РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 12.04.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и девети март през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Л.Д. като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1 по описа за 2017 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от В.Ц.И.,
ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на децата *** ЕГН **********
и на *** ЕГН **********, с постоянен адрес *** срещу С.Р.В., ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл.150 СК за изменение на присъдената в
полза на децата с решение, постановено по гр.д. № 1 по описа за 2016г. на ПлРС,
издръжка от 105 лева на 130 лева месечно,
считано от датата на предявяване на иска, до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване на издръжката.
В обстоятелствената част на исковата молба се
твърди, че в периода от присъждане на издръжката до настоящия момент са се
променили социалните и икономическите условия на живот в страната, от което и
значително са нараснали и разходите, свързани с издръжката на двете деца. Сочи,
че децата в момента са ученички в четвърти клас и са им необходими средства за
задоволяване на техните потребности, свързани с покриване на разходите за
обучение, прехрана и издръжка. Навежда доводи, че осигуряването на средствата
за издръжка, отглеждане и възпитание на двете деца е поета единствено от нея.
Излага, че среща трудности –материални и финансови при отглеждането на четирите
си деца, тъй като в момента е в майчинство и с минимални доходи, с които следва
да подсигурява цялостната издръжка на семейството, да заплаща необходимите
потребителски разходи / битови такива/, както и своевременно да погасява
кредита си към банкова институция. Поради изложеното моли съда да уважи иска й.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание моли съда да уважи иска й и да присъди издръжка на децата
поне в минималния размер. Сочи, че както тя като майка има задължение към
децата, така и баща им има такова задължение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
е депозирал отговор, с който оспорва иска. Твърди, че ищцата не е посочила кои
точно социални и икономически условия са променени и как са повишени разходите
за отглеждане на децата през последната година. Сочи, че не е задължен към
другите й две деца. Твърди, че ищцата не е представила доказателства за заема
си към кредитната институция, както и дали същият е разход по осигуряване на
условия за живот, необходими за развитието на неговите деца или е разход за
другите й две деца и/или техният баща и неговото такси. Излага, че ищцата не е
представила доказателства за своите доходи, материалното и семейното си
положение. Навежда пространни доводи относно невъзможността си да плаща
издръжка, свързана с финансовото му и семейното му положение, вкл. и
задълженията му към петте му деца.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание ответникът оспорва иска. Сочи, че не може да заплаща
издръжка. Излага, че е наясно с нуждите на децата, но въпреки това няма
възможност да покрие тези нужди. Твърди, че работи върху образованието си, за
да е по – достъпен на пазара на труда, за да може да реализира доходи за децата
си, но че към момента възможностите му са нулеви.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приетото по делото
удостоверение за раждане на децата *** ЕГН ********** и на *** ЕГН **********
се установява, че техни родители са В.Ц.И. и С.Р.В..
Видно е от представеното по
делото решение №597/14.04.2016 г. по гр.д. №1/2016 г. по описа на ПлРС е, че е
изменен размера на присъдената издръжка в полза на децата и е същата определена
в размер на 105 лева месечно за всяко дете, считано от 04.01.2016 г. до
настъпването на законна причина за изменянето или прекратяването й, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Видно е от представената по делото
Заповед №РД-11-186/06.08.2015 г. на община Плевен, че ищцата, заедно с четирите
си деца е настанена под наем в общинско жилище, находящо се в *** за срок от
пет години. Към заповедта е представен и договор за наем на общински жилищен
имот от 07.08.2015 г., от който се установява, че месечния наем е в размер на
71,54 лева. Приложен е и начина, по който е изчислен наемът.
От представеното по делото
удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца с изх. №12-786/06.03.2017
г., издадено от община Плевен се установява, че ответникът е със семейно
положение разведен и има пет деца – ***.
Установява се от приобщената по делото служебна бележка,
издадена от Агенция по заетостта, Бюро по труда гр. Плевен, че С.Р.В. към
настоящия момент е безработен.
По делото са представени и три
епикризи на ответника, от които се установява какво е здравословното му
състояние към момента.
Видно е от представените по
делото заявления от ответника, отправени до редица училища на територията на
община Плевен, община Червен Бряг, община Долна Митрополия и община Искър е, че
ответникът е кандидатствал за работа по обявени свободни работни места за
учители.
От представеното по делото
банково удостоверение, издадено от „УниКредит Булбанк“ се установява, че на
ответника е отпуснат банков кредит в размер на 6816,29 лева, с месечна вноска
от 145,03 лева и краен падеж до 07.01.2021 г.
Установява се от представеното по
делото решение №123/05.07.2006 г. по гр.д. №371/2006 г. по описа на ПлРС, че
ответникът упражнява родителски права върху детето си *** В..
Видно е от представената справка
за съдимост, че ответникът по делото е осъждан.
От представената по делото
декларация по реда на чл.83, ал.2 ГПК, депозирана от ответника се установява,
че същият декларира, че непритежава недвижимо имущество и МПС –та; не притежава
влогове; няма доходи от рента или аренда; не получава дивиденти от акционерни
дружества и от дялово участие вдр. Търговски дружества; не притежава фирми като
ЕТ, не получава пенсия.
В представения по делото Социален
доклад от ДСП гр. Плевен се правят следните констатации:, че присъдената издръжка по гр.д. №1/2017 г. в
размер на 105 лева за всяко едно от децата не се изплаща от бащата от м. юли
2016 г., тъй като същият е безработен; че основни грижи за децата се полагат от
тяхната майка, която задоволява
потребностите им от облекло, храна, и др. необходими според сезона и възрастта
изникнали нужди; че децата са ученички в четвърти клас в НУ „Патриарх Евтимий“
гр. Плевен; че детето *** е със заболяване на очите и личният лекар е предписал
очила за носене постоянно, които се сменят на 6 месеца и смяната им струва
около 100 лева; че майката получава доходи в размер на 340 лева – майчински и
помощи по реда на чл.7 от ЗСПД в размер на 300 лева. Въз основа на направените
констатации са направени следните изводи: че майката е осигурила жилищна среда,
храна и дрехи за децата си; че се задоволяват техните емоционални, здравни и
образователни потребности; че с израстването им се увеличават и средствата за
задоволяване на основните им житейски потребности; че доходите, които получава
майката не са достатъчни за пълноценното обгрижване на двете деца, както и, че
с цел задоволяване на базисните им потребности е целесъобразно биологичния им
баща да осигурява адекватна издръжка.
На основание
чл.15, ал.3 от ЗЗдет съдът е изслушал
децата *** и ***, в присъствието на социален работник.
Детето
*** разказва, че ходи на училище, където им е осигурен обяд и закуска, които не
са по – вкуса й, и, че когато майка им им е давала пари, предпочита да си
купува закуска. Разказва, че ако такива не й се дадат се храни в училище. Сочи,
че майка й й дава пари, когато тя прецени. Разказва, че живее с майка си, сестра си –
нейна близначка, както и с др. двете близначета - по – малките им братче и сестриче. Разказва,
че вторият мъж на майка й живее на друго място, но понякога ходи при тях. Твърди,
че майка й купува продукти, както и чичо им ***. Разказва, че не се среща с
баща си.
Детето
*** подобно на сестра си разказва, че
ходи на училище, където им е осигурен обяд и закуска, но предпочита, ако майка й й даде пари, когато тя прецени да си
купи закуска. Сочи, че ако такива не й се дадат се храни в училище. Разказва,
че живее с майка си, сестра си – нейна близначка, както и с др. двете
близначета - по – малките им братче и
сестриче. Излага, че вторият мъж на майка й живее на друго място, но понякога
ходи при тях. Твърди, че майка й купува продукти, както и чичо им ***.
Разказва, че не се среща с баща си.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск с правна квалификация чл. 150 СК следва да бъде установено, че лицата, за които се претендира издръжка са
ненавършили пълнолетие деца на ответника, наличието на трайно изменение в
обстоятелствата, при които е определена издръжката, както и възможностите на
всеки от родителите да заплащат издръжка.
В случай на установяване на тези предпоставки, ответникът следва да
докаже възраженията си срещу основанието и размера на предявения иск.
Установява се от приетите доказателства, че В.Ц.И. и С.Р.В. са родители
на малолетните деца *** и ***.
От събраните по делото доказателства се установи, че нуждите на децата
са нормалните и обичайни за тяхната възраст. Децата, с оглед правилното им
отглеждане и хармонично развитие и възпитание, се
нуждаят от средства за покриване на ежедневни нужди от храна, облекло,
консумативи, както и средства за посрещане на разходите, свързани с обучението им.
От
друга страна изменението на размера на присъдена издръжка, законодателят е обусловил от
доказване наличието на трайно и съществено изменение на обстоятелствата при
които тя е определена, а именно нуждите на издържаните деца да са нарснали и
възможност от страна на родителя да дава нужната издръжка. Действително, тогава, когато са
променени обстоятелствата, свързани със задължението да се предоставя издръжка,
е възможно нейния размер да бъде увеличаван, респективно намаляван. Под промяна
в обстоятелствата закона има предвид да е налице трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна на
възможностите на задълженото лице. В конкретния случай следва да се търси изискуемия
баланс между нуждите на детето и възможностите на неговите родители да
предоставят издръжка. В разглеждания случай, от присъждането на последната издръжка въз основа на
съдебно решение от 14.04.2016г. до иницииране на настоящото производство е
изминал период, през който неминуемо са настъпили изменения в нуждите на децата.
За изминалия период безспорно са се изменили социално-икономическите условия в
страната. Изменени са и нуждите на децата, с оглед на възрастта им, на която са
в момента и свързаните с нея повишени разходи за облекло и ученически пособия. Децата, с оглед правилното им отглеждане и хармонично развитие и
възпитание, се нуждаят от средства за покриване на ежедневни
нужди от храна, облекло и консумативи.
За да определи размера на нужната
на детето издръжка съдът съобрази разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, която предвижда, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Задължението на родителя за издръжка към
непълнолетното му дете /деца/ е безусловно.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените
условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието,
здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от значение
за всеки конкретен случай. От друга страна конкретният размер на издръжката се определя като се вземат предвид нуждите на детето и възможностите на
родителите, които я дължат –чл.142, ал.1 СК. Под понятието
възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и
недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата
възраст и трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се
преценява към момента на постановяване на решението. Същевременно минималният
размер на издръжката на едно дете съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, е равна на
една четвърт от размера на МРЗ, която към настоящия момент е 115 лева.
При така събраните по делото
данни, като отчете индивидуалните нужди на децата и тези, определени от
възрастта им, както и от обществено-икономическата обстановка в страната, съдът
определя необходимата месечна издръжка на децата *** *** в размер на 250,00 лв. за всяко дете.
Така определеният общ размер на
необходимата за детето издръжка следва да бъде разпределена между двамата
родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1 СК, а именно техните
възможности и материално състояние.
От ангажираните по делото
доказателства се установи, че В.Ц.И. упражнява непосредствените ежедневни грижи
по отглеждане и възпитание на двете деца. Същата към настоящия момент не работи,
тъй като отглежда другите си две деца, които са под две годишна възраст. По отношение на възможности на бащата да заплаща издръжка съдът
съобрази, че същите са сведени до минимум. По делото се безспорно се установи, че бащата не реализира доходи и
дължи издръжка и на други две деца. Съдът
счита, че както фактът, че бащата дължи издръжка и на други деца, така и, че
към настоящия момент не работи, не са обстоятелства, които да влияят върху
задължението му да дава издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, доколкото
същият като лице намиращо се в работоспособна възраст може да положи усилия да
реализира доходи и то не само от преподавателска дейност.
Гореизложеното налага извода на
съда, че сумата,
която следва да заплаща бащата, предвид на неговото финансово състояние е минимално предвидената съгласно чл. 142,
ал.2 от СК, а именно 1/4 от минималната работна заплата, която за 2017 г. е в размер на 115
лева. Настоящият състав на съда намира, че по делото са установени и двете
хипотези представляващи трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.
150 СК, поради което искът за увеличаване за издръжка е основателен, но
само до размера от по 115
лева. За разликата над
сумата от 115 лева до пълния
предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед
изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса
върху присъдената издръжка в размер на 4% върху тригодишните платежи. От ищеца по делото не са претендирани
разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на определената
с влязло в законна сила решение № 597/14.04.2016 г. по гр.д. № 1/2016
г. по описа на ПлРС издръжка, дължима от С.Р.В., ЕГН ********** с адрес ***, в полза на децата *** ЕГН ********** и на *** ЕГН **********,
чрез тяхната майка и законен представител В.Ц.И., ЕГН **********,***, посредством УВЕЛИЧАВАНЕ
на същия, от 105.00 /сто и пет/
лева на 115.00 /сто и петнадесет/ лева месечно за всяко дете, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.01.2017 г.
до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над присъдения размер от 115 лв. до претендирания размер от 130 лв., на основание чл. 150 от СК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК С.Р.В., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Плевенски районен съд сумата от 165.60 /сто
шестдесет и пет лева и шестдесет стотинки/ лева, представляваща
дължима държавна такса по предявения иск.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на обявяването му - 12.04.2017 г.,
пред ПлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: