Р Е Ш Е Н И Е
№251/8.2.2021г.
Град Пловдив, 08.02.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесети
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова и с
участието на прокурора Мирослав Христев, като разгледа докладваното от съдия
Харитева к.а.н.д. № 2881 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) против решение № 260081 от
27.08.2020 г., постановено по а.н.д. № 2319 по описа на Пловдивския районен съд
за 2020 година, с което е отменено наказателно постановление № МН-ЮЦБ-20-056 от
25.02.2020 г. на началника на Регионален отдел „Южна централна България“ на
Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към ДАМТН, с което на „Боги и синове“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул.
„България“ № 6, ет.8, ап.35, представлявано от управителя П.И.М., на основание
чл.85, ал.2, вр. ал.1 ЗИ е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева за
нарушение на чл.44, т.4 ЗИ.
Според касатора решението е неправилно и необосновано,
поради което се иска неговата отмяна и
потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна
по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по
чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е основателна поради следните
съображения:
За да отмени наказателното постановление, районният
съд е приел, че въз основа на събраните писмени и гласни доказателства
категорично е установена описаната в АУАН и наказателното постановление фактическа
обстановка по извършване и установяване на нарушението – измерване с електронна
везна без знак за одобрен тип по чл.35 ЗИ, без знак за първоначална проверка по
чл.39, ал.1 ЗИ и без знак от последваща проверка по чл.43, ал.1 ЗИ. Според
районния съд АУАН и наказателното постановление са издадени от надлежно
оправомощени лица и в предвидените по чл.34 ЗАНН срокове, но в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение, довело от ограничаване на правото на защита на жалбоподателя и водещо
до отмяна на издаването наказателното постановление, защото в АУАН и НП
административното нарушение е квалифицирано като нарушение на чл.44, т.4 ЗИ без
да е посочена връзката с реално нарушените норми на чл.35, чл.39, ал.1 и чл.43,
ал.1 ЗИ, тъй като от съдържанието на чл.44, т.4 ЗИ е видно, че нарушението би
могло да включва различни изпълнителни деяния. Според районния съд която и от
нормите на чл.35, чл.39, ал.1 или чл.43, ал.1 ЗИ да е нарушена, дари да е само
една от тях, ще има извършено нарушение, но то ще е различно в зависимост от
това само една или повече от тези разпоредби са нарушени. Затова според съд е
абсолютно задължително при цифровата квалификация на извършеното нарушение
недвусмислено да бъде посочено в какво точно се изразява нарушението, което не
е сторено в настоящия случай. От тук според съда възниква несъответствие между
словесното описание на нарушението и дадената цифрова квалификация, което
ограничава правото на защита на нарушителя. Според районния съд правилно с
оглед на установеното поведение на дружеството, осъществило нарушение на
чл.44,т.4 ЗИ, вр. чл.35, вр. чл.39, ал.1, вр. чл.43, ал.1 ЗИ е определена
санкционната норма – чл.85, ал.2, вр. ал.1 ЗИ, а наложената имуществена санкция
е съобразена с субекта на отговорността. Според съда нарушението не е
маловажно, защото процесната везна е била използвана с оглед търговски плащания
в магазин за плодове и зеленчуци, в големи количества, което предполага
непрекъснатото й използване за определяне на цена на стока, което пряко въздейства
върху правата на клиентите на магазина, като следва да се има предвид също, че
в случая везната не е отговаряла на нито едно от изискванията на чл.35, чл.39,
ал.1 и чл.43, ал.1 ЗИ.
Решението е неправилно като краен резултат.
Въз основа на правилно установени факти
първоинстанционният съд е направил необоснован за допуснато съществено
процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство,
свързано с правната квалификация на извършеното нарушение, която не била пълна.
Вярно е, че в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление е посочено, че дружеството е
извършило нарушение на чл.44, т.4 ЗИ, но е вярно също, че преди това ясно и
конкретно са посочени дата, час и място на извършване на нарушението, и
обстоятелството, че използваната везна е без знак за одобрен тип по чл.35 ЗИ,
без знак за първоначална проверка по чл.39, ал.1 ЗИ и без знак от последваща
проверка на средство за измерване в употреба по чл.43, ал.1 ЗИ, т.е., констатираното
нарушение е описано точно с посочване на всички знаци, които са липсвали, и
правната норма, която изисква поставянето на съответния знак и която се явява
нарушена. Т.е., противно на приетото от първоинстанционния съд, в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление не са
допуснати такива съществени нарушения на изискването за форма, които да са
препятствали правото на защита на нарушителя.
От друга страна, съгласно чл.53, ал.2 ЗАНН наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. В настоящия случай тези факти са безспорно
установени и настоящата инстанция напълно споделя изводите на районния съд в
тази насока. От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен
начин се установява извършването на нарушението – използването на везна, която
не е имала изискуемите по чл.44, т.4 ЗИ знаци, от страна на дружеството,
стопанисващо търговския обект. Доколкото извършителят е юридическо лице,
неговата отговорност е обективна и не се изследва въпросът за вината.
Напълно се споделя извода на районния съд за липса на
основания за приложение на чл.28 ЗАНН към настоящия казус. Размерът на
определената имуществена санкция е минималният по чл.85, ал.2 ЗИ, под който не
може да бъде определено наказание.
С оглед всичко изложено касационната инстанция намира,
че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да
се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление. С оглед
изхода на делото на ответника не се дължат разноски. Затова и на основание
чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260081 от 27.08.2020 г.,
постановено по а.н.д. № 2319 по описа на Пловдивския районен съд за 2020
година, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
МН-ЮЦБ-20-056 от 25.02.2020 г. на началника на Регионален отдел „Южна централна
България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към ДАМТН, с което на „Боги
и синове“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „България“ № 6, ет.8, ап.35, представлявано от управителя П.И.М.,
на основание чл.85, ал.2, вр. ал.1 ЗИ е наложена имуществена санкция в размер
на 200 лева за нарушение на чл.44, т.4 ЗИ.година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.