Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1946 29.07.2019
година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХVI граждански състав
На четвърти юли две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при секретаря Марина Димова
изслуша докладваното от съдията Петрова
гражданско дело № 4709/2018г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.
2, офис 4, с която е предявил срещу ответника З.В.К., обективно съединени
искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал.
1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, вр.
с чл. 99, вр. с чл. 240 и
чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца следните суми: сумата от 1353.09 лева, представляваща неизплатена
главница по договор за паричен заем № ***/09.12.2016 год., сключен
между ответника и „***” ООД, сумата от 185.15 лева – договорна лихва за периода
от 12.05.2017 год. до 18.08.2017 год., сумата от 74.57 лева – мораторна лихва за периода от 13.05.2017 год. до 28.02.2018
год., сумата от 175.00 лева – такса разходи, сумата от 70.00 лева – такса
служител, сумата от 521.92 лева – такса за експресно разглеждане на искане за
кредит, сумата от 521.92 лева – договорна неустойка, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 01.03.2018 год. до окончателното изплащане на
вземането, които вземания са цедирани в полза на
ищеца и съставляват предмета на Заповед за изпълнение № ***/02.03.2018 год. по
ч. гр. д. № ***/2018 год. на БсРС. Претендира
присъждане и на направените в заповедното и в исково производство разноски. Към
исковата молба са представени писмени доказателства.
Искът е
по чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 .
В
законоустановения срок не е депозиран писмен отговор от ответника. В молба от
07.05.2019г. ответницата заявява, че е съгласна доброволно да плаща
задължението и заплаща доброволно по 40 лева.
Предвид доказателствата и закона,
съдът намира следното:
С договор за паричен заем, сключен на 09.12.2016
г. между ответника и „***“ ООД, последното му е
предоставило в заем сумата от 1500 лева. Съгласно договора сумата подлежи на
връщане на 18 двуседмични вноски от по 128.76 лева, като падежът на последната
вноска е 18.08.2017г. Фиксираният годишен лихвен процент /ГЛП/ по заема е в
размер на 40.31 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ - 49.34 %. Изрично е
посочено също така, че при така изчисления ГПР са взети предвид следните
допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните
ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени
разходи за събиране, лихви за забава, неустойки за неизпълнение. В чл. 4 е
предвидено задължение за заемателя да предостави в 3-дневен срок обезпечение –
поръчителство или банкова гаранция. В случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение се начислява неустойка за неизпълнение в размер на 587.16
лева, която се разсрочва на равни части, като всяка част е платима на
съответната падежна дата и в този случай дължимата вноска е в размер на 161.38
лева. При забава на плащане на задълженията на заемателя
по договор за предоставяне на паричен заем заемателят
дължи законната лихва за всеки ден забава.
Представен е и сключения между ищеца
и „***“ ООД рамков договор за цесия, като съгласно
приложение № 1 към него от 08.08.2017г.
са прехвърлени и вземанията на ответника в общ размер от 2827.04 лева към тази дата.
Цедентът е упълномощил ищеца-цесионер
да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията им с изрично
пълномощно, представено по делото, като в тази връзка е изпратено уведомително
писмо до длъжника. Видно е от данните по делото, че писмото с уведомлението не
е било връчено на ответника, поради което БРС намира, че то следва да се счита
за връчено с връчване на исковата молба на ответника в хода на исковото
производство – чл.235, ал.3 ГПК, поради
което цесията е произвела действие по отношение на длъжника. При това съдът
намира, че в случая е налице валиден договор за цесия, съгласно който „***“ ООД е прехвърлило на ищеца вземанията си по
процесния договор за паричен заем.
Получаването
на отпуснатия заем в размер на 1500 лева не е спорно по делото. При това и по
отношение на дължимостта на търсените суми, съдът
намира, че исковете за главница и възнаградителна
лихва като основателни следва да бъдат уважени, тъй като не се представиха
доказателства за изпълнение на поетите задължения за тяхното плащане. Дължима
се явява и търсената мораторна лихва, с оглед в
забава в плащанията от страна на длъжника.
По
отношение на неустойката съдът намира следното: Уговорената неустойка е
предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение обаче има вторичен характер
и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Такава клауза
изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на
справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за
неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля
вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка
на това надвишаване, доколкото процесната клауза
обезпечава изпълнението на вторично задължение. По изложените съображения, съдът
приема, че така уговорената клауза за неустойка противоречи на добрите нрави,
поради което в частта за неустойката договорът от 09.12.2016г. не е породил
правно действие. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка
води до частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му
част и основаната на нея претенция следва да бъде отхвърлена.
По делото
не се представиха каквито и да било доказателства за направата на разходи,
поради което и по отношение на сумите претендирани
като такса разходи, такса разходи за
дейност на служител и такса за експресно разглеждане на искане за кредит
претенциите подлежат на отхвърляне.
При този
изход и с оглед претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото
разноски следва да се осъди на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да му заплати сумата от 164.57 лева, съобразно уважената част от
иска.
При това се
налага извода, че се дължат и част от направените в заповедното производство
разноски в размер на 60.05 лева, които съгласно дадените указания в т. 12 от
тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в
настоящото производство.
При това
общата дължима сума за разноските от страна на ответника е в размер на 224.62 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че З.В.К. с ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис
4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, част от сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***/02.03.2018г. по
ч.гр.д. № ***/2018г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 1353.09 лева, представляваща
неизплатена главница по договор за паричен заем № ***/09.12.2016 год., сключен между ответника и „***” ООД, вземанията по който са цедирани на „Агенция по събиране на вземания” ООД, съгласно
договор за цесия от 22.01.2013г. и приложение № 1 към него от 08.08.2017г., сумата от 185.15 лева – вземане за договорна
лихва за периода от 12.05.2017 год. до 18.08.2017 год.,
сумата от 74.57 лева – мораторна
лихва за периода от 13.05.2017 год. до 28.02.2018
год., ведно със законната лихва върху главницата от
деня на подаване на заявлението – 01.03.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ останалите
исковете за установяване дължимостта на сумата от
175.00 лева – такса разходи, сумата от 70 лева – такса служител, сумата от
521.92 лева – такса за експресно разглеждане на искане за кредит и сумата от
521.92 лева – договорна неустойка.
ОСЪЖДА З.В.К. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър
Бориславов Бончев, сумата от 224.62 лева /двеста двадесет и четири лева и 62 стотинки/
за направените по делото разноски, от които 60.05 лева по ч.гр.д. № ***/2018г.
и 164.57 лева по гр.д. № 4709/2018г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ