№ 118
гр. Велико Търново, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ М.А
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20224001000102 по описа за 2022 година
намери за установено следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 65 от 29.12.2021 г., постановено по т.д. № 79/2021
г. Плевенският окръжен съд осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД –
гр.София да заплати на КР. Т. П., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП,
осъществено виновно от Н. Д. П. на 14.07.2020 г., при сключена от
собственика на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. №
ЕН **** КС, застраховка “Гражданска отговорност“ с полица №
BG/30/120000527988/17.02.2020г., издадена от ЗАД “ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, със срок на покритие от 17.02.2020 г. до 17.02.2021 г., сумата от
40 000 лв., ведно със законната лихва съгласно чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ,
считано от 10.06.2021 г. до окончателното изплащане, като за разликата от 40
000 лв. до 100 000 лв. и за лихвата от 14.07.2020 г. до 09.06.2021 г. отхвърлил
иска като неоснователен. Осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД – гр.
София да заплати на КР. Т. П., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени при същото
1
ПТП, сумата от 178.32 лв., ведно със законната лихва съгласно чл. 497, ал. 1,
т. 2 от КЗ, считано от 10.06.2021 г. до окончателното изплащане, като за
лихвата от 14.07.2020 г. до 09.06.2021 г., отхвърлил иска като неоснователен.
Осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД – гр. София да заплати по
бюджета на Съдебната власт, в полза на Окръжен съд-Плевен, държавна такса
от 1 650 лв. върху уважената част от исковете; в полза на Окръжен съд-
Плевен сумата от 200 лв. – разноски за съдебномедицинска експертиза; в
полза на адвокат Н. А. М. от АК-Плевен сумата от 2 030 лв. – адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца КР. Т. П.. Осъдил
КР. Т. П., да заплати на ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД сумата от 600
лв. – разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
Въззивна жалба против горното решение в частта, с която предявеният
иск за неимуществени вреди е уважен за сумата над 20 000 лв., а предявеният
иск за имуществени вреди е уважен за сумата над 89,16 лв., е подадена от
ответника по делото ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД – гр. София. В
жалбата се излага, че не са налице правни и фактически основания за
присъждане на обезщетение в присъдените размери, както и че е налице
необоснована прекомерност на същото, която не е в съответствие с трайната
съдебна практика в областта на неимуществените вреди. Жалбоподателят
счита, че решението е неправилно, тъй като първоинстанционният съд не е
обсъдил в цялост всички събрани в хода на делото доказателства. Твърди се,
че от събраните в хода на процеса доказателства можело да се направи извод,
че състоянието на ищеца е резултат единствено на неположената грижа от
негова страна при провеждане на лечението и възстановяването. Посочва се
още, че съдът правилно е преценил на база събраните и обсъдени
доказателства, че е налице съпричиняване, но неправилно е определил
процента на принос от страна на ищеца. Твърди се, че при постановяване на
решението си съдът не е взел предвид, че единствената причина травмата да
не се възстанови напълно и в обичайния за това срок е бездействието на
ищеца по отношение на пролежаването му в болница, предписаните му
контролни прегледи и провеждането на рехабилитация. В тази насока се
излага, че следва да се определи принос на пострадалия не в съотношение 1:2,
както е определено от първостепенния съд, а в съотношение 1:1 или 50%.
Отделно от горното жалбоподателят счита, че съдът е определил размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди в противоречие с чл. 52 от
2
ЗЗД. Счита за неправилно решението на окръжния съд и по отношение на
присъденото обезщетение за имуществени вреди. При присъждане на същото
не бил отчетен установеният процент съпричиняване, поради което същото
следвало да бъде пропорционално намалено. Направено е искане решението
да бъде отменено в обжалваните части, вместо което исковете да бъдат
отхвърлени в същите части, а в условията на евентуалност – да бъде намален
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди със съответно
изменение на присъдените разноски. Претендира се присъждането и на
разноските, сторени в производството пред двете инстанции.
От ответната по жалбата страна КР. Т. П., чрез адв. Н. М., е постъпил
писмен отговор, с който въззивната жалба е оспорена изцяло, като
неоснователна. Оспорени са всички оплаквания и доводи на въззивника.
Изложени са подробни съображения в тази насока. Направено е искане
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а
решението да бъде потвърдено в обжалваните части. Претендира се
присъждането и на разноски за адвокатско възнаграждение за двете
инстанции.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в
жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Пред Плевенския окръжен съд са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл. 432 от КЗ от КР. Т. П. против ЗАД “Далл Богг:
Живот и здраве“ АД – гр. София за заплащане на обезщетение за причинени
вреди от ПТП, настъпило на 14.07.2020 г. в гр.Гулянци, както следва:
неимуществени вреди в размер на 100 000 лв.; имуществени вреди в размер на
178.32 лв.
От фактическа страна се установява следното:
С влязла в сила на 10.03.2021 г. присъда № 1/22.02.2021 г., постановена
по НОХД №17/2021 г. по описа на Районен съд – Никопол, подсъдимият Н. Д.
П. е признат за виновен в това, че на 14.07.2020 г. в гр. Гулянци, при
управление на МПС-лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.
№ ЕН **** КС, нарушил правилата за движение, регламентирани в чл. 5, ал.
1, т. 1 и ал. 2, т. 1; чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, и с деянието си по
непредпазливост причинил на КР. Т. П. от гр. Гулянци средна телесна
3
повреда, изразяваща се в дълбока разкъсно-контузна рана в областта на
лявата коленна става, довела до трайно затрудняване движението на долния
ляв крайник – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б“ вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1
вр. чл. 129, ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а от НК подсъдимият е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание.
Не е спорно и от представената по делото застрахователна полица №
BG/30/120000527988/17.02.2020 г. се установява, че свовело си в П., .ановява
следното:
вокатско възнагаждение за двете инстанции. да бъде потвърдено в
обжалваните части.по отношение на управлявания от виновния водач лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел “Голф“ с рег. № ЕН**** КС, към дата
на ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното
застрахователно дружество.
Със заявление от 10.03.2021 г. ищецът е отправил извънсъдебно
претенцията си спрямо застрахователното дружество за заплащане на
обезщетение за претърпените от него вреди. С уведомление от 30.03.2021 г.
застрахователят е изискал документи, необходими за изясняване на случая и
за оценка на претърпените от ищеца вреди. Липсва произнасяне от негова
страна.
От заключението по допуснатата от първостепенния съд автотехническа
експертиза се установява, че произшествието е настъпило в гр. Гулянци, на
ул. „Хан Кубрат“ № 27. Лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ЕН ****
КС се е движил от ул. „Средна гора“ и след ляв завой по ул. „Хан Кубрат“,
отдалечавайки се от ул. „Средна гора“. На ул. „Хан Кубрат“, в дясната страна
спрямо посоката му на движение, на пътното платно, с предна част, насочена
към ул. „Средна гора“, бил установен лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
рег. № В **** АТ, управляван от Б. Н. М.. Последният разговарял с
пешеходеца КР. Т. П., който се намирал в областта на лекия автомобил. След
приключване на разговора, пешеходецът К.П. се отдалечавал от автомобила,
като се намирал на линията на удара зад него. Лекият автомобил с рег. № ЕН
**** КС, отдалечавайки се от ул. „Средна гора“, ударил предната лява част на
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № В **** АТ, протрил автомобила по
4
лявата му страна, а след това ударил и самия пешеходец, като част от тялото
на последния попаднало под блъсналия го автомобил. Няма данни за посоката
на движение на пострадалия пешеходец преди удара. В заключението е
посочено също, че на произшествието не е правен оглед и няма данни за
разположението на автомобилите преди произшествието и след удара.
Автомобилът „Фолксваген Голф“ с рег. № В **** АТ е бил спрян в дясната
част на пътното платно, с предница, насочена към ул. „Средна гора“. Ударът с
пешеходеца е настъпил на ул. „Хан Кубрат“ № 27, в дясната част на пътното
платно. Спрямо разположението на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.
№ В **** АТ, ударът с пешеходеца е настъпил след задната му част. Няма
данни за сложни атмосферни условия, нямало е ограничение на видимостта,
пътното платно е било сухо, за двупосочно движение, без средна
разделителна линия. Няма данни за интензивно движение на превозни
средства по ул. „Хан Кубрат“. В областта на произшествието няма данни за
наличието на пешеходни пътеки. От заключението се установява също, че
пешеходецът е имал техническа възможност да вижда превозните средства в
областта на произшествието и да освободи платното за движение.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице е
уточнило, че двата автомобила са се разминавали, като при разминаването е
блъснат и пострадалия пешеходец. Пътното платно е било открито, като няма
данни за други превозни средства, които да представляват препятствие и да
ограничават видимостта към пешеходеца. Водачът е имал техническа
възможност да възприеме пешеходеца и да остави странична дистанция
между управлявания от него автомобил и този, с чийто водач пострадалият е
разговарял преди инцидента. Произшествието е свързано с липсата на
странична дистанция между двата автомобила. Поради това е настъпил удар и
с пострадалия пешеходец.
От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза се
установява, че според медицинската документация по делото, в резултат на
процесното ПТП на ищеца К.П. са причинени следните травматични
увреждания: разкъсно-контузна рана на темето с дължима 5 см, обработена
хирургически; охлузване и изгаряне на лява ушна мида; охлузване и изгаряне
на ляво рамо на площ около 7/8 см; няколко дребни, петнисто разположени
охлузвания по кожата на гърба на лява длан, всяко с размери 5-8 мм; няколко
успоредни драскотини по странична повърхност на горна трета на ляво бедро,
5
всяка с дължина 7-8 см; много голяма по площ разкъсно-контузна рана по
задно-странична част на лява подбедрица и колянна става с дължина 17-18 см;
оток по бедрото над раната. При прегледа, извършен от вещото лице на
29.10.2021 г. е установено, че пострадалият К.П. се движи с една патерица и
накуцва с левия крак; оплаква се от болки в главата на мястото на зарасналата
рана на темето, особено през нощта, както и от безсъние. При прегледа е
установено, че раната на темето е зараснала първично, белегът е линеен,
скрит в окосмената част на главата, мек и неболезнен при опипване. В
областта на висулката на ляво ухо и кожата под нея (част от шията и бузата)
има бледоват розово-сивкав ръбец (цикаткрикс) на площ 4,5/5 см, мек,
неболезнен, без хипертрофия (изпъкване поради разрастване на
съединителната тъкан). На лявото рамо има подобен по площ белег. На лявата
колянна става е установен груб, леко хлътнал, силно уплътнен, сивкав,
тъмнопигментиран белег (цикатрикс) на площ 18/6.5 см, който придърпва
околните меки тъкани и циркулярно обхваща част от външната и задната
повърхности на ставата. Този белег е силно болезнен при опипване, поради
придърпването и срастването с околните тъкани, причинява умерено
ограничени и силно болезнени движения при флексия (сгъване) на лява
колянна става. По данни на ищеца, след изписването от болницата същият се
е лекувал вкъщи, като закупил и приел предписаните медикаменти.
Превръзките на раните сменяла жена му. Повече не е търсил медицинска
помощ, защото не бил здравно осигурен. Не е ходил на контролни прегледи
при ортопед, не е посещавал физиотерапия, не е провел никаква
рехабилитация и физиолечение. Според вещото лице, раните на темето и под
лявото ухо, както и тази на ляво рамо са напълно зараснали. На тяхно място
са оформени белези (цикатрикси), които са меки, неболезнени и не
причиняват деформации, липсва “придърпване“ на околните меки тъкани. Те
ще останат за цял живот, но не влияят негативно върху здравното състояние
на пострадалия. Белегът под висулката на лявото ухо е на видимо място, но не
променя образа и не предполага затруднения в социалното функциониране на
личността. Раната на лекия крак е зараснала с голям по площ, груб белег,
силно уплътнен и болезнен при палпация (опипване), поради срастване и
„придърпване“ с подлежащите и околните меки тъкани, причинява
ограничени и болезнени движения при флексия (сгъване) в лява колянна
става. От заключението се установява също, че е налице пряка причина
6
връзка между механичните и термични травми, получени при процесното
ПТП и първоначално диагностицираните травми. Налице е и някаква (по-
далечна и не съвсем пряка) причинна връзка между първоначалните травми и
„остатъчните явления“, описани при прегледа, извършен от вещото лице.
Според експерта, една ранна и продължителна рехабилитация (раздвижване,
масаж) и физиотерапия (електролечение) в областта на белега на лявото
коляно, би избегнала разрастването на съединителна тъкан, довело до
срастванията с околните и подлежащите меки тъкани, като би „размекнала“ в
значителна степен цикатрикса и дори леко би намалила размерите му. Това
най-вероятно би предотвратило ограничената флексия в лява коленна става и
съществуващото към момента на прегледа накуцване. Установява се, че до
пълното зарастване на раните, ищецът е търпял по-силни болки и страдания,
но е бил в състояние сам да става от леглото, да се храни, да ходи до
тоалетна, макар и с болки и накуцвайки. Той не е имал нужда от памперси,
уринатори, чужда помощ за обръщане в леглото, за хранене, за денонощно
обгрижване от близки хора. Вещото лице е изяснило, че възможността за
пълно или частично (в значителна степен) възстановяване на функцията на
долния крайник е безвъзвратно загубена, като започването на
физиотерапевтични и рехабилитационни процедури на настоящия етап, би
имало съвсем минимален или по-вероятно нулев ефект. Липсва медицинска
документация, удостоверяваща увреждане на психиката на ищеца в резултат
на травмите, получени при произшествието. Не е отречена възможността за
наличие на някакви оплаквания от страна на централната нервна система като
нервност, напрежение, безсъние, но към момента на изготвяне на
заключението експертът е посочил, че не може да се приеме наличието на
причинна връзка между тях. От данните по делото е установено, че след
инцидента пострадалият бил транспортиран в спешно отделение, а след това
на 15.07.2020 г., в 02:00 ч., бил настанен в клиника по ортопедия и
травматология, където бил опериран. Операцията се изразявала в шев на
раните и дезинфекция и превръзка на повърхностните увреждания, както и
отстраняване на некротичните (загинали) меки тъкани. От представената
епикриза е установено, че на 16.07.2020 г., в 09:30 ч., пострадалият бил
изписан по собствено желание, т.е. е прекарал в болницата около 32 часа. При
изписването му били предписани медикаменти и режим за продължаване на
лечението вкъщи – сваляне на конците на 15-ти ден; прием на антибиотици за
7
10 дни; прием на антикоагулантна терапия за 30 дни; придвижване с помощни
средства за 30 дни. Според вещото лице, по-ранното напускане на клиниката
по ортопедия и травматология от пострадалия по собствено желание
практически не се е отразило негативно върху лечението му на тогавашния
етап. Закупуването на предписаните медикаменти и превързочни материали
дават основание да се приеме, че до края на първия месец след процесното
ПТП лечението и грижите за раните са били сравнително адекватни. Липсата
на контролен преглед при ортопед и/или хирург след първия месец вероятно е
забавило значително зарастването на раните и оформянето на белезите.
Липсата на физиотерапия и рехабилитация на ранен етап (веднага след
формирането на белега, докато е съвсем пресен) е довело до състоянието на
ограничени и болезнени движения на ляв крак и накуцване, което е
констатирано от вещото лице при извършения преглед. От заключението се
установява още, че фактурата и фискалните бонове, представени по делото и
приложени съответно от л. 24 до л. 27, установяват разходи, свързани с
лечението на ищеца.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице по
съдебномедицинската експертиза е посочило, че в случая освен механична
травма, е налице и термична такава (изгаряне на кожата). Изгарянията са
упорити и трудни за лечение и изискват по-дълг период, но въпреки че
ищецът, поради липса на здравни осигуровки, не е търсил медицинска помощ,
раните са успели да заздравеят от грижите на неговата съпруга. Уточнено е,
че за около 3 месеца раните обикновено зарастват. Това става с формиране на
белези, защото раните са на голяма площ. Единият по-голям белег, който е
добре видим, е на лицето, но не води до обезобразяване. Другият, който е
значително по-голям, се намира на крака и почти циркулярно обхваща малко
повече от обиколката на цялата колянна става. При това формиране на белега
зараства голямо количество съединителна тъкан, от която се получава
хлътване (придърпване) и белегът, който се формира, води до болка, обтягане
и невъзможност за пълно движение – има ограничение на движенията в
колянната става. Вещото лице е посочило като голям пропуск за лечението
липсата на навременна физиотерапия и рехабилитация в ранен период на
формиране на белезите. Около третия месец най-късно е следвало да започне
такава терапия, която да бъде интензивна и продължителна за конкретния
случай. Ако навреме са били започнати и проведени поне пет-шест курса на
8
физиотерапия и рехабилитация, е било възможно в голяма степен да се
избегне остатъчното явление от травмата, което се наблюдава към настоящия
момент и води до накуцване и ограничение в обема на движения на ставата.
На този етап подобно лечение вече не би имало никакъв ефект. Вещото лице
приема, че за около три месеца раните са могли да зараснат с формиране на
белези, след което поне няколко месеца е било необходимо провеждането на
физиотерапевтично и рехабилитационно лечение, което дори и да не доведе
до пълно възстановяване на ставата, със сигурност би имало ефект и
състоянието на долния крайник и обемът на движение в колянната става биха
били много по-добри, може би без съществено практическо значение за
ежедневната битова и трудова дейност. Не са провеждани изследвания, от
които да се установи дали самата става е била засегната. Всичко произлиза от
кожата, която е била изгорена на голяма площ и формирайки белега, тя се
огъва, свива и води до стягане, уплътняване и скъсяване в определен участък,
което не позволява на ставата да се сгъва до край, а разгъването е свързано
със силни болки. Уточнено е, че раните от изгаряния са по-болезнени при
зарастване и изискват по-дълъг период на лечение, отколкото тези с
механична причина. Оплакванията на ищеца от стрес и негативни
изживявания са субективни. Вещото лице допуска такива да са били налице,
но без налична медицинска документация за преглед при психиатър,
психолог или дори общо практикуващ лекар, от която да е видно поставянето
на някаква диагноза в тази насока, не може да се установи наличието им,
както и причинна връзка с инцидента.
От показанията на свидетеля С. В. Ф. се установява, че познава ищеца,
тъй като са първи братовчеди с баща му и са съседи. В деня на инцидента се
чул трясък и писъци на деца. Свидетелят видял човек под колата, като оттам
се показвали само краката му. Решили да го извадят. Пострадалият бил
покрит с пепел и кръв. Съсед на свидетеля го качил в колата си и го закарал в
болница. По думите на свидетеля, пострадалият бил под колата, завлечен в
съседен двор, който се намирал на около 10 метра от мястото на удара.
Самият удар настъпил на участък с черен път. Когато го извадили,
пострадалият бил „смачкан“; два – три пъти припадал.
От показанията на свидетелката П. К. Ф.а се установява, че познава
ищеца, тъй като са съседи в гр. Гулянци. Когато настъпил инцидента,
свидетелката и съпругът (свидетелят С. Ф.) пристигнали на място. Видели,
9
че под колата има човек, който започнал да вика за помощ. Съпругът на
свидетелката вдигнал предницата на колата, а тя се мъчела да извади
пострадалия. Успели да го извадят заедно. Откарали го в болница. Имал кръв
по цялото тяло, по главата, ръцете и краката. Инцидентът настъпил близо до
къщата, където живеят свидетелката и нейният съпруг, на черен път.
От показанията на свидетелката С. С. Д. се установява, че същата живее
на семейни начала с ищеца по делото от 2000 г. Неин съсед съобщил за
настъпилия инцидент с мъжа . Когато свидетелката се придвижила до
местопроизшествието, пострадалият вече бил изкаран от лявата страна на
пътя. Лежал целият в кръв; главата, рамото, крака и врата му били в кръв.
Откарали го с кола до центъра за спешна медицинска помощ. Помислили, че
му няма нищо сериозно, но когато в центъра пристигнали и полицаите, които
разследвали случая, дежурният лекар им съобщил, че случаят е много
сериозен и пострадалото лице следва да бъде откарано направо в гр. Плевен.
Бил откаран с линейка до гр. Плевен, където му била оказана първа помощ,
превързали му главата, рамото, врата и крака. Наложило се да пренощува в
болницата, за да му бъдат направени допълнителни изследвания. Бил приет в
отделението по ортопедия. Лекар от същото отделение съобщил на
пострадалия, че не е здравно осигурен, както и че ситуацията с крака му е
сложна и трябва да остане 1-2 дни в болницата, за да се вземе решение как да
продължи лечението. Според свидетелката ищецът останал в болницата три
дни. При изписването лекарите обяснили, че раната трябва да се превързва
постоянно – сутрин, обед и вечер. Тези грижи поела именно свидетелката,
като правела редовно превръзки с марля и необходимите медикаменти.
Изписали и болкоуспокояващи, защото К.П. изпитвал болки в крака. Правели
превръзки в продължение на шест месеца по три пъти на ден – сутрин, обед и
вечер, въпреки обстоятелството, че били социално слаби и трудно
осигурявали средства за необходимите медикаменти. В рамките на шест
месеца раната зараснала постепенно, но пострадалият продължил да се
оплаква, че го боли. От удара по главата много се променил. Хората му се
подигравали за белега на врата. Преди инцидента и двамата вършели „частна
работа“ в сферата на строителството. След инцидента вече не го правели, тъй
като К.П. постоянно изпитвал болки в крака. Докато траело възстановяването,
ищецът се придвижвал с две патерици. Свидетелката му помагала да се
обслужва, тъй като той бил много зле. Дори и след шестте месеца на
10
възстановяване продължавал да се придвижва с патерици, тъй като при
ставане и сядане изпитвал болки. Не са търсили медицинска помощ, тъй като
не са здравно осигурени и не разполагат с необходимите средства, за да
заплащат прегледите. Свидетелката е закупувала марли и всичко необходимо
за обслужването на пострадалия, като сама е полагала грижи за него. К.П. не е
претърпявал други инциденти преди или след процесния.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд прави
следните правни изводи:
Решението в частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди,
претърпени от ищеца вследствие на ПТП, е уважен за сумата от 20 000 лв.,
както и в частта, с която предявеният иск за имуществени вреди е уважен за
сумата от 89,16 лв., е влязло в сила като необжалвано.
Предмет на въззивното производство е решението в частта, с която
искът за неимуществени вреди е уважен за разликата над 20 000 лв. до 40 000
лв., както и в частта, с която искът за имуществени вреди е уважен за
разликата над 89,16 лв. до 178,32 лв. Решението в тази част е валидно и
допустимо.
Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и обсъди направените оплаквания, намира, че въззивната
жалба на ответника по делото е частично основателна.
По безспорен начин по делото е установено основанието за възникване
на прякото право по чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
на увреденото лице – КР. Т. П..
Предпоставките за възникване отговорността на застрахователя са
наличието на деликт, наличието на валидно застрахователно правоотношение
между причинителя и застрахователното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
водача Н. Д. П., управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, с рег. № ЕН **** КС, са установени с влязла в сила присъда №
1/22.02.2021 г. по НОХД №17/2021 г. по описа на Районен съд – Никопол,
постановена по реда на чл. 78а от НК. Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в
11
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Съобразно мотивите по т. 15 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, решението по чл. 78а от НК, с което наказателният съд
освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага
административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила
присъда по смисъла на чл. 300 от ГПК.
Не се оспорва от страните и фактът на наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за виновния за
произшествието Н. П., към датата на увреждането. Пострадалото лице е
предявило извънсъдебно претенцията си пред застрахователя по реда на чл.
380 от КЗ, като от страна на застрахователното дружество липсва
произнасяне.
С оглед наличието на влязло в сила решение до размера на 20 000 лв. по
иска за неимуществени вреди и до размера на 89,16 лв. по иска за
имуществени вреди, предявените искове са установени по основание.
В случая страните спорят относно размера на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди.
Задължението на застрахователя да обезщети причинените на ищеца
неимуществени вреди, зависи от деликтното обезщетение, при което е
приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията
съгласно чл. 52 от ЗЗД. Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД означава да бъде определен онзи паричен еквивалент не само на болките
и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите. Ето защо размерът на обезщетението следва да се
определи при преценка на конкретните обстоятелства – характерът на
увреждането, последиците, възрастта на увредения и др. Утвърдилата се
съдебна практика приема, че при определяне на дължимото застрахователно
обезщетение следва да се отчитат и конкретните икономически условия, а
като ориентир за размера на обезщетенията би следвало да се вземат предвид
и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетенията момент /момента на увреждането/.
12
При определяне размера на дължимото на ищеца К.П. обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди-болки и страдания въззивният
съд взе предвид следните обстоятелства: вида на уврежданията- разкъсно-
контузна рана на темето с дължима 5 см; охлузване и изгаряне на лява ушна
мида; охлузване и изгаряне на ляво рамо на площ около 7/8 см; няколко
дребни, петнисто разположени охлузвания по кожата на гърба на лява длан,
всяко с размери 5-8 мм; няколко успоредни драскотини по страничната
повърхност на горна трета на ляво бедро, всяка с дължина 7-8 см; много
голяма по площ разкъсно-контузна рана по задно-странична част на лява
подбедрица и колянна става с дължина 17-18 см; оток по бедрото над раната;
проведеното лечение- операция, изразяваща се в шев на раните, дезинфекция
и превръзка на повърхностните увреждания, както и отстраняване на
некротичните (загинали) меки тъкани, прием на антибиотици за 10 дни,
прием на антикоагулантна терапия за 30 дни, придвижване с помощни
средства за 30 дни; изпитваните от ищеца болки и страдания, които
първоначално са били много силни; изпитваните от ищеца неудобства в
ежедневието поради невъзможността да се придвижва и да полага сам грижи
за раните си-първоначално ищецът К.П. се е придвижвал с помощни средства
(патерици), като е разчитал на помощта на жената, с която живее във
фактическо съжителство, която е полагала ежедневна грижа за раните му;
неудобствата от необходимостта да бъде обслужван и подпомаган от
близките си; възрастта на ищеца към момента на произшествието- 37 години;
периода на възстановяване-около 6 месеца.
Съдът съобразява също и състоянието на ищеца към момента на
прегледа, извършен от вещото лице по съдебномедицинската експертиза –
ищецът се придвижвал с една патерица и накуцвал с левия крак; оплаквал се
от болки в главата на мястото на зарасналата рана на темето, особено през
нощта, както и от безсъние. Всички рани, получени при ПТП са зараснали,
като единствено белегът от разкъсно-контузната рана на лявата колянна става
е силно болезнен при опипване, поради придърпването и срастването с
околните тъкани, причинява умерено ограничени и силно болезнени
движения при сгъване на ставата. Белезите от останалите рани не причиняват
деформации и не влияят негативно върху здравословното състояние на
пострадалия. Белегът под висулката на лявото ухо е на видимо място, но не
променя образа и не предполага затруднения в социалното функциониране на
13
ищеца.
Съобразявайки горните обстоятелства, икономическите условия в
страната към момента на увреждането-14.07.2020г. и съобразно критерия за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД въззивният съд намира, че следва да бъде
определено обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-
болки и страдания в размер на 48 000 лв. Този размер на обезщетение
представлява справедлив еквивалент на претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Не са налице предпоставки в случая за определяне на
обезщетение за неимуществени вреди в по-висок размер от посочения.
Първостепенният съд е определил сумата от 60 000 лв. като справедлив
размер на дължимото обезщетение, като е надценил относимите към
преценката факти и обстоятелства по делото. Доводите на въззивника в този
смисъл са основателни. Не са налице данни по делото, които да обосновават
присъждането на обезщетение в по-висок размер от 48 000 лв. В тази насока
съдът отчита и обстоятелството, че след изписването от болницата ищецът се
е лекувал вкъщи, като превръзките на раните сменяла жена му. Повече не е
търсил медицинска помощ, защото не бил здравно осигурен. Не е ходил на
контролни прегледи при ортопед, не е посещавал физиотерапия, не е провел
никаква рехабилитация и физиолечение. Според вещото лице, изготвило
съдебномедицинската експертиза, една ранна и продължителна
рехабилитация (раздвижване, масаж) и физиотерапия (електролечение) в
областта на белега на лявото коляно, би избегнала разрастването на
съединителна тъкан, довело до срастванията с околните и подлежащите меки
тъкани, като би „размекнала“ в значителна степен цикатрикса и дори леко би
намалила размерите му. Това най-вероятно би предотвратило ограничената
флексия в лява коленна става и съществуващото към момента на прегледа
накуцване. Съдът съобразява също, че до пълното зарастване на раните,
ищецът е търпял по-силни болки и страдания, но е бил в състояние сам да
става от леглото, да се храни, да ходи до тоалетна, макар и с болки и
накуцвайки. Той не е имал нужда от памперси, уринатори, чужда помощ за
обръщане в леглото, за хранене, за денонощно обгрижване от близки хора. В
тази насока съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелката С. С.,
доколкото те са изолирани и не се подкрепят от данните по делото, а също
така съдът отчита и евентуалната заинтересованост от изхода на делото.
14
Ищецът се намира в трудоспособна възраст, като няма данни по делото
претърпените във връзка с процесното ПТП, травми да са го лишили изцяло
от възможността да осигурява средства за издръжка за себе си и за своите
близки като полага труд. Всичко изложено по-горе мотивира съдът да приеме,
че така определения размер на обезщетението от 48 000 лв. представлява
справедлив еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че с поведението си
пострадалият е допринесъл за настъпване на увреждането, тъй като към
момента на удара се е намирал зад спрелия автомобил „Фолксваген Голф“, с
рег. № В **** АТ, с чийто водач е разговарял преди това, и по този начин се е
изложил на опасност. Прието е, че ищецът е имал обективната възможност да
възприеме приближаващия се след извършен ляв завой лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с рег. № ЕН **** КС, при което да се отдръпне встрани
от пътното платно и с това да предотврати удара между себе си и лекия
автомобил. Предвид това, съдът е приел наличие на съпричиняване от страна
на пострадалия в размер на 1/3. Този извод на съда не се оспорва пред
настоящата инстанция. Във въззивната жалба обаче са наведени доводи, че
така приетата степен на съпричиняване следва да бъде завишена до размер
на1/2 с оглед обстоятелството, че единствената причина травмата на ищеца да
не се възстанови напълно и в обичайния за това срок, е бездействието на
ищеца по отношение на пролежаването му в болница, контролните прегледи и
провеждането на рехабилитация. Възражението на въззивника в тази насока е
неоснователно. Посочените обстоятелства не са относими към преценката,
която съдът следва да извърши относно наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. Те са последващи спрямо
настъпилия инцидент и имат отношение единствено към процеса на
възстановяване на пострадалия от получените при ПТП травми. Именно в
тази насока съдът ги е съобразил по-горе и ги е обсъдил заедно с всички други
обстоятелства, релевантни за формиране на преценката относно размера на
справедливото обезщетение, което се дължи в случая. В този смисъл, не са
налице основания да се приеме степен на съпричиняване на вредоносния
резултат, по-висока от 1/3, до какъвто правилен извод е достигнал и
първоинстанционния съд.
С оглед на изложеното и съобразно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, приетият по-
горе справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца
15
неимуществени вреди следва да бъде намален съответно с приетата степен на
съпричиняване от 1/3. При това крайната сума, която следва да бъде
присъдена в полза на ищеца по делото като обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди възлиза на 32 000 лв., до който размер
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Крайните изводи на въззивния съд по отношение на предявения иск за
неимуществени вреди не съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд,
поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
предявеният иск е уважен за разликата над 32 000 лв. до 40 000 лв., като искът
следва да бъде отхвърлен в тази част.
По отношение на предявения иск за имуществени вреди, във
въззивната жалба се съдържа оплакване, че при присъждане на
обезщетението първоинстанционният съд не е отчел установения процент
съпричиняване. В тази част въззивната жалба е частично основателна.
Действително, исковата претенция за имуществени вреди е уважена в пълен
размер от 178,32 лв., като съдът не е намалил съответно обезщетението с
оглед приетата степен на съпричиняване. Прилагайки правилото на чл. 51, ал.
2 от ЗЗД, крайната сума, до която възлиза дължимото обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди в случая е 118,88 лв. Именно до
този размер искът за имуществени вреди е основателен и следва да бъде
уважен. В жалбата присъства искане сумата по този иск да бъде редуцирана
до 89,16 лв., по съображения, че степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия следва да бъде завишена до 1/2. С оглед приетото по-
горе относно възражението за съпричиняване, искането в тази насока е
неоснователно.
Крайните изводи на въззивния съд по отношение на предявения иск за
имуществени вреди не съвпадат изцяло с тези на първостепенния съд, поради
което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
предявеният иск е уважен за разликата над 118,88 лв. до 178,32 лв., като искът
следва да бъде отхвърлен в тази част.
Въззивната жалба не съдържа оплаквания относно акцесорните
претенции за лихва, поради което в тази част решението е влязло в сила,
съответно – приетите по-горе размери на обезщетенията за неимуществени и
имуществени вреди се дължат ведно със законната лихва, съгласно чл. 497,
16
ал. 1, т. 2 от КЗ, считано от 10.06.2021 г. до окончателното изплащане на
сумите.
Решението следва да бъде потвърдено в останалите обжалвани части.
При този изход на делото пред въззивната инстанция, решението следва
да бъде отменено в частта, с която ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – гр.
София е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Окръжен съд – Плевен държавна такса за производството пред първата
инстанция за разликата над 1 330 лв. до присъдените 1 650 лв.
Решението следва да бъде отменено и в частта, с която
застрахователното дружество е осъдено да заплати на адв. Н. М. адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв за процесуално представителство на ищеца
пред първата инстанция за разликата над 1 790 лв. до присъдените 2 030 лв.
В полза на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД следва да бъде
присъдена допълнително сумата от 79,38 лв. – разноски за производството
пред първата инстанция, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Предвид изхода на делото и направеното искане в тази насока, в полза
на застрахователя следва да бъде присъдена сумата от 290,86 лв. – разноски
за производството пред въззивната инстанция, съобразно уважената част от
жалбата.
В полза на адв. Н. М. следва да бъде присъдена сумата от 778 лв. –
адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв за производството пред
въззивната инстанция, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 65 от 29.12.2021 г., постановено по т.д. №
79/2021 г. по описа на Окръжен съд – Плевен в частта, с която предявеният от
КР. Т. П. против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – гр. София иск за
неимуществени вреди е уважен за разликата над 32 000 лв. до 40 000 лв.,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от КР. Т. П., ЕГН
17
**********, с постоянен адрес: гр. Гулянци, обл. Плевен, ул. „К.“ № 5 против
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 14.07.2020 г., за разликата над
32 000 лв. до 40 000 лв., ведно със законната лихва върху тази
разлика,считано от 10.06.2021г. до изплащането.
ОТМЕНЯ решение № 65 от 29.12.2021 г., постановено по т.д. №
79/2021 г. по описа на Окръжен съд – Плевен в частта, с която предявеният от
КР. Т. П. против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – гр. София иск за
имуществени вреди е уважен за разликата над 118,88 лв. до 178,32 лв., вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от КР. Т. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Гулянци, обл. Плевен, ул. „К.“ № 5 против
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди при ПТП, настъпило на 14.07.2020 г., за разликата над
118,88 лв. до 178,32 лв., ведно със законната лихва върху тази
разлика,считано от 10.06.2021г. до изплащането.
ОТМЕНЯ решение № 65 от 29.12.2021 г., постановено по т.д. №
79/2021 г. по описа на Окръжен съд – Плевен в частта, с която ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – гр. София е осъдено да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Плевен, държавна
такса за производството пред първата инстанция за разликата над 1 330 лв. до
1 650 лв.
ОТМЕНЯ решение № 65 от 29.12.2021 г., постановено по т.д. №
79/2021 г. по описа на Окръжен съд – Плевен в частта, с която ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – гр. София е осъдено да заплати на адв. Н.
М. от АК – Плевен адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв за
процесуално представителство на ищеца пред първата инстанция за
разликата над 1 790 лв. до 2 030 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 65 от 29.12.2021 г., постановено по т.д. №
79/2021 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, в останалите обжалвани части.
18
ОСЪЖДА КР. Т. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Гулянци,
обл. Плевен, ул. „К.“ № 5 да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1 сумата 79,38 лв. – разноски за производството пред първата
инстанция.
ОСЪЖДА КР. Т. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Гулянци,
обл. Плевен, ул. „К.“ № 5 да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1 сумата 290,86 лв. – разноски за производството пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 да
заплати на адв. Н. М., от АК – Плевен, със служебен адрес: гр. Плевен, ул.
„Ресен“ № 2, сумата 778 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв за
производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19