв., представляващи обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увредата 12.02.2011 година до окончателното й изплащане и сумата 200 лв., представляващи направени разноски. Разпоредил се с веществените доказателства и осъдил А. и Д. да заплатят съответни разноски по делото и ДТ по уважения граждански иск. Недоволен от присъдата останал Б. Г. Д., който като я обжалва твърди, че същата е постановена в нарушение на материалния закон и наложеното наказание е явно несправедливо. Окръжният прокурор счита жалбата за неоснователна и предлага на съда да постанови решение, с което да потвърди присъдата като правилна и законосъобразна. Гражданският ищец, редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание и не заема становище по жалбата. Жалбоподателят лично в съдебно заседание поддържа жалбата си и моли съда да намали размера на наложеното му наказание. Въззиваемият съподсъдим А. лично в съдебно заседание заявява, че е доволен от присъдата и не се присъединява към жалбата на Д.. Великотърновския окръжен съд след като провери присъдата по повод жалбата, както и на основание чл.314 НПК правилността й изцяло, обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид исканията и доводите на страните, намери за установено следното: Производството пред районния съд е протекло по реда на глава 27 НПК, като двамата подсъдими на основание чл.371 т.2 НПК са признали изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са дали съгласие да не се събират доказателства за тези факти. На основание чл.373 ал.4 НПК районният съд е приел в мотивите си за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт. Въз основа на самопризнанията на подсъдимите, които се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства районният съд е приел фактическа обстановка, установяваща по безспорен начин , че на 11 срещу 12.02.2011 година двамата подсъдими след предварителен сговор помежду си и като използвали л.а. отишли до сградата на пострадалото дружество, проникнали на втория етаж през отворен прозорец, след което счупили стъклото на вратата на работилницата и от там изнесли различни вещи – бобинажни проводници с различни сечения, медни отпадъци и мостов кабел, всичко на стойност 3238,70 лв. съгласно заключението на съдебно оценъчната експертиза. Пренесли вещите в чували до автомобила, където ги натоварили. Автомобила пренощувал пред дома на А., а на другата сутрин отново двамата – А. и Д. обгорили проводниците на една поляна, след което продали медните отпадъци в Г.В. Т.. При тази фактическа обстановка, която се споделя изцяло и от въззивната инстанция, безспорно е установено, че двамата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.15 ал.1 т.3 пр.1, т.4 пр.1 и т.5, вр.чл.194 НК тъй като са се сговорили предварително, използвали са МПС и са проникнали в сградата на пострадалото СД чрез счупване на прозорец, представляващо разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот от където са отнели без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвоят посочените движими вещи. Правилно и обосновано районният съд ги е признал за виновни по този текст от закона. При определяне на наказанията съдът е отчел всички относими смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и определил наказание съответстващо както на обществената опасност на деянието, така и на обществената опасност на дейците. Районният съд е изложил подробни мотиви относно смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, които се споделят изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Твърдението на жалбоподателя, че при определяне на наказанието му съдът не е отчел намÕрението му да възстанови половината от стойността на отнетото умищуство, с което е наложил несправедливо наказание е неоснователно. Нито в производството пред районния съд, нито в производството във въззивната инстанция не са представени доказателства за възстановяване на каквато и да било част от стойността на отнетото имущество, което да де основание това да бъде отчитано като смекчаващо вината обстоятелство. Само по себе си изявено намерение за възстановяване не може да бъде отчитано на каквото и да било обстоятелство. Като взе предвид гореизложеното въззивния съд намира, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. При извършената на основание чл.314 НПК цялостна проверка на присъдата съдът не констатира нарушения, водещи до нейната отмяна. Водим от горното и на основание чл.338 НПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА присъда № 804 от 25.11.2011 година, постановена по НОХД № 1147/2011 година от Г. районен съд като правилна и законосъобразна. Решението не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |