Р Е Ш Е Н И Е
№ 232
гр. Русе,
11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе
I касационен състав, в открито заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при секретаря Галина Кунчева и в
присъствието на прокурора Емилиян Грънчаров,
като разгледа докладваното от съдията Дякова к.а.н.д. №
210 по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон
за административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII
от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Директора на Национално ТОЛ
управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, чрез процесуален
представител юриск. Д. К. - И., против Решение № 310 от 02.05.2023г., постановено
по АНД №332/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № BG-28052022/4000/Р8-607/21.11.2022г.,
издадено от Директор на Национално ТОЛ управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“/АПИ/, с което
на ответникът по касация П.И.П. за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП и на същото
основание е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800лв.
Касационният
жалбоподател, представляван от юрисконсулт в сектор “Контрол и правоприлагане“
Русе, отдел “Контрол и правоприлагане“ на НТУ към АПИ твърди, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния
закон. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление не били допуснати
процесуални нарушения. Констатациите в АУАН не били оборени в производството
пред районния съд, а деянието било доказано по несъмнен начин. Твърди, че
правилно е ангажирана отговорността на нарушителя, тъй като управляването на ППС
по платената пътна мрежа, без да е заплатена определената от закона такса било
нарушение наказуемо по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Според касационния жалбоподател
при провеждане на административно наказателното производство не били допуснати
процесуални нарушения, като правилно бил приложен материалния закон и правилно
бил санкциониран водача на процесното ППС, като нарушението било безспорно
установено. Въз основа на подробно изложени мотиви в касационната жалба, в представено
писмено становище, както и в съдебно заседание, моли за отмяна на обжалваното
решение и потвърждаване на НП. Претендира присъждане на разноски –
възнаграждение за юрисконсулт, като заявява възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение за адвокат от ответната страна.
Ответникът по
касационната жалба се представлява от упълномощен процесуален представител –
адв. Р., която в подробен отговор по нея и в съдебно заседание изразява становище
и сочи доводи, че същата е неоснователна. Твърди, че правилно районният съд при
преценка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление,
установява и включени в мотивната му част факти, относими към съществени
признаци на административното нарушение, които обаче отсъстват от съдържанието
на иницииращия административнонаказателната процедура АУАН. Поддържа становище,
че както правилно е приел районният съд въвеждането на непредявени до момента с
АУАН фактически обстоятелства в санкционния акт, свързани с проявната форма на
нарушението, представлява по своята същност изменение на обвинението. В тази
връзка излага подробни доводи относно правилността на мотивите на съда за
допуснати както в АУАН, така и в НП нарушения на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и
т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. По изложените мотиви в отговора и в
съдебно заседание според ответника по жалбата решението на районния съд било
правилно и законосъобразно и следвало да бъде потвърдено. Претендира присъждане
на разноски по представен списък.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и
оставяне в сила решението на РС - Русе.
Съдът, като взе
предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
С решение № Решение
№ 310 от 02.05.2023г., постановено по АНД №332/2023 г. по описа на Районен съд
– Русе, е отменено Наказателно постановление /НП/ № BG-28052022/4000/Р8-607/21.11.2022г.,
издадено от Директор на Национално ТОЛ управление /НТУ/ към Агенция
„Пътна инфраструктура“/АПИ/, с което на ответникът по касация П.И.П. за
нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП и на същото основание е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лв.
От фактическа страна
е прието, за установено, че на 28.05.2022 г. в 06:54 часа в направление
излизане от територията на Република България, на граничен
контролно-пропускателен пункт Връшка Чука, е пристигнало пътно превозно
средство Рег. № 0405КР, вид: влекач, марка и модел Рено Премиум, с обща
техническа допустима максимална маса – над 12 тона, управлявано от ответникът
по касация П.И.П.. След извършена проверка от страна на контролните органи е
установено, че цитираното ППС е засечено с устройство с идентификатор № 40341 на
27.05.2022 г. в 06:50:11 часа на Тръстеник път І-5, отсечка 25+914, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, което попада в категорията ППС за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. В посочения акт е
отбелязано, че горепосоченото обстоятелство се потвърждава от приложен доклад
от Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Горното е квалифицирано
като нарушение на чл. 179, ал.3а от ЗДвП, за което на П.И. е съставен АУАН № BG28052022/4000/Р8-607/28.05.2022 г.
След съставянето на
акта същия бил предявен на жалбоподателя, който вписал, че няма възражения и
такива не били депозирани и в срока, и по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на
посочения АУАН, на 21.11.2022 г. директор на Национално ТОЛ управление/НТУ/ към
Агенция „Пътна инфраструктура“/АПИ/ съставил обжалваното НП № BG-28052022/4000/Р8-607/21.11.2022г., с което на
ответникът по касация П.И.П. за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП и на същото
основание е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800лв. В
наказателното постановление е посочено, че на 28.05.2022г. П. е заплатил
дължимата, независимо от съответната административнонаказателна санкция, такса
по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 133,00лв., което се потвърждава и от
издадената за плащането квитанция за платени пътни такси в Република България
от 28.05.2022 г. В НП е посочено още, че съгласно чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП
нарушителят разполага с възможността да заплати
компенсаторна такса по чл. 10, ал.2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване
на акта, в който случай същият би се освободил
от администаритвонаказателна отговорност за конкретното нарушение, но същата не
е била заплатена и съответно не е постъпвала по сметка на АПИ в 14-дневен срок
от връчването на акта за установяване на администаритвно нарушение на
нарушителя. Въз основа на приложената Заповед № РД № ЗАМ-332/32-66544/28.02.2020
г. на директор на Агенция „Митници“
съдът е приел, че АУАН е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 167а,
ал.12 от ЗДвП лице със Заповед № РД -11-167/08.02.2021 г. на председателя на
управителния съвет на АПИ.
При преценка на така
установените факти и обстоятелства и събраните в хода на административно
наказателното производство и съдебното оспорване гласни, писмени и веществени
доказателства РС Русе е достигнал до извод, че в административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според
състава на първоинстанционния съд в процесното наказателно постановление освен
описаната фактическа обстановка, за разлика от АУАН, вече е привнесен факт
касаещ изпълнителното деяние, а именно, че се касае за заплатена такса за ППС с
две оси, а реално превозното средство е било с пет оси и се касае не за изцяло
неплатена такса по чл. 10, ал. 1, т.2 от ЗП, а за неправилно определена такава
и заплатен по-нисък размер на същата, но отново както и в АУАН-на, не е
посочено точно извършеното нарушение от страна на жалбоодателя, а е посочено
единствено административно санкционната разпоредба, въз основа на която му е
наложено съответното административно наказание - чл. 179, ал.3а от ЗДвП.
Въз основа на изложеното
първоинстанционният съд е приел, че след като не е приложил точно материалния
закон, АНО е извършил и нарушение на
ЗАНН. Районният съд е достигнал до този извод, тъй като били налице допуснати
съществени пороци, респ. нарушени императивни разпоредби на чл. 42, ал.1 т.5 от ЗАНН отнасящи се за издадения АУАН и чл. 57, ал.1 т.6 от ЗАНН, и в двата
горепосочени акта не били посочени точно законовите разпоредби, които са били
нарушени виновно.
В заключение, съдът
е достигнал до извод за допуснати нарушения при прилагането на материалния и
процесуалните закони в осъщественото административнонаказателно производство,
довели до незаконосъзоабраност на изадденото НП, поради което го е отменил.
Настоящата
касационна инстанция споделя мотивите на РС Русе, поради което не следва да ги
преповтаря, а препраща към тях.
Направените в касационната жалба възражения са
неоснователни, по следните съображения:
Както
в процесните АУАН и НП, така и в жалбата си до настоящата касационна инстанция
административно-наказващият орган недопустимо приема, че управлението на ППС по
път включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал.1, т.2 във вр. с чл. 10б, ал.4 от ЗП,
представлява административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Фактическият
състав на административно нарушение, наказуемо по силата на посочената
разпоредба, изисква да е налице неизпълнение на „съответните задължения за
установяване на изминатотото разстояние /т.е. бездействие/, съгласно ЗП, за
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа“, чието ползване е
започнато или незакупуване на маршрутна карта. Въззивният съд подробно е
посочил правната регламентация на тези „съответни задълженя“, поради което
същата не следва да бъде преповтаряна.
В касационната жалба са неоснователни
доводите, че в НП правилно е посочена нарушената материалноправна норма.
Посочено е, че нарушението е по чл.179,
ал.3а от ЗДвП, според който водач, който
управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство,
се наказва с глоба в размер 1800 лв. Посочената норма е санкционна, в нея не се
посочват права и задължения на водача. В разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП
се съдържа правилото за поведение, което според наказващия орган е нарушено,
тъй като в посочената норма е вменено, че водачът на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за
участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице. Неправилната квалификация на нарушението
е съществено нарушение на процесуалните правила, нарушена е императивната
разпоредба на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, като неправилно са посочени законните
разпоредби, които са били нарушени виновно. Нарушението е съществено, защото е
свързано с правото на защита на жалбоподателя, в правото на който е да разбере
какво нарушение е извършил и срещу какво да се защитава, като допуснатото
нарушение е самостоятелно основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.
Независимо, че в процесните АУАН и в НП
е посочена една и съща правна квалификация на нарушението, описаните в АУАН
факти са относими към нарушението по чл. 179, ал.3б от ЗДвП, а наличието на
очертания фактически състав на нарушението по чл. 179, ал.3а от ЗДвП за пръв
път е изложено от Директора на Национално тол управление в издаденото
наказателно постановление, където е посочено, че: „След извършена служебна проверка от
страна на административнонаказващия орган е установено, че движението на превозното средство с рег. № Р0405КР е
отчетено в Електронната система за събиране на пътни такси като нарушение, тъй
като за същото е била получена тол декларация за сегмент номер **********, но
декларираните данни са за ППС с категория над 12 тона с 2 оси, а от снимковия
материал, приложен към нарушението от рамка 40341, е видно, че процесното
превозно средство се е движило с общо 5 оси. Поради установената разлика в
подаваните брой оси (ППС над 12 тона с 2 оси) и тези, с които реално се е
движило превозното средтво (влекач с 2 оси с прикачено ремарке с 3 оси) не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
съглеасно изискванията на ЗП.“ В съставения АУАН относно броя на осите е оставено многоточие и няма
вписани данни. Следователно, в нарушение на чл. 42, ал.1, т.4 от ЗАНН АУАН не
съдържа никакви констатации относно съставомерните по приложения санкционен
текст обстоятелства. Непълнотата в описанието на нарушението в АУАН е
категорично доказана, и този порок е съществен, а нередовността е неотстранима
по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Наказващият орган за пръв път с наказателното
постановление е въвел в процеса фактите, които обуславят съставомерността на
деянието. АУАН обаче е този, който установява нарушението и е извън
правомощията на административнонаказващия орган за първи път в наказателното
постановление, да приема за осъществили се нови фактически положения, различни
от тези съдържащи се в АУАН. Затова и
наказаното лице не е могло да упражни правото си на защита по това обвинение по
предвидения в ЗАНН ред /след съставяне и предявяване на акта/, вменено му за
пръв път с издаденото наказателно простановление. Така посоченото представлява
процесуално нарушение от категорията на съществените, което е основание за
отмяна на издаденото наказателно постановление. АУАН има обвинителна функция и
с него се лимитират пределите на административнонаказателното обвинение от
фактическа и от правна стран, поради което описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат еднозначно в
акта за установяването му и в издаденото въз основа на същия наказателно
постановление.
Задължителен реквизит от съдържанието
както на АУАН, така и на НП е нарушената материалноправна норма. Изискването на
закона същата да бъде посочена има за цел да определи от една страна единството
между нарушеното правило за поведение и твърдяното административно нарушение и
от друга страна да обезпечи извършването на контрол за законосъбразност. В
процесния случай, както в АУАН, така и в НП е посочена само санкционната норма
на чл. 179, ал.3а от ЗДвП. Настоящият състав не възприема изложените
съображения от касатора, че нормата едновременно съдържа правило за поведение и
санкция. Съответна на нея е императивната разпоредба на чл.139, ал. 7 от ЗДвП.
В този смисъл се налага извода, че в АУАН и НП не е налице реквизита по чл. 42,
ал.1, т.5 респ. чл. 57, ал.1 , т.6 от ЗАНН. Порокът е съществен, тъй като
нарушава правото на защита на санкционирания субект, а също така възпрепятства
възможността за извършване на контрол за законосъобразност.
Като е стигнал до този извод, районният
съд е постановил правилно решение и след като не са налице заявените с жалбата
касационни основания за отмяната му, същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на
спора, на основание чл. 63д от ЗАНН, в полза на ответника по касация следва да
се присъдят направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по
представения списък в размер на 480 лв. Сумата съответства на предвиденото
минимално такова по чл.7, ал.2, т.2 във връзка с чл.18, ал.2 от Наредба №
1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
предвид на възражението на касатора и
действителната фактическа и правна сложност на делото. Направените разноски следва да бъдат възложени на Агенция „Пътна
инфраструктура“, която е юридическото лице. Водим от горното и
на основание чл.63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 310 от 02.05.2023г., постановено по АНД №332/2023 г. по описа на Районен съд
– Русе.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София да заплати П.И.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 480 /четиристотин и
осемдесет/ лв. - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.