Решение по дело №7622/2016 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 №

02.03.2017г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

           При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 7622/2016г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. Цв. ***, против М.К.И., с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение  по ч. гр.д.№ 5697/2016г, по описа на ПлРС, срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр. ***. Твърди се, че същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди, ползвал е ТЕ, за периода 01 01.03.2010-31.03.2016г., и не е погасил задълженията си. Твърди се, че сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, и за посоченият период, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за  извършване на услугата дялово разпределение с “НЕЛБО” ЕАД, гр. София. Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г.  Твърди се, че от страна на ищеца,  ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се, че  сумите са начислявани, на база отчет от фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ, в сградата- НЕЛБО” ЕАД, гр. София. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 391,62лв., от които сумата от 340,17лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2013-31.03.2016г. и сумата от 54,45лв- лихва за забава, за периода 04.01.2014-19.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

          Ответникът М.К.И., р. пр., в срока за отговор, не  изразява становище. В с.з., отв. И., се явява лично и изразява становище за основателност на иска.

 Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №3607/27.07.2016г., по ч. гр.д.№ 5697/2016г. по описа на ПлРС, срещу издадена която, в срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.

По делото се установява също и факта на  публично оповестяване на  общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”.

По делото се установява, че въз основа на заявление от 18.11.2010г, депозирано от отв. М.И., е открита партида на нейно име, за  топлоснабден имот, находящ се посоченият по- горе адрес. По делото е безспорно между страните, че за имота, е открита партида с аб. № 8721.

По делото, съобразно на разпределената доказателствена тежест, не се установява извършване на плащане на претендираната сума, от страна на отв. И.. При постановяване на настоящето решение, следва да бъде взето предвид и направеното от нея признание на факта на дължимостта на  претендираните суми, за  процесния период, по смисъла на чл.175 от ГПК-съобразно всички събрани по делото доказателства.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: 

Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая, облигационната връзка между доставчика на ТЕ и потребителя, е възниква въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите услови. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се  дължи  обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума.

 Съобразно представените и приети по делото доказателства обаче, се установи, че  ответника в настоящето производство- М.И., има качеството на  собственик, на топлоснабден имот, на адрес гр. Плевен, жк Мара Денчева,  № 10, ап. 28,  съобразно цитираната по- горе норма на чл. 153, ал.1 от ЗЕ. В този смисъл, съдът приема, че отв. И. има качеството на  потребител на ТЕ, за процесния период, и съответно дължи плащане на сумите, съставляващи потребена ТЕ.

С оглед на изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 391,62лв., от които сумата от 340,17лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2013-31.03.2016г. и сумата от 54,45лв- лихва за забава, за периода 04.01.2014-19.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-26.07.2016г., до окончателното й изплащане

С оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, и направеното от страна на ищеца искане за присъждане на разноски, следва отв. И., да бъде осъдена да заплати на ищеца направени разноски по делото. Съобразно нормата на чл. 78, ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ- Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1- или в размер  от 100лв. до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв. с оглед на това, общият размер на дължимите разноски е сумата от 175лв.

Отв. М. И., следва да понесе и направените разноски по ч.гр.д.№5697/2016г. В случая, съдът също определя размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение, по реда на  чл. 37 от Закона за правната помощ –Наредба за заплащането на  правната помощ–чл.26, съобразно който размерът на възнаграждението при защита в заповедните производства, е в размер от 50лв. до 150лв. Съдът намира, че следва да се определи минимален размер на юрк. възнаграждение от 50лв. При общ размер на  разноските от 75лв- от които- 25лв.- държавна такса и 50лв- юрк. възнаграждение, след съответно изчисление, съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на направените в заповедното производство разноски, е сумата от 21,77лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че М.К.И., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. „Източна индустриална зона”, №128, сумата от общо 391,62лв., от които сумата от 340,17лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2013-31.03.2016г. и сумата от 54,45лв- лихва за забава, за периода 04.01.2014-19.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-26.07.2016г., до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, №3607/27.07.2016г., по ч. гр.д.№ 5697/2016г. по описа на ПлРС.

 ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, М.К.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ  ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата от 175лв., съставляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, М.К.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ  ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата 21,77лв съставляваща направени разноски по ч.гр.д.№ 5697/2016г. на ПлРС.

 

Решението може да обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: