Р Е
Ш Е Н
И Е №260090
гр.Кюстендил, 23.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия в публичното заседание на девети декември две хиляди двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
при
участието на секретаря: В. Бараклийска, след като разгледа докладваното от
съдия Костадинова в.гр.д.№227/2020г. по описа на КнОС и за да се произнесе взе
предвид:
Х.В.В., ЕГН ********** чрез процесуалния
си представител адв. Е. Й.А. обжалва Решение № 24 от 10.01.2020 г., постановено
от Районен съд - Дупница по гр. дело № 2062/2018 г. по описа на ДнРС, с което е
осъден да заплати на Р.М.Б. *** сумата от 7 261 лева, ведно със законната лихва
от 15.10.2018 г., както и деловодни разноски в размер на 1000 лева. Във
въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение. Сочи
се, че същото не е съобразено с представените от ответника доказателства, както
и че въобще липсва произнасяне по същите. Иска се отмяна на решението и връщане
на делото на друг съдебен състав.
В
срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна - Р.М.Б., чрез пълномощника адв. Ю.С.,
с който се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба и се моли за
оставянето й без уважение.
Х.В.В., ЕГН **********, действащ чрез
процесуалния си представител адв. Е. Й. А. обжалва и определение №228 от
19.02.2020 г., постановено от Районен съд - Дупница по гр. дело №2062 по описа
на съда за 2018 г., с което на основание чл.250 ГПК районен съд е допълнил
постановеното по делото решение като е отхвърлил насрещния иск на Х.В. за
заплащане на сумата от 5415 лева имуществени вреди и сумата от 4237.74 лева
обезщетение за неизпълнение на договор. Твърди се, че оспореният
първоинстанционен съдебен акт е незаконосъобразен, тъй като съдът е следвало да
се произнесе по предявения насрещен иск с допълнително решение, а не с
определение. Иска се отмяна на така постановеното определение.
В
срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна - Р.М.Б., чрез пълномощника адв. Ю.С.,
в който се твърди, че от съдържанието на оспорвания акт ставало ясно, че се
касае за допълнително решение. Приема се, че именуването му като определение,
не следва да води до неговата незаконосъобразност. Иска се оставяне на жалбата
без уважение и потвърждаване на оспорвания съдебен акт.
В хода на въззивното производство Х.В.В.
е починал и като въззивници са конституирани наследниците му по закон: Л.И.В., В.Х.В.
и Е.Х.В., последните двама, действащи чрез тяхната майка и законен представител
Д.Р.Т..
Настоящият
съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени във
въззивната жалба, както и съобразно събраните по делото доказателства и след
като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК намира за установено следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са
подадени от легитимирано лице /надлежна страна/ при спазване на разпоредбите на
чл. 259 и сл. от ГПК.
Пред районен съд е бил предявен иск за сумата 12 000
лв., представляваща авансово изплатена от ищцата по договор за строителство на
обект „пристройка /гараж и стълбищна клетка и надстройка на съществуваща
жилищна сграда“, находяща се в УПИ III-
267, в кв. 16 по плана на с. Б., общ. Б..
В съдебно заседание на 26.11.2019 г. е намален размерът на иска на
7 655 лв.
За съвместно разглеждане са били допуснати насрещни
искове, предявени от Х.В.В. срещу Р.М.Б. за сумата 5 415 лв.,
представляваща причинена му имуществена вреда в резултат на противоправното
задържане на строителна механизация и строителен инвентар в периода 21.08.2018
г.- 22.11.2018 г., както и за сумата 4 237.74 лв., представляваща
санкционирането му, поради невъзможност да изпълни договора от 05.10.2018 г. с
възложител „******“ ЕООД гр. Дупница, ведно със законната лихва върху всяка
една от исковите претенции, считано от датата на предявяване на насрещната
искова молба до окончателното им изплащане.
С обжалваното
решение съдът е приел, че претенцията на Р.Б. намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 286, ал.1 от ГЗ, поради което Х.В. е
осъден да й заплати сумата 7 261 лв., ведно със законната лихва от
15.10.2018 г.
С
определение от 19.02.2020 г. /имащо характер на допълнително решение/ съдът е отхвърлил иска на Х.В. за
заплащане на 5 415 лв. имуществени вреди и 4 237.74 лв. обезщетение
за неизпълнение на договор.
Настоящият
съдебен състав намира, че решението, с което районен съд се произнесъл по
основния иск е недопустимо, доколкото не
се е произнесъл по действително предявения иск.
В правомощията на съда е
да се произнесе само в пределите на търсената защита и то само в онези рамки и
по онзи начин, който е поискан от ищеца. Диспозитивното начало в процеса
изисква от съда да не излиза извън рамките на търсената защита и доколкото
ответникът изгражда защитата си с оглед заявените в исковата молба
обстоятелства и факти, съдът не би могъл по своя преценка да ги променя, като в
противен случай би се стигнало до самосезиране и възможност да се предизвика
правна промяна в правната сфера на различни правни субекти по почин на съда,
което е недопустимо и противоречи на правната същност на иска като процесуално
правомощие от категорията на публичните субективни права, както и на
диспозитивното начало на гражданския процес. В константната практика на
съдилищата се приема, че когато съдът е излязъл извън спорния предмет и е
присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респективно когато съдът
в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за
който не е бил сезиран, тогава решението му е недопустимо като произнесено по
непредявен иск.
В настоящия случай с
исковата молба е предявен иск за връщане на сума, която е била авансово
предоставена на Х.В. във връзка с договор за строителство. Следователно
правопораждащият факт е неоснователно обогатяване. С обжалваното решение съдът
се е произнесъл по иск за реално изпълнение. Следователно съдът е приел, че
правопораждащия юридически факт, въз основа на който се дължат сумите е
договорно основание. Следва да се има предвид, че предметът на иска се определя
от страните, правопораждащите юридически факти и петитума. Същите следва да
намерят съответно отражение и в диспозитива на постановеното решение. В
случая настоящия състав на окръжен съд
счита, че районен съд е обосновал
решението си на факти, които не се твърдят в исковата молба. Следователно се е
произнесъл по непредявен иск, доколкото основанието разгледано от районен съд
не е било надлежно заявено, поради което решението в тази част следва да бъде
обезсилено.
Настоящия съдебен състав
счита, че определението /имащо характер
на допълнително решение/ 19.02.2020 г. е нищожно. Съображения:
Трайно установена е съдебната
практика, че нищожността е последица от най- тежкия порок на съдебното решение,
който е налице в следните фактически хипотези: постановено от ненадлежен орган
или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена
форма, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда,
която не може да бъде разкрита по пътя на тълкуването (според мотивите на
ТРОСГТК на ВКС № 1/10.02.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г.). Само такова нищожно
решение не е годно да породи правни последици.
В настоящия случай в
диспозитива на съдебния акт съдът е отхвърлил иск на Х.В. за заплащане на 5 415 лв.
имуществени вреди и 4 237.74 лв. обезщетение за неизпълнение на договор.
От този диспозитив не става ясно срещу кого са били насочени исковите претенции
на В., нито пък се разбира от какво
произтичат същите. От тази формулировка не може да се извлече волята на съда
дори и по пътя на тълкуването. С оглед на което съдът приема, че решението е
абсолютно неразбираемо и по тази причина е нищожно.
По изложените съображения
съдът ще върне делото на районен съд за ново разглеждане от друг състав на
съда.
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №24/10.01.2020 г. на Дупнишкия
районен съд, постановено по гр. д. № 2062/2018 г. по описа на същия съд.
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖНО определение №228/19.02.2020 г. /имащо характер на допълнително
решение/, на Дупнишкия районен съд, постановено по .гр.
д. № 2062/2018 г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на
обжалване
пред ВКС в 1- месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: