Р
Е Ш Е
Н И Е
№417
гр. Хасково, 01.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на тридесети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Гергана Мазгалова
и прокурора Делчо
Лавчев
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 436 по описа на Административен съд - Хасково за 2020г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 84,
ал. 2 вр. с чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на А.К.
срещу Решение № УПХ-32/27.05.2020г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция
за бежанците.
В жалбата се твърди, че оспореното
решение е незаконосъобразно поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на
закона. Същото било постановено в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложените
от решаващия орган съображения били незаконосъобразни, тъй като бил игнориран факта,
че причините жалбоподателят да напусне страната си на произход били свързани с
наличието на заплаха за неговия живот и сигурност. Същият изпитвал страх от
депортиране и затова излъгал за произхода си. Решението било и немотивирано,
тъй като административният орган не обсъдил фактите и обстоятелствата, подробно
изложени от жалбоподателя. Липсата на оценка на тези факти и обстоятелства, от
значение за конкретния случай, довели до произнасянето на незаконосъобразно
решение, което следвало да бъде отменено. С оглед на така изложеното, се моли
атакуваното решение да бъде отменено, като на административния орган бъде
указано да постанови решение, с което да допусне до общо производство
разглеждането на молбата за закрила.
ОТВЕТНИКЪТ – ИНТЕРВЮИРАЩ ОРГАН при
ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ, РПЦ – Харманли, чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание, оспорва жалбата. Счита същата за
неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена. Подробни съображения
излага и в писмени бележки.
Представителят на ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО намира жалбата за неоснователна. Пледира за оставянето
ѝ без уважение.
Административен съд – Хасково,
като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа
страна следното:
С Молби до Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет, първата от които подадена чрез Дирекция
„Миграция“ на 05.05.2020г. и втората - подадена чрез РПЦ – Харманли с вх.№ 351/11.05.2020г.,
заведени в ДАБ под рег.№ УП-15526/11.05.2020г., жалбоподателят е поискал
международна закрила от Република България. В първата молба същият е вписан с
имената А. М., гражданин на Либия.
В Регистрационен лист рег.№
УП-15526/11.05.2020г. търсещият закрила е записан като А.К. от Либия, роден на ***г.
в Либия, гр.З., с постоянен адрес в с.А. гр.З., Либия, религия – м., сунит,
етническа принадлежност – а., професия – п., с основно образование, неженен,
без документи за самоличност.
С Писмо рег. № УП-15526/12.05.2020г.
на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална
сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е
посочено, че на границата чужденецът се е представил като А. М., гражданин на
Либия.
С кандидата било проведено интервю
по Глава шеста, Раздел I - чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол
рег.№ УП-15526/19.05.2020г. В хода на интервюто жалбоподателят е заявил нови
данни относно самоличността си, като е посочил, че е гражданин на Алжир и
пояснил, че е излъгал относно самоличността си, защото се страхувал да не бъде
депортиран. Пояснил, че при задържането
си се представил с различни имена отново от страх . Посочва, че живял в гр.А.,
А.. Не бил женен. Работел като сладкар в гр.А.. Не членувал в политическа
партия, нямал проблеми с властите в А., не бил член на въоръжена групировка.
Напуснал Алжир легално със самолет от гр.А. за гр.Истанбул, Турция и след като прекарал там четири месеца, на
21.04.2020г. влязъл в България нелегално, укрит в товарен влак. Посочва, че не
е бил арестуван никъде, че не е осъждан и срещу него няма заведени дела.
Основната причина, поради която напуснал А., била икономическа – произхождал от
бедно семейство и едва се издържали. Към него не били отправяни заплахи, нямал
проблеми заради принадлежността си към арабската етническа група, нито заради
изповядваната религия. Върху него не било оказвано насилие. Подавал молба за
закрила в България, за да работел. Не искал да се върне в Алжир, тъй като
нямало работа и нормални условия за живот.
С Решение № УПХ-32/27.05.2020г. на
Интервюиращ орган в Регистрационно приемателен център – Харманли при ДАБ Недялка
Петрова, е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на А.К. на
основание чл. 70, ал. 1 във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. След
извършена преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на
молителя и с държавата му по произход, административният орган е достигнал до
извода за явна неоснователност на подадената молба за международна закрила.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на
жалбоподателя на 01.06.2020г., а жалбата срещу решението е подадена същия ден (видно
от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния
срок по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е
отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното в настоящото
производство решение е издадено от компетентен орган – Н. Б. П., младши експерт
в Регистрационно - приемателен център – гр. Харманли, определен със Заповед №
РД05-227/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10
от ЗУБ за интервюиращ орган.
Решението
е обективирано в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за
постановяването му.
Оспореното
решение е издадено в ускорена процедура в производството по общия ред по реда
на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, производството се
образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за
международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 11.05.2020г., а
оспореният акт е издаден на 01.06.2020г. при спазване на срока по чл. 70, ал. 1
от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.
В хода на производството пред
решаващия орган при РПЦ – гр.Харманли, с чужденеца е проведено интервю, отразено
в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на
разбираем за него език.
Не се установява
и нарушение на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от
ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила.
Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава
незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда
на чл. 70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а
в този случай съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 9, изр. 2 от ЗУБ такова
становище не се изисква.
Съдът счита, че оспореното решение
е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският
законодател установява като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и
на хуманитарен статут, се сочат в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1
от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който
поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може
или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като
се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на
основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по
произход.
В настоящия случай, видно от
протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, същият
заявява като причини за напускане на Алжир икономически такива – произхождал от
бедно семейство и трудно се издържали, искал да осигури бъдещето си като млад
човек в Европа и съответно не искал да се върне в Алжир поради липсата на работа
и нормални условия на живот. Правилно административният орган е посочил, че така
заявените мотиви от страна на молителя не попадат в предметния обхват на ЗУБ.
Видно от бежанската история на
жалбоподателя, същият е живеел сравнително спокоен живот в Алжир - не е
преживявал физическо или психическо насилие и не се установява срещу него да е
било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, нито да
има риск от бъдещо такова. Извод в насока липса на осъществено преследване по
смисъла на ЗУБ по отношение на жалбоподателя може да се извлече и от факта, че
същият е напуснал страната си по произход легално. В този смисъл,
административният орган е извършил единствената възможна преценка, изследвайки
данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод
относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на
бежанец. Настоящият жалбоподател не навежда твърдения за наличие у него на
опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на
семейството му по причини, въведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка
правилно е прието, че от материалите по преписката не може да се направи извод
за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ,
изразило се в действия измежду посочените в ал. 5 на същата норма, поради което
не са налице субективният и обективният елемент на предвиденото в цитираната
разпоредба понятие „основателни опасения от преследване“. При това положение
правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска страната си,
мотивиран единствено от съображения от личен, икономически характер, които не
са релевантни за настоящото производство.
Съдът намира за правилна и
обоснована и преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата за
предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1
и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на
чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на
бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по
произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание,
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота
или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай чужденецът
въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на
опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде
подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.
Третата причина за предоставяне на
хуманитарен статут - тази по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу
живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за
налична по отношение на оспорващия.
Със свое Решение от 17.02.2009 г.
по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van
Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за
приложението на чл. 15, б. ”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от
29.04.2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение
на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като
лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и
относно съдържанието на предоставената закрила, Съдът на Общността (голям
състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1.
съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя
за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи
доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото
лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални
власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на
държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба,
достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да
се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в
съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се
излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително
понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена,
но текстът на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от
Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело №
С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.
В конкретния случай, за да
отхвърли молбата за този вид закрила, решаващият орган се позовава изцяло на
факти, които се съдържат в Справка с вх. № МД-268/18.05.2020г. и в Справка с вх.№ МД-285/26.05.2020г., и двете
на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ, установяващи съответно актуалната
обстановка в Алжир и Либия. На основание чл. 21, т. 8 от Устройствения
правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията
събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети
сигурни държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и
културна информация, информация за правната уредба и за спазването на правата
на човека. Цитираните справки са изготвени от компетентен орган, в кръга на
правомощията му, представляват официален писмен документ и обвързват съда да
приеме за доказани фактите, удостоверени с тях, ако същите не се оборват чрез
други надлежни доказателства.
По делото липсват данни ситуацията
в Алжир или Либия да сочи на наличие на „вътрешен въоръжен конфликт“ по смисъла
на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, който да е до степен на безогледност и повсеместност,
тоест да обхваща цялата територия на съответната държава, както и живота и
здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия, сам по себе си да е
изложен на реален риск от посегателство. Тоест не се доказва наличие на такъв
вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията на Алжир
или Либия, който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от
17.02.2009г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б.
„в” от Директива 2004/83 ЕО (отм.).
При липса на други
противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на
ответника, съдът не може да обоснове извод за основателност на молбата за
предоставяне на статут на А.К. по реда на чл. 9 от ЗУБ.
Не се установява да са налице и
основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ, за да се наложи извод за
предоставяне на такъв статут.
Административният орган е изпълнил
задължението си за задълбочено и всестранно установяване на релевантните за
неговата решаваща роля факти, обсъдил е актуалната обстановка в страната по
произход, като е направил правилен извод, че по отношение на жалбоподателя не
са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в
действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на
хуманитарен статут по реда на чл. 9 от ЗУБ.
Настоящият съдебен състав счита,
че оспореното решение не страда от порок, налагащ отмяната му по смисъла на чл.
146 от АПК. Ето защо същото следва да се потвърди, като подадената жалба като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.К. против Решение №
УПХ-32/27.05.2020г. на Интервюиращ
орган към Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: