Р Е Ш Е Н И Е
№І-109 24.10.2019 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданско
отделение, в публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година, в
открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Прокурора………….
При
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело
№ 1036 по описа за 2019 година на
Бургаски Окръжен съд, за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството по делото пред
настоящата съдебна инстанция е образувано по въззивна жалба от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А, Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А,
клон България, гр.София,ж.к.“Младост 4“,Бизнес парк София, сгр.14, чрез
юрисконсулт Петко Палазов, срещу решение № 97/ 08.05.2019г.,постановено по
гр.д.№ 990/2018г. по описа на РС-Айтос, с което са отхвърлени установителните искове за парични вземания
на ищеца-въззивник срещу Х. К. С., за които парични вземания е издадена заповед
за изпълнение№384/25.07.2018г. по ч.гр.д.№ 677/2018г. по описа на РС-Айтос по
съображения, че същите не е установено
да са ликвидни/ установени по основание и по размер/ и изискуеми.
Във въззивната жалба се твърди,че
така постановеното съдебно решение било незаконосъобразно и необосновано; сочи
се, че районният съд ,след като констатирал, че фактът на усвояване на суми по
процесната кредитна карта е спорен и е релевантен за делото, следвало да
допусне служебно съдебно-счетоводна експертиза и без искане на страната; съдът
следвало да формулира задачата към
експертизата и да избере специалист с нужните
знания и умения. Моли се назначаване на съдебно- счетоводна експертиза,
която да даде отговор на въпроси,
формулирани във въззивната жалба , като се излагат съображения досежно
необходимостта от назначаване на исканата от въззивния съд ССЕ.В проведеното
пред БОС открито съдебно заседание представител на въззивното дружество не се
явява.
Препис от въззивната жалба е
връчен за писмен отговор на въззиваемия ответник чрез назначения му от съда
особен представител адвокат Румяна Денева, която в писмен отговор заявява
становище за неоснователност на въззивната жалба, излагайки аргументи за това-
за правилно разпределение на доказателствената тежест от районния съд и даване
на указания на всяка от страните относно фактите, подлежащи на доказване; моли
доказателственото искане за назначаване от въззивния съд на ССЕ да бъде
оставено без уважение.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание
процесуалния представител на въззиваемия Х.С.- адвокат Денева, не заявява
възражения по проекто-доклада на съда, поддържа писмения отговор по въззивната
жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Предявените пред Районен съд- Бургас искове са с правно основание чл.422
от ГПК. вр.чл.415 от ГПК. При условията на евентуалност, в случай че съдът счете за неоснователен иска по чл.422 от ГПК,
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е предявен
осъдителен иск с правно основение чл.79
вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК.
Обжалваното решение е валидно, процесулно допустимо и правилно,съображенията
за което на въззивния съд са следните:
Производството по делото е започнало въз
основа на издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по подадено от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, Париж,
Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, заявление, вх.№4429/24.07.2018г.,
клон България срещу Х. К. С..
След постъпило възражение, че сумата не се дължи, на основание чл. 415
във вр. чл. 422 от ГПК,
кредиторът е предявил искова претенция.
Предвид
обусловеността на установителния иск по чл.422 от ГПК от издадената заповед за
изпълнение, то при предявена претенция по чл.422, ал.1 от ГПК, предмет на
установяване и признаване по исков ред е заявеното и обективирано в заповедното
производство право. Предвид преюдициалния характер на заповедното производство
в исковото такова, съдът следва да установи дали ищецът има вземане по
основание и размер, съвпадащи със заявеното в
заповедното.
Установено е и не е налице спор от фактическа страна, че между страните
е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за
потребителски паричен кредит PLUS-
14161057 от 22.11.2017г., като Х. К. С. е
дал съгласие за издаване и ползване на кредитна карта CARD -**********
(револвиращ кредит) с отпуснат кредитен лимит в размер на 1000 лева, при ГПР 35%-44.90%.(видно от приложените по
делото копия от договори).
Спорът пред настоящагта инстанция е изцяло
правен и на първо място се свежда до
надлежното установяване на обективните предпоставки за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем – забава на длъжника в определен съгласно приложимите към договора ОУ, времеви интервал;
наличието на изявление на кредитора, доведено до знанието на длъжника;
ликвидно (установено по основание и размер) и изискуемо вземане.
Предсрочната изискуемост на вземанията по този
договор не настъпва автоматично, а е
необходимо преди подаване на заявлението, кредиторът да е уведомил длъжника, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, и това
волеизявление да е достигнало до длъжника
Трайна и последователна е съдебната практика
по въпроса, че надлежното обявяване е елемент от фактическия състав за
настъпване на предсрочната изискуемост, както в случаите, когато се иска
издаване на заповед за изпълнение по реда на заповедното производство, така и в
случаите, когато кредитният дълг се претендира по общия исков ред/вж Решение №
123/09.11.2015г. по т.д.№ 2561/2014г. на ВКС, ТК ІІ т.о./. Независимо от
обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по
смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ, даденото в ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС
разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника
изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно
и следва да намери приложение по аналогия.
Предсрочната изискуемост следва
да се разбира като изменение на договора, което за разлика от общия принцип в
чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането(който в
настоящия случай е недоказан) и упражненото от кредитора право да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на
чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл ТР №4/18.06.2014г. по тълк.
дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК). Същото следва да се прилага не само за
настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков
кредит (който по същността си е договор за заем), но и по отношение
настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по
други договори, по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а
задължението на длъжника е разсрочено.
В конкретния случай, по
делото не са ангажирани от
ищеца(въззвиник) доказателства в тази насока- последният не е доказал наличието на изявление, доведено до знанието на
длъжника за настъпила предсрочната изискуемост на кредита.
Освен
изложеното и както районният съд, така и настоящата съдебна инстанция
констатира, че като писмено доказателство относно дължимостта на претендираните
суми от ищцовото дружество пред първоинстанционния съд е представено копие от справка, наречена
,,Детайли по извлечението по
кредитна карта“ /вж.л. 37 от делото на районния съд/, касаеща транзакции от
2013г., извършени от И. Н. Д., т.е. лице, различно от ответника(въззиваем),
като първоинстанционният съдът правилно е намерил , че горното е неотносимо към
предмета на спора.
От
приложеното копие от месечно извлечение по кредитна карта от 15.12.2017г./вж.лист
36 от делото на районния съд/ е посочено единствено, че е използван кредитния
лимит от 1135.34лв., за което се дължи вноска от 597.78лв., със срок за
плащане-01.01.2018г., но не става ясно
кога са извършени плащания с кредитната карта и
конкретните суми; няма данни кой е автора на соченото месечно
извлечение, тъй като липсват имената и подписа на съставителя, както и длъжността/качеството на лицето8, съставило
извлечението. Не са представени никакви доказателства от
кредитора, съдържащи индивидуализация на вземането по основание и размер, от
които да е видно кога и колко транзакции е извършил Х.С., както и на какава стойност.
Неоснователни са доводите, наведени във въззивната жалба, че в
доклада по делото съгласно изискването на чл.146 от ГПК, първоинстанциония съд
не разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и
обстоятелства. Същата е
разпределена съобразно правилана наа чл.154 от ГПК с определение от от 07.03.2019 г.
Следва да се подчертае, че непредставянето на
докозателста от страна по делото , след като съдът изрично е указал кои факти
подлежат на доказаване, не съставлява процесуална нередовност и съдът не
напътства страната към отстраняването й. В тази връзка, ирелевантни са доводите
на въззивното дружество за наличие на
условията за назначаване от съда на
служебна експертиза съгласно чл.195 от ГПК.
Съгласно правилата за доказателствената тежест
в гражданското съдопроизводство/чл.154,ал.1 ГПК /чл. 154, ал.1 ГПК/, всяка
страна в процеса следва да докаже чрез провеждане на съответното пълно и главно
доказване обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения и от
които следват за нея благоприятни правни изводи. В противен случай съдът е
обвързан да приеме недоказания факт за неосъществил се и правните му последици
- за ненастъпили.
С оглед на това правилно първоинстанционият съд е отхърлил
установителният иск по чл.422 от ГПК, приемайки за недоказано обостоятелството
за наличие на ликвидно (установено по основание и размер) и изискуемо вземане
на кредитора спрямо длъжника, както и че в случая не
се установява настъпила предсрочна изискуемост на претендирания от ответника
кредитен дълг по сключения между страните договор за револвиащ потребителски
кредит(кредитна карта CARD -**********) към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, на предявеното
основание. По изложените съображения
така обжалваното решение следва да се потвърди.
Относно предявеният при условията на
евентуалност осъдителен иск, въззивният съд намира следното:
Отхвърлянето
на основния иск обуславя разглеждането на предявения при условията на евентуалност
осъдителен иск.
В случая такъв е бил предявен от ищцовото дружество, като в мотивите на
обжалваното първоинстанционно решение съдът е приел, че поради непредставяне на доказателства, установяващи
исковата претенция по основание и по размер, не се налага разглеждане на
осъдителния иск. Този извод е неправилен, тъй като неразглеждането на искова
претенция представлява процесуално-правен извод, а в случая съдът всъщност е изложил аргументи по основателността на
претендираното материално право –т.е. за недоказаност на същото материално
право. Независимо от това, районният съд не
се е произнесъл в решението си с
нарочен диспозитив по предявения при условията на евентуалност осъдителен иск
на ищеца, което по същество е
предпоставка за предявяване на искане за
допълване на първоинстанционното решение по реда на чл.250 ГПК, каквото искане
обаче не е предявено от ищеца-въззивник, с оглед на което настоящата инстанция не разполага с
процесуални правомощия в тази насока.
По изложените съображения,
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за неоснователна, а постановеното
от БРС решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено .
Предвид изхода на спора, съдът намира за
неоснователно искането на въззивника в настоящото производство за присъждане на разноски, тъй като такива в
случая не му се следват.
Въз основа на изложените
мотиви, Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №97/
08.05.2019г., постановено по гр.д.№ 990/2018г. по описа на РС-Айтос 841/12.04.2019г., постановено по гр.д.№ 3567/2018г. по описа на РС- Бургас.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/мл.с.