РЕШЕНИЕ
№ 5133
гр. София, 24.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря С.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110211804 по описа за 2024
година
I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 24-4332-010263 от
15.05.2024г., издадено от НАЧАЛНИК-ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ“, упълномощен с писмена заповед с рег. № 8121з-1632 от
02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, в качеството му на
административно-наказващ орган, на основание чл. 53 от ЗАНН на А. И. К., с
ЕГН: ********** е наложено административно наказание „парична глоба“ в
размер на 50.00 (петдесет) лева за административно нарушение по състава на
чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП вр. чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП.
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ А. И. К. обжалва наказателното
постановление. Излага във въззивната си жалба и в съдебно заседание - лично
и чрез своя защитник инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност.
Твърди се липсата на извършено административно нарушение. Посочват се
подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения.
Иска се отмяната на санкционния акт. Претендират се разноски.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА - НАЧАЛНИК-ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ
„ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, редовно призована, се представлява от надлежен
процесуален представител, който оспорва въззивната жалба и моли да бъде
оставена без уважение. Претендират се разноски.
Въззивният съд, в качеството си на последна инстанция по
1
фактите, като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 07.08.2024г. (виж
пощенско клеймо на приложения към преписката пощенски плик), в
законоустановения 14 (четиринадесет) дневен преклузивен срок на основание
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от
жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт
по ЗАНН – наказателно постановление, връчено на 25.07.2024г., подлежащ на
законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд
на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
III.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
ОСНОВАТЕЛНА.
IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 24-4332-010263 от 15.05.2024г., издадено от
НАЧАЛНИК-ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“,
упълномощен с писмена заповед с рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи, в качеството му на административно-
наказващ орган, с който на основание чл. 53 от ЗАНН на А. И. К., с ЕГН:
********** е наложено административно наказание „парична глоба“ в размер
на 50.00 (петдесет) лева за административно нарушение по състава на чл.98,
ал.2, т.3 от ЗДвП вр. чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП.
Жалбоподателят А. И. К. към 24.04.2024г. изпълнявал длъжността
„призовкар“ към Административен съд - София Град. Същият бил
правоспособен водач на моторно превозно средство - категория „В“. На
24.04.2024г. (сряда), около 11:00 часа, жалбоподателят К. правоуправлявал
своя лек автомобил марка „С. Ф.“ с рег. № ********* в гр.София в района бул.
„А. Стамболийски“. С него в автомобила му била като пасажер свидетелят Ц.
М. И. Последната била също „призовкар“ към АССГ и е следвало да връчи
призовка в търговски обект в „Мол София“ на бул. „А. Стамболийски“,
гр.София. Жалбоподателят К. подпомагал свидетеля И. да връчи призовка до
страна в посочения търговски център, доколкото обслужвали един съдебен
район на връчване на съдебни книжа. Жалбоподателят К., преди знак Д 22
преди спирката на масовия градски транспорт, престоявал временно с лекия
си автомобил „С. Ф.“ с рег. № ******* в района на № 103 на бул. „А.
Стамболийски“, гр.София пред Мол София. Свидетелят И. слязла от лекия
автомобил и се насочила към адресата на призовката, която е следвало да
връчи в Мола. Жалбоподателят К. бил спрял с престой на безопасно място. Не
е имало движение, нито по някакъв начин затруднявал същото (движението) с
лекия си автомобил. Свидетелите А. И. И. и А. В. Ц. - на длъжност
полицейски инспектори към 03 РУ-СДВР възприели лекия автомобил на
2
жалбоподателя К.. Насочили се към него. Извършили му проверка по ЗДвП.
Съставили АУАН серия GA с № 805597 от 24.04.2024г. за неправилно
паркиране на лекия автомобил в района на спирка на масовия градски
транспорт в гр.София, бул. „А. Стамбилийски“ пред номер 103 в нарушение на
пътен знак Д22. Свидетелят И. се върнала, след като успяла да връчи призовка
на АССГ, и разбрала за съставения на жалбоподателя К. АУАН.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства.
Изложената фактическа обстановка се допълва и от показанията на свидетеля
Ц.М.И., както и от приложения по делото снимков материал на
жалбоподателя К., чиято доказателствена стойност не е опровергана от
административно-наказващия орган. Съдът счита, че приетите по делото
снимки и показанията на свидетеля И. установяват, че жалбоподателя К. не е
бил паркирал и/или не е бил спрял за временен престой с лекия си автомобил
на инкриминираната дата и място в границите на действие на пътен знак Д 22
в района на спирката на масовия градски транспорт на № 103 на бул. „А.
Стамболийски“, гр.София пред Мол София. Престоявал е със своето МПС
преди началото на действието на пътния знак Д 22. Т.е. жалбоподателя К. не
следва да носи юридическа отговорност за твърдяното като извършено
административно нарушение, при което съдът не следва да се доверява на
показанията на свидетелите Ангел И. И. и А. В. Ц., като некореспондиращи
на установените от съда факти. Свидетелите И. и Ц., обаче, не са били
извършили заснемане на мястото на престоя на автомобила на жалбоподателя
К., за да докажат констатациите в АУАН и че е бил спрял в границите на пътен
знак Д 22 (като дори от снимките се възприема, че служебния полицейски
автомобил е в нарушение и той е този, който е бил спрял в границите на знака
Д 22). Приложеният по делото АУАН не се ползва с презумптивна
доказателствена сила. Съдът отчита, че в АУАН и НП е отразено, че
жалбоподателя К. е бил спрял с лекия си автомобил, като едновременно е и
престоявал, и паркирал с него на инкриминираното място. Наложеното му
административно наказание по чл.98, ал.2, т.3 вр. чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП е
било за паркиране на спирка на масовия градски транспорт. Т.е. в АУАН и НП
е допуснато съществено процесуално нарушение при описанието на фактите
по акта, като са били смесени правните фигури на престоя и паркирането по
ЗДвП. Трябвало да бъдат посочени или само факти за престой, или само факти
за паркиране. Допуснатото противоречие нарушава правото на защита на
санкционираното лице. Елементите на изпълнителното деяние на твърдяното
административно нарушение не могат да се извеждат за първи път от
писмените доказателства. В противен случай, жалбоподателят К. няма да знае
срещу какво нарушение следва да се защитава и срещу какви факти. Факти не
са му били предявени. Правото му на защита е накърнено по съществен начин.
Въззивният съд не може да замести фактите на административното
нарушение със своето решение - в противен случай съдът ще смеси
обвинителната функция и решаващите правомощия на съда, а за
жалбоподателя К. ще липсва една инстанция по фактите. Въззивният съд се
явява да е последна такава. Пред касационният съд е недопустимо оспорване
3
на фактите от жалбоподателя К., ако бъдат новоустановени за първи път от
въззивния съд. Елементите на изпълнителното деяние на административното
нарушение, което се твърди в АУАН и НП, не могат да се запълват с правни
термини или с общо, бланкетно, абстрактно, аморфно или схематично
посочване на същите. Не са наведени факти. Не са отразени фактически
констатации в АУАН и НП. Всяко административно-наказателно обвинено
лице се защитава срещу фактите, а не срещу правното твърдение за
нарушението. В заключение, според показанията на свидетеля И.,
жалбоподателят К. не е бил паркирал на конкретното място. А временно
престоявал и изчаквал преди пътния знак Д22 връщането на свидетеля И.,
която е връчвала призовка на АССГ в търговския център „Мол София“. Т.е.
жалбоподателят К. и свидетеля И. са изпълнявали службата си на призовкари
към съдебна институция. Т.е. жалбоподателят К. е имал уважителна причина,
като от друга страна същият не е пречел с автомобила на движението, нито на
превозните средства от Масовия градски транспорт (такива не са се движили в
района на спирката). Не следва да се ангажира административно-
наказателната отговорност на обвинения субект.
V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът намира, че административно-наказателната теза е недоказана на
основание доказателствения анализ, обективиран в обстоятелствената част на
мотивите на съдебния акт по делото. Липсва извършено административно
нарушение от жалбоподателя К. по чл.98, ал.2, т.3 вр. чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП.
Като не е съобразил тези факти, административно-наказващият орган е издал
един незаконосъобразен санкционен акт, който подлежи на задължителна
отмяна.
По тези съображения издаденото наказателно постановление следва да
бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
На въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода на делото.
Отговорността за разноски е обективна, закономерна и логична
(неизбежна) последица от развитието на съдебния спор и страната създала
виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе санкционните
последици за неоснователно му повдигане в пълен размер.
Настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните промени в
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94 от 29.11.2019г., които
имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните на
разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.1 от
АПК, въззивамата страна следва да понесе разноските за адвокат, сторени от
жалбоподателя и с оглед изхода на спора, съгласно договора за правна помощ,
за сумата от 150.00 лева.
4
Според посочената процесуална норма, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Обемът на процесуалните действия на адвокат М. С. са съответни на
значително положените от нея правни усилия като адвокат. Присъдената сума
в размер на 150.00 лева не е прекомерна. Същата е съответна на реално
положения от нея по делото адвокатски труд. Адвокат С. е изготвила жалбата.
Представлявала е своя доверител. Консултирала го е. Участвала е в
заседанието. Положила е процесуални усилия. Анализирала е доказателства.
Изложила е своята пледоария. Съдът отчита, че материалния интерес е в
размер на 50.00 лева с оглед наложената на жалбоподателя К. парична глоба.
Защитата на адвокат С. е съответна и пропорционално оценена в разумен и
справедлив размер.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 24-4332-010263 от
15.05.2024г., издадено от НАЧАЛНИК-ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ“, упълномощен с писмена заповед с рег. № 8121з-1632 от
02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, в качеството му на
административно-наказващ орган, с който на основание чл. 53 от ЗАНН на А.
И. К., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „парична
глоба“ в размер на 50.00 (петдесет) лева за административно нарушение по
състава на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП вр. чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СДВР - ОПП ЧРЕЗ
ЗАКОННИЯТ Й ПРЕДСТАВИТЕЛ с адрес гр.София, ул. „Лъчезар Станчев”
№ 4 ДА ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВНИКА А. И. К., с ЕГН: ********** на
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК сумата от 150.00
лева за дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5