РЕШЕНИЕ
№ 4351
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:.............
при участието на секретаря ...........
като разгледа докладваното от ............. Гражданско дело № 20231110126505
по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ............., със
седалище и адрес на управление: ................ срещу .............., ЕГН: **********,
с адрес: .............., с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се признае за
установено, че В. А. Н. дължи на ............... сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК № 5659 от 18.02.2023 г., издадена по ч.гр.д. №
61071 по описа за 2022 г. на СРС, 59-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата в качеството
на собственик на процесния имот е клиент на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като за процесния период е
консумирала топлинна енергия за процесната стойност, която не била
заплатила. Искането към съда е да постанови решение, с което да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че не е потребител на
топлинна енергия, както и че по делото липсват доказателства, от които да се
установи по категоричен начин, че е собственик или вещен ползвател на
процесния недвижим имот, оспорват се също така и исковете за дялово
разпределение и лихви. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца с молба от 04.07.2023 г. е
1
представил относимити към спора документи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Производството се развива
след постъпване в срок на възражение против заповед за изпълнение,
издадена в полза на ищеца и предвид изричната разпоредба на чл. 415 ГПК за
ищеца е налице интерес от търсената защита и производството се явява
допустимо.
За да бъдат уважени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153 ЗЕ, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно
и главно доказване възникването на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия
период за процесния имот, както и реалната доставка на топлинна енергия на
посочената в исковата молба стойност.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че Общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на посочените норми се
налага изводът, че потребители/ клиенти на топлинна енергия, с които
възниква облигационно отношение по договор за доставка на топлинна
енергия по силата на закона, са собствениците или титулярите на вещно право
на ползване на топлоснабдени имоти, в които ищцовото дружество доставя
топлинна енергия.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г., постановено по
тълк.д. № 2 по описа за 2017 г. на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
2
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. При постигнато
съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
В конкретния случай от страна на ищеца не са ангажирани
доказателства, от които да се установява при условията на пълно доказване,
че ответницата В. А. Н. през исковия период е била собственик или вещен
ползвател на процесния апартамент. Единственият приобщен документ по
делото е Договор за продажба на държавен пнедвижим имот по реда на НДИ
от 28.06.1996 г., но в него фигурира друго лице, различно от ответницата –
............. Ищеца не е ангажирал доказателства, нито пък е направил
доказателствени искания в тази насока, за да докаже, че ответницата ......... и
лицето, посочено в Договор за продажба на държавен пнедвижим имот по
реда на НДИ от 28.06.1996 г. – ............, са едно и също лице. От това следва,
че не се доказа при условията на пълно и главно доказване, че ответницата В.
А. Н. има качеството на потребител на топлинната енергия, доставяна от
ищцовото дружгество, поради което и не може да се направи категоричен
извод за възникнало между страните облигационно отношение за доставка на
топлинна енергия.
Поради гореизложеното, съдът счита, че в настоящия случай
ответницата не е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове,
доколкото по делото няма убедителни доказателства, че същата е собственик
или вещен ползвател на имота. С оглед горното исковете с правно основание
чл. 422 ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД за незаплатена топлинна енергия и дялово
разпределение следва да бъдат отхвърлени, а поради неоснователността на
иска за главница, неоснователни се явяват и акцесорните искове за
обезщетение за забава по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, което
налага отхвърлянето им.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има ответницата, като същите са в размер на 400 лева – адвокатско
възнаграждение за един адвокат в минимален размер.
Водим от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ............... с ЕИК ..........., със седалище и
3
адрес на управление ...... срещу В. А. Н. с ЕГН **********, от ........, искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че същата дължи на
............... сумата в размер на 1 453, 06 лева (хиляда четиристотин петдесет
и три лева и шест стотинки), представляваща главница – цената на
незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно
със законната лихва от 10.11.2022 г. до окончателното плащане вземането,
сумата в размер на 248, 36 лева (двеста четиридесет и осем лева и тридесет
и шест стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020
г. до 20.10.2022 г., сумата в размер на 32, 29 лева (тридесет и два лева и
двадесет и девет стотинки), представляваща главница – цената на извършена
услуга за дялово разпределение за периода м.10.2019 г. до м.04.2021 г., ведно
със законната лихва от 10.11.2022 г. до окончателното плащане вземането,
сумата в размер на 6, 36 лева (шест лева и тридесет и шест стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 20.10.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 5659 от
18.02.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 61071 по описа за 2022 г. на СРС, 59-ти
състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ..............., ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление: ............ да заплати на В. А. Н. с ЕГН **********, от гр.
.............., сумата в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща
направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
ищеца - ............
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4