Определение по дело №458/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 452
Дата: 30 юли 2020 г. (в сила от 30 юли 2020 г.)
Съдия: Евгения Тодорова Генева
Дело: 20201800500458
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.София, 30.07.2020г.

 

Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав,в  закрито заседание на  тридесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                       Председател: Дора Михайлова

                                                           Членове: 1. Евгения Генева

                                                                       2. Росина Дончева

разгледа докладваното от Генева ч.гр.д. №458/2020г. и за да псе произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.413, ал.2 ГПК ,вр.чл..274 ГПК.

 

Образувано е  по частна жалба на „К.“ ЕАД, ЕИК. със седалище и адрес на управление *** сграда  „0“,ет.0 Б.ц. „Б.“,против разпореждане № 1745 от 19.05.2020г. по ч.гр.д. № 255/2020г. на БРС,в частта му, с която еу отхвърлено заявлението на дружеството за издаване  заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК ,произхождаща от договорна лихва за периода от 31.10.2014г. до 30.11.2015г., както и сумата 813.82 лв.  за периода от 01.12.2014г. до 12.12.2019г. , и сумата 53.50 лв., произхождаща от „административни разноски“.Релевират се оплаквания за нарушение  на материалния закон,съдопрозиводствените правила и необоснованост.Съдът неправилно приел,че лихвеният процент е неопределим по разбираем начин.Размерът бил в пределите на  ГПР -41.24 % .Възнаградителната лихва /“договорна лихва“била дължима на осн.чл.246 ЗЗД.Наказателната лихва била мораторна на осн.чл.76, ал.1 ЗЗД и се дължала от деня на забава-01.12.2014г.Тъй като вноските били падежирали, ,наказателната лихва се дължала върху всички вноски.Административните разноски  били за изпращане на напомнителни писма,покани ,разговори и прочие,за които бил съставен“протокол за извършени услуги за  извънсъдебно събиране на вземанията.

Съдът намира частната жалба процесуално допустима и частично основателна.

Заповедното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Р. С.в. с ЕГН ********** ***,за вземания,дължими по договор за кредит № 370150,сключен на 31.10.2014г., по който кредитополучателят получил 850 лв. и не е платил нито  една от погасителните вноски/последната е падежирала на 30.11.2015г./.

За да отхвърли заявлението по отношение на договорната лихва на стойност 198.37 лв., съдът е приел,че в договора размерът не е определен по ясен и разбираем начин.Този извод е необоснован,тъй като Приложение № 1-„Условия на кредита“- е конкретизиран погасителния план и договорната лихва се извежда като аритметична разлика между  погасителната вноска и главницата.В договора е отбелязано,че ОУ са неразделна част и подписалият договора кредитополучател е запознат с текста.Ясно е разписано,че погасителните вноски са 13 на брой месечни, стойността им е 82.17 лв.,лихвеният процент по кредита е 41.24 % и  ГПР е 50 %.Потребителят е бил точно информиран за тези условия.Съгласно раздел Х „Забава.Предсрочна изискуемост“,т.2, на „Общи условия за предоставяне на кредити“на дружеството, неразделна част от договора, кредитополучателят дължи лихва за забава върху всяка просрочена вноска,в размер на законната лихва.

За да отхвърли молбата относно сумата 813.82 лв.,представляваща „наказателна лихва“,първоинстанционният съд е приел,че съгласно чл.33,ал.1 ЗПК кредиторът имал право само на лихва за забава върху неплатената в срок сума за времето на забава.Правното съждение е коректно,но крайният извод е обусловен от неправилното допускане,че „наказателна „ лихва е нещо различно от „лихва за забава“ по смисъла на чл.33, ал.1 ЗПК.От съдържанието на договора недвусмислено се установява,че под „наказателна „ лихва се разбира мораторна лихва.

Що се отнася до т.н.“административни разноски“ съдът правилно е отхвърлил искането,защото посочените разходи следва да са калкулирани в ГПР и не са „услуги“ за потребителя.Напротив,те представляват действия изцяло в интерес на кредитодателя- да получи вземанията си по-бързо и икономично.Ето защо в тази част определението следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горното,съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 1745 от 19.05.2020г. по ч.гр.д.№ 255/2020г.на РС-Ботевград В ЧАСТТА му, с която е отхвърлено заявлението на „К.“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на осн.чл.410 от ГПК за сумата 198.37 лв.,представляваща договорна лихва за периода от 31.10.2014г. до 30.11.2015г. и сумата 813.82 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 01.12.2014г. до 12.12.2019г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на „К.“ ЕАД, ЕИК. със седалище и адрес на управление ***,бизнес център“Б.“,срещу Р.О.В. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,за сумата 198.37 л,представляваща договорна лихва за периода от 31.10.2014г. до 30.11.2015г. , и сумата 813.82 лв.,представляваща наказателна лихва за периода от 01.12.2014г.,по договор за кредит № 370150 от 31.10.2014г.

ПОТВЪРЖДАВА определението в частта, с която е отхвърлено заявлението на „К. „ ЕАД за  издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против Р.О.В. за сумата 53.50 лева, представляваща „административни разноски“.

В останалата част разпореждането е влязло в сила.

Делото да се върне на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                  Председател:

                                                                                  Членове:1.

                                                                                              2.