Присъда по дело №926/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 113
Дата: 2 декември 2021 г. (в сила от 6 юни 2022 г.)
Съдия: Ивелина Димова
Дело: 20213110200926
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 113
гр. Варна, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
СъдебниБожидарка Тодорова Енчева

заседатели:Сияна Александрова Бонева
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
и прокурора Здравка Рафаилова Задгорска (РП-Варна)
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Наказателно дело от общ
характер № 20213110200926 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. ГР. ЯМБ. , роден на 03.05.1975г. в
гр.Варна, живущ в гр.Варна, български гражданин, разведен, със средно
образование, не работи, осъждан, ЕГН: **********,
за ВИНОВЕН в това, че:
На 10.07.2020г., в гр.Варна, по хулигански подбуди, причинил на М.
ЛЮБ. К. от с.гр. лека телесна повреда, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание
чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1 и чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, като на основание
чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС определя строг режим на
изтърпяване на определеното наказание.
На основание чл.59 ал.1, т.1 ал.2 от НК зачита предварителното
задържане на подсъдимия Г. ГР. ЯМБ., с ЕГН: ********** по Постановление
на ВРП от 11.07.2020г. и по мярка за неотклонение ”задържане под стража”
по настоящото дело.
1
На основание чл.59 ал.1, т.2 от НК зачита времето, през което на
подсъдимия Г. ГР. ЯМБ. , с ЕГН: ********** е била взета мярка за
неотклонение „домашен арест“ по настоящото дело.

ПРИЗНАВА подсъдимия ЛЮБ. Г. ЯМБ. , роден на 26.02.1994г. в
гр.Варна, живущ в гр.Варна, български гражданин, неженен, със средно
образование, не работи, осъждан, ЕГН: **********,
за НЕВИНОВЕН в това, че:
На 10.07.2020г., в гр.Варна, в съучастие като съизвършител с Г. ГР.
ЯМБ. и трето неустановено лице, се заканил с убийство срещу М. ЛЮБ. К.,
като това възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което
и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

Осъжда подсъдимия Г. ГР. ЯМБ. , с ЕГН: ********** да заплати на
М. ЛЮБ. К. от гр.Варна сумата от 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от
престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, ведно със
законната лихва, считано от 10.07.2020г. до окончателното изплащане на
сумата.
Отхвърля гражданския иск за неимуществени вреди, резултат от
престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, в останалата му
част за горницата до пълния предявен размер от 6000 /шест хиляди/ лева като
недоказан.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, осъжда подсъдимия Г. ГР. ЯМБ. , с ЕГН:
**********, да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в
размер на 60,00 лева /шестдесет лева/.
Отхвърля предявения от М. ЛЮБ. К. от гр.Варна граждански иск в
размер на 6000 лева за причинени неимуществени вреди от престъпление по
чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК срещу ЛЮБ. Г. ЯМБ. при
условията на солидарна отговорност, като неоснователен и недоказан.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Г. ГР. ЯМБ. , с ЕГН:
********** да заплати в полза на държавата направените по делото РАЗНОСКИ в
размер на 1057,83 лева /хиляда и петдесет и седем лева и осемдесет и три ст./, от които:
483,83 лева /четиристотин осемдесет и три лева и осемдесет и три ст. / по сметка на ОД
на МВР – Варна и 574,00 /петстотин седемдесет и четири лева/ по сметка на РС-Варна.
На осн. чл. 301 ал. 1 т. 11 от НПК връща на Д. С. И. от гр.Варна,
ЕГН:********** иззетите като веществени доказателства по делото 2бр.
2
сгъваеми ножа (сив и червен на цвят) и 1бр. отвертка с жълта дръжка и
дължина 30 см.
На осн. чл. 301 ал. 1 т. 11 от НПК връща на М. ЛЮБ. К. иззетата като
веществено доказателство 1 бр. автомобилна гума „Radial F 105 Minerva“ с
размери 235/35/19.
На осн. чл. 301 ал. 1 т. 11 от НПК връща на ЛЮБ. Г. ЯМБ. иззетият
като веществено доказателство мобилен телефон марка „Самсунг“.
На осн. чл. 301 ал. 1 т. 11 от НПК връща на Г. ГР. ЯМБ. иззетият като
веществено доказателство мобилен телефон марка „Хуауей“.
На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК ОТНЕМА в полза на държавата
иззетото като веществено доказателство 1бр. метално топче, което след
влизане в сила на присъдата следва да се унищожи като вещ с незначителна
стойност.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес
пред ВОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД № 926 по описа за 2021г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен състав

Подсъдимите Г. Г. Я. и Л. Г. Я. са предадени на съд по обвинение по
чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 10.07.2020г., в
гр.Варна, в съучастие като съизвършители помежду си и с трето неустановено
лице, се заканили с убийство на М. Л. К., като това възбудило основателен
страх за осъществяването му.
В обвинителния акт е допусната очевидна фактическа грешка-
несъответствие между словесното описание на престъплението и цифровото
посочване на нормата, касаеща съучастието, която е отстранена по реда на
чл.248а от НПК.
Пострадалото лице предявява граждански иск солидарно против
подсъдимите в размер на 6 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането, за причинени неимуществени вреди, резултат от
инкриминираното в обвинителния акт деяние, като прави искане да бъде
конституиран и като частен обвинител. Искът е предявен своевременно и от
легитимирано за целта лице, поради което същият е приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство, като пострадалото лице е
конституирано като граждански ищец и частен обвинител.
Защитникът възразява срещу участието на повереника на пострадалия
в съдебното производство и твърди, че поради психичното си състояние К. е
недееспособен и не може да извършва правно валидни действия, включително
и упълномощаване на процесуален представител. Възраженията са
неоснователни. Наличието на психично заболяване, само по себе си, не
обуславя отпадане на дееспособността на лицето. Според чл.5 от Закона за
лицата и семейството пълнолетните, които поради слабоумие или душевна
болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно
запрещение и стават недееспособни. Поставянето под запрещение става с
решение на съответния окръжен съд, в производство по чл.336 и сл. от ГПК.
По делото липсват данни по отношение пострадалия да е проведено такова
производство и същият да е бил поставен под пълно или ограничено
запрещение с решение на ВОС. Следователно К. е напълно дееспособен и
може да извършва валидни правни действия, включително да упълномощи
повереник и да предяви граждански иск.
При проведеното разпоредително заседание не са направени
възражения и искания по въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, които да са
счетени за основателни от съда. Определението по чл.248, ал.1, т.3 от НПК не
е обжалвано или протестирано и е влязло в сила, с последиците по чл.248,
ал.3 от НПК.
В съдебното заседание прокурорът поддържа така повдигнатото
обвинение и предлага на съда, предвид тежестта на деянието и с оглед
настъпилите от него последици, да определи на подсъдимите наказание
1
”лишаване от свобода” около средния размер, предвиден в закона.
Гражданският ищец и частен обвинител, лично и чрез процесуалния
си представител, счита обвинението за доказано и моли подсъдимите да
бъдат признати за виновни, както и да им бъдат наложени наказания в
предложения от прокурора размер. Моли и за уважаване на предявения
граждански иск.
Д. И.- майка и защитник на подс.Л.Я., участвала и в хода на
досъдебното производство, оспорва твърденията, че пострадалият е изпитвал
страх след инцидента.
В хода на съдебните прения защитникът на двамата подсъдими- адв.Ч.
изразява становище за недоказаност на обвинението. Намира, че обвинението
се базира на измислени, недостоверни и манипулирани доказателства. Счита,
че не е установен соченият от прокуратурата мотив за извършване на
инкриминираното деяние. Оспорва достоверността на показанията на
пострадалия, поради психичното му заболяване. Счита за недостоверни и част
от останалите доказателства по делото, като изтъква наличието на
противоречия в показанията на някои от свидетелите. Моли подсъдимите да
бъдат признати за невиновни и за отхвърляне на предявения граждански иск.
Разпитани на досъдебното производство и пред съда, подсъдимите не
се признават за виновни в извършване на посоченото в обвинителния акт
деяние. В съдебно заседание дават кратки обяснения в своя защита. В
последната си дума молят за справедливо решение.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Свидетелите Л.Л. и Р.Л.-синове на пострадалия К., се познавали с
подсъдимите, с които често се виждали в игрални зали за хазартни игри, но не
били в добри отношения с тях. На 09.07.2020г. след полунощ Л.Л. и Р.Л.
посетили казино „Версай“ в ж.к.“Трошево“. Първоначално първият започнал
да играе на една от машините, а вторият разговарял със св.Ц. Д., работеща
като барман-сервитьор в казиното. В игралната зала бил и подс.Г.Г.. В даден
момент подсъдимият и св.Л.Л. разменили няколко реплики и между тях
възникнал конфликт. Двамата започнали да разговарят на висок тон и да си
отправят закани, след което провели телефонни разговори с други лица, които
настоявали да дойдат пред казиното. Малко по-късно в казиното пристигнал
синът на подс.Г.Г.- подс.Л.Г., който отишъл баща си и на висок тон попитал
къде са тези двамата. След това Г. се насочил към братята Л.и, отправил им
заплашителни реплики („Ще ви смачкам“ и „Излизайте, ще видите какво ще
се случи“), като настоявал да излязат пред сградата, за да се разберат. В хода
на конфликта посоченият подсъдим неколкократно искал от св.И.С.-
охранител в казиното, да изведе братята навън, като също така блъснал с ръце
св.Л.Л. по тялото. След това подс.Л.Г. си тръгнал, но няколко пъти се връщал
и настоявал свидетелите Л.и да излязат, за да се разберат. Те обаче останали
2
на местата си. Малко по-късно подсъдимите си тръгнали. Братята Л.и
изчакали известно време, след което се прибрали в дома си. Двамата живеели
заедно с баща си-пострадалия К., както и с майка си в апартамент, на адрес:
гр.Варна, ул.“Бяла черква“ №12, ет.1.
Пострадалият К. притежавал лек автомобил марка „Фолксваген Голф
4“ с рег. № В6567 НР, тъмносин на цвят, който често бил управляван от
синовете му. Това обстоятелство било известно на подсъдимите, които поради
конфликтните си отношения с братята Л.и решили да нанесат повреди на
ползвания от тях автомобил. В изпълнение на замисленото, около 04,00ч. на
10.07.2020г. подсъдимите, придружени от неустановено по делото лице,
пристигнали до жилищната сграда, в която живеел пострадалия, като се
придвижили до там с лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег. № В6268 ВМ.
Автомобилът бил собственост на майката на подс.Л.Г., но последният често
го ползвал, като го управлявал и в този момент, а подс.Г.Г. седял на задната
дясна седалка. При пристигането си пред сградата извършителите открили
автомобила на пострадалия, който бил паркиран пред входа и подс.Г. спрял
превозното си средство непосредствено до него, без да изключва двигателя.
Неустановеното по делото лице слязло от автомобила и с помощта на
едностранно заострен инструмент нанесло две срязвания по страничния борд
на едната от гумите на лекия автомобил „Фолксваген Голф 4“, при което се
чул звук, наподобяващ рязко изпускане на въздух. Пострадалият К., който в
този момент случайно се намирал в кухнята на дома си, чул звука, погледнал
през терасата и видял намиращия се там автомобил „Мерцедес“, който все
още бил с включени светлини и работещ двигател. В този момент подс.Г.Г.,
през сваления прозорец на автомобила, произвел няколко изстрела по
превозното средство на пострадалия с неустановено по делото оръжие,
изстрелващо метални топчета с диаметър около 2мм., с ниска кинетична
енергия. Св.К. веднага излязъл пред блока, за да установи какво се случва, а
неизвестният извършител, който все още се намирал до лекия автомобил
„Фолксваген Голф 4“, побягнал. В този момент подс.Г.Г. забелязал
пострадалия и започнал да стреля по него, като го улучил с три отделни
проектила, след което другият подсъдим форсирал двигателя и рязко
потеглил. Св.К. изпитал силна болка и извикал синовете си, които
междувременно излезли от стаите си, тъй като чули отварянето на входната
врата. Пръв пред сградата излязъл св.Р.Л., който видял потеглянето на
автомобила „Мерцедес“. Св.Л.Л., който възприел част от действията на
подсъдимите през прозореца, подал сигнал на тел.112 и също излязъл пред
блока. На мястото на инцидента пристигнали полицейски служители, както и
автомобил на спешна медицинска помощ, като на същата дата било
образувано досъдебно производство по случая.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните доказателства- от показанията на свидетелите М. Л. К.
(дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1
от НПК), Р. М. Л. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281,
3
ал.4, вр. с ал.1, т.1 от НПК), Л. М. Л. (дадени в съдебно заседание и прочетени
по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 от НПК), Ц. К. Д. (дадени в съдебно
заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК), П. С. П.,
И. С. С. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с
ал.1, т.2 от НПК), Е. Д. М. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда
на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК), К. М. М. (дадени в съдебно заседание и
прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК) и Ю.
Валентинова Д., а също и от заключенията на назначените съдебно-
медицински експертизи, съдебно-трасологична експертиза и комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по
делото.
Свидетелите К., Д., С. и М. потвърждават достоверността на дадените
от тях показания в хода на досъдебното производство. Поради това, при
наличие на непълноти или противоречия с показанията, дадени в съдебно
заседание, съдът кредитира тези от досъдебното производство, доколкото
същите са дадени наскоро след визираната в обвинителния акт дата на
инкриминираното деяние, при което несъмнено спомените на свидетелите са
били по-пълни и ясни. Свидетелите Л.Л. и Р.Л. заявяват, че поддържат
твърденията си в съдебно заседание, които в някои детайли се отличават от
показанията им в хода на досъдебното производство.
С най-голямо значение за изясняването на фактическата обстановка са
показанията на пострадалия М.К., който лично е възприел действията на
подсъдимите от близко разстояние и е категоричен в твърденията си за
тяхната самоличност. Разпитан на досъдебното производство, К. е заявил, че
може да разпознае човека, който е стрелял по него. При проведено още в деня
на инцидента разпознаване той категорично е разпознал подс.Г.Г. като
човекът, който му е причинил процесните увреждания. В съдебно заседание
също посочва двамата подсъдими и пояснява, че Л.Г. е бил шофьорът, а Г.Г.-
този, който е стрелял. Липсва логична причина пострадалият да сочи за
извършители лица, различни от действителните, като не са установени и
някакви особени обстоятелства, които да представляват мотив за
потвърждаване на неистина в тази насока.
Макар и като пострадал от престъплението св.К. да е заинтересуван от
изхода на делото, не са налице основания за съмнение в достоверността на
дадените от него показания. Според установената съдебна практика
показанията на пострадалия са важен източник на преки доказателства и не
могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната му заинтересованост
като претърпял вреди от престъплението. Последното задължава съда при
оценката им внимателно да ги прецени и съпостави с останалите източници
на доказателства. Обективността и добросъвестността им се преценява след
съпоставка с всички други преди и косвени годни доказателства (Решение №
290 от 14.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1650/2011 г., II н. о., НК). В случая
както на досъдебното производство, така и пред съда, пострадалият е излагал
4
последователно твърденията си относно самоличността на извършителите и
обстоятелствата, при които е извършено деянието. Изявленията на
пострадалия кореспондират напълно на заключенията на назначените
съдебномедицинска експертиза за освидетелстване и съдебно-трасологична
експертиза. Пострадалият твърди, че в посока на тялото му са възпроизведени
няколко изстрела. Съобщава и че звукът при изстрелите не е бил като от боен
пистолет, а е наподобявал свистене на сгъстен въздух. От заключението на
СМЕ е видно, че на К. са причинени огнестрелни наранявания в областта на
лявата мишница, корема и лявото бедро, които са резултат от действието на
проектили с малък диаметър и ниска кинетична енергия, които отговарят
добре да са получени по указаните от К. време и начин. По делото е
приложено веществено доказателство-метално топче, което К. заявява, че е
извадил от раната на ръката си и което съответства на изводите на вещото
лице в заключението на СМЕ. Пострадалият сочи и че е чул звук от спукване
на гума и е видял човек до автомобила си, за който е останал с впечатление,
че държи нож. От заключението на съдебно-трасологичната експертиза се
установява, че на страничния борд на една от гумите на автомобила на
пострадалия са нанесени два броя проходни срязвания с едностранно
заострено твърдо тяло, каквото е възможно да е нож с едностранно заострен
клин. Св.К. сочи и че подс.Г. първоначално е стрелял по автомобила му.
Видно от приложения протокол за оглед на местопроизшествие (л.44 от ДП),
по превозното средство са установени увреждания, а именно- стъклото на
вратата на багажното отделение е било напукано и в горната дясна част е
имало дупка с размери около 2мм. Констатирани са и три броя драскотини по
стъклото на задната лява врата. Обективните находки, установени от вещите
лица и от органа по разследването по тялото на пострадалия и по неговия
автомобил кореспондират напълно на неговите твърдения и обуславят извода
за тяхната достоверност. Видно е също, че К. правилно е възприел
случващото се и дава обективни показания.
Достоверността на показанията на пострадалия се оспорва от
защитника-адв.Ч., който изтъква наличие на информация, че К. страда от
психично заболяване. Поради това съдът служебно изиска данни и назначи
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, с оглед
установяване способен ли е К. да възприема правилно фактите и
обстоятелствата от обективната действителност и да дава показания в
качеството на свидетел. От заключението на експертизата е видно, че
пострадалият действително страда от психично заболяване- органично
налудно (шизофреноподобно) разстройство. Понастоящем обаче
психотичните изживявания не определят болестно поведението му. Изтъква
се в заключението, че пострадалият доброволно приема под контрола на
психиатър необходимото за психичното му разстройство лечение. Вещите
лица са категорични, че към настоящия момент психозата на лицето му дава
възможност да дава свидетелски показания, както и че приеманите лекарства
овладяват болестната симптоматика, стабилизират емоционалното му
5
състояние и нямат отношение към яснотата на съзнанието. В съдебно
заседание вещите лица поддържат становището си, че понастоящем няма
основание да се смята, че има болестно налудно интерпретиране на
отнасящите се към инцидента факти. При това положение и с оглед пълното
съответствие на показанията на К. с обективно установените факти (предвид
коментираните СМЕ, СТЕ и протокол за оглед на местопроизшествие), за
съда не съществува основание за съмнение в достоверността на твърденията
на лицето и счита същите за обективни и правдиви. Единствено отклоняване
от истината е констатирано във връзка с твърденията на К., че не приема
лекарства за психично заболяване, което обаче е лесно обяснимо (предвид
нежеланието му да коментира психичното си здраве) и не рефлектира върху
обективността на показанията в останалата им част.
Изводът за достоверността на изявленията на пострадалия се подкрепя
и от показанията на свидетелите Л.Л. и Р.Л.. Съдът намира, че близката
родствена връзка с пострадалия не е достатъчна, за да постави под съмнение
обективността на показанията на двамата свидетели, тъй като твърденията им
относно инцидента кореспондират на коментираните по-горе обективни
данни. Действително, пред съда двамата заявяват, че са видели подс.Г. да
произвежда изстрели по баща им, каквито твърдения не са направили в хода
на досъдебното производство. Твърдят, че не са съобщили на органа по
разследването за самоличността на стрелеца, тъй като са били изплашени.
Доколкото обаче св. Л.Л. без притеснение е съобщил в разпита си като
свидетел, че е видял подс.Г. на шофьорското място, предложеното обяснение
за противоречието в показанията им не е особено убедително. Съдът намира,
че показанията на двамата свидетели по време на съдебното производство в
тази им част са със спорна достоверност и са повлияни от желанието да бъде
подкрепена обвинителната теза. Не съществуват обаче основания да не бъдат
кредитирани изцяло показанията им от досъдебното производство, прочетени
от съда по надлежния ред- същите са дадени непосредствено след инцидента,
когато спомените им са били най-пълни и не са повлияни от изтеклия период
от време и от обмислянето на свързаните с деянието последици. Прочетените
по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показания на свидетелите Л.и са
от съществено значение за изясняването на делото. Двамата са категорични,
че са разпознали автомобила на подсъдимите, за който знаели, че се ползва от
подс.Г.. Св.Л.Л. също така е възприел самоличността на водача на
автомобила, а именно-подс.Г. и е споделил това с брат си. Заявил е в разпита
си като свидетел, че може да го разпознае, което е и направил при
проведеното процесуално-следствено действие разпознаване.
От страна на защитата се оспорва доказателствената стойност на
проведените разпознавания, тъй като свидетелите познавали подсъдимите
отпреди инцидента. Съдът не намира основания да се съгласи с аргументите
на защитника. НПК не поставя изискване разпознаване да бъде извършвано
само по отношение непознати лица. Напротив, дори и разпознаващият да
познава съответното лице, процесуално-следственото действие разпознаване
6
позволява да се установи дали действително това е лицето, което
разпознаващият познава под определено име.
Като обобщение следва да се изтъкнат следните обстоятелства:
-между подсъдимите от една страна и братята Л.и от друга е
съществувал конфликт, който ескалирал при срещата им в казино „Версай“,
когато подс.Г. им отправил закани за саморазправа;
-св.К. е възприел лично и непосредствено подсъдимите и техните
действия. Същият е познавал визуално подс.Г.Я. и е категоричен, че именно
той е произвел изстрелите, довели до процесните наранявания;
-свидетелите Л.Л. и Р.Л. са разпознали ползвания от подсъдимите
автомобил, за който знаели, че се управлява от Л.Г.. От материалите по
досъдебното производство се установява, че майката на посочения подсъдим
е собственик на лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег. № В6268 ВМ, сив на
цвят, съответстващ на дадените от свидетелите описания;
-св.Л.Л. е видял водача на процесния автомобил, а именно-подс.Г.,
когото познавал добре както визуално, така и по име. Споделил е за това
обстоятелство с брат си и го е съобщил в разпита си като свидетел същия ден.
Предвид всичко изложено съдът приема за установено по несъмнен
начин, че на процесните дата и място двамата подсъдими са осъществили
описаните по-горе действия. Доколкото всички събрани доказателства, макар
и част от тях -косвени, в своята съвкупност налагат единствения извод, че
подсъдимите действително са извършили описаните действия и при липсата
на достоверни доказателства в различна насока, съдът приема изложената
фактическа обстановка за доказана по безспорен и несъмнен начин. (В
практиката си ВКС изрично приема, че осъдителната присъда може да се
изгради и само върху косвени доказателства, стига те да налагат еднозначни
изводи /Решение №70/95г. на III н. о.; Решение № 80/79г. на II н. о. и др./).
Следва да се отбележи, че дори и показанията на разпитаната по искане на
защитата свидетелка Ю. Д. на практика подкрепят фактическите изводи на
съда- същата съобщава за траен конфликт между Г.Г. и братята Л.и, както и
че е било известно, че последните управляват автомобил „Фолксваген Голф“,
тъмен на цвят. Твърденията на свидетелката, че свидетелите Л.и се занимават
със сводничество, не са от естество, сами по себе си, да обусловят извод за
недостоверност на техните показания по конкретния случай.
Показанията на свидетелите Ц. Д. и И.С. следва да бъдат кредитирани
изцяло, предвид липсата на данни за предубеденост, заинтересованост или
други обстоятелства, които да рефлектират върху тяхната достоверност.
Поради това съдът приема за изяснени обстоятелствата около конфликта в
казино „Версай“ въз основа на показанията на тези двама свидетели.
Показанията на свидетелите П. С. П., Е. Д. М. и К. М. М. не
допринасят за изясняването на делото, тъй като не се установи отношенията
на св.Р.Л. с М. да имат някаква връзка с процесния случай.
7
Характерът на причиненото на пострадалия увреждане се установява
от заключението съдебно-медицинската експертиза за освидетелстване, в
която се приема, че травматичните увреждания в своята съвкупност са му
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От заключението на съдебно-медицинска експертиза №475/2020г. е
видно, че липсват данни, даващи основания да се приеме, че е налице
затруднение в зрението на пострадалия във връзка с претърпяна травма,
включително възприемането на образи в тъмната част на денонощието.
Вещото лице приема и че не се налага провеждане на контролен клиничен
преглед с оглед установяване на евентуални увреждания на зрителния
анализатор.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимите не са осъществили състава на престъпление по чл.144, ал.3, вр.,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. От доказателствата по делото се установява, че
двамата са отишли пред дома на пострадалия с намерение да увредят
автомобила му, за който знаели, че се управлява от неговите синове, поради
конфликтните си отношения с последните. Липсват каквито и да било данни,
че подсъдимите са можели да очакват, че пострадалият (или друг член на
неговото семейство) ще будува по това време и ще излезе извън сградата.
Следователно липсват доказателства подсъдимите да са имали предварителна
уговорка за посегателство срещу пострадалия. Съдът намира, че общността на
умисъла на извършителите обхваща само увреждането на автомобила, а
произвеждането на изстрели срещу К. е резултат от неговото неочаквано
излизане от сградата, при което подс.Г. е действал с внезапно възникнал
умисъл, т.е. при ексцес, при което той следва да отговаря за извършените по
свое решение действия, а подс.Г. -само за това, което е било уговорено. При
това положение съдът намира, че не е налице никаква форма на съучастие
между подсъдимите Г. и Г., като последният не е участвал в извършването на
деянието. Действително, според разпоредбата на чл.302 от НПК съдът
признава подсъдимия за невинен, когато извършеното деяние не съставлява
престъпление изобщо, а не само когато не е престъпление по повдигнатото
обвинение, като е оправомощен да приложи закон за еднакво или по-леко
наказуемо престъпление, ако установената фактическа обстановка не се
отличава съществено от обстоятелствената част на обвинението. Необходимо
е обаче да е повдигнато обвинение за същите факти, като единствено в
правомощията на прокурора е да прецени какво обвинение да бъде
повдигнато, срещу кого и за какви обстоятелства. В случая може да се
обсъжда евентуално осъществяване на престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК или по чл.325, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК от страна на подс. Г..
Повдигнато му е обаче обвинение за това, че при условията на съучастие се
заканил с убийство на М.К., което възбудило основателен страх за
осъществяването му. Следва да се отбележи, че в диспозитива на
обвинителния акт не са описани конкретните действия, чрез които
прокурорът твърди, че е осъществен състава на престъплението, в което са
8
обвинени подсъдимите. Обвинителния акт обаче е единство между
обстоятелствена и заключителна част. В практиката си ВКС изтъква, че
дублирането на обстоятелствената част чрез заключителната част и
диспозитива противоречи на единството между тях в съответния акт, както и
че излишното претоварване на заключителната част на обвинителния акт с
факти, извън елементите от състава на престъплението, води до липсата на
краткост, яснота и точност на прокурорското решение по съответните
въпроси (Решение №263/2010г. на ВКС, III н.о.). Поради това и доколкото в
обстоятелствената част ясно са описани действията, във връзка с които
прокурорът повдига обвинението, в хода на разпоредителното заседание
съдът прецени, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила при
изготвянето на обвинителния акт.
(Независимо от изложеното следва да се отбележи, че в практиката си
ВКС трайно приема, че провеждането на съдебното производство въз основа
на непълен и като цяло неясен обвинителен акт не може да доведе до отмяна
на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от
друг съдебен състав, защото посоченото нарушение е засегнало правото на
защита на подсъдимия, а постановената оправдателна присъда
представлява защита на това негово право в най-голяма степен (Решение
№ 628 от 17.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2763/2011 г., III н. о.). В Решение №
214 от 20.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 461/2012 г., III н. о., НК, също се
приема, че ограниченото право на защита на подсъдимия е компенсирано в
най-голяма степен с оправдаването му по обвинението. В случая и двамата
подсъдими са оправдани по обвинението по чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК, при което липсата на изписване в диспозитива на обвинителния
акт на действията, във връзка с които е повдигнато обвинението, е без
значение).
В обстоятелствената част на обвинителния акт ясно е посочено, че
инкриминираните действия се изразяват в насочване на оръжие към
пострадалия от подс.Г. и произвеждане на изстрели, като прокурорът приема,
че подс.Г. също е осъществил елементи от обективната страна на това
престъпление, като е планирал нападението заедно с баща си, бил е на
шофьорското място и не е предприел никакви действия за преустановяване на
противоправните действия. Както беше посочено обаче по делото липсват
доказателства подсъдимите да са планирали нападение срещу пострадалия.
Предприетото нападение е насочено срещу автомобила на К., а не срещу
неговата личност, като уврежданията са причинени при внезапно възникнал
умисъл у подс.Г., в резултат от появата на пострадалия. Макар и в
обвинителния акт да са описани действията по увреждането на автомобила,
прокурорът е избрал да не повдига обвинение на подсъдимите за тези им
действия, а само за произвеждането на изстрели по пострадалия. След като
липсва обвинение за обективно проявеното от подс.Г. поведение, а именно-
съучастието му в увреждането на автомобила, за съда не съществува
процесуална възможност да го признае за виновен, като приложи закон за
9
еднакво или по-леко наказуемо престъпление. По изложените съображения,
макар и подс.Г. да е извършил престъпление от общ характер, съдът призна
същия за невиновен както по повдигнатото обвинение, така и изобщо, тъй
като не е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен, а
осъждането му за действително извършеното такова е недопустимо поради
липса на съответно обвинение.
На следващо място съдът приема и че подс.Г. не е осъществил състава
на престъпление по чл.144, ал.3, вр., ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Действително,
съставът на това престъпление би могло да бъде осъществен и чрез действия.
В случая обаче действията са довели до конкретен съставомерен резултат-
причиняването на телесна повреда на пострадалия. Обективният резултат,
какъвто е телесното увреждане, поглъща предходните действия по
заплашване с оръжие. Да се приеме обратното би означавало всяка телесна
повреда, причинена с оръжие, да бъде квалифицирана като закана с убийство.
Следователно в случая деянието се изразява в причиняване на лека телесна
повреда на пострадалия, а именно- временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Съдът намира и че телесната повреда е причинена по хулигански
подбуди. Според установената съдебна практика деянието е извършено по
хулигански подбуди, когато деецът с действията си при извършването му
демонстрира непристойно поведение, с което грубо нарушава обществения
ред и изразява явно неуважение към обществото. За да се квалифицира
деянието като извършено по хулигански подбуди е необходимо да се
установи, че същото е израз на съзнание и воля за непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
колектива. Касае се следователно до явно и демонстративно незачитане на
установения правопорядък и обществото. /В този смисъл е изрично Решение
№ 307:81г. на ВС, II н.о./. Според Постановление №2/74г. на Пленума на ВС
също така хулиганските действия са прояви, скандализиращи обществото,
чрез които се изразява брутална демонстрация против установения ред и с
които се изразява открито висока степен на неуважение към личността. В
цитираното постановление изрично се приема също така, че хулиганските
действия могат да бъдат извършени и при евентуален умисъл, като и че при
причиняване на телесна повреда по чисто личен мотив може да е налице
хулиганство, ако действията са съпроводени с грубо нарушение на
обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. В Решение №
270 от 14.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 688/2012 г., II н. о., НК, се приема, че
са налице елементите от състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК,
когато действията са извършени на обществено място - на улицата, свързани
са с посегателство върху личността на пострадалия, с нанасяне на обиди и
телесни повреди, станали са достояние на други лица. Аналогичен извод за
наличие на това престъпление е направен в Решение № 446 от 14.11.2008 г.
на ВКС по н. д. № 433/2008 г., III н. о., НК, в което се приема, че е
осъществен този престъпен състав, тъй като подсъдимите съзнателно са
10
провокирали скандал с пострадалия, като е липсвал личен мотив за
увреждането му. Счетено е, че телесната повреда е причинена по хулигански
подбуди поради явното пренебрежително и демонстративно поведение и на
двамата подсъдими над личността на пострадалия, което демонстрира
пренебрежение и към обществените ценности, чрез посегателство върху
пострадалия. В Решение № 82 от 29.III.1990 г. по н. д. № 617/89 г., II н. о.
върховният съд приема също, че увреждането може да се квалифицира като
извършено по хулигански подбуди, когато преди или по време
осъществяването му са проявени признаците от състава на престъплението
хулиганство. Дали признаците на това престъпление са осъществени преди
или по време на извършване на самото увреждане е без значение, като е
достатъчно те да предхождат или да съпровождат извършването на основното
престъпление. В Решение № 594 от 8.IV.1996 г. по н. д. № 543/95 г., I н. о., се
сочи, че при хулиганския мотив за извършване на деянието деецът е воден от
вътрешна необходимост да изрази неуважението си към обществото, и то да
го изрази явно, т. е. непредизвикващо съмнение. Затова и увреждане, движено
от такъв мотив, неизбежно е причинено демонстративно, с преднамерена
показност, като цели провокация, скандал.
Съдът намира, че процесното деяние се отличава с особеностите,
визирани в цитираните решения. Подс.Г. не е имал никакъв личен мотив да
причинява телесна повреда на пострадалия- той се е намирал в лоши
отношения не с него, а със синовете му. Посегателството върху личността на
пострадалия е извършено на улицата и е станало достояние на други лица –
членове на неговото семейство, медици, отзовали се след подаването на
сигнал на тел.112 и др. Начинът на извършване на деянието е особено нагъл,
като е предхождан и от други хулигански действия-планирано,
демонстративно и провокативно увреждане на имуществото на пострадалия, а
след това- и на неговата личност. Предвид обстановката и начина на
осъществяването му съдът намира, че деянието е извършено с
демонстративно незачитане на правовия ред. Макар и извършването на
престъплението да е свързано с желание за саморазправа със синовете на
пострадалия, подсъдимият, като човек с нормална психика, безспорно е
действал по хулигански подбуди, със съзнание, че по този начин нарушава
обществения ред и изразява явно неуважение към обществото. Г. е проявил
висока степен на неуважение към установения в страната ред, а също и
съзнанието, че не е подчинен на нормативните изисквания, демонстрация на
което са и предприетите от него действия. Същите са особено неприлични и
безсрамни, като изразяват висока степен на неуважение към личността на
пострадалия и към обществените норми и могат да бъдат квалифицирани
единствено като хулигански.
Както беше посочено по-горе, според разпоредбата на чл.304 от НПК
съдът признава подсъдимия за невинен, когато деянието не съставлява
престъпление. Константната съдебна практика от своя страна посочва, че за
да се постанови оправдателна присъда, е необходимо инкриминираното
11
поведение изобщо да не осъществява състав на престъпление, а не само на
престъплението по обвинителния акт, т.е. изисква се подсъдимият не само да
не е извършил престъпление според квалификацията в обвинителния акт, а и
според фактите на обвинението /в този смисъл изрично са Решение № 195 от
19.05.1997 г. на ВКС по н. д. № 656/1996 г., I н. о., Решение № 433 от
19.10.2001 г. на ВКС по н. д. № 373/2001 г., I н. о., и др./. В подобни случаи
съдът има процесуалната възможност да приложи закон за еднакво или по-
леко наказуемо престъпление, при липса на съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението, в съответствие с постоянната
практика на ВКС /Решение №3/2001г. на II н.о.; Решение№526/2003г. на I н.о.;
Решение № 452/2001г. на I н.о; Решение №195/1997г. на І н.о. и мн.др./.
Предвид установените по делото факти и като съобрази установената
съдебна практика съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1 от НК. Това
престъпление е по-леко наказуемо (до три години лишаване от свобода) от
престъплението по чл.144, ал.3 от НК (до шест години лишаване от свобода).
Липсва съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението,
като подсъдимият е осъден във връзка със същите факти, за които прокурорът
е избрал да повдигне обвинение. Същевременно съдът оправда подс.Г. по
първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.144, ал.3, вр.
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като деянието не осъществява състава на това
престъпление, а и не е извършено в условията на съучастие.
Деянието е извършено с пряк умисъл, като деецът е съзнавал неговия
общественоопасен характер и е искал настъпването на общественоопасните
му последици-увреждането на пострадалия и демонстрацията против
обществения ред, както и на чувство за безнаказаност.
При определяне на наказанието на подс. Г. съдът отчете като
смекчаващо отговорността обстоятелства единствено липсата на трайни
последици за здравето на пострадалия. Като отегчаващи обстоятелства съдът
отчете високата обществена опасност на деянието и проявеното значително
неуважение към нормите, защитаващи телесната неприкосновеност на
гражданите, предвид липсата на какъвто и да било конфликт или провокация
от страна на пострадалия. Обществената опасност на подсъдимия Г. също е
изключително висока- същият е осъждан многократно за различни
престъпления, включително и за телесна повреда и хулиганство. Също така
завишената степен на обществена опасност на деянието (с каквато се
отличава процесния случай) определя и тази на дееца (Решение № 473 от
29.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 510/2009 г., I н. о., НК) и следва да бъде
отчетена като отегчаващо обстоятелство. При така установеното съдът
намира, че подсъдимият се отличава със значителна склонност към
незачитане на обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкия живот и здраве, както и на нормите,
защитаващи обществения ред и спокойствие. Констатираните отегчаващи
обстоятелства обуславят налагането на наказание над минималния размер,
12
предвиден в закона, като съдът намери, че за постигане целите по чл.36 от
НК е необходимо наказание „лишаване от свобода” за срок от една година.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС съдът определи строг режим
на изтърпяване на определеното наказание, тъй като от изтърпяване на
предходното наказание лишаване от свобода (по ЧНД№1933/18г. на ВРС,
изтърпяно на 05.08.2018г.) са изтекли по-малко от пет години.
На основание чл.59 ал.1, т.1 ал.2 от НК зачете предварителното
задържане на подсъдимия Г. по Постановление на ВРП от 11.07.2020г. и по
мярка за неотклонение ”задържане под стража” по настоящото дело. На
основание чл.59 ал.1, т.2 от НК съдът зачете и времето, през което на подс. Г.
е била взета мярка за неотклонение „домашен арест“ по настоящото дело.
По отношение предявения в съдебно заседание граждански иск за
неимуществени вреди, съдът намери същият доказан по основание, тъй като,
видно от заключението на СМЕ и от събраните гласни доказателствени
средства, ищецът е претърпял наранявания, наложили лечение, бил е
хоспитализиран и е понесъл значителни морални страдания. Начинът на
извършване на деянието- с огнестрелно оръжие, е бил силно травмиращ за
психиката на пострадалия, като при изслушването на вещото лице Ц. се
установява, че К. е преживял доста тежко събитието. С оглед естеството на
увреждането и предвид липсата на трайни последици за здравето на
пострадалия обаче, съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът счете за
справедливо да уважи частично предявения граждански иск, като осъди
подсъдимия Г. да заплати на ищеца сумата от 1500 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърли иска в останалата му част до пълния предявен размер
от 6000 лева като недоказан.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия Г. да заплати държавна такса
върху уважения граждански иск за неимуществени вреди в размер на 60,00
лева.
Предвид признаването на подсъдимия Л.Г. за невиновен и с оглед
липсата на принос от негова страна за настъпване на вредите, съдът отхвърли
предявения от пострадалия граждански иск срещу този подсъдим, предявен
при условията на солидарна отговорност, като неоснователен и недоказан.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подс.Г. направените по
делото разноски в размер на 1057,83 лева, от които: 483,83 лева следва да
бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР – Варна и 574,00 -по сметка на РС-
Варна.
На осн. чл. 301 ал. 1 т. 11 от НПК съдът върна на Д. С. И. от гр.Варна
иззетите като веществени доказателства по делото 2бр. сгъваеми ножа (сив и
червен на цвят) и 1бр. отвертка с жълта дръжка и дължина 30 см., тъй като не
се установи вещите да имат касателство към деянието.
13
На осн. чл. 301 ал. 1 т. 11 от НПК съдът върна на М.К. иззетата като
веществено доказателство 1 бр. автомобилна гума „Radial F 105 Minerva“ с
размери 235/35/19.
На осн. чл. 301 ал. 1 т. 11 от НПК съдът върна на Л.Г. иззетият като
веществено доказателство мобилен телефон марка „Самсунг“, а на подс.Г.Г.-
иззетият като веществено доказателство мобилен телефон марка „Хуауей“, за
които също не се установи наличие на основания за отнемане.
На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК съдът отне в полза на държавата
иззетото като веществено доказателство 1бр. метално топче, като прие, че
след влизане в сила на присъдата същото следва да се унищожи като вещ с
незначителна стойност.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:


14
Съобщи за изтекли лични данни