Решение по дело №4191/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260630
Дата: 6 октомври 2021 г. (в сила от 4 февруари 2022 г.)
Съдия: Методи Неделчев Антонов
Дело: 20205330204191
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 260630

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

06.10.2021 г.                                                                                  гр. Пловдив                               

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД                 VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

На двадесет и първи юли две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МЕТОДИ  АНТОНОВ

 

Секретар: Милена Георгиева

Като разглежда докладваното от съдията

АНД № 4191 по описа за 2020 година

                                    

Р      Е      Ш      И :

 

       ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 2841687, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което К.Н.К., с ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100/сто/ лева.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

                         

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

М    О    Т    И    В    И:

 

                Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.      

          Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 2841687, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което К.Н.К., с ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100/сто/ лева.

Жалбоподателят К.Н.К., в жалбата и в молба, подадена от процесуалния му представител, навежда доводи за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон при издаване на процесния електронен фиш. Прави искане за неговата отмяна като незаконосъобразен и неправилен. Претендира направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Не се явява и редовно призования процесуален представител на жалбоподателя.

Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по подадената жалба.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя К.К. е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 18.03.2019г. в 13:46ч. в гр.Пловдив, бул.“Санкт Петербург“ № 1, посока бул.“Кукленско шосе“, установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № *****, за превишаване на разрешената скорост с 23 км/ч при управление на МПС – товарен автомобил „Хюндай И 30“ с рег.№ *****. На датата на нарушението МПС се движело с 73 км/ч при разрешена скорост в населено място от 50 км/ч. Скоростта от 73 км/ч била с 3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 76 км/ч – т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача.

 

Процесното МПС е собственост на „*****“ ООД, чийто представител предоставил декларация във връзка с разпоредбите на чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която посочил, че на процесната дата МПС е било във владение на жалбоподателя К.К..

За така установеното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП жалбоподателя бил санкциониран с глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, кредитирани изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

По правилността на електронния фиш настоящият съдебен състав приема, че от събрания по делото безпротиворечив доказателствен материал се доказа жалбоподателят да е осъществил от обективна и от субективна страна състава на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което му е наложено наказание с обжалвания електронен фиш. От обективна страна на 18.03.2019 г. в 13:46 часа в гр.Пловдив бул.“Санкт Петербург“ № 1, посока бул.“Кукленско шосе“, жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „Хюндай И 30“ с рег.№ *****, като се е движил със скорост от 73 км/ч при разрешена в населеното място скорост от 50 км/ч. От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.

Правилно и законосъобразно според съда е определен субектът на административнонаказателната отговорност като е издаден ЕФ срещу К.К., който е посочен от собственика на товарния автомобил като лицето, в чийто владение се е намирал същия на датата и часа на нарушението.

За така установеното нарушение е издаден обжалвания ЕФ, за която форма и съдържание следва да се приемат за задължителни само изброените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити. От отразеното в електронния фиш се установява, че същият съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера  и комуникации тип ARH CAM S1 № *****. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство. Процесният случай е от втората група мобилни АТСС - временно разположени на участък от пътя. Предвид легалното определение за АТСС и техните видове, посочено в §6, т.65 от ДР на ЗДвП, въпросното техническо средство за измерване се явява „мобилно“ по своя характер. Същото представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху т.нар. триножник, преносима поставка с три крака. Посоченото изключва същото да е „прикрепено“ към земята, каквито са стационарните АТСС, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя, т.е. „мобилно“ АТСС.

За да е законосъобразно използването на техническото средство, следва да са налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. /Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

 

В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, валидно до 07.09.2027 г., в което АТСС е вписано под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. Към датата на нарушението същото е преминало техническа проверка с периодичност от една година, за което е бил издаден протокол от проверка № 59-С-ИСИ/11.10.2018 г. със заключение, че АТСС съответства с одобрения тип. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното местоположение, ограничението на скоростта на контролирания участък, началото и края на работата по час и минута и номер на първо и последно статично изображение, в който промеждутък е и номерът на снимката, въз основа на която е издаден електронен фиш, броя на установените нарушения.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че извършването на нарушението именно от него не било установено по несъмнен начин поради наличието и на други заснети МПС-та на самото изображение. Използваното в случая АТСС ARH CAM S1 е снабдено с вградена система за разпознаване в реално време на регистрационни номера на МПС, движещи се с превишена скорост, като за тази цел оперира с лазерен лъч. След заснемане на нарушението,  данните за същото и за МПС, с което е допуснато превишението на скоростта се съхраняват в паметта на техническото средство и въз основа на тях се издава ЕФ.

Правилно и законосъобразно за така установеното нарушение жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, която норма предвижда наказание глоба  в размер на 100 лв. за водач, който превиши разрешената скорост извън населено място от 21 до 30 km/h.

Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

С оглед изложените съображения Електронният фиш следва да бъде потвърден като законосъобразен.

С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователна. Доколкото въззиваемата страна не е направила искане в тази насока, не следва да  й бъдат присъждани разноски.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                            

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:                  

 

 

 

 

 

 

 

Вярно с оригинала:                                                                  

/А.Ф/