Р Е Ш Е Н И Е
№ 261569
26.05.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 21292 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от В.Д.Т. против „Автотранс-2000“ ООД се твърди, че че на дата *** ищцата се качила в гр.П., около ** ч. в автобус, марка „Исузу“, рег.№ *** по линия № ** на градски транспорт, от спирка в кв.***. Платила билет, настанали се на седалка, в края на превозното средство, като преди кръстовището на бул. „***“ с бул. „***“ станала от седалката и се приготвила да слиза до спирката след кръстовището. Автобусът се движил с нормална скорост, но след като се изправила ищцата и направила една крачка, шофьорът рязко набил спирачки, от което ищцата паднала на земята и търкаляйки се през целия автобус, се спряла до вратата на шофьора, лежейки на лявата си страна. Ръката й имала много странен вид, изпитала много силна болка. Шофьорът спрял автобуса и позвънил на тел.112, за да извика линейка. Чула го да казва, че му засекли пътя. След пристигането на линейка, ищцата била откарана в УМБАЛ „***“ ЕАД, където била оперирана по спешност, тъй като била със *** и ***. Бил й поставен *** на ръката. В болницата престояла няколко дни, след това я изписали и и дали 30 дни болничен. След този период й била направена втора операция за премахване на ***. По случая било образувано ДП № *** по опис на *** РУ – Полиция при ОД на МВР – Пловдив. ДП било прекратено с постановление от *** на РП Пловдив. Твърди, че *** на автобуса Г. И. А. по време на деликта е работил в ответното дружество, като автобусът бил собственост на ответника. Поради горното следвало да се ангажира отговорността на дружеството, което се явявало възложител на работата на водача на автобуса. Твърди се, че шофьорът е предприел рязко спиране, с което нарушил чл.132, т.2 ЗДВП, при което ищцата се наранила, падайки на пода. Случилото се отразявало и й се отразило зле здравословно и психически. Трябвало за елементарни нужди да разчита на помощ на близките. В дълъг период от време изпитвала интензивни болки в увредените области и имала затруднение с движение на ***. И към момента не можела да се справя пълноценно с работата си, като при застудяване на времето и влага дискомфортът й се засилвал. Твърди, че от причинените травми изпитвала физически болки и страдания, придружени с негативни чувства – напрежение, тревожност, срам, страх и др. Станала по-вяла, апатична. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да се осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 15 000 лв. – претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, страх, стрес, физически и психически дискомфорт от причинената телесна повреда на ***, изразяваща се в *** в областта на *** и ***. Претендирана е и законната лихва от деня на увреждането – *** до изплащане на обезщетението. Към исковата молба са приложени писмени доказателства, по опис. Направено е искане за допускане на двама свидетели; за прилагане на пр.пр. № *** на РП – Пловдив; за задължаване на ответника да представи трудов договор на Г. И. А.; за допускане на комплексна СМЕ и СПЕ, за отговор на поставените с исковата молба въпроси.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „Автотранс-2000“ ООД, с който е направено искане за привличане на трето лице в процеса „Дженерали Застраховане“ АД, срещу което се предявява обратен иск, в случай, че искът срещу ответника бъде уважен, дружеството да бъде осъдено да ги заплати на ответника. Не се признават изложените в исковата молба обстоятелства за настъпване на увреждането. Оспорва се твърдението, че падането на ищцата се дължи на виновно и противоправно поведение на шофьора, а се сочи, че се дължи на собственото й небрежно поведение. Същата загубила равновесие, тъй като е била правостояща в автобуса, без да се държи на някое от обособените за това места. В съставения във връзка с инцидента констативен протокол не били посочени причини, които да индикирали на виновно поведение на водача. Установено било по ДП № ***, че водачът не е нарушил правилата за движение и не е причинил по непредпазливост телесна повреда на В.Т.. Действията от негова страна по задействане на спирачната система били с цел избягване на удар. Същият се движил с разрешена скорост. Счита, че не са налице предпоставки по чл.45 ЗЗД. Съдържа се позоваване на съдебна практика. В случай, че се приеме, че искът е основателен, счита, че е налице съпричиняване на ищцата и че претенцията е неоснователна по размер. Съпричиняването съставлявало 90 % от вредоносния резултат. Пътничката не е изпълнила задълженията си като пътник в транспорта, застрашила е собствената си и на останалите пътници сигурност, доколкото е могла да падне върху тях. Сочи се, че няма представени данни за отклонение от нормален оздравителен процес. Оспорва се причинно-следствената връзка между твърдяното увреждане и невъзможността за извършване на пълноценна работа, както и описаните негативни чувства.
С определение от ** съдът е конституирал „Дженерали Застраховане“ АД като трето лице – помагач на страната на ответника.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от дружеството, със становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Счита, че по делото не са ангажирани доказателства за извършено противоправно деяние от страна на водача на МПС, в пряка причинна връзка с което ищцата да е претърпяла посочените в исковата молба вреди. Сочи се, че размерът е завишен. Счита, че пострадалата е допринесла съществено за настъпване на ПТП. Сочи се, че обратният иск е неоснователен.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *** от ***, съставен от *** при ОД на МВР – Пловдив.
Видно от СМУ от *** на Т. е било причинено ***на типично място, в областта на ***. Описаните увреждания отговарят по време и начин да са причинени, както се съобщава от пострадалата – при ПТП, с което са в пряка причинна връзка.
Приложена е по делото медицинска документация от УМБАЛ „***“ ЕАД, ведно с епикриза, видно от която В.Д.Т. е постъпила в лечебното заведение на дата ***, изписана на дата ***, с окончателна диагноза: съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост, закрито.
Представена е полица № *** Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от дата *** при „Дженерали Застраховане“ АД, на ППС – автобус с рег.№ ***.
Представено е допълнително споразумение към трудов договор от дата *** между „Автотранс 2000“ ООД и Г. И. А., на длъжност ***.
По делото е прието заключение на изготвената съдебна автотехническа експертиза, според което скоростта на движение на автобус „Исузу“ непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 40 км./час. Водачът на автобуса е задействал спирачната му система с такава интензивност, че да избегне удар с такси. Ако водачът не бе задействал спирачната му система, най-вероятно би последвал удар с неизвестния автомобил. Най-вероятно спирачното закъснение е било в границите на нормалното спиране при интензивно движение в града 2-4 м./сек. Основна причина за настъпилото произшествие е опитът за избягване на удар с такси, като В.Д.Т. не е успяла да запази устойчиво положение на тялото и под въздействие на възникналите сили и реакции в тялото, е паднала в салона на автобуса.
Прието е заключение на изготвената съдебномедицинска експертиза, според което вследствие на ПТП на *** на ищцата са били причинени травматични увреждания – съчетано ***, като й е било извършено открито наместване на *** – поставен *** за 35 дни. Механизмът добре отговаря да е настъпил при ПТП – автобусна травма – пострадал пасажер в автобус при рязко спиране на същия и падане на пътника в него. Непосредствено след получаване на травмата болката е била най-силна, след около * месеца би трябвало болките да липсват. След травмата е била оперирана, било й е поставено външно фиксиращо устройство, след 35 дни е било премахнато, била е имобилизирана посредством гипсова превръзка. Не би трябвало пострадалата да търпи болки и страдания за в бъдеще. Получените травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП от ***. Към момента пострадалата следва да е възстановила физическото си и психическо състояние.
Събрани са по делото гласни доказателства чрез разпит на с.И., П., А., Ч..
При така възприетата фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Деликтната отговорност на ответника в качеството му на възложител на работата, е свързана с виновното и противоправно действие и бездействие на други лица, на които е възложил определена работа за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа, поради което отговорността има обезпечително – гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.
По делото не се спори, установява се и от представените по делото писмени доказателства, както и от гласните такива, че на дата *** ищцата В.Д.Т. се е возила в автобус „Исузу“ с рег. № ***, по линия № ** по булевард „***“. Според твърденията в исковата молба, преди кръстовището на булевард „***“ и „***“ *** на автобуса набил рязко спирачки, от което ищцата паднала на земята и търкаляйки се през целия автобус се спряла до вратата на шофьора, лежейки на лявата си страна. От приложената медицинска документация, както и от приетото по делото заключение на съдебномедицинската експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, се установява, че ищцата е получила закрито ***, което е довело до трайно затрудняване на движението на ***.
Рязкото намаляване на скоростта чрез използване на спирачки, само по себе си е нарушение на правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20 и чл. 24, ал. 1 ЗДВП, освен ако е предприето за предотвратяване на ПТП. Поради това съгласно оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на дееца се предполага. Според показанията на св. Г. А.- *** на автобуса, автобусът се движил в права лява лента за направо, а в дясна лента имало такси, което било пуснало мигач, за да завива надясно. В последния момент, без да пуска сигнализация за ляв завой, таксито пресякло всички ленти и завило по бул. „**“. Според свидетеля, ако той не бил задействал спирачната система, ПТП-то било неизбежно. Нямало достатъчна дистанция, за да продължи движението си автобусът, без да се задейства спирачната система. Показанията на свидетеля следва да бъдат преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, предвид неговата заинтересованост, като лице, чието поведение е предмет на изследване и вината на което се отрича от ответника. Предвид горното, съдът намира, че в действителност реакцията на водача е била породена от извършването на маневра от страна на друг участник в движението. В тази част изложените факти се потвърждават от показанията на с. Ч. и частично от приетата САТЕ, като според с.Ч. такси от най-дясна лента тръгнало да завива наляво пред самия автобус. Тези обстоятелства обаче не оборват презумпцията за вина на водача на автобуса, защото не освобождават водача от задължението по чл. 132, т. 2 ЗДвП преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното превозване на пътниците. Показанията на св.Ч. относно разстоянието до таксиметровия автомобил не се подкрепят от никое от останалите събрани доказателства и са резултат на субективните възприятия на свидетелката като участник в инцидента. Така напр. с.И. дава показания, че водачът на автобуса е набил спирачки, но дори не е забелязал такси да засича пътя на автобуса и не може да каже каква е причината за рязкото спиране. Според разясненията пък на вещото лице по САТЕ в съдебно заседание, не може да се каже какво е било разстоянието между автобуса и таксито, когато таксито е предприело маневрата. Именно това разстояние според вещото лице е меродавно в случая, тъй като то би определило с каква интензивност трябва да спира автобусът, за да предотврати удара с таксито. При тези данни съдът намира, че не може да се приеме, че вината на водача на автобуса се изключва, като постановлението за прекратяване на наказателното производство не може да промени този извод, доколкото не е задължително за съда, разглеждащ гражданските последици на деянието. Поради изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 49 ЗЗД.
От приетата СМЕ се установява, че ищцата е била приета в болница, като е извършено наместване на фрактурата с вътрешна фиксация – поставен фиксатор за 35 дни, впоследствие премахване на външния фиксатор и гипсова имобилизация за около 35 дни. В настоящото производство ищцата претендира неимуществени вреди. За същите законодателят е приел, че като неизмерими в пари, размерът за следващото им се обезщетение ще се определя по принципа на справедливостта – чл.52 ЗЗД. Съобразно установената съдебна практика в тази насока справедливостта се определя с преценката на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства – характер на увреждането, начин на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпил вредоносен резултат, причинените морални страдания, възраст на пострадалия и др. От представените писмени и гласни доказателства беше установено, че ищцата е преживяла стрес в резултат на полученото нараняване. С.П. разясни, че ищцата изпитвала много силна болка непосредствено след инцидента, а след манипулацията и излизането от упойка, приемала болкоуспокояващи. Инцидентът я променил много, тя била добър, весел, добронамерен човек, а станала изнервена, сприхава, страхувала се да се качи в автобус, затворила се. С оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че на ищцата следва да се присъди сумата от 7 500 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, като искът до пълния претендиран размер от 15 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен. В тази насока съдът съобрази заключението на СМЕ, според което непосредствено след получаване на травмата болката на ищцата е била най-силна, с най-висока интензивност, като след извършените медицински интервенции постепенно болката е намалявала. Според вещото лице след около * месеца от началото на травмата би трябвало болките да липсват напълно в бъдеще, а единствено при промяна на атмосферното налягане да има, без да е задължително, известно неудобство в мястото на счупените кости.
Предвид горното, следва да се разгледа възражението на ответника за съпричиняване. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД трябва да е направен въз основа на доказан при условията на пълно и главно доказване в процеса принос, а не да е предполагаем, като следва да бъде доказано по безспорен начин, че с конкретни действия или бездействия пострадалият обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. В конкретния случай не може да се приеме, че такова доказване е проведено. Само обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в автобуса изправен и без да се държи за някое от определените за това места, не е достатъчно за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването на обезщетението за вреди би било допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха настъпили, ако по време на произшествието пострадалата се е държала за определените за това места, но до такива изводи не достига приетата САТЕ. В съдебно заседание вещото лице изрично заяви, че в практиката си има и случаи, в които пътник е падал и от седалка, поради което не би могъл да е категоричен, че ако ищцата беше седяла, нямаше да пострада.
Предвид частичното уважаване на иска на увредения срещу работодателя е налице сбъдване на процесуалното условие за разглеждане на обратния иск срещу застрахователя. От представената полица се установява наличието на застрахователно правоотношение за застраховка ГО на автомобилистите за автобус с рег. № ***, като ответникът по главния иск е посочен като застраховащ. Не се спори, че автобусът е собственост на ответното дружество, както и че на процесната дата е бил управляван от Г. А. във връзка със служебните му задължения при ответника. Поради това ответното дружеството- ищец по обратния иск, като лице, което извършва фактически действия по управлението и ползването на моторното превозно средство, се явява застрахован по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно чл. 477, ал. 2 КЗ, във вр. с параграф 1 т. 2, изречение второ от ДР на КЗ. Според разпоредбата на чл. 435 КЗ застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434, ако е удовлетворил увреденото лице. Поради горното са налице предпоставките за уважаване на обратния иск срещу застрахователя до уважения размер на неимуществените вреди - 7 500 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата.
При този изход на делото и предвид направените от страните искания, следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковите претенции. Направените от ищцата разноски по представения списък по чл.80 ГПК възлизат на сумата от 1888 лв., от които на присъждане подлежи сумата от 944 лв. Направените от ответното дружество разноски възлизат на сумата от 1780 лв., от които на присъждане подлежи сумата от 890 лв.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Автотранс-2000“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Източен № 48, ет. 6, със *** И.А. Ч. и К. Т. Ч. да заплати на В.Д.Т., ЕГН ********** *** сумата от 7 500 лв. /седем хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания от инцидент, настъпил на *** при движение в автобус марка „Исузу“ с рег. № ***, за съчетано ****, ведно със законна лихва, върху главницата от ** до изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 15 000 лв.
ОСЪЖДА „Автотранс-2000“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Източен № 48, ет. 6, със ** И.А. Ч. и К.Т. Ч. да заплати на В.Д.Т., ЕГН ********** *** сумата от 944 лв. /деветстотин четиридесет и четири лева/ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА В.Д.Т., ЕГН ********** *** да заплати на „Автотранс-2000“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Източен № 48, ет. 6, със *** И. А. Ч. и К. Т. Ч. сумата от 890 лв. /осемстотин и деветдесет лева/ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Княз Ал.Дондуков“ № 68 да заплати на „Автотранс-2000“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Източен № 48, ет. 6, със *** И. А. Ч. и К. Т. Ч. сумата от 7 500 лв. /седем хиляди и петстотин лева/, представляваща застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективирана в полица № ***, за неимуществени вреди, причинени на В.Д.Т. от инцидент, настъпил на *** при движение в автобус марка „Исузу“ с рег. № ***, за съчетано ***, ведно със законната лихва, считано от ** до окончателното погасяване, както и да заплати присъдените в полза на В.Д.Т. разноски в размер на 944 лв. /деветстотин четиридесет и четири лева/, ПРИ УСЛОВИЕ, че тези суми бъдат платени от „Автотранс-2000“ ООД, ЕИК ********* на увреденото лице В.Д.Т., ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 15 000 лв.
Решението е постановено при участието на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* като трето лице – помагач на страната на „Автотранс-2000“ ООД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.