Мотиви към решение № 71/09.06.2020 г., постановено
по НАХД№ 561/ 2019 г. по описа на РС- Димитровград.
1. Против В.В.В.,род. на *** ***, б. гр.,
неженен, с основно образование, ЕГН **********, неосъждан е внесено
постановление за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.
78а от НК, за това, че на
11.11.2019 г. в гр. Димитровград, без надлежно разрешително държал
високорисково наркотично вещество метамфетамин с нетно тегло 2.51 гр. със
съдържание на метамфетамин 41.3 %. на стойност 62.75 лв., съобразно ПМС
№23/1998 г. па МС за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, като случаят е маловажен и макар и непълнолетен е разбирал
свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките
си- престъпление по чл.354а ал.5. вр. ал.З т.1. вр. чл.63. ал.1 т.5 от НК.
2. ПРОКУРОРЪТ- г- н Палхутев приема обвинението за
доказано и предлага наказание обществено порицание като единствено възможно.
3. ЗАЩИТНИКЪТ- адв. П. при ХАК пледира недоказаност на
предявеното обвинение, изключване на доказателствен материал поради множество
съществени процесуални нарушения при неговото събиране в хода на досъдебното
производство..
4. ОБВИНЯЕМИЯТ- В.В.В. не се признава за виновен.
Приложим
закон:
5. НАКАЗАТЕЛЕН
КОДЕКС.
чл.354а,ал. (3)
Който без надлежно разрешително придобие или държи наркотични вещества или
техни аналози, се наказва: ал.(5) В маловажни случаи по ал. 3 и 4 наказанието е
глоба до хиляда лева.
Чл. 63. (1) За
непълнолетните предвидените в особената част на този кодекс наказания се
заменят: 5. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - изм., бр.
26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 103 от 2004 г., в сила 1.01.2005 г.,
бр. 75 от 2006 г.) глобата - с обществено порицание;
Факти по
делото.
6. Непълнолетните Ж. / на 14 г./ и П./ 17 г./ на11.11.2019
г. следобед решили да се разходят до детска площадка, находяща се в близост до
училище „П. Славейков“, което се намира в центъра на гр. Димитровград. Двамата
живеели в кв. Славянски/ около 15- 20 мин. пеша до целта им/.Св. Ж. минал през дома на св. П. заедно потеглили,
първият бил с тротинетка, вторият- с велосипед. Движели се по ул. Вл. Поптомов,
посока запад- изток и наближили бивша детска градина „Й.Чанкова“, на улицата на
северен тротоар. Прекият им път преминавал през двора на тази градина, те
влезнали и заобиколили сградата от
източната й страна. В този край седял г- н В., когото и двамата свидетели
познавали. Г-н В. извикал св. П. при
себе си, в ръцете си сдържал кутийка с енергийна напитка „Monster“, въртял в ръка черен цилиндричен предмет-
грендер, двамата започнали да си говорят по общи теми, а през това време св. Ж.
се отдалечил на известно разстояние от тях, тъй като разговора не представлявал
интерес за него. Ж. се намирал по- близо до северен вход на двора на градината,
а г- н В. и П.- между сградата, северна ограда и западно от този вход.
7. В това време служителите на МВР- св. Б., М. и Б.
извършвали обход на района, в който детската градина се намирала. Около 16:00
часа я приближили, тя била обект, който
представлявал интерес за полицията, предвид данните, които имали, че често пъти
там се събирали лица, които извършвали вандалски прояви, употреба на алкохол и
наркотици, използвайки обстоятелството, че по настоящем заведението не
работило. Св. М. управлявал патрулен автомобил, който подкарал в посока южен
вход на двора на градината/ през който св.Ж. и П./, а Б. и Б. се отправили пеша
към северен вход на същата градина, в близост до който всъщност се провеждала
срещата между г- н В. и двамата непълнолетни. Приближавайки входа възприели г-
н В., който представлявал интерес на органите на МВР, предвид известни на тях
данни за съпричастност към криминална дейност, в частност свързана с наркотици.
Г- н В. също видял св. Б., който бил с униформа и веднага побягнал в посока
запад, но от южната страна на детската градина, а Б. побягнал да го гони, като
извикал „Стой, спри“. Св. Б. / цивилно
облечена/ в същото време отишла при Ж. и П. и им разпоредила да останат на
място. Още в началото на бягството си, г- н В. изхвърлил предмети на земята,
което било възприето от Б. и Б.. Б. преценил, че няма как да настигне бягащият
г- н В., който прескачал вече оградата, след 15- 20 метра се спрял, върнал се и
възприел хвърлените на земята предмети, между които цилиндричен черен предмет- грендер/дробилка/
и един брой черно полиетиленово пликче с клипса, вързано с ластичка в друго
черно пликче, съдържащо прозрачно
кристално вещество, жълтеникаво на цвят. Грендера намерил на мястото, където
първоначално г- н В. стоял/където първоначално бил възприет и от полицаите/, а
на разстояние от около 5- 6 метра- пликчето, което след хвърлянето паднало на
плочките пред градината , нямало други предмети там. Пренесъл вещите в близост
до североизточен ъгъл на сградата на детската градина. Св. М. бил уведомен за
случилото се, дошъл на място, използвайки ръкавици отворил пакетчето и възприел
веществото в него. Била извикана оперативна група, членовете на която
осъществили полеви тест на веществото, което реагирало на метамфетамин. В
присъствието на св. Т. и св. И. като поемни лица бил съставен протокол за оглед
на местопроизшествие, ведно със снимков албум/л.6- 8 от д.п./.
8. Св. Ж. и П. беседвали в този период от време със
св. Б., отрекли да са виждали наркотици при г- н В., казали, че и те нямали. В
последствие били отведени в РУ- МВР- Димитровград, където били разпитани без
присъствие на психолог и родител, но в присъствието на инспектор ДПС- св. П..
Служителите на МВР се свързали с бащата на г- н В., когото добре познавали, на
следващият ден г- н В. ***, където бил разпитан като свидетел.
9. На 15.11.2019 г. била изготвена експертиза в гр.
Стара Загора на намереното вещество в пликчето и по грендера/съответно Обект 1
и Обект 2/. Първото се оказало метамфетамин с нетно тегло 2.51 гр. със
съдържание на метамфетамин 41.3 %, . Обект №2 бил в недостатъчно като
количество, но реагирало на марихуана. Остатък от анализа на метамфетамина бил
2.45 гр. На 18.11.2019 г. протокола за експертизата бил изведен под рег.№ 349р-
25651, съответно бил приложен по настоящото дело.
10. Стойността
на метамфетамин с нетно тегло 2.51 гр. със съдържание на метамфетамин 41.3 %,
възлизала на 62.75 лв., съобразно ПМС
№23/1998 г. па МС за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството.
11. На
19.11.2019 г. г- н В. бил привлечен в качество на обвиняем.
12. Г- н В.
се водел на отчет в ДПС от м. август 2019 г., не били прилагани възпитателни
мерки по реда на ЗБППМН и не е бил осъждан по смисъла на НК, нито освобождаван
от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК.
За някои процесуални въпроси.
13. Защитата
повдигна няколко въпроса, свързани с процеса, а и съдът служебно намира, че
следва да се изложат известни съображения за други процесуални особености ,
свързани с настоящото дело.
14. Във
връзка с последното, следва да се отбележи, че събирането на доказателства, в
частност- гласните такива, в контекста на чл. 378, ал.2 от НПК бе извършено от
този съд пряко, устно и непосредствено. Законът от една страна дава възможност
на съда да преценява събраните в наказателното производство доказателства, т.е.
– да цени протоколите за разпит на свидетели, дадени в досъдебното
производство, а от друга страна- да събира и нови доказателства.Често пъти в
практиката се поставя въпроса, възможно ли е, уповавайки се на посоченото
правило, съдът да използва протоколите от разпит на обвиняем и свидетели,
дадени на досъдебното производство, без да изпълнява нарочната процедура за
приобщаване чрез прочитане, визирани в чл.чл. 279 и 281 от НПК, заедно с
използване на непосредствено и пряко дадени показания/ обяснения в с.з., като
аргументите в едната или друга посока са множество. Този съд не се наема да
заема позиция по този спорен въпрос, който не е уреден подробно в НПК.
15. Все пак
при проведеното съдебно следствие се приложиха правилата на чл. 281 от НПК по
отношение на прочитане на протоколи за разпит на св. Ж. и П.. За разкриване на
обективната истина обаче, съдът изобщо не използва протоколите, закрепващи
показанията на свидетели, събрани на досъдебното производство. Така проблема с
качеството на извършваните разпити в тази предходна фаза и тяхната допустимост е
без значение, съответно възражението на защитата в тази посока съдът не
обсъжда, защото това се явява безсмислено.
16. Първоначален
е доводът на защитата за изявена пристрастност на обвинението, изразяваща се в
използване на негативни констатации за личността на обвиняемият, заложени в
началната част на постановлението, с което съдът е сезиран. По- нататък,
защитата твърди, че тези констатации на прокурора са и неверни.
17. Съдът е
напълно съгласен с това възражение. Не е добре, не и правилна тази практика, с
която се стреми насаждане на субективно мнение, с данни, които по – скоро приличат на публицистика. Този стил е
неприемлив за правото, а още повече- за наказателното. По тази причина съдът
напълно ги игнорира и не ги взе предвид.
18. Не може
да се счете обаче, че това съставлява съществено процесуално нарушение, довело
до ограничаване правата на защитата. Прокурорът е счел, съобразно субективните
си виждания, че това е начинът, по който трябва да напише своето постановление.
Този подход все по- често се среща в наказателният процес, той е порочен, но не
и недопустим. Единственият правилен, според този съд отговор е, внесените в
постановлението/ обвинителен акт такива данни
да не се вземат предвид при постановяване на окончателният съдебен акт,
но не може делото да се прекрати и върне на прокурора, като се задължи да
напише нещо, което той не желае, касаещо материалните въпроси, подлежащи на
обсъждане в контекста на чл.301, ал.1 от НПК.
19. Атакува
се от защитата тактиката на събиране на гласни доказателства. Твърдението е, че
необосновано е бил разпитан г- н В. на 12.11.19 г. като свидетел, при
положение, че е било ясно, че ще бъде привлечен като обвиняем. Защитата не е
права тук. Вярно е, че при достатъчно данни спрямо едно лице, че е извършител
на конкретно престъпление е ненужно то да бъде разпитвано като свидетел, но
настоящият случай е различен.
20. Ясно е,
че още на 11.11.19 г. органите по разследването имат данни, че е извършено нещо
нередно, което вероятно би представлявало престъпление. Пак така очевидно е, че
вероятен извършител, възможно и не единствен на това престъпление да е г- н В..
Към 12.11.19 г., когато се е явил за разпит, разследващият орган обаче няма
ясна представа за един ключов елемент от обективната страна на престъплението
по чл. 354а от НК, а именно- намереното вещество/ в случая- вещества/ по две от
веществените доказателства- в пликче и по грендера, представляват ли наркотични
вещества, включени в Списък№ 1 на чл.3,
ал.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични. Така е твърде обосновано да бъдат разпитани всички лица, касаещи
случая, към които несъмнено е и г- н В..
21. Но преди
да бъде установено изобщо, че има престъпление, то няма как да има обвиняем. От
друга страна, трудно може да бъде обяснено, защо към този момент се разпитват
всички причастни лица, а не и г- н В., с идеята че в бъдеще вероятно ще бъде
обвинен.
22. По-
нататък, експертизата, която установява за нуждите на досъдебното производство
какво представляват намерените вещества е предадена на органите по разследване
в Димитровград на 18.11.19 г. На 19. 11.19 г. същият е привлечен като обвиняем.
Няма закъснение или каквото и да е съмнително значение на тези действия на разследването.
23. Трябва
да се отбележи, че разследващите органи е нямало как да са убедени с
изискуемата сигурност на НПК, какво точно е намерено. Както се оказва,
веществото по грендера е недостатъчно да обоснове престъпление по чл. 354а от НК, със същият успех това е можело да се случи и с другото намерено. В този
случай, чисто хипотетично, ако е бил привлечен г- н В. на 11.11.19 г. като
обвиняем, то той е нямало за какво всъщност да бъде привлечен като такъв- не е
установено извършване на престъпление. При такова прибързано действие, г- н В.
с правото си би имал претенции към Държавата и в частност- органите по
разследване за противозаконни действия.
24. Дали е
бил безсмислен разпита на г- н В. като свидетел – това е хипотетичен въпрос.
Освен гореизложеното, в правото на разследващите органи е да организират
процеса по събиране на доказателства, гарантирайки възможен минимален стандарт
на засягане личните права на гражданите, а в друг контекст- това е тактика на
разследването, която е предмет на оперативна самостоятелност на органа, така и
не подлежи на съдебен контрол по целесъобразност. Ако пък доводът на защитата
е, че е бил осъществен тормоз върху г- н В., то горните мотиви на съда
несъмнено го опровергават.
25. Съществен момент в защитната тактика е атака
на протокол за оглед на местопроизшествие/ л.6- 8 от д.п./, с различни аргументи: 1. Че той не установява
действително разположение на заснетите в последствие веществени доказателства,
а след преместване, така и поемните лица не участват в оглед на
местопроизшествие и не го удостоверяват, което унищожава доказателствената
стойност на този протокол; 2. След като този протокол е негоден, то и са негодни/ недостоверни/
веществените доказателства по делото, в частност- наркотиците, защото са събрани
по ненадлежен ред; 3. Тези веществени доказателства е могло да бъдат събрани
при хипотезата на чл. 161, ал.1 от НПК, но това не е сторено, така и проблемът
не е решен и следва да бъдат изключени и те от доказателственият материал; 4.
Свидетелите Б. и Б. дават показания, които не могат да бъдат ценени от съда в
светлината на чл. 118, ал.2 от НПК, защото свидетелстват за действия, извършени
от тях при условията на чл. 194, ал.2 и чл. 212, ал.2 от НПК. Така съдът не
следва да се опира на тези доказателствени средства и тях трябва да изключи от
доказателственият материал. От тук няма годни доказателства, които да се
използват от съда. В тази си поредност
съдът обсъди възраженията по- долу.
26. Протокол за оглед на местопрестъплението се
извършва на местности, помещения,
предмети и лица с цел да разкрият, непосредствено да изследват и да запазят по
реда, установен в този кодекс, следи от престъплението и други данни,
необходими за изясняване на обстоятелствата по делото/ чл. 155, ал.1 от НПК/.
По настоящото дело имаме такъв, който на първо място описва мястото/ л. 6 от
д.п./, след което описва и веществени доказателства, които са снимани на л. 8,
а на л. 9 е приложена компютърна извадка от интернет- сайт с карта на
местопрестъплението.
27. Не се спори, че това е мястото, където е протекла
срещата между органите на реда и г- н В.. Не се спори, че веществените
доказателства са преместени от св. Б., след което е протекло следственото
действие – оглед- на мястото и на веществените доказателства. Не се спори, че в
последствие на самият протекъл оглед, на място присъстват поемните лица- св. Т.
и св. И., те виждат веществените доказателства подредени, така както и съдът ги
видя на снимките.
28. Така няма проблем с мястото на деянието, а с това,
какъв е този протокол по характер и дали след като не съдържа данни за
първоначалното местоположение на веществените доказателства, а те са в
последствие преместени, не се говори за протокол за приобщаване на веществени
доказателства, а от тук- че огледа е незаконен по смисъла на чл.156, ал.1 от НПК.
29. Поемните лица удостоверяват това, което виждат.
Това е сградата на детската градина и веществени доказателства. Всички обекти
съществуват. Така протокола за оглед не удостоверява нещо невярно. Той е
съставен в необходимата и изискуема по закон процесуална форма, т.е. не е невалиден.
30. Дали става въпрос за оглед на местопрестъпление или
оглед на веществени доказателства е поантата на тази атака на защитата , според която всъщност се
описват веществени доказателства, а не е направен оглед на местопрестъпление.
31. Веществените
доказателства са автономен носител на информация, която стига до участниците в
процеса чрез тяхното прилагане към делото във всички случаи, когато това е
възможно. Веществените доказателства могат да бъдат приобщени както чрез
писмени доказателствени средства като протоколи за оглед, за претърсване или
изземване, така и чрез веществени доказателствени средства като фотоснимки,
диапозитиви, планове, схеми и др. Възможни са и хипотези, когато те се
представят от свидетели или обвиняем и тогава ръководещият процеса орган дължи
постановяване на съответен акт, в който да отрази извършеното процесуално
действие на прилагане. Очевидно е, че събирането на веществени доказателства
може да се осъществи чрез различни доказателствени способи.
32. Всъщност е без значение, кой е процесуалният
способ, по който едни веществени доказателства се приобщават към делото. Това
може да се случи и във всяка една фаза на процеса , включително и в съдебната.
Това е въпрос не на допустимост, а на основателност и причастност към една или
друга материална теза в процеса.
33. След като протокола за оглед отговаря на формалните
изисквания на НПК, съставен е от надлежен орган, в присъствие на поемни лица, то той е годно
доказателствено средство и следва на общо основание да се цени като такова.
Противният аргумент на защитата е неоснователен.
34. Веществените доказателства са приобщени по делото чрез протокола за
оглед, който : 1. Отговаря на изискванията на чл.155 и сл. от НПК; 2. Отговаря
на изискванията на чл. 132, ал.1 от НПК; и 3. Веществените доказателства се
намират на съхранение при компетентната служба, съобразно правилата на чл. 132,
ал.4 от НПК. Както се посочи, няма пречка да бъде инкорпориран протокола за
оглед на веществени доказателства към протокол за оглед, а на общо основание
протокола за оглед на веществени доказателства не изисква и присъствие на
поемни лица, така всъщност всички процесуални стандарти са постигнати за този
протокол.
35. Пак следва да се спомене, че разместването на веществените
доказателства, респективно- къде, от кого и при какви обстоятелства са намерени,
няма отношение към процесуалната им стойност, а към предмета на доказване по
чл. 301, ал.1, т.1 от НПК.
36. Не е необходимо в случая да е била проведена
процедура по чл. 161 от НПК. Целта на огледа е да се разкрият,
непосредствено да се изследват и да се запазят следи от престъплението и други
данни необходими за изясняване на обстоятелствата по делото. За това
процесуално действие в чл. 155 и чл. 156 НПК не се изискват разрешение
или одобрение от съдия. Доколкото при това процесуално действие се откриват и
изземват предмети, следи и пр. според мястото, на което са открити, се обсъжда
и необходимостта от прилагане на чл. 161, ал. 2 НПК.
37. Твърдението
на обвинението е, че веществените доказателства не са иззети, не е извършено
претърсване, а са намерени на земята- на обществено място, изхвърлени от
обвиняемият, а не иззите при претърсване от него. Изобщо приложение на чл. 161
от НПК тук не може да се коментира, предвид и обхвата на тези действия по чл.
160 от НПК. Това възражение е също неоснователно.
38. Б. и Б. са полицейски служители, очевидци на
престъплението- така както се твърди от прокурора. Служителите на МВР,
ангажирани с оперативната работа преди началото или по време на наказателния
процес, независимо от обвързаността си с него, не са участници в самата
процесуална дейност; тяхната заинтересуваност от разкриване на престъплението
подлежи, разбира се, на отчитане, но не е пречка да свидетелстват, след като
такава пречка не е заинтересуваността дори на частния обвинител, гражданския
ищец и гражданския ответник (арг. от чл. 93, ал. 1,
т. 2 НПК).
Те не само че могат да бъдат свидетели, но и са особено важни за разкриване на
обективната истина. Процесуалното възражение не се прие от съда.
39. В резюме,
съдът на база гореизнесеното изгради своите изводи въз основа на събраните в
с.з. гласни доказателствени средства, писмените и веществени доказателства ,
съдебна експертиза- събрани на досъдебното производство.
Правни
изводи по въпросите в чл. 301, ал.1, т.1- 2 от НПК.
40. Въпросът с веществените доказателства е централен
по това дело. В частност- къде, кога, от кого и при какви обстоятелства са
намерени би дал отговор на въпросите, визирани в чл. 301, ал.1, т.1 от НПК.
41. Както се отбеляза, липсва оглед на мястото, където
веществените доказателства са намерени, така и протокола за оглед на
местопрестъпление не помага особено тук.
42. Очевидци на станалото са две групи свидетели.
Първата от тях са непълнолетните Ж. и П.. Втората група са полицаите-
св. Б., Б. и М.. По това дело тези две групи са само условно разделени, техните
показания не си противоречат, взаимно се
допълват, до колкото това е възможно.
43. Първите
четирима свидетели дават ясно да се разбере, кога и къде е мястото- на 11.11.19
г. следобед/ около 16:00 часа в гр. Димитровград, в двора на детска градина Й.
Чанкова, където двамата свидетели срещат г- н В., а след това на място се
озовават и Б. и Б.. В. побягва, а Б. побягва след него. До тук показанията
съвпадат изцяло. Показанията на св. М. са добавъчни- доколкото той дава
сведения за пристигане на тримата полицаи, тяхната разстановка и в последствие-
огледа от него на веществените доказателства.
44. По-
нататък Ж. твърди, че не е видял какво
държи и какво носи г-н В. при разговора си. П. обаче заявява, че по време на
беседата си с г- н В., последният е държал черният цилиндър. Тук разминаване
също няма. Както стана ясно, св. Ж. не участва в разговора и е отдалечен от
двамата говорещи, така е нормално да не възприеме какво държи и какво носи г- н
В.. Ж. по никакъв начин не е ангажиран с тези действия и казано най-
прагматично- те не го интересуват, обичайни са.
45. Б. е
човекът, който е преследвал г- н В., той възприема, че В. изхвърля два
предмета. Първият още при тръгването си- това е грендерът, за което има
съвпадение с изнесеното и от П.. Вторият – той и съществен за обвинението
е черното полиетиленово пликче, в което
както се оказва се съдържа предметният наркотик. Според Б., този предмет В.
изхвърля на около пет- шест метра след като е побягнал. Това е възприето и от Б.,
която също не е твърде отдалечена и е могла обективно да го стори.
46. Б. се
отказва от гонитбата- което е нормално, предвид индивидуализиране на г- н В.,
т.е. – възможността да бъде открит в последствие, несъответствието във
възрастта- оценявайки правилно обстановката, че г- н В. като по- млад и по- лек
от Б. ще успее да избяга, а и най- вече- заради изхвърлените предмети.
47. Няма
причини за този съд да се съмнява в показанията на Б.. Предварително следва да
се посочи, че в съответствие с чл. 117 НПК, със свидетелски показания
могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които
допринасят за разкриване на обективната истина.
48. Като че ли защитата хвърля сянка върху
достоверността на показанията на всички полицаи, без нарочно да въвежда такова
възражение, посочвайки предубеденост на органите на МВР, поради вероятен
предходен инцидент между г- н В. и служител на реда. Както съдът посочи,
данните за личността на обвиняемият, изложени в постановлението не се взеха
предвид при постановяване на акта по същество, а това отношение е равностранно-
валидно и за двете страни в процеса. Но и извън този принципен подход следва да
се констатира, че по това дело данни за предубеденост на полицаите и по-
конкретно- на Б. и Б. не се представиха, съответно – не се събраха.
49. Това, че Б. и
Б. познават г- н В. при и по повод работата си , свързана и с употреба и
разпространение на наркотици не е
обстоятелство, което да въведе съмнение в достоверността на показанията им.
Обективни данни за това дава и официалната характеристична справка, която със
всички резерви по отношение на доказателствената й тежест посочва нещо
официално,което няма как да не се кредитира- че
се е водел на отчет в ДПС от м. август 2019 г. В крайна сметка
работа на полицаите е да знаят кое лице има склонност да се въвлича в
противоправна дейност, това е една от основните им задачи с цел превенция и
разкриване на престъпна дейност. Че г- н В. представлява интерес за полицаите
не е нещо, което може да се използва против тях и да доведе априори до
пристрастност.
50. Така липсват каквито и да основания, съдът да се
съмнява в казаното от Б., то се покрива изцяло с показанията на св. Б., допълва
се по отношение на едното намерено вещество доказателство с изнесеното от св. П.,
а на принципно ниво е скрепено със задължението на свидетеля да говори
достоверно.
51. Това са вещите, които са били у г- н В. и са изхвърлени
от него по време на гонитбата със св. Б.- формен полицай.
52. Не може да се приеме, че св. Б. се е объркал и е взел друг предмет, а не полиетиленовото
пликче. Б. категорично отрича тази възможност и съдът му дава вяра. Става
въпрос за място с плочник, в светлата част на денонощието – слънчево, ясно
време при добра видимост/ л.6 от протокола за оглед/, така е логично и житейски
оправдано да бъде прието, че св. Б. е видял как В. изхвърля полиетиленовото
пликче, то пада на сравнително чисто място.
53. Укоримо ли е последващото поведение на св. Б.- да
вземе изхвърленото веществено доказателство за да го разгледа е въпрос, който е
извън преценката на съда и няма отношение по делото. Факт е, че липсват каквито
и да е данни за промяна в субстрата на това веществено доказателство, от
момента, в който то е паднало на земята , до момента, в който е изготвен
анализа върху него от вещото лице.
54. Наистина по този начин е затруднено документиране
със снимков материал къде точно е паднало пликчето- но само толкова. Както се
посочи, факта дали то е било в притежание на г-н В. не може да се установи с
огледа в конкретният случай. Тук то се установява с гласните доказателствени
средства. Те са еднопосочни, за този съд е несъмнено, че именно г- н В. е
държал двете веществени доказателства и се е освободил от тях, след като е
възприел полицаите.
55. Безспорно е установено, че в пликчето се съдържат
вещества, включени в Приложение №1 към чл. 3, т.1 от Наредба №293/27.10.2011
г., релевантна към чл.3, ал.2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите(ЗКВНВП), като забранени за приложение. Става
въпрос високорисково наркотично вещество метамфетамин с нетно тегло 2.51 гр.
със съдържание на метамфетамин 41.3 %, за което следва да се довери
заключението на вещото лице.
56. Обвиняемия няма надлежно разрешително(лицензия) да
държи тези вещества по смисъла на чл. 7, ал.1 от ЗКВНВП .
57. Стойността на наркотичните вещества е определена
законосъобразно по реда на Постановление №23/29.01.1998 г.- на стойност от 62.75 лв.
58. С оглед количеството наркотични вещества и ниска
стойност, случаят следва да се приеме за маловажен в контекста на чл. 354а,
ал.5 от НК.
59. Не са налице изискванията за малозначителност по
смисъла на чл. 9, ал.2 от НК.
60. Въведеният довод за деяние, извършено от
непълнолетен поради лекомислие или увлечение е несъстоятелен. С цялостното си
поведение и характеристика, като лице регистрирано в ДПС, както и от начина, по
който се опитва да избегне органите на реда и да се освободи от наркотика,
обвиняемият не дава и белег да се усъмни съда, в способностите му да оценява
поведението си.
61. Тук следва да се посочи, че поддържаното в някои
доктринерни разработки виждане, че в случай на извършване на престъпление от
непълнолетен, винаги следва да се назначава експертиза от психолог/ психиатър
за оценка на предпоставките на чл. 61 от НК не се споделя от този съд.
Усложняване, утежняване и в крайна сметка- оскъпяване на процеса, чрез събиране
на такъв род доказателства, зададено като императив е неоправдано. Когато няма
никакви съмнение за интелектуалното ниво по принцип, съответно- в конкретна
ситуация на обвиняемият – непълнолетен това е безсмислено действие. Още повече,
че такова искане не е направено , а се загатва в пледоарията , а съдът прецени,
че не са налице предпоставките за възобновяване на съдебното следствие, предвид
изводите си по- горе. В случаят не може да намери приложение хипотезата на чл.
61 от НК.
62. Престъплението е извършено умишлено при условията
на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК- обвиняемият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал настъпването на тези последици, макар и непълнолетен е
разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи
постъпките си.
За
наказанието
63. За извършеното престъпление са налице
предпоставките на чл. 78а от НК , тъй като за умишленото престъпление се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко
наказание; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК; състава на
специалната норма не включва причинени от престъплението имуществени вреди,
такива липсват.
64. По тези причини съдът освободи обвиняемият от
наказателна отговорност на посоченото основание за така извършеното от нея
престъпление.
65. Единственото възможно в случая наказание е
обществено порицание, което бе и наложено от съда .
66. С оглед
специфичната обстановка в страната и света, без ясна прогноза в бъдеще, предвид
и неяснотите по отношение на учебният процес, респективно- различни форми на
обучение, поради и факта, че обвиняемият е вече почти на 19 години, съдът
намира за правилно това наказание да
бъде изпълнено чрез поставяне на диспозитива от решението на определеното за
това от Кмет на Община Димитровград място
По конфискация
и разноски.
67. Съдът постанови отнемане предмета на престъплението
метамфетамин 2.45 гр., в полза
на Държавата.
68. Вещественото доказателство- черен
метален грендер, като вещ без стойност
следва да бъде унищожено
69. С оглед признаването на обвиняемият за виновен, той
трябва да възстанови направените на досъдебното производство разноски по сметка на ОД на МВР- Хасково в размер на 131.34 (сто тридесет и един лева и 34 ст.) лв.
Мотивиран така, съдът постанови своето решение.
Съдия: