Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1496 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно евентуално съединени искове, както следва: главен установителен
иск, предявен от „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с правна квалификация чл. 26,
ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2
ЗБН; евентуално съединен с иска по чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН конститутивен иск,
предявен от синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с правна квалификация чл. 59, чл. 5 ЗБН; евентуално
съединен с иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН конститутивен иск, предявен от синдиците
на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с
правна квалификация чл. 59, чл. 3 ЗБН.
Ищците - „К.т.б.“ АД - в
несъстоятелност и синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, твърдят, че на 31.03.2010 г. е
сключен договор за банков кредит между „К.т.б.“ АД и ответника „Н.е.и и.т.“ АД. По силата на тази сделка на ответното дружество е предоставен кредит в
размер на 2 300 000 лв. срещу поемане на насрещно задължение от
кредитополучателя да върне получените парични средства, както и да заплати
годишна възнаградителна лихва в размер от 8 %, неустойка върху неплатена в срок
главница в размер на 10 пункта годишно, както и неустойка върху неплатена в
срок възнаградителна лихва в размер на 10 % годишно. Към 17.09.2014 г.
непогасените задължения на ответника по този договор са възлизали на сума в общ
размер от 689 027, 11 лв., от които 645 606 лв. - неплатена редовна главница, 39 165, 90 лв. –
неплатена просрочена главница, 398, 06 лв. – просрочени лихви върху редовна
главница, 3 156, 30 лв. – текущи лихви върху редовна главница, 430, 82 лв. –
текущи лихви върху редовна главница и
270, 03 лв. – неустойка върху просрочена лихва.
Посочват, че на 17.09.2014 г. „К.т.б.“
АД е получила уведомление от „ПМУ“ АД, с което на банката е съобщено от това
лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия от 12.09.2014 г.
вземането си, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит № 11726/
28.07.2011 г. и анексите към него, за получаване на сума в размер на 685 170
лв. Твърдят, че ответникът е отправил до банката изявление за прихващане на
така придобитото от него вземане със своите задължения към банката, възникнали
на основание договора за кредит от 31.03.2010 г., което изявление е
обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 9413/ 17.10.2014 г. Това изявление е
получено от „К.т.б.“ АД на 17.10.2014 г.
Ищецът - „К.т.б.“ АД - в
несъстоятелност, твърди, че това прихващане не е извършено в предвидената в императивната
законова норма на чл. 59, ал. 2 ЗБН форма за действителност, която е писмена
форма с нотариална заверка на подписите. С оглед на това ищецът иска от съда да
прогласи описаното прихващане, извършено от „Н.е.и и.т.“ АД, за нищожно поради
липса на форма.
Ищците - синдиците на „К.т.б.“ АД -
в несъстоятелност, сочат, че ако съдът приеме, че прихващането е действително и
отхвърли предявения иск по чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН, следва да съобрази, че прихващането е
извършено след датата на поставяне на „К.т.б.“ АД под специален надзор при
условията и по реда на глава 11, раздел VIII от ЗКИ, както и след началната
дата на неплатежоспособността на банката, която е една и съща – 20.06.2014 г.,
поради което и на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН искат от съда да го обяви за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката.
Ищците - синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, сочат, че ако съдът приеме, че не е налице хипотезата на чл. 59, ал. 5 ЗБН и отхвърли този иск, то следва да съобрази, че в тяхна полза е възникнало правото по чл. 59, ал. 3 ЗБН, тъй като към момента на придобиване на вземането, с което е извършил прихващането, ответникът е знаел, че е настъпила неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД. С оглед на това те искат от съда да обяви процесното прихващане, извършено от „Н.е.и и.т.“ АД, с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 9413/ 17.10.2014 г., за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН. Претендират присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът – „Н.е.и и.т.“ АД, оспорва предявените искове. Посочва, че предвидената в чл. 59, ал. 2 ЗБН форма за действителност се отнася само за тези прихващания, които се извършват след като по отношение на банката е открито производство по несъстоятелност и е назначен синдик, каквото не е процесното. Счита, че правото, предвидено в нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в редакцията й след изменението от 28.11.2014 г., не е възникнало по отношение на процесното прихващане в полза на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД, тъй като тази норма е неприложима към настоящия случай. Посочва, че приложима е редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН преди изменението от 28.11.2014 г., в която е предвидено, че относително недействителни по отношение на кредиторите са прихващанията, извършени от длъжника, каквото не е процесното, което е извършено от кредитор на банката. Ответникът твърди, че не е знаел, че е настъпила неплатежоспособност на „К.т.б.“ АД. Поради изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
На първо място, съдът счита, че трябва да отговори на въпроса в кои случаи синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност /„КТБ” АД /н// са легитимирани да предявяват пред съда искове във връзка с открито производство по несъстоятелност на банката и следователно по кои от предявените в настоящия процес искове те са процесуалноправно легитимирани и по кои от тях процесуалнолегитимиран да участва като ищец в производството е самата банка.
Когато в закона е уредено правото на синдиците да предявят пред съда определени искове във връзка с открито производство по несъстоятелност на една банка, те не са носители на материалното право, чиято защита се търси. То принадлежи на други правни субекти, които са или кредиторите на несъстоятелната банка или самата банка. В тези хипотези синдиците действат като процесуални субституенти и предявяват пред съда чужди материални права.
В чл. 26, ал. 2 ГПК е регламентиран принципът, че никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закон случаи. От тази правна норма, се налага изводът, че процесуалната субституция е допустима само, когато това е предвидено в закона, поради което и за да се приеме, че синдиците притежават процесуалното право да упражнят пред съда определени чужди материални права на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, както и на кредиторите на несъстоятелността, съществуването в тяхна полза на това процесуално право трябва да е изрично предвидено в закона.
В ЗБН се съдържат няколко правни норми, в които е уредено правото на синдиците да предявят пред съд определени материални права, които не им принадлежат. Съгласно чл. 60, ал. 3 ЗБН отменителните искове по чл. 60, ал. 1 и ал. 2 ЗБН, както и исковете за установяване на нищожност по чл. 3, ал. 3 ЗБН или по чл. 22, ал. 2 ЗБН могат да се предявяват от синдика, както и от фонда при бездействие на синдика. В чл. 62, ал. 1 ЗБН е предвидено, че иск по чл. 59, ал. 3 или ал. 5 ЗБН, както и исковете по чл. 60 ЗБН, по чл. 60а ЗБН и по чл. 135 ЗЗД могат да бъдат предявени освен от лицата по чл. 60, ал. 3 ЗБН, едно от които е синдикът на несъстоятелната банка, и от всеки кредитор на банката. Следователно синдиците, в качеството им на самостоятелни правни субекти, а не на представители на банката, спрямо която е открито производство по несъстоятелност, могат да предявят пред съда само иска по чл. 135 ЗЗД, специалния иск по чл. 60а ЗБН, специалните отменителни искове по чл. 60, ал. 1 и ал. 2 ЗБН, конститутивните искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, с които се упражняват уредените в закона преобразуващи права, възникнали в полза на кредиторите на несъстоятелността, както и установителни искове за нищожност на определени сделки и действия при фактическия състав на чл. 3, ал. 3 ЗБН вр. чл. 3, ал. 2 ЗБН, както и на чл. 22, ал. 2 ЗБН, с които също се защитават интересите на кредиторите на несъстоятелността на банката. Те не са активно процесуалноправно легитимирани да предявят пред съда други искове различни от посочените, с които да търсят защита пред съда на чужди материални права, възникнали както в полза на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, така и в полза на нейните кредитори, включително не могат да предявят иск за прогласяване нищожността на определена сделка при твърдения за наличие на който и да е порок от тези, посочени в общата норма на чл. 26 ЗЗД.
Предвид изложеното и при съобразяване на вида на предявените в настоящия процес искове, следва да се заключи, че синдиците на „КТБ” АД /н/ имат право да предявят конститутивните искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН и по чл. 59, ал. 5 ЗБН, тъй като сезирайки съда с тези искове те упражняват свое процесуално право, което е предвидено да възниква с изричните правни норми на чл. 60, ал. 3 ЗБН и на чл. 62, ал. 1 ЗБН, въпреки че не са носители на материалните права, чиято съдебна защита се търси с тези искове /носители на материалните права в тези случаи са кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н//.
За да се отговори на въпроса дали синдиците на „КТБ” АД /н/ имат процесуалната легитимация да предявят установителния иск за прогласяване за нищожно на прихващането, извършено от ответника „Н.е.и и.т.“ АД, тъй като не е направено във формата за действителност, предвидена в императивната законова норма на чл. 59, ал. 2 ЗБН, следва на първо място да бъде съобразено това, че порокът, на който се позовават ищците не е сред специалните такива, които са предвидени в ЗБН, а е сред тези, посочени в общата норма на чл. 26 ЗЗД, която съгласно чл. 44 ЗЗД е приложима и спрямо едностранните сделки, какъвто характер има прихващането, а именно в чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, съгласно която разпоредба нищожни са договорите, при които липсва предписана от закона форма. С нормата на чл. 59, ал. 2 ЗБН, на която се позовават синдиците, е уредена единствено форма за действителност на прихващането тогава, когато то е извършено след като по отношение на банката е открито производство по несъстоятелност, като с нея не се регламентира специален фактически състав, водещ до нищожност на това едностранно волеизявление. При твърдения, че липсва форма, при която в закона е предвидено да се извършва прихващането е налице фактическия състав на чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД и предявявания иск за прогласяване на нищожност в тези случаи е подчинен на общите правила, от които в специалния закон не са уредени изключения. В ЗБН липсва норма, която да дава право на синдиците, които не са носители на материално право, което се твърди да е накърнено от извършени от кредитор на банката прихващания, да предявят в качеството си на процесуални субституенти иск за нищожност на тези прихващания поради липса на форма, с оглед на което следва да се приеме, че тези правни субекти не притежават правото на иск по чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН. Такова право и то само при наличие на правен интерес могат да имат както страните по материалното правоотношение, възникнало на основание извършеното прихващане, които са ответника и самата банка - „КТБ” АД /н/, така и всяко трето лице, чиито права са накърнени от него, например друг кредитор на несъстоятелността. С оглед на изложеното, се налага изводът, че надлежен ищец по установителния иск за прогласяване на извършеното от ответника прихващане за нищожно е „КТБ” АД /н/, от когото правен субект те са предявени.
По главния установителен иск, предявен от „К.т.б.“
АД - в несъстоятелност, с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 от ЗБН:
Ищецът основава така предявения от него иск на твърдението, че прихващането, извършено от ответника „Н.е.и и.т.“ АД между придобитото от него по силата на сключен договор за цесия вземане към „КТБ” АД /н/ и задълженията, които той има към банката, възникнали по сключен между тях договор за кредит, е нищожно, тъй като не е осъществено в уредената с императивната законова норма на чл. 59, ал. 2 ЗБН форма за действителност.
В чл. 59, ал. 1 ЗБН са предвидени условията, при които един кредитор на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, може да извърши прихващане между своето вземане към банката и задължението, което има към нея, като в чл. 59, ал. 2 ЗБН са регламентирани и специални правила, при спазване на които този кредитор може да упражни потестативното си право да извърши прихващане, които се отклоняват от общите такива по чл. 104, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗБН прихващането трябва да се направи чрез едностранно изявление на кредитора, което е направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа и е отправено до синдика на банката. След като в тази правна норма е посочено, че изявлението за прихващане трябва да бъде отправено до синдика на банката, а синдик се назначава едва след постановяване от съда на решение по чл. 13, ал. 1 ЗБН, с което се открива производство по несъстоятелност по отношение на банката, то трябва да се заключи, че специалните правила за извършване на прихващане от кредитор на банката, които са предвидени в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗБН, са такива, които важат при вече открито производство по несъстоятелност по отношение на една банка и след момента на решението на съда за това, защото едва от този момент от Фонда за гарантиране на влоговете в банките се назначава синдик по реда на чл. 26 ЗБН и следователно съществува този орган, до който е предвидено, че изявлението за прихващане на кредитора трябва да бъде отправено, за да породи правни последици съгласно чл. 59, ал. 2 ЗБН.
Прихващането, което е предмет на предявения в настоящото производство установителен иск, се твърди и се установява, че е извършено от кредитор на банката преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „КТБ” АД /н/ - решението за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ” АД е постановено на 22.04.2015 г., а процесното прихващане се твърди да е извършено на 17.10.2014 г., на която дата изявлението на ответника „Н.е.и и.т.“ АД, с което той упражнява правото си по чл. 103 ЗЗД е получено от банката. Следователно за това прихващане не важат правилата, предвидени в чл. 59, ал. 2 ЗБН за формата, в която изявлението на кредитора, с което той упражнява потестативното си право на прихващане, трябва да бъде направено и за органа, до който това изявление трябва да бъде адресирано, и то не може да бъде нищожно поради неспазването им. Това прави неоснователен предявеният главен установителен иск, който следва да бъде отхвърлен.
С отхвърлянето на този иск се сбъдва процесуалното условие за разглеждане на предявения в процеса конститутивен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН.
По евентуално предявения от синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност конститутивен иск с правна квалификация чл. 59, чл. 5 ЗБН:
На първо място в случая следва да се посочи, че с оглед твърденията, въведени с исковата молба и заявения петитум, съдът намира, че е сезиран с конститутивен иск, с който ищците, като процесуални субституенти, упражняват едно преобразуващо право, възникнало в полза на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/ да обявят за относително недействително по отношение на тях на прихващането, извършено от ответника „Н.е.и и.т.“ АД. Доколкото в чл. 59 ЗБН са уредени различни потестативни права, които възникват при осъществяване на различни фактически състави в полза на кредиторите на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, то за да се отговори на въпроса кое от тях се упражнява с този от предявените искове, следва да бъдат съобразени посочените от ищците правопораждащи факти.
От изложеното в исковата молба е видно, че правото, което се упражнява чрез предявения срещу „Н.е.и и.т.“ АД иск, се основава на следните факти: на извършено прихващане от кредитор на „КТБ” АД /н/, каквото качество се твърди да има ответното дружество, както и на това, че прихващането е извършено след датата на поставяне на банката под специален надзор, съответно и след началната дата на неплатежоспособността на банката, които в случая съвпадат. Така заявените обстоятелства са елементи от фактическия състав, предвиден в чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията на разпоредбата след изменението й с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., в който е предвидено правото на кредиторите на несъстоятелността да поискат обявяване за относително недействителни по отношение на тях на извършени от кредитор прихващания, които са направени след изрично посочен в закона момент. Ето защо и съдът, разрешавайки настоящия спор, трябва да изследва въпроса дали уреденото в тази норма право е възникнало в полза на кредиторите на „КТБ” АД /н/ по отношение на процесното прихващане, направено от един от кредиторите „Н.е.и и.т.“ АД с отправяне от търговеца до банката на описаното в исковата молба едностранно изявление.
На следващо място, съдът трябва да съобрази, че нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН е изменена, като, както беше посочено, ищците се позовават на редакцията й след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., от който момент тя регламентира едно преобразуващо право на кредиторите на несъстоятелността, което възниква при различни факти от това, което е уредено да възниква в тяхна полза в предишната редакция на същата разпоредба, която по изложените в предходния абзац съображения не е предмет на разглеждане в случая. Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, с която се предвижда потестативното право да се иска обявяване на извършени от кредитор прихващания за относително недействителни по отношение на всички кредитори на несъстоятелността е материалноправна, поради което и предвид на това, че липсва разпоредба, с която да е придадено обратно действие на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. /Обн. в ДВ, бр. 98 от 2014 г./, с който тя е изменена, то следва да се приеме, че това нейно изменение действа занапред във времето и в тази си редакция тя е приложима само за правоотношения възникнали след влизането й в сила – след 28.11.2014 г. Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в тази си редакция, на която се позовават ищците в настоящия процес, не е приложима за юридически факти, които са възникнали преди 28.11.2014 г.
За да се извърши преценка за това дали посочената разпоредба в новата й редакция е приложима по отношение на правоотношенията, които са предмет на разглеждане в настоящото производство, следва да се отговори на въпроса кога възниква предявеното от синдиците преобразуващо материално право за обявяване за относително недействителни на извършени прихващания.
Правото на кредиторите на несъстоятелността да искат обявяването спрямо тях на недействителността на извършено прихващане, е предвидено в закона с цел да не се допусне състояние, при което определен кредитор на банката ще бъде поставен в по-добро положение от останалите при удовлетворяването му при извършване на разпределение на осребреното имущество. При упражняване на това право се стига до ревизиране на такива правни действия, които по принцип са законосъобразно извършени и са правомерни при липсата на открито производство по несъстоятелност, но от момента на откриване на производство по несъстоятелност спрямо банката те се превръщат в неправомерни, тъй като с осъществяването им се създава привилегировано положение по отношение на един кредитор, чието вземане се удовлетворява изцяло, като се избягва реда, предвиден в закона /в чл. 94 ЗБН/, целящ справедливото удовлетворяване на всички кредитори на банката, а не само на един от тях. С оглед на това следва да се приеме, че това потестативно право, както и всички такива, предвидени в чл. 59 ЗБН, възниква тогава, когато по отношение на банката е открито производство по несъстоятелност и от този момент. В случая се установява, че производството по несъстоятелност по отношение на „КТБ” АД е открито с решение от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд и следователно от този момент следва да се приеме, че в полза на кредиторите на несъстоятелността на банката възникват всички специални преобразуващи права, предвидени в ЗБН, включително това по чл. 59, ал. 5 ЗБН. Ето защо и към тази дата – 22.04.2015 г., следва да се преценява коя е действащата материалноправна норма, която урежда фактическия състав на правото на кредиторите да искат да бъдат обявени по отношение на тях за относително недействителни на извършени прихващания, а това е нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията й след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. и именно тази разпоредба е приложима към процесните правоотношения и съдът следва да разгледа дали са се осъществили предвидените в нея факти, при настъпване на които възниква потестативно право в полза на кредиторите на несъстоятелността, което е предявено пред съда от синдиците, които съгласно чл. 62, ал. 1 вр. чл. 60, ал. 3 ЗБН притежават процесуалното право да сторят това.
Изводът, че моментът, в който възникват преобразуващите права за кредиторите по несъстоятелността, които се упражняват със специалните отменителни искове, е този на откриване на производството по несъстоятелност и те се уреждат от действащите към този момент материалноправни норми, се налага и при анализ на разпоредбата на § 14, ал. 1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Търговския закон /обн. ДВ бр. 20 от 28.02.2013 г./, с който закон са направени изменения във фактическите състави на преобразуващите права по чл. 645 ТЗ, чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ, които е предвидено да възникват за кредиторите в общата несъстоятелност и които са аналогични на тези, уредени в ЗБН, сред които и правото по чл. 59, ал. 5 ЗБН. С тази разпоредба се придава изрично обратно действие на новите материалноправни норми на чл. 645, 646 и 647 ТЗ, като е посочено, че те ще се прилагат и за заварените от този закон производства по несъстоятелност, т.е. законодателят преценява действието във времето на тези норми към това дали е налице открито производство по несъстоятелност спрямо дружеството-длъжник или не, а не към момента на извършване на съответните действия и сделки, за които те се отнасят, който не е определящ за това кога са възникнали специалните преобразуващи права за кредиторите на несъстоятелността. Следователно действието занапред на изменението на цитираните материалноправни норми, което е правилото, означава, че те се прилагат по отношение на правата на кредиторите по откритите след тяхното приемане производства по несъстоятелност, а обратното им действие, което е изключението и може да бъде предвидено само изрично от законодателя, както е в случая, означава, че те ще уреждат правата на кредиторите и в производства по несъстоятелност, които вече са били открити към приемането на новия закон и са все още висящи. Същият трябва да бъде и подходът при изменението на материалноправната норма на чл. 59, ал. 5 ЗБН и да се приеме, че доколкото законодателят не е предвидил новата разпоредба да има обратно действие, то тя ще действа занапред и ще се прилага по отношение на правата на кредиторите на несъстоятелността, които са възникнали в производства по несъстоятелност на банка, които са открити след приемане на изменението.
В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, който е Обн. - ДВ, бр. 22 от 2018 г. е създадена нормата на § 8 от него, която впоследствие е допълнена с изменение на този закон през 2019 г. С тази разпоредба четири години след влизане в сила на закона, с който е въведена новата редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН, се регламентира специално правило, касаещо действието във времето на тази материалноправна норма, като се предвижда, че тя се прилага от 20 юни 2014 г. Съдът няма да обсъжда въпроса дали тази норма е противоконституционна или не, както и дали противоречи на чл. 1, ал. 1 от Протокол 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, в каквато насока са заявените от ответника възражения, тъй като счита, че вече направеният извод, че чл. 59, ал. 5 ЗБН е приложим към процесните правоотношения в новата си редакция съгласно изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., не би се променил в случай, че тази спорна разпоредба се приложи, като и в случай, че същата не се приложи поради противоречието й с норма, която има приоритет над нея.
При тълкуване на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в приложимата й редакция след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., се установява, че предвиденото с нея преобразуващо право възниква при наличие на следните елементи от фактическия състав, а именно: 1) извършване на прихващане от ответника, който е кредитор на „КТБ” АД /н/; 2) прихващането да е извършено след началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества началната дата на неплатежоспособността.
За да се приеме, че от „Н.е.и и.т.“ АД е извършено прихващането, което е предмет на предявените конститутивни искове, следва да бъде установено, че правото на това юридическо лице да извърши прихващане е възникнало съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД, както и че то е надлежно упражнено съгласно чл. 104, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД предвиденото в тази норма преобразуващо право да се прихване възниква тогава, когато две лица притежават насрещни изискуеми и ликвидни вземания едно към друго. Ето защо съдът следва да разгледа въпроса дали такива вземания съществуват за „Н.е.и и.т.“ АД и за „К.т.б.“ АД.
По делото не се спори, а същото се установява и от приетите писмени доказателства, че между „К.т.б.“ АД, от една страна, и „Н.е.и и.т.“ АД, от друга като кредитополучател, са валидно възникнали облигационни отношения по сключен договор за кредит от 31.03.2010 г. Това е видно от представения по делото писмен договор и анекси към него, които обективират насрещните волеизявления на двете страни за съгласие по отношение на всички основни елементи от съдържанието на банковата сделка за кредит. С него дружеството-кредитополучател е поел задължение да върне предадената му в заем парична сума, която е в размер на 2 300 000 лв.
Главното задължение на кредитополучателя да върне получените в заем парични средства, възниква от момента, в който те са предоставени от банката на кредитополучателя. По делото няма представени доказателства за това дали и кога от ответника са извършени усвоявания на парични средства от уговорения с договора максимално допустим размер на кредита. От съдържанието на анекс № 2 от 19.09.2011 г. обаче се установява, че от двете страни по договора за кредит е направено изявление за това, че към датата на неговото подписване в тежест на кредитополучателя е възникнало и не е погасено задължение за главница в размер на 1 631 212 лв., от което съдът приема за доказано, че сумата от 1 631 212 лв. е тази, която със сигурност се установява, че е усвоена в изпълнение на процесната сделка за банков кредит, тъй като само ако тя е получена от кредитополучателя за него ще възникне задължение да я върне на баката. Следователно 19.09.2011 г. е най-късната дата, от която в производството е установено, че за ответника е възникнало задължение да върне на „КТБ” АД /н/ получените в заем парични средства.
Съществуването на парично задължение за ответника по сделката за банков кредит до размера от 685 170 лв., което не е платено към 17.10.2014 г., когато се сочи, че е извършено процесното прихващане, се твърди от ищците в настоящия процес и се признава от „Н.е.и и.т.“ АД извънсъдебно, като изявление в тази насока е обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД /н/ № 9413/ 17.10.2014 г., намиращо се на л. 31 от делото на СГС.
Настоящият съдебен състав намира, че за да може ответникът да извърши прихващане с това свое задължение, не е нужно то да бъде изискуемо, поради което и не следва да се разглежда въпроса дали към датата, на която се твърди, че от длъжника е отправено изявление за прихващане, е настъпил падежа за връщане на получените в заем от банката парични средства, който е уговорен между страните в съдържанието на договора за кредит. Това се извежда по аргумент от чл. 70, ал. 2 ЗЗД, съгласно която норма длъжникът може да изпълни задължението си предсрочно, освен ако срокът е уговорен и в полза на кредитора. След като законът дава възможност на длъжника да плати преди срока тогава, когато последният не е уговорен в полза на кредитора, както е в случая, тъй като в договора за кредит няма уговорка в тази насока, то следва да се приеме, че той може и да прихване преди срока, доколкото прихващането има същия ефект като плащането, а именно погасяване на задължението.
С оглед на изложеното, следва да се заключи, че по делото се доказа, че към момента, в който се твърди, че е извършено прихващането, което е предмет на предявения в настоящия процес конститутивен иск, в тежест на „Н.е.и и.т.“ АД са възникнали парични задължения към „КТБ” АД /н/ по договора за кредит от 31.03.2010 г. в размер от 685 170 лв., на каквато стойност възлиза неплатената част от задълженията за главница и лихви, за които между страните е безспорно, че са възникнали и не са погасени към датата на извършване на оспореното в процеса прихващане.
В производството е безспорно и това, че към посочения момент наред с описаните задължения „Н.е.и и.т.“ АД е бил титуляр и на вземане към „КТБ” АД за получаване на парични суми в размер на 685 170 лв. по договор за паричен влог, сключен между трето лице – „ПМУ” АД, и банката, което е прехвърлено в неговия патримониум по силата на договор за цесия, сключен на 12.09.2014 г. между „ПМУ” АД, като цедент, и „Н.е.и и.т.“ АД, като цесионер. Не е спорно между страните и това, че договорът за цесия е съобщен на банката – длъжник от цедента на 17.09.2014 г., поради което и на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД от този момент прехвърлянето е породило действие спрямо нея и считано от посочената дата „КТБ” АД /н/ дължи изпълнение на задълженията по договора за влог на новия кредитор, който е ответникът.
Предвид горното, съдът счита, че по делото се доказа, че „Н.е.и и.т.“ АД и „КТБ” АД /н/ са имали насрещни парични вземания, които са тези, описани в исковата молба. Освен това доколкото тяхното съществуване в посочения в изявлението за прихващане размер не е спорно между страните по това материално правоотношение, следва да се заключи, че те са и ликвидни и с тях е можело да се прихване. Това означава, че в полза на ответника е възникнало потестативното право да извърши прихващане на своето парично вземане към банката по договор за влог с паричните задължения, които той има към нея по сключения на 31.03.2010 г. договор за кредит.
На следващо място, съдът намира за установено в производството и това, че „Н.е.и и.т.“ АД надлежно е упражнил извънсъдебно възникналото в негова полза право да извърши прихващане между насрещните парични задължения, като е отправил изявления за това до „КТБ” АД /н/. Това се доказва от приетото по делото писмо с вх. на „КТБ” АД № 9413/ 17.10.2014 г., в което е обективирано изричното изявление на ответника, че извършва прихващане между придобитото от него по силата на договора за цесия вземане по договор за паричен влог от 28.07.2011 г. в размер на 685 170 лв. и задълженията му към банката, които са възникнали по договора за кредит, сключен на 31.03.2010 г. То е достигнало до „КТБ” АД /н/ на датата, на която е заведено в банката и му е поставен входящ номер, а именно на 17.10.2014 г., поради което следа да се приеме, че прихващането е породило предвиденото в чл. 104, ал. 2 ЗЗД действие и двете насрещни вземания на страните се считат погасени до размера от 685 170 лв.
Съдът трябва да отговори и на въпроса от кой момент следва да се счита, че цесионерът „Н.е.и и.т.“ АД е извършил описаното прихващане, тъй като този факт е от значение при изследване на това дали се доказва да се е осъществил и вторият елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 5 ЗБН, при наличие на който в полза на кредиторите на несъстоятелността възниква предвиденото в тази норма потестативно право, а именно процесното прихващане да е извършено след началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции.
От решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, се установява, че началната дата на неплатежоспособността на „КТБ” АД е 20.06.2014 г. Същата е и датата, на която банката е поставена под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ и наложена спрямо нея мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон. Следователно за да се приеме, че е осъществен фактическия състав на чл. 59, ал. 5 ЗБН, следва да се установи, че „Н.е.и и.т.“ АД е извършил процесното прихващане след 20.06.2014 г.
За момент на извършване на прихващането по смисъла на чл. 59, ал. 5 ЗБН, следва да се приеме този, в който е настъпил неговия погасителен ефект, защото целта на уреденото в закона преобразуващо право е да се обяви за непротивопоставимо на останалите кредитори на несъстоятелността именно погасителното действие на прихващането по отношение на вземането и задължението на този от кредиторите, който го е извършил. Съгласно нормата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД погасителният ефект на възникналото и надлежно упражнено извънсъдебно право на прихващане настъпва от деня, в който то е могло да се извърши, който следва да се приеме, че съвпада с момента, в който и двете насрещни вземания са станали изискуеми и са били ликвидни, т.е. установени по основание и размер с постановено между страните съдебно решение или тяхното възникване и размер са безспорни в отношенията между страните. С оглед на това и предвид установените в производството факти, то съдът приема, че процесното прихващане е извършено от „Н.е.и и.т.“ АД на датата, на която изявлението на това лице за прихващане е достигнало до „КТБ” АД /н/, т.е. на 17.10.2014 г. Към този момент насрещните вземания на страните са възникнали, били са изискуеми, считали са се за ликвидни в отношенията между тях, и са били осъществени предпоставките на чл. 104, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, при които правото на прихващане се счита за надлежно упражнено. Това означава, че прихващането, което е предмет на предявения в процеса конститутивен иск, е извършено от ответника, който е кредитор на „КТБ” АД /н/, след 20.06.2014 г., т.е. след момента, който е посочен в чл. 59, ал. 5 ЗБН като релевантен за възникване на уреденото в тази разпоредба преобразуващо право.
Следователно по делото се доказа настъпването на всички факти от приложимата правна норма на чл. 59, ал. 5 ЗБН, поради което следва да се приеме, че в полза на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/ е възникнало предвиденото в нея потестативно право и прихващането, извършено от „Н.е.и и.т.“ АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” № 9413/ 17.10.2014 г., следва да бъде обявено за недействително по отношение на тях.
В чл. 59, ал. 5 ЗБН е предвидено, че прихващането, което отговаря на условията, посочени в тази разпоредба е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, който кредитор при съобразяване на защитата, която се цели да се даде с този иск, следва да се приеме, че е този, който е извършил прихващането, или съответно кредиторът на вземането, с което длъжникът е извършил прихващането. Това условие е поставено в закона при съобразяване на преферентния характер на уредения в посочената норма конститутивен иск, който цели да ревизира онези правни действия, които поставят един кредитор на несъстоятелната банка в по-добро положение от това, което той би имал при разпределението на осребреното имущество при спазване на реда, по който в закона е предвидено той да се удовлетвори в производството по несъстоятелност, наред с останалите кредитори на банката. С оглед на това и чл. 59, ал. 5 ЗБН изисква да бъде направено сравнение между това, което кредиторът получава в резултат на оспореното прихващане и това, което той би получил, ако прихващането не беше извършено и вземането му следваше да се удовлетвори при разпределение на осребреното имущество. Ако в резултат на това сравнение се установи, че и без да бъде извършено прихващането вземането на този кредитор би било удовлетворено по същия начин изцяло или за някаква част от него в производството по несъстоятелност на банката, то тогава следва да се приеме, че оспореното действие, имащо погасителен ефект, не поставя това лице в по-благоприятно положение, поради което и упражняването чрез иск на преобразуващото право по чл. 59, ал. 5 ЗЗД не би имало правен ефект, тъй като той би получил тази сума дори и ако извършеното от него прихващане бъде обявено за относително недействително. Ето защо и в този случай законът не допуска обявяване на недействителността спрямо кредиторите на несъстоятелността на извършеното прихващане за тази му част, която кредиторът би получил и при разпределение на осребреното имущество на банката.
Установяването на това каква сума би получил при разпределение на осребреното имущество на банката кредитора, извършил прихващането, който има качеството на ответник в процеса, е поставено в негова доказателствена тежест съгласно правилото на чл. 154 ГПК, тъй като той е страната, черпеща благоприятни правни последици от настъпването на този факт, а именно извършеното от него прихващане не би било изцяло или поне в някаква част относително недействителни. В случая от „Н.е.и и.т.“ АД не са представени никакви доказателства, от които да се направи извод за това какво е имуществото на „КТБ” АД /н/, което ще подлежи на осребряване, нито такива, от които да се установи каква част от това имущество би получил този кредитор при неговото разпределение и дали изобщо би постъпила някаква сума за удовлетворяване на процесните вземания, които са с ред по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН и ще се погасяват съразмерно с вземания на още голям брой правни субекти. Ето защо и прихващането, извършено от „Н.е.и и.т.“ АД, което е предмет на предявения в настоящото производство главен конститутивен иск следва да бъде обявено изцяло за относително недействително.
Предвид извода за основателността на главния иск, следва да се заключи, че в процеса не се е осъществило процесуалното условие, при настъпването на което съдът може да разгледа предявения в процеса евентуален конститутивен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 3 ЗБН и този иск трябва да бъде оставен без разглеждане.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищците – синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, то такива им се следват. Те, обаче, не са представили доказателства за това, че реално са извършили някакви разходи за водене на настоящото съдебно производство, поради които и такива не могат да се присъдят в тяхна полза.
На основание чл. 59, ал. 7 ЗБН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС дължимата държавна такса за разглеждане на предявените искове, от предварителното заплащане на която ищците са освободени. Тя възлиза на сумата от 27 406, 80 лв., изчислена като 4 % от стойността на прихващането, което се атакува, която от своя страна е равна на размера, до който се считат погасени двете насрещни вземания и който е 685 170 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** срещу „Н.е.и и.т.“ АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 от Закона за банковата несъстоятелност за прогласяване за нищожно на прихващане, извършено от „Н.е.и и.т.“ АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 9413/ 17.10.2014 г., на вземане на „Н.е.и и.т.“ АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 685 170 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 28.07.2011 г. между „ПМУ” АД и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, коeто вземане е прехвърлено на „Н.е.и и.т.“ АД с договор за цесия от 12.09.2014 г., срещу задълженията на „Н.е.и и.т.“ АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 31.03.2010 г., тъй като не е извършено в предвидената в императивната законова норма на чл. 59, ал. 2 ЗБН форма за действителност, която е писмена форма с нотариална заверка на подписите.
ОБЯВЯВА по иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, предявен
от синдиците на „К.т.б.“ АД - в
несъстоятелност, с ЕИК: ********,
срещу „Н.е.и и.т.“ АД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***, ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“
АД - в несъстоятелност прихващане, извършено от „Н.е.и и.т.“ АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на
„КТБ” АД № 9413/ 17.10.2014 г., на вземане на „Н.е.и и.т.“ АД към „К.т.б.“
АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 685 170 лв., дължима
по договор за паричен влог, сключен на 28.07.2011 г. между „ПМУ” АД и „К.т.б.“
АД - в несъстоятелност, коeто
вземане е прехвърлено на „Н.е.и и.т.“ АД с договор за цесия от
12.09.2014 г.,
срещу задълженията на „Н.е.и и.т.“ АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност,
които са възникнали по договор за кредит от 31.03.2010 г.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения при условията на евентуалност от синдиците на „К.т.б.“ АД - в
несъстоятелност, с ЕИК: ********, срещу „Н.е.и и.т.“ АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:***, иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН за обявяване за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност на
прихващане, извършено от „Н.е.и и.т.“ АД с изявление, обективирано в писмо с
вх. на „КТБ” АД № 9413/ 17.10.2014 г., на вземане на „Н.е.и и.т.“ АД към „К.т.б.“
АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 685 170 лв., дължима
по договор за паричен влог, сключен на 28.07.2011 г. между „ПМУ” АД и „К.т.б.“
АД - в несъстоятелност, коeто
вземане е прехвърлено на „Н.е.и и.т.“ АД с договор за цесия от
12.09.2014 г.,
срещу задълженията на „Н.е.и и.т.“ АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност,
които са възникнали по договор за кредит от 31.03.2010 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН „Н.е.и и.т.“ АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 27 406, 80 лв. /двадесет и седем хиляди четиристотин и шест лева и осемдесеет стотинки/, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявените искове, от предварителното заплащане на която ищците са освободени.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: