№ 799
гр. С. 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110133170 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, вр. чл. 439 ГПК.
Предявен е от ищеца отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ответникът „У П.” ЕООД
няма право на принудително изпълнение върху сумата 218,11 лева – главница по
изпълнителен лист от 23.10.2009 г. по гр.д. № .../2008 г. по описа на СРС, 31 с-в и въз
основа на който е образувано и.д. № ... по описа на В.М.а с район на действие – СГС.
Ищецът М. Д. К. поддържа, че от издадване на изпълнителния лист са изминали
почти 10 години, не са предприети изпълнителни действия по делото, поради което е
изтекла погасителната давност за вземянията. Моли съда изцяло да уважи исковата
претенция. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор по чл. 131 ГПК. В
съдебно заседание, проведено на 20.12.2023 г. ответникът „У П.” ЕООД, чрез
управителя М.А.У. заявява, че е придобила фирмата за 200 лева, не знае кой я съди, но
е получила редовно книжата по делото.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в
отговора, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира за установено
следното от правна и фактическа страна:
Не е спорно между страните, а се установя и от представените по делото писмени
доказателства, че в полза на „М.“ ЕАД срещу М. Д. К. е издаден изпълнителен лист на
23.10.2009 г. на основание влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д.
№ .../2008 г. по описа на СРС, 31 състав, за вземане в общ размер на главница 218,11
лв., ведно със законна лихва върху главницата до окончателното плащане на сумата и
65 лева разноски, въз основа на който изпълнителен лист, е образувано и.д. № ... по
описа на В.М.а с район на действие – СГС. Не е спорно, че с договор за цесия от
21.12.2017 г. вземането е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с договор за цесия от
13.12.2018 г. е прехвърлено на „Б. е“, който от своя страна го е прехвърлил на „Ирида
07“ ООД (със сегашно наименование „У П.“ ЕООД. Не е спорно по делото, че и.д. № ...
по описа на В.М.а с район на действие – СГС е образувано през 2019 г.
1
Основният спорен въпрос между страните е откога е започнала да тече
погасителната давност за процесното вземане, прекъсвана ли е тя, в частност с кои
действия и дали към датата на образуване на изпълнително дело № ... по описа на
В.М.а с район на действие – СГС, същата е била изтекла.
Съгласно разпоредбите на чл.116 б. „б” и б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск или възражение, както и с предприемане на действия за
принудително изпълнение. Когато вземането е предявено чрез иск, респ. възражение и
същите бъдат уважени, по арг. от чл. 117 ЗЗД вр. чл. 115 б. „ж” ЗЗД новата давност
започва да тече от влизането в сила на съдебния акт и същата винаги е 5-годишна.
С разрешенията, дадени в т.10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС се прие, че
молбата за образуване на изпълнителното производство, изпращането на призовки за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника не са
действия по принудително изпълнение, имащи за последица прекъсването на
давността. Като такива следва да се считат само онези действия в рамките на
изпълнителния процес, които съставляват елемент от реализацията на конкретен
изпълнителен способ, като например налагането на запор или възбрана, опис и оценка
на имущество, насрочване на публична продан. С извършването на кое и да е от тези
изпълнителни действия давността се прекъсва и започва да тече нова давност, поради
което тази последица настъпва многократно в рамките на изпълнителния процес.
Прието е още, че за разлика от исковия процес, в изпълнителното производство
давността не спира, поради което и ППВС № 3/80г. следва да се счита за изгубило сила.
Константна е и съдебната практика, а изводи в тази насока следват и от
възприетото по-горе с цитираното ТР № 2/2013г. /т.10 и т.14/, че подаването на молба
за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение също не
съставлява действие по принудително изпълнение, което да води до прекъсване на
давността. Следователно, доводите на ответника, че с депозираната от него молба за
издаване на изпълнителен лист (респ. с издаване на изпълнителния лист) за
присъдените в нейна полза суми за разноски по отхвърления иск е прекъснат
започналият да тече за това вземане давностен срок, считано от влизане на решението в
сила, са неснователни.
По делото безспорно се установи, че налице влязла в сила заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по гр.д. № .../2008 г. по описа на СРС, 31 състав, въз основа на която е
издаден изпълнителен лист на 23.10.2009 г. като съдът, при липса на данни приема че
тя е влязла в сила най-късно деня преди издаване на процесния изпълнителен лист –
22.10.2009 г. Давностният срок за вземанията, предмет на издадения изпълнителен
лист е започнал да тече на 22.10.2009 г. В рамките на 5-годишния давностен срок,
изтекъл на 22.10.2014 г. ответникът не е предприел действия по принудително
изпълнение на тези вземания. Изпълнителното производство е образувано през 2019 г.
Това обуславя и извода на съда, че към 2019 г. – годината на образуване на и.д.
№ ... по описа на В.М.а с район на действие – СГС, вземането по изпълнителния лист е
погасено по давност. Следователно ищцата не дължи сумите по него.
По разноските:
При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане в тази
насока, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се присъдят
сторените от ищеца деловодни разноски в размер на 50,00 лева – държавна такса.
Ищецът М. Д. К. е представляван от процесуален представител – адв. В. Ф. С. по реда
на чл. 38 Закона за адвокатурата. Поради това в полза на процесуалния представител
на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с
ДДС.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, I ГО, 36 състав
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Д. К., ЕГН **********,
със съдебен адрес гр. С. ул. „Г.” №, ет. офис партер, иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК, че по отношение на „У П.” ЕООД, ЕИК .. със седалище и
адрес на управление: гр. С. ул. „.. № вх, еет НЕ СЪЩЕСТВУВА ПРАВОТО НА
ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на сумата 218,11 лева – главница по
изпълнителен лист от 23.10.2009 г. по гр.д. № .../2008 г. по описа на СРС, 31 с-в и въз
основа на който е образувано и.д. № ... по описа на В.М.а с район на действие – СГС.
ОСЪЖДА „У П.” ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. С. ул.
„.. № вх, еет на основание чл. 78, ал 1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на Ц.С.Г.а, ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. С. ул. „К.Б. 1” № ет. ап.10 сумата от 436,48 лева –
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. „У П.” ЕООД, ЕИК ..
със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „.. № вх, еет, да заплати на адв. В. Ф. С.,
САК, сумата от 480 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на М. Д. К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3