Р Е Ш Е Н И Е
№125
07.03.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор: Петър Мидов
като разгледа докладваното от съдия В.Желева и.административно дело №579 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по предявен от Г.Ц.И., ЕГН **********,***, действащ чрез пълномощника си адвокат Г.Р.Г., с посочен по делото съдебен адрес:***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.С., иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.284, ал.1, вр. чл.3 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение в размер на 8 000 (осем хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума.
В исковата молба се твърди, че с определение по НОХД №152/2016 г. по описа на Районен съд – Свиленград, влязло в сила на 24.02.2016 г., ищецът бил осъден за престъпление по чл.281, ал.2, т.1, т.4 и т.5, вр. ал.1 от НК. Наложени му били наказания „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца и „глоба“ в размер на 2500 лв. С определението на съда било постановено на основание чл.68, ал.1 от НК да изтърпи ефективно и наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, наложено му с определение от 29.10.2012 г. по НОХД №500/2012 г. на РС – Харманли. Определен му бил „строг“ режим за изтърпяване на наказанията в затворническо общежитие от „закрит тип“. След престой в Следствен арест – Свиленград за времето от 06.10.2015 г. до 01.03.2016 г., ищецът бил отведен в Затвора в гр.Стара Загора. Две седмици след постъпването му в затвора – на 15.03.2015 г. бил настанен за изтърпяване на наказанието в Затворническо общежитие „Черна гора“ към Затвора в гр.Стара Загора. Там изтърпял ефективно наказанията си и бил освободен от затвора на 21.11.2017 г.
Ищецът твърди, че престоят му в затвора бил едно от най-кошмарните изживявания в неговия живот. Мизерията и условията, при които бил принуден да живее, се отразили депресиращо, унизяващо и много жестоко върху психиката и тялото му.
Твърди, че килията, в която бил настанен, била пълна с дървеници и акари. Стените били ужасяващо замърсени – целите в кървави петна от убитите дървеници. В килията били винаги от 4 до 6 човека. Тя била с обща площ само от 13 кв.м. Нямало санитарен възел, а ходенето по малка и голяма нужда след 20.00 часа се извършвало в кофи, които не били сменяни от години. Било задушно и миризливо. Липсвал свеж въздух, а и светлината не била достатъчна.
Общата умивалня и тоалетната в затвора били ужасни. Налични били три тоалетни и четири чешми за отряд от 50 лишени от свобода. Липсвало постоянна течаща вода, а кошът и пространството около него преливали от боклуци и воня. Плочките били омазани по неописуем начин.
Помещението за хранене било под всякаква критика. Стъклата на прозорците почти липсвали. Масите били мръсни и нехигиенични, почиствали се от лишените от свобода с мръсни четки и парцали. Пейките, върху които седели по време на хранене, били мазни и лепнели. Храната се сервирала предварително, а докато лишените от свобода чакали да бъдат допуснати в столовата, врабчетата кълвели от хляба и чиниите.
Помещението, в което се къпели лишените от свобода, било в окаяно състояние. Липсвали части от прозорците, душове не съществували. Топлата и студената вода се стичали в бетонно корито, което не било почиствано с години. Имало плесен навсякъде в помещението, плочките, където ги имало, също били плесенясали. Липсвало перално помещение.
Липсвало медицинско лице (лекар) за периода 12.11.2016 г. до 02.03.2017 г. През този период главният надзирател раздавал хапчета (ако имало) и единствено само в понеделник изпращали лекар в ОЗ Стара Загора. По това време ищецът се разболял и изживял продължително и тежко вирусно или грипно заболяване.
През зимния период, поради лоша отоплителна инсталация и липса на здрави прозорци, температурата в килиите била не повече от 10 градуса. Било кучешки студ, на който едва се издържало.
Ищецът бил лишен от каквито и да е спортни мероприятия, което много му тежало, тъй като преди да постъпи в затвора редовно спортувал. Съществувала забрана от надзорно-охранителния състав за тичане по време на престоя на открито. Липсвало време за фитнес, уредите представлявали две заварени щанги и комплект гири, като само по време на престоя на открито можели да тренират трима или четирима, а за повече нямало възможност.
Изложеното водело на извода, че по време на престоя си в затвора ищецът живял при унизителни и нехуманни условия на живот, изтърпял много унижения, срам и неудобство, емоционални страдания и стрес. Бил лишен от елементарни хигиенно-битови условия и качеството му на живот било недопустимо ниско. Считал, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Намирал действията и бездействията на затворническата администрация за незаконосъобразни, тъй като били изцяло в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и Държавата следвало да отговаря за вредите, съобразно нормата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС (нов – ДВ бр.13 от 2017 г.).
Несъмнена била причинната връзка между действията и бездействията на административните органи и претърпените от ищеца неимуществени щети. Дейността на служителите от администрацията на Затвора – Стара Загора, респективно от ЗО „Черна гора“, била административна по своя характер, тъй като съставлявала специализирана дейност по изпълнение на наложеното наказание „Лишаване от свобода“. Тя не се ограничавала с прилагането на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на наказанието, а обхващала и дейност по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата на осъдените лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правото им положение и статут.
Моли се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 8 000 (осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 02.03.2016 г. до 21.11.2017 г. неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора в гр.Стара Загора, ЗО „Черна гора“, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 21.11.2017 г. – датата на освобождаването на ищеца, до окончателното ѝ изплащане.
Ответникът по иска, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, в писмен отговор на исковата молба и чрез процесуалния си представител по делото – юрк.Ч., оспорва предявения иск по основание и размер.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище, че искът е основателен, тъй като наличните доказателства потвърждавали наведеното в исковата молба относно наличие на причинна връзка между условията в ЗО „Черна гора“ и причинените имуществени вреди на ищеца, които условия безспорно се дължали на действията и бездействията на затворническата администрация. Счита също, че макар да били причинени сочените вреди, тяхното обезщетяване следвало да бъде сравнително по-ниско от това, което се претендира, тъй като размерът на исковата претенция бил твърде завишен съобразно принципа на справедливостта.
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно приложения към исковата молба Протокол от 24.02.2016 г. по НОХД №152/2016 г. на Свиленградски районен съд, ищецът Г.Ц.И. е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което е разпоредено да бъде изтърпяно при първоначален „строг режим“ в затворническо общежитие от „закрит“ тип. На основание чл.68, ал.1 от НК е определено и привеждането в изпълнение наложеното на Г.Ц.И. по НОХД №500/2012 г. по описа на РС – Харманли наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затворническо общежитие от „закрит“ тип.
Удостоверение №Р-40/2016 г. от 13.04.2016 г. на Районна прокуратура Свиленград, е издадено в уверение на това, че на Г.Ц.И. е наложено наказание „лишаване от свобода“ по НОХД №152/2016 г. на РС – Свиленград, което в момента на издаването изтърпява в Затвора – гр.Стара Загора, с начало на наказанието 06.10.2015 г.
Удостоверение №104/2016/21.11.2017 г. на Министерство на правосъдието, Затвора – Стара Загора, е издадено на Г.Ц.И., в уверение на това, че е изтърпял присъда по НОХД №500/2012 г. на РС – Харманли и №152/2016 г. на РС – Свиленград в размер на 2 години и 6 месеца, както следва: постъпил в затвора на 02.03.2016 г. с предварителен арест от 06.10.2015 г., освободен на 21.11.2017 г.
След изискване за нуждите на делото, с писмо ЗД №104/2016 г. от 15.10.2018 г. Началникът на Затвора – Стара Загора удостоверява, че Г.Ц.И. е постъпил в Затвора гр.Стара Загора на 02.03.2016 г. за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. От 09.03.2016 г. до 21.11.2017 г. изтърпява наказанието си в ЗОЗТ „Черна гора“. Разпределен е във втора група, където изтърпяват наказание 37 лишени от свобода, настанен е по негово желание в спално помещение №13 – 13 кв.м. Лишените от свобода, изтърпяващи наказание в същото спално помещение са 3 (три) лица, включително ищеца. Спалното помещение е ремонтирано, стени латекс, под от дъбов паркет с дебелина 25 мм. Разполага с: двукрилен дървен прозорец – 1 бр. (размери 1,30 м.х1,50 м.), осветително тяло – 1 бр. и съответстващ за площта на килията отоплителен радиатор – 1 бр.
Относно достъпа до течаща вода и ползването на санитарен възел, лишеният от свобода И. е имал непрекъснат такъв, от 06.00 ч. до 20.00 ч., като ползва общата тоалетна, умивалня и телефон с останалите лишени от свобода от групата, след което при нужда им е отваряно и осигурено ползването им.
В същото писмо се сочи, че спалните помещения и общите помещения се почистват от отговорниците – хигиенисти, като за целта те получават „доброволен труд“ на базата на изготвена докладна записка за текущия месец. Същите получават всеки месец миещи препарати (тризон, кислол, прах, сапун, препарат за почистване на фаянс). Списък за получаване на тоалетен сапун и сапун за пране се изготвя в началото на всеки месец, след което същите се раздават на лишените от свобода. Редовно се извършва дезинсекция срещу хлебарки и дървеници.
Банята е разположена в коридора на първа група с квадратура от 24 кв.м., под от мозайка, стени от фаянсови плочки, разполага с 1 брой душ и 5 броя корита с кранове за топла и студена вода, 1 бр. осветително тяло с предпазно стъкло, 2 бр. остъклени отваряеми прозорци с размери 0,60 м.х1,60 м. Помещението за пране е до банята от 9 кв.м. с поставени 1 бр. автоматична пералня, 1 бр. сушилня. Периода, през който липсвало помещение, прането се извършвало от всеки лишен от свобода в умивалнята на групата.
През посочения период медицинското обслужване е осъществявано от фелдшер, който е бил на щат в ЗО „Черна гора“ на петдневна работна седмица, като при нужда лишените от свобода са транспортирани до медицински център в затвора – гр.Стара Загора, или им е оказвана спешна медицинска помощ от МБАЛ – Чирпан. За периода 01.11.2016 г. до 01.03.2017 г., през който е нямало назначено медицинско лице, лишените от свобода получавали нужната такава от медицинска служба към Затвора – Стара Загора. Медицинско лице редовно посещавало ЗОЗТ „Черна гора“, а при необходимост всеки нуждаещ се се транспортирал до медицински център на Затвора – гр.Стара Загора и МБАЛ – Чирпан.
В писмото се сочи също, че мероприятието „престой на открито“ не било задължително. Лишените от свобода имали право да откажат провеждането. Мястото за престой на открито се намирало в непосредствена близост до санитарния възел на трета група при ЗО „Черна гора“. По време на престой на открито при необходимост лишените от свобода можели да ползват тоалетна. На мястото за престой на открито е разположено: волейболно игрище, 1 бр. баскетболно табло, 1 бр. уред под формата на лост за набиране и кът за вдигане на тежести, където желаещите лишени от свобода могат да спортуват. В мястото за престой на открито има 1 бр. орех, 1 бр. череша, 2 бр. липи, около които са поставени стоманено-дървени пейки за почивка и прохлада. Покривът на общежитието е основно ремонтиран през 2013 г. и конструкцията му представлява своеобразен навес за слънце и дъжд.
Представен е поименен списък на лишените от свобода в килия №13: 1. М.А.М.; 2. А.И. З.; 3. Г.Ц.И..
Към писмото е приложена Справка с дата 18.10.2018 г., подписана от Директор МЦ д-р П., в която се удостоверява, че л.св.Г.Ц.И., постъпил в Затвора – Стара Загора на 02.03.2016 г., при първоначалния медицински преглед не съобщава субективни оплаквания. Няма данни за минали заболявания. По време на престоя в Затвора няма регистрирани прегледи в Медицински център.
Приложени са също заверени ксерокопия от 10 броя фактури за 2016 г. и 52 броя фактури за 2017 г. за почистващи препарати и 8 броя фактури за 2016 г. и 22 броя Протокола за 2017 г. за извършена дезинсекция и дератизация.
Допълнително по делото бяха представени от ответника и заверени ксерокопия – извадки от Медицински журнал, който се намира при медицинското лице в затвора, в които фигурира името на ищеца, с датите на посещенията му в медицинския център и обективирани резултати от диагнози и назначения относно здравословното му състояние.
По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В. Р.Т..
Свид.Т.дава показания, че с Г.И. се познавали отпреди да се видят в ЗО „Черна гора“, където свидетелят пребивавал от началото на 2013 г. до м.май 2017 г. Свидетелят „посрещнал“ Г. там и го оставил там, тъй като той излизал след него. Свидетелят твърди, че Черна гора е село, намиращо се в близост до гр.Стара Загора и там за известен период едновременно пребивавали с ищеца в затворническото общежитие.
Свидетелят сочи, че Г.И. бил в 13-та килия, като после „се местел“ в други килии. Килиите били „в отвратително състояние и там условията са ужас, мизерия, дървеници“. В една килия живеели „минимум от четири до шест човека“. Стаята била с размери около четири метра дълга и на два метра широка. Като обзавеждане вътре имало четири легла и едно шкафче. В килиите нямало достатъчно пространство, тъй като разстоянието между леглата било от около 1 метър.
Свидетелят описва състоянието на килиите, като твърди, че прозорците били дървени, изгнили отвсякъде, заковани с пирони и с найлон уплътнени, защото духало през зимата отвсякъде. През зимата не можели да се отварят, защото били заковани, а през лятото ги махали. Лятото било хубаво и хладно, обаче нямало светлина заради дърветата отвън, които пазели сянка. По стените имало дупки и петна от кървища на дървеници.
През деня килиите откъм коридора били отворени и лишените от свобода можели да излизат сутрин от 6.00 часа и вечерта към 19.45 часа се прибирали по стаите, когато ги заключвали. През деня можели да излизат в коридора, а навън имали право само на един час престой на открито.
В коридора имало една обща тоалетна, разделена на три. Нямало постоянно течаща вода. Имало един маркуч от чешмите от външната страна до тоалетните и всичко миришело гадно. Около 50-60 човека били в коридора на три тоалетни. Свидетелят разказва, че от 8.00 часа вечерта, когато ги затваряли, до 6.00 часа сутринта, докато отворят вратите към коридора, ходели и по малка нужда, и по голяма нужда, в кофа в килията. Нямало никакво излизане от килиите вечерта, „който е ходил до тоалетна през деня, е ходил. След проверката вечерта в 8.00 часа, нямаше никакво отваряне и излизане от стаите до тоалетна, и всичко се вършеше в кофата“. Зимата като е закован прозорецът, ставало „някакъв ад вътре в стаята“.
Свидетелят описва помещението за хранене като столова с размери над 20 метра дълга и широка 10 метра. Прозорците тук-там липсвали, зимата било студено. Лятно време врабчета кацали по масите, където се хранели. Масите били мазни и неподдържани. Банята се ползвала два пъти в седмицата. Били три бетонни корита и влизали по десет човека, които се поливали от тези корита с канчета, защото нямало душове. В коритото се смесвали топла и студена вода, и трима човека ползвали едно корито. Плочките били мръсни, стари и окъртени, всичко било в зелена плесен.
Свид.Т.си спомня, че в периода от м.ноември 2016 г. до м.март 2017 г. в затворническото общежитие нямало доктор. По един път на седмицата, или на две седмици, идвала „една докторка, или медицинска сестра“ от Стара Загора, която само преглеждала и давала хапчета. В този период Г. бил болен и понякога искал от свидетеля или от други затворници да му дадат хапчета.
По отношение възможността да се спортува в затворническото общежитие, свидетелят сочи, че отвън на двора имало щанги, но тъй като отрядът бил от 50-60 човека, те не можели да се ползват от всички, а тичането по време на престоя на открито в ЗО „Черна гора“ било забранено. Разказва също, че до 2016 г. затворниците си перяли дрехите на ръка, след което там били монтирани пералня и сушилня, но помещението не било „оправено“ и до м.май 2017 г. те не били пуснати.
Въз основа на така
установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният в производството осъдителен иск е с посочено правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според ал.2 на чл.1 от ЗОДОВ, исковете по ал.1 от същия закон се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл.205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, респективно за да е допустим искът, ответникът трябва да е юридическо лице, в чиято система бюджетно и организационно е включен органът или длъжностното лице, пряк причинител на увреждането.
В случая искът е предявен срещу надлежен ответник. Съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка. Исковата претенция е за вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на служители от администрацията на Затворническо общежитие (ЗО) от закрит тип „Черна гора“ към Затвора – Стара Загора. Според чл.41, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, места за изпълнение на наказанието лишаване от свобода са затворите, съответно към затворите могат да се създават затворнически общежития от закрит и открит тип, а според чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, затворите са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Визираната в исковата молба дейност се явява административна по своя характер, доколкото осъществяваната от тези длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода“ не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на наказанието, а обхваща и дейност по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от лишените от свобода лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Доколкото предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на затвора, следва да се приеме, че са налице специфичните предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, обуславящи допустимостта на настоящия иск.
Материалноправните основания за възникване правото на обезщетение за ищеца, регламентирани в чл.4, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са следните: на същия да е причинена имуществена или неимуществена вреда, вредата да е пряка и непосредствена последица от увреждането, а увреждането да е настъпило като резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностно лице, осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност.
Според чл.284, ал.1 от ЗИНЗС (нов – ДВ бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) „Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3“. От своя страна чл.3, ал.1 от същия закон (изм.ДВ бр.13 от 2017 г.) гласи: „Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.“ Според ал.2 на същата разпоредба, „за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност“.
От съдържанието на исковата молба може да се приеме, че претенцията на ищеца има характер на иск за вреди, причинени му като лишен от свобода поради поставянето му в неблагоприятни условия в Затворническо общежитие „Черна гора“ към Затвора – Стара Загора, а именно в лоши условия, изразяващи се в липса на достатъчно дневна светлина, чист въздух, хигиена, минимална обитаема площ и определени други обстоятелства, които уронват човешкото достойнство, т.е. претенцията попада в обхвата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.
Няма спор, че както в АПК, към чийто ред препраща чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, така и в новата разпоредба на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, в сила от 07.02.2017 г., няма уреден в пълнота процесуалния ред, по който се разглеждат споровете по тази категория дела. Ето защо, по аргумент от чл.144 от АПК и от § 1 от ЗР на ЗОДОВ, в който е предвидено, че за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, и с оглед исковия характер на производството, за неуредените въпроси се прилага ГПК.
Правната теория разглежда иска като предявено пред съда едностранно волеизявление с двояк характер – от една страна той представлява изявление за знание относно действителното правно положение, така както го вижда ищецът, а от друга страна той е волеизявление, насочено да породи определени, искани от ищеца правни последици. Искът има предопределящо значение в исковия процес, като поставя началото на този процес, определя спорния предмет, сочи вида на търсената защита и определя предмета на решението.
В настоящия случай макар да претендира, че е претърпял неимуществени вреди в периода от 02.03.2016 г. до 21.11.2017 г., ищецът не обективира никакви фактически твърдения относно периода на пребиваването му в Затвора в гр.Стара Загора, а невежда единствено съображения относно положението му като изтърпяващ наказанието „лишаване от свобода“ в Затворническо общежитие „Черна гора“ към същия затвор, намиращо се в с.Черна гора.
Съгласно писмо ЗД №104/2016 г. от 15.10.2018 г. на Началника на Затвора – Стара Загора, Г.Ц.И. е постъпил в Затвора гр.Стара Загора на 02.03.2016 г. и от 09.03.2016 г. до 21.11.2017 г. изтърпява наказанието си в ЗОЗТ „Черна гора“. Съдът цени като достатъчно достоверно това писмено доказателство, приетото без оспорване по делото, и приема за верни посочените в него обстоятелства, като удостоверени от компетентен орган.
Въпреки засиленото служебно начало и обръщането на доказателствената тежест в този вид производства, регламентирани с чл.284, ал.3 до ал.5 от ЗИНЗС, съдът намира, че не може да се отклонява от изрично заявения предмет на спора и да изследва условията на пребиваване на ищеца в други места за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, каквито не са посочени в исковата му молба. След като ищецът не твърди да е претърпял каквито и да е вреди в резултат на неблагоприятни условия в Затвора в гр.Стара Загора, и след като е безспорно доказано, че той не е пребивавал в ЗО „Черна гора“ за период извън удостоверения – от 09.03.2016 г. до 21.11.2017 г., то не са установени и обстоятелствата по ал.1 на чл.284 от ЗИНЗС за целия исков период. Предвидената в ал.5 на същия член презумпция за настъпване на неимуществени вреди за ищеца следва да се счита оборена в случая относно периода от 02.03.2016 г. до 08.03.2016 г. и исковата претенция, в частта ѝ, касаеща този период, следва да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна.
По отношение претенцията на ищеца за периода от 09.03.2016 г. до 21.11.2017 г., съдът съобрази следното:
В пилотното решение от 27.01.2015 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург по делото Нешков и други против България, ЕСПЧ, коментирайки практиката на българските съдилища при разглеждането на исковете по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ сочи, че те „са поискали да се установи дали ищците са успели да докажат, че ответният орган е отговорен за незаконосъобразно действие или бездействие. При преценка на този критерий, съдилищата са вземали предвид само специфичните правила, предвидени в съответните закони или нормативни актове … Дори когато те вземат предвид общите правила, като забраната за нечовешко и унизително отношение по см. на чл.3 от Конвенцията (ЕКПЧ) … съдилищата … се отнасят към тези правила просто като помощни средства при тълкуването на конкретни законови или нормативни разпоредби, а не като към пълноправни норми, чието нарушение само по себе си да доведе до установяване незаконосъобразност на поведението на ответния орган.” В същото решение ЕСПЧ коментира, че разделянето на исковете, с оглед на всеки отделен елемент от условията на задържането, би довело до там, че ако „един аспект на тези условия не противоречи на дадено конкретно национално правило, когато се разглежда изолирано”, обосновава у тези съдилища „склонност да постановят, че условията са „законни”. По нататък в решението се сочи, че „по отношение на средствата за обезщетяване във връзка с условията на задържане, били те съдебни или административни, тежестта на доказване, наложена на ищеца, следва да не бъде прекомерна. Макар и затворниците да могат да бъдат задължени да посочат в самото начало достатъчно доказателства в подкрепа на тяхното искане … след това опровержението на твърденията се пада в тежест на властите. В допълнение, процесуалните правила за разглеждане на искове за обезщетения трябва да съответстват на принципа на справедливостта, уреден в чл.6, §1 от Конвенцията”. В същото решение ЕСПЧ сочи, че „когато оплакването … е по силата на чл.3 от Конвенцията … съдът … трябва да направи преглед на твърдените действия или бездействия, и дали съответното поведение е прекомерно и е довело до нарушаване на този член съобразно принципите и стандартите, установени от Съда (ЕСПЧ) в неговата практика … Ако … съдът … констатира, било то по същество или изрично, че е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по отношение на условията, при които въпросното лице е било задържано (в миналото или към настоящия момент), то този … съд трябва да предостави подходяща компенсация … Констатацията, че условията не отговарят на изискванията на чл.3 от Конвенцията дава основание да се направи предположение, че са причинили неимуществени вреди на пострадалия човек.”
Същото се приема от ЕСПЧ и в решение от 10.02.2012 г. по делото на Шъханов срещу България, където се сочи, че разделянето на исковата претенция, като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода, като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.
Като съобрази приетото в решенията на ЕСПЧ, вкл. и приетото в пилотно решение от 27.01.2015 г., настоящият съдебен състав намира, че за извършване на преценката относно ефекта от евентуално установено неизпълнение на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да отчете в съвкупност всички наведени от ищеца Г.Ц.И. твърдения, независимо дали за всяко от тези твърдения за бездействия от страна на затворническата администрация в ЗО „Черна гора“ се установява или доказва да е налице неспазване на някаква вътрешно правна регламентация. Съдът следва да извърши глобално преценката си дали така визираните аспекти на условията, при които е изтърпявано наложеното наказание „лишаване от свобода” водят до нарушение на първо място на разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧОС (Конвенцията), която съгласно чл.5, ал.4 от Конституция има предимство пред законовите норми на вътрешното право, ако последните му противоречат и установената практика на ЕСПЧ по делата за нарушение на тази разпоредба.
Освен това с новата разпоредба на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС е предвидено, че в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Съобразно задължението си по чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, съдът е изискал от специализиран орган по изпълнение на наказанието на ищеца предоставянето на информация от значение за случая и такава е представена с писмо ЗД №104/2016 г. от 15.10.2018 г. на Началника на Затвора – Стара Загора.
В писмо изх.№2497/11.12.2018 г. но Началника на Затвора – Стара Загора пък се удостоверява обстоятелството, че разпитаният по делото свидетел В. Р. Т. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, като за периода от 12.08.2015 г. до 19.05.2017 г. е бил настанен в ЗОЗТ „Черна гора“. Доколкото се установява по несъмнен начин, че пребиваването на свидетеля Т.в затворническото общежитие в голямата си част съвпада с периода на пребиваването на ищеца там, то съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на този свидетел.
Като взе предвид ясните му и логични показания, съдът приема за безспорно доказано твърдението на ищеца в насока липсата на възможност да ползва санитарен възел по всяко време на денонощието. Свидетелските показания сочат, че в разглеждания период в ЗО „Черна гора“ достъпът до тоалетна е бил ограничен във времето от 20 часа до 6 часа сутринта, когато килиите са заключени. В писмената справка на Началника на Затвор – Стара Загора също се удостоверява, че лишеният от свобода И. е имал непрекъснат достъп до течаща вода и ползването на санитарен възел „от 06.00 ч. до 20.00 ч.“, като се твърди, че в останалата част на денонощието на лишените от свобода се осигурява достъп до общия санитарен възел като „при нужда им е отваряно“.
Свидетелските показания могат да се ценят като достоверни относно недобрите хигиенни условия в затворническото общежитие, както и относно обстоятелството, че вечер всички лишени от свобода са били заключвани в килиите за времето от 8.00 ч. вечерта до 6.00 ч. сутринта, при което не са имали възможност да ползват тоалетни и в килиите са използвали кофи, в които ходели до тоалетна по нужда. Тези показания изцяло потвърждават твърдението на ищеца, че след като е пребивавал в помещение без санитарен възел и течеща вода, което за времето от 20 ч. до 6 ч. сутринта е заключвано, той е бил принуден да удовлетворява естествените си нужди в кофа в килията. Като се отчита безспорното обстоятелство, че по време на престоя си ищецът е бил настанен в помещението и с други лица, то несъмнено това е изпълнявано в присъствието на тези лица.
Многократно в своята практика ЕСПЧ приема, че достъп до правилно оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение за запазване на чувството на задържаните лица за лично достойнство. Така в пилотното решение на ЕСПЧ по делото Нешков и др. против България се сочи, че „хуманна среда не е възможна без непосредствен достъп до тоалетни помещения”. В решението по делото Йовчев против България на СПЧ в §134 се сочи, че „подлагането на задържано лице на срама да се облекчава в кофа в присъствието на неговите съкилийници, както и да присъства, когато същата кофа е използвана от тях … не може да бъде възприето като необходимост, освен в особени ситуации, когато разрешаване ползването на санитарни помещения би предизвикало конкретни и сериозни рискове за сигурността”. Такива рискове обаче не се сочат от ответната страна и обстоятелството, че по време на изтърпяване на наказанието си лишаване от свобода на ищеца е бил ограничаван достъпа до санитарно помещение в отделни периоди от денонощието, следва да се възприеме като недопустимо и водещо до нарушение на правилото на чл.3 от Конвенцията.
Не се доказват от събраните писмени и гласни доказателства твърденията на ищеца, че е бил настанен в килия с недостатъчно светлина и липса на свеж въздух, при изключително ниски температури поради лоша отоплителна инсталация и липса на здрави прозорци. Показанията на свидетеля и писмената справка са еднопосочни, че помещението, в което е бил настанен ищецът – килия №13, е представлявала ремонтирано спално помещение със стени, боядисани с латекс и под от дъбов паркет, което е разполагало с двукрилен дървен прозорец с размери 1,30 м.х1,50 м., осветително тяло отоплителен радиатор – 1 бр. Свидетелят също дава показания, че прозорецът в килията се е отварял през лятото, чрез което е бил осигурен достъпа на светлина и на свеж въздух, а през зимния период прозорецът е бил закован, с което пък се опровергава твърдението за изключително ниски температури в помещението. От писмената справка по делото се установява и обстоятелството, че в килията, в която е бил настанен ищецът, с площ от 13 кв.м., същият е пребивавал с още две поименно посочени лица, което не води на извод за пренаселеност и липса на достатъчно жилищна площ, още повече, че килиите през деня са били отключени и лишените от свобода са имали възможност за свободно излизане в коридорите.
Настоящият съдебен състав не възприема за доказани по несъмнен начин и твърденията на ищеца, че е бил лишен от медицинско обслужване и от възможност за спортуване. Писмото на Началника на Затвора – Стара Загора действително съдържа данни за това, че в периода 01.11.2016 г. – 01.03.2017 г. в затворническото общежитие не е имало назначено медицинско лице, но несъмнено лишените от свобода са получавали медицинско обслужване и през този период. Изнесените в справката данни в тази насока се подкрепят от свидетелските показания на свид.Тончев, според които в периода от м.ноември 2016 г. до м.март 2017 г. в затворническото общежитие периодично е идвало медицинско лице от Стара Загора, както и от писмените доказателства. В представената по делото извадка от Амбулаторен журнал е видно, че на дати 13.07.2016 г., 14.07.2016 г., 14.09.2016 г., 20.09.2016 г. и 06.03.2017 г. е документирано медицинско обслужване на ищеца, включително с назначени му медикаменти, тоест Г.Ц.И. не е бил лишен от достъп до медицинско обслужване.
Настоящият съдебен състав приема, че той не е бил лишен и от възможност да спортува в затворническото общежитие, макар и същата да е била в известна степен ограничена с оглед режима на изтърпяване на наказанието и броя на осигурените спортни пособия и съоръжения на открито.
Съдът приема също, че на лишените от свобода, включително на ищеца, са осигурявани възможности за къпане и пране, както и за почистване на помещенията, чрез предоставяне на почистващи препарати, доказателства за закупуването на каквито са многобройните представени по делото фактури. Удостоверено с писмени доказателства е и периодичното извършване на дезинфекция и дезинсекция на помещенията в затворническото общежитие. Що се отнася до хигиената, свидетелските показания са в насока, че тя не е била на достатъчно добро ниво – стените на спалните помещения, банята, тоалетната и столовата са били замърсени, но не е доказано това обстоятелство като цяло да е с такава интензивност, годна да доведе до сериозно накърняване чувството за достойнство на ищеца.
Въпреки това са установени неблагоприятни условия на пребиваване на ищеца в ЗО „Черна гора“, които, в своята съвкупност, са безспорно унизителни за всяко човешко същество и несъответни на рестрикциите, свързани с изтърпявания ограничителен режим, като в този смисъл и е цитираната тук практика на ЕСПЧ по дела за нарушение на чл.3 от Конвенцията. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за частично установено твърдението на ищеца, че през периода на изтърпяване на наказанието му „лишаване от свобода“ в затворническото общежитие същият е бил поставен в неблагоприятни условия, които се характеризират като уронващи човешкото достойнство, което предполага настъпването на неимуществени вреди за него.
Налице са законоустановените елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата по действащия вътрешноправен ред – чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което съдът приема, че предявеният от Г.Ц.И. иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ е доказан по основание в частта му, касаеща периода от 09.03.2016 г. до 21.11.2017 г., през който ищецът в действителност е пребивавал в Затворническо общежитие от закрит тип „Черна гора“ към Затвора – Стара Загора.
Ищецът претендира като обезщетение за
претърпените неимуществени вреди,
сумата 8 000 лева. Според практиката на ЕСПЧ, при претендиране на обезщетението за
репариране на
неимуществените вреди съдът следва да съобрази размера на обезщетението, като отчита характера на деянието, извършено от служителите на администрацията
на ареста, характера на увреждането, както и естеството
и степента на претърпените морални страдания, и периода на престой на ищеца в ареста, т.е.
интензитета и продължителността на действие на нечовешките или унизителни
условия върху засегнатото лице. Така в §299 от пилотното решение от 27.01.2015 г.
на ЕСПЧ по делото Нешков и другите ЕСПЧ сочи, че „размерът на времето,
изтърпяно от съответното лице в тези условия, е най-важният фактор за оценка на
претърпените вреди”.
Като отчита спецификата на случая, характера и невисокия интензитет на увреждането и твърде ниската степен на засягане неимуществената сфера на ищеца, съдът намира, че увреждането на ищеца за доказания период с продължителност около 1 година и 8 месеца, би било справедливо възмездено с обезщетение в размер на 400 лева, като в останалата част, до пълно предявения размер от 8000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на освобождаването му от затворническото общежитие – 27.11.2017 г., до окончателното ѝ изплащане.
Доколкото въпросът за заплащане на лихва не е уреден в ЗОДОВ, на основание §1 от ЗР на същия нормативен акт, се прилагат разпоредбите на гражданските закони. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото.
Още с постановеното по тълкуването и прилагането на ЗОДВПГ (загл.изм. ДВ бр.30 от 2006 г. на ЗОДОВ) Тълкувателно решение №3 от 22.04.2004 г. по тълк.гр.дело №3/2004 г., ОСГК на ВКС е възприело за правилно становището, че вземането на пострадалото лице за обезщетяване на вреди възниква след признаване по законен ред незаконността на акта, действието или бездействието на държавния орган. Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването. С оглед т.4 от цитираното тълкувателно решение, законната лихва е дължима от датата на предявяване на настоящата искова молба и следва да бъде присъдена от тази дата. От момента на преустановяване на незаконни фактически действия на администрацията, се дължи мораторна лихва, каквато в случая не е претендирана.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да се присъдят, платими от ответника, направените по делото разноски, представляващи внесена държавна такса от 10 лева, както и изплатеното адвокатско възнаграждение за един адвокат от 800 лева, което, съобразно уважената част от иска, възлиза на 40 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.С., да заплати на Г.Ц.И., ЕГН **********,***, сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 09.03.2016 г. до 21.11.2017 г. неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ЗОЗТ „Черна гора“ към Затвора – Стара Загора, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 08.06.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.284, ал.1, вр. чл.3 от ЗИНЗС, на Г.Ц.И. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София в останалата му част, до пълния претендиран размер от 8000 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.С., да заплати на Г.Ц.И., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 50 (петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: