Р Е Ш Е Н И
Е
№ 638/2.8.2021г.
Гр. Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X
състав, в открито съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай Ингилизов
2. Красимир Лесенски
при секретар Димитрина
Георгиева
и с участието на
прокурор Стефан Янев,
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 583 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на
„Мозайки“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Белово,
ул.“Васил Левски“ №7, представлявано от управителя С.Г.С., с посочен съдебен
адрес ***, срещу Решение №260007/02.04.2021г. по АНД 0224/2021г на РС Пещера, с
което е потвърдено НП № № 13 - 002378/ 09.12.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
гр.Пазарджик, с което за нарушение и на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на
труда, на „Мозайки“ ООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500,00лв.
Поддържаните касационни основания се
субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен, и е постановен в противоречие с приложимия материален закон.
Възразява се, че са допуснати нередовности
във връзка с прилагането на чл. 415 КТ, както и както и на санкционната
разпоредба на НП, като считат, че правилната е чл. 413, ал. 1 от КТ.
Поддържа се също така, че обектът не е
посетен от проверяващите на датата на която се сочи, че е установено
нарушението по акта. Твърди се, че се касае за грубо нарушение на
административно- производствените правила. Иска се отмяна на
първоинстанционното съдебно решение и съответно отмяна на наказателното
постановление, алтернативно да бъде приложен чл. 415в КТ и НП да бъде изменено,
като санкцията бъде намалена до размера, предвиден в тази разпоредба, тъй като
нарушението е отстранено след установяването му и няма настъпили вредни
последици, респективно чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на случая. Претендират
се присъждане на сторените разноски в настоящето производство.
Ответната Дирекция „Инспекция по труда“,
Пазарджик към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в представено по
делото писмено становище счита, че касационната жалба е неоснователна.
Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните съображения изложени в
процесното наказателно постановление и в решението на районния съд, както и да
се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е
неоснователна. Сочи се, че данните по делото обосновават извод, че процесното
нарушение е фактически осъществено от дружеството. Считат, че жалбата е
неоснователна и молят съда да остави в сила решението на районния съд.
Касационната жалба е подадена в рамките на
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Районен съд- Пещера е бил сезиран с жалба, предявена от
търговското дружество срещу НП № № 13 -
002378/ 09.12.2020г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което за нарушение и на основание
чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда,
на „Мозайки“ ООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500,00лв.
Същото е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение №13 -002378/29.09.2020г., съставен от
Р. И. М., на длъжност ст. инспектор в Дирекция „ИТ“, Пазарджик.
Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното:
„Мозайки“ ООД, ЕИК *********, че в
качеството на работодател по смисъла на §1т.1 ДР КТ, не е изпълнил дадено
задължително предписание по т.8 от Протокол №ПР 2014116/30.06.2020г. на главен
инспектор инж.Р.М., със срок на изпълнение до 01.09.2020г., а именно
работодателят да осигури на обекта на контрол „Площадка за преработка на
строителни материали“, намиращ се в с.Капитан Димитриево, Община Пещера
санитарно – битови помещения за работниците и служителите, съгласно
разпоредбите на чл.230 от Наредба
№7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работно оборудване. Посочено е,
че нарушението е извършено на 02.09.2020г. в обект „Площадка за преработка на
строителни материали“, намиращ се в с.Капитан Димитриево, община Пещера, т.е.
първия работен ден след изтичане на срока за изпълнение на даденото
задължително предписание.
Отбелязано е в АУАН, че нарушението е
констатирано на 18.09.2020г., при извършена последваща проверка на гореописания
обект на контрол, когато се установило, че работодателят не е осигурил
санитарно – битови помещения за работниците и служителите.Като нарушена е
посочена разпоредбата на чл.415ал.1 КТ.
Въз основа на цитирания АУАН е издадено
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв.,
на основание чл.415 ал. КТ.
Видно от
Протокол №ПР 2014116/30.06.2020г. , относно извършена на 04.06.2020г. и
на 09.06.2020г. за проверка по спазване
на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд , съответно на място в обект
„Площадка за преработка на строителни материали“, намиращ се в с.Капитан
Димитриево и документално в ДИТ Пазарджик, по т.8 е дадено предписание
работодателят да осигури на обекта на контрол „Площадка за преработка на
строителни материали“, намиращ се в с.Капитан Димитриево, община Пещера
санитарно – битови помещения за работниците и служителите, съгласно
разпоредбите на чл.230 от Наредба
№7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работно оборудване. Даден е срок за изпълнение до 01.09.2020г. Протоколът е подписан от управителя Страхил Серев на 30.06.2020г. ,
инж.Р.М., извършил проверка и дал
предписанията, както и пом. инспектор Т.Г..
Видно от
Протокол №ПР 2026941/29.09.2020г. , отразяващ и проверка за изпълнение
на дадени предписания, в същия е отбелязано, че е извършена проверка на
18.09.2020г. на място в обект „Площадка за преработка на строителни материали“,
намиращ се в с.Капитан Димитриево, като е установено по т.3 от този протокол,
че „Мозайки“ ООД не е изпълнил дадено предписание, а именно да осигури на
обекта на контрол „Площадка за преработка на строителни материали“, намиращ се
в с.Капитан Димитриево, община Пещера санитарно – битови помещения за
работниците и служителите, съгласно разпоредбите на чл.230 от Наредба №7/23.09.1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работно оборудване, със срок на изпълнение до 01.09.2020г. Протоколът
е подписан от управителя С. С. , инж.Р.М., извършил предходната проверка и дал
предписанията, както и пом. инспектор Т.Г..
В хода на първоинстанционното съдебното
производство е разпитан служителят съставил акта за установяване на
административно нарушение, като в показанията си същият е възпроизвел
обстоятелствата при които е установено нарушението. М. е заявил, че при
направена проверка на място, на 18.09.2020г. предписанието не е било изпълнено.
На тази дата – 18.08.2020г. присъствал и управителя С., който казал , че това е
наличната тоалетна. Показания в същия смисъл е дала и св. Г., като е заявила, че такива битови
помещения не е имало по време на проверката. Показания по делото е дал и св.Д., служител – фадромист в „Мозайки“
ООД. Заявил е, че имат много добри / битови / условия и те са там откакто той
работи – от 5 години, като и при проверката на инспекцията били в този вид, а
впоследствие били само освежени с боя.
За да потвърди Наказателното
постановление, въззивния съд е приел, че от данните по делото се установява
несъмнено, извършването на административното нарушение при осъществяване на
дейността на дружеството. С оглед събраните доказателства, от фактическа страна
РС Пещера е приел за доказани установените от наказващия орган фактически обстоятелства,
а именно, че жалбоподателят „Мозайки“ ООД, в качеството на работодател по
смисъла на §1т.1 ДР КТ, не е изпълнил дадено задължително предписание по т.8 от
Протокол №ПР 2014116/30.06.2020г. на главен инспектор инж.Р.М., със срок на
изпълнение до 01.09.2020г., а именно работодателят да осигури на обекта на
контрол „Площадка за преработка на строителни материали“, намиращ се в
с.Капитан Димитриево, Община Пещера санитарно – битови помещения за работниците
и служителите, съгласно разпоредбите на чл.230
от Наредба №7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно
оборудване.
В този контекст е прието, че нарушението
не е отстранено веднага след установяването му по смисъла на чл.415 ал .1 КТ.
То е било установено още при проверката на 04.06.2020г. Нарушението не е било
отстранено и към момента на проверката на 18.09.2020г. , като този факт се
потвърждава от показанията на свидетелите М. и Г.. Съдът не е дал вяра в
този аспект на показанията на св.Д.,
който е служител в санкционираното дружество и е зависим от управителя С., по
силата на съществуващото трудово правоотношение. Показанията на св. Д. за
съществуващи много добри битови условия , са приети от съда, като нелогични.
Тъй като, ако това наистина е било така, тези помещения, пък макар и неосвежени
с боя, са щели да бъдат показани на проверяващите.
В този контекст е прието, че не се
констатира да са допуснати процесуални нарушения, които да обосновават отмяната
на наказателното постановление. Посочени са дата и място на нарушението,
посочени са правилно нарушените разпоредби, описано е подробно и точно
извършеното нарушение съгласно съставомерните му признаци.
Изложени са подробни съображения за това,
че конкретният случай касае неизпълнение
на дадено задължително предписание по т.8 от Протокол №ПР 2014116/30.06.2020г със
срок на изпълнение до 01.09.2020г., а именно работодателят да осигури в обекта
на контрол битови помещения за работниците и служителите, съгласно разпоредбите
на чл.230 от Наредба №7/23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работно оборудване.Това предписание не само че не е
било изпълнено в срок, но както се установява от показанията на св.М., е било
необходимо време от няколко години да бъде убеден работодателят да осигури
нормални хигиенни условия на работниците в средата, в която работят. Правилно
въззивният съд е приел, че процесното нарушение не е маловажно в смисъла на
чл.415в, ал.1 от КТ. Прието е, че при определяне размера на наказанието
административно наказващият орган правилно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на дружеството, като е наложена
имуществена санкция в минимален размер от 1500 лева. Изложени са съображения за
това, че процесното нарушение не е маловажно в смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Според чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, за
предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство,
на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване
и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията
по труда, както и органите по чл. 400 и 401 от КТ по своя инициатива или по
предложение на синдикалните организации могат да дават задължителни предписания
на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и
длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство,
на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на
задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на
задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този
кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални
предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване
на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда.
Според чл. 415, ал. 1 от КТ, Който не
изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
10 000 лв.
В чл. 415в, ал. 1 от КТ е възведено
правилото, съобразно което, за нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100лв.
Съобразно, чл. 230 от Наредба № 7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване - За
осигуряване на личната хигиена на работещите се осигуряват санитарно-битови
помещения съгласно изискванията на нормативните актове.
В рамките на тази материално и
административно наказателно правна уредба, по отношение на възраженията,
възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност са и
възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил
подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така
и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон.
В пълнота са обсъдени въпросите относно
приложението на правилата установени в чл. 415в от КТ, във връзка с
възможността, да бъде приложена санкция, различна от тази определена в чл. 415,
ал. 1 от КТ. Както фактическите
констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят
напълно от настоящата инстанция.
Като е достигнал до същите изводи,
районният съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода от делото, Административен
съд Пазарджик, намира за основателна претенцията
на процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63ал. 3 от ЗАНН. Пред
касационната инстанция наказващият орган
е представляван от юрисконсулт, който е направил своевременно искане за присъждане на разноски.
Юрисконсултско възнаграждение следва да
бъде присъдено в полза на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" гр. София, доколкото Дирекция "Инспекция по труда"-
Пазарджик е структурно звено към ИА и
няма статут на самостоятелно юридическо лице.
Възнаграждението следва да бъде определено
съгласно разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно която
заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената
дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП.
В случая за защита в производство по ЗАНН,
според чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ се
предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото производство се
разгледа в едно съдебно заседание, без разпит на свидетели, същото не е с
голяма правна и фактическа сложност, поради което следва да се присъди
минималния размер на юрисконсултско възнаграждение, а именно 80 лева, който ще
отговоря на осъщественото процесуално представителство.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260007 от 02.04.2021г., постановено по
н.а.дело № 224 по описа на Районен съд Пещера за 2020г.
ОСЪЖДА
„Мозайки“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Белово, ул.“Васил
Левски“ №7, представлявано от управителя С.Г.С. да заплати юрисконсултско възнаграждение в полза на Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда" гр. София в размер на 80лв.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. /п/
2. /п/