ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 142
гр. София , 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и трети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:полк. Генко Д. Драгиев
Членове:полк. Свилен Р. Александров
полк. Петьо С. Петков
като разгледа докладваното от полк. Петьо С. Петков Въззивно частно
наказателно дело № 20206000600044 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 22 от 14 септември 2020 година по нохд № 99/2020 година на Военен съд
– Пловдив състав на същия съд е отменил постановление от 21 август 2020 година на
прокурор при Военно-окръжна прокуратура – Пловдив за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 96 – Сл/2017 година. Върнал е делото на прокурора за правилно
приложение на закона. Разпоредил се е и с веществените доказателства по делото.
Съдът е констатирал по същество липсата на мотиви в атакуваното постановление за
прекратяване. Прокурорът се е задоволил единствено да преразкаже обясненията на
обвиняемия старшина И., посочвайки че им дава вяра изцяло, както и на една група
свидетелски показания, а именно на М., И., М., В., Ц., К. и С. И.. Първата инстанция е
установила, запознавайки се с показанията на тази група свидетели, че в тях се говори за
събития станали през 2016 и 2017 година, а не за инкриминирания период през 2013 година.
Свидетелката Ц. пък е разказала събития от 2003 година, очевидно нямащи нищо общо с
тези през 2013 година. По нататък основната инстанция отбелязва, че показанията на
свидетеля С. И. нямат отношение към станалото между свидетелката Р. П. и обвиняемия И.,
1
доколкото действията между последните двама са се развивали в стая, различна от
местонахождението на С. И.. Съдебно психиатричната и психологична експертиза, касаеща
Р. П., обсъждала данни за нея към настоящия момент, а не към инкриминирания период.
Експертизата не е взела предвид приложения по делото медицински доклад за тази
свидетелка (на л.л. 91 – 100 от том II на ДП), в който е отразено състоянието й към
инкриминирания период от време. Това налага назначаването на допълнителна или повторна
експертиза, която да даде отговори за състоянието на пострадалата към инкриминирания
момент. Военният съд в Пловдив е констатирал, че показанията на Р. П. и тези на В. Б. не са
съпоставени със съдебно-медицинската експертиза (на л.л. 70-77 от том IV-ти на ДП), която
ги подкрепя. Нещо повече, тази експертиза изобщо не е обсъждана от прокурора. Дадени са
указания и за допълнителен разпит на свидетелката П..
Определението е протестирано от прокурор при Пловдивската военноокръжна прокуратура.
Оспорва се правото на съда в това производство да дава указания на прокурора за събиране
на нови доказателства. Твърди се, че постановлението на ВОП – Пловдив било ясно и точно
мотивирано и не следвало да бъде отменяно.
Срещу определението на съда е постъпила жалба и от адвокат Стоян Янков – защитник на
обвиняемия старшина П. И.. В жалбата се сочи, че е неправилен изводът на съда за липсата
на мотиви и липсата на анализ на доказателствата. Прокурорът правилно бил дал вяра на
показанията на едната група свидетели, които не били в никакви връзки с пострадалите, а
втората група свидетели били техни роднини. Разказите на двете групи свидетели били
противоречиви. Необоснован бил изводът на съда, че свидетелката П. нямало как да е
възприела наличните белези по пениса на обвиняемия, освен ако не ги е видяла лично,
понеже в комплекса където са живели всеки знаел всичко за останалите. Неправилно било
по - нататък съдът да отдава значение на съдебно-медицинската експертиза посочена по-
горе, понеже нейното заключение се отнасяло за абсолютно всеки мъж на планетата.
Ненужен бил допълнителен разпит на П. относно обстоятелството възприела ли е наличието
на дефект в уринарния отвор на обвиняемия И. и това създало ли е у нея неприязненост от
действията му. Не било ясно каква е връзката на дефекта с твърдените действия на
обвиняемия И.. Необоснован бил и изводът на съда, че показанията на свидетеля С. И.
нямали отношение към случилото се. Напротив, те имали значение за обективната истина,
доколкото се твърди той също да е бил събличан гол от баща си пред пострадалите.
За да се произнесе Военно-апелативният съд взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 345 ал. 1, във връзка с чл. 243 ал. 8 от НПК.
Обвиняемият старшина П. С. И. от в.ф. ….. – …. е обвинен в това, че в периода 25.06.2013
година – началото на месец септември 2013 година, на четири пъти, при продължавано
престъпление, в село …, област П., извършил блудствени действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение на малолетните В. И. Б. и Р.
С. П., и двете от град П., заедно и поотделно – престъпление по чл. 149 ал. 5, т. 1, вр. ал. 1,
2
вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
В постановлението за прекратяване на наказателното производство се съдържа преразказ на
показанията на двете пострадали момичета – В. Б. и Р. П., както и преразказ на
заключенията на техническата експертиза, на съдебно-медицинската експертиза на живо
лице – обвиняемия П. С. И., на повторните комплексни съдебно-психиатрични и
психологични експертизи на В. Б., на Р. П. и на обвиняемия И.. На предпоследната страница
на постановлението прокурорът е написал, че показанията на свидетелите С. М., И. И., Й.
М., Б. В., М. Ц., С. И. и Б. К. не подкрепяли обвинителната теза. Показанията им били
последователни, вътрешно непротиворечиви и логични.
Такъв един извод е голословен, понеже липсва какъвто и да било анализ на тези показания.
Ако прокурорът беше обсъдил обстоятелствата, съдържащи се в показанията на тези
свидетели, щеше да констатира, че те говорят за факти станали през 2016 и 2017 година.
Тогава се били скарали обвиняемият П. И. и семейство П.. Това обаче няма нищо общо с
инкриминираните събития от лятото на 2013 година. Тези свидетели не са очевидци на
разказаните събития от двете пострадали момичета, не възпроизвеждат техни твърдения
пред други лица, нито в тях се съдържат данни за факти, случили се непосредствено преди
или след събитията, описвани от Б. и П.. Ето защо показанията на посочената група
свидетели не могат да опровергаят показанията на двете пострадали момичета, на техните
родители и на лицата, оказвали им психологическа помощ.
В следващия абзац прокурорът е написал, че показанията на В. Б., Р. П., на техните родители
и на психолозите работили с тях, подкрепяли обвинителната теза, но не ги кредитирал,
понеже от тези показания не можело да се направи категоричен извод относно
изпълнителното деяние. Подобен извод също е голословен, доколкото в постановлението не
се съдържа анализ на конкретните факти, за които двете момичета говорят, както и дали
тези факти са подкрепени от други доказателствени източници – например посочената в
определението на основния съд съдебно-медицинска експертиза, заключението на която не
е коментирано от военния прокурор.
Поради изложеното изводът на основния съд, че липсват въобще мотиви в постановлението
за прекратяване е правилен. Преразказът на свидетелски показания и на заключенията на
експертизи, без анализ на конкретни факти и обстоятелства съдържащи се в тях и без
съпоставянето им с данни от другите доказателствени източници, не представлява
обсъждане на доказателствата и е приравнено на липса на мотиви. В този смисъл
законосъобразно се е произнесъл Пловдивският военен съд.
В конкретния случай, в прокурорското постановление липсва и фактическата обстановка,
която прокурорът е приел за установена. Ако той приема за установена фактическата
обстановка изложена от пострадалите Б. и П., понеже друга не е описана в постановлението,
то тогава не е ясно защо се прекратява наказателното производство. В този смисъл
3
постановлението е вътрешно противоречиво и логически неиздържано.
Досежно дадените указания за извършване на нови процесуално-следствени действия, то те
са насочени към допълване на делото с факти и обстоятелства, които ще допринесат за
оценката на отделните доказателствени източници и съпоставянето помежду им. В този
смисъл тези указания следва да бъдат изпълнени.
Предвид изложеното, обжалваното определение на Военен съд – Пловдив следва да бъде
потвърдено.
По тези съображения и на основание чл.345 ал. 1 от НПК ВОЕННО-АПЕЛАТИВНИЯТ
СЪД,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 22 от 14 септември 2020 година по нохд № 99/2020
година на Военен съд – Пловдив, с което състав на същия съд е отменил постановление от
21 август 2020 година на прокурор при Военно-окръжна прокуратура – Пловдив за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 96 – Сл/2017 година и е ВЪРНАЛ
ДЕЛОТО НА ПРОКУРОРА със задължителни указания по приложението на закона.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4