№ 7008
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100503253 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Е.А.“ ООД срещу решение от
11.01.2024 г. по гр.д. №59335/2022 г. на Софийския районен съд, 169 състав, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на К. Т. Х. на основание чл.55 ал.1 ЗЗД самата от 287,96
лв., платена без основание, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане, както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Сочи, че необосновано първоинстанционният съд е приел, че процесната
щета е гаранционна, както и че по делото е установено, че процесните детайли са повредени
механично. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна К. Т. Х. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и
моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
1
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно поради
следното:
СРС е сезиран с искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД - за връщане на
заплатена без основание сумата за ремонт на л.а. „Шкода Кодиак“. Настоящият състав счита,
че нормата на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД е приложимата материална разпоредба към процесните
правоотношения. Всички факти, сочени от ищеца, касаят фактическия състав на чл.55 ал.1
пр.1 ЗЗД – предаване, съответно получаване на нещо при първоначална липса на основание
– заплатен ремонт на л.а. „Шкода Кодиак“ за смяна на 1 бр. дясна вентилационна решетка и
1 бр. централна вентилационна решетка, и съответните разходи за труд, тъй като същият
ремонт представлява гаранционен такъв, като обогатяването се изразява в парична сума –
заплатената парична равностойност на ремонта.
Според дадените в ППВС №1/1979 г. указания връщане на даденото без основание
изисква предаване, съответно получаване, на нещо при първоначална липса на основание,
т.е. още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото
на едно лице в имуществото на друго. Искът по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД предполага
установяване в условията на кумулативност на две предпоставки: разместване на
имуществено благо между патримониумите на два правни субекта и първоначална липса на
основание за получаването и.
По въпроса за разпределението на доказателствената тежест по спорове във връзка с
неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.55 ал.1 ЗЗД е налице трайна практика на
съдилищата и по специално на ВКС, обективирана в решение №138/07.10.2009 г. по т.д.
№375/2009 г. на ІІ ТО на ВКС, решение №556/13.07.2010 г. по гр.д. №46/2009 на ІV ГО на
ВКС, решение №211 от 26.11.2013 г. по т.д. №1082/2012 г., ІІ ТО на ВКС. Според тези
решения и в трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 ЗЗД - начална липса
на основание, неосъществено или отпаднало основание, общият правопораждащ
положителен факт е фактът на плащане на сумата, чието връщане се претендира /в тази
насока е и ППВС №1/79 - т.1/. Поради това в доказателствена тежест на ищеца по иск на
някое от трите правни основания е да установи настъпването на факта на плащане, а в
доказателствена тежест на ответника - доказването на съществуване на основание да го
получи, съответно да задържи извършеното плащане.
В конкретния случай, с оглед фактическите твърдения на страните, в тежест на ищеца
е да установи наличието на сочения договор за финансов лизинг, увреждането на
процесната част и неговия механизъм, което увреждане подлежи на репариране, съгласно
сочената гаранционна отговорност, извършването смяната на процесните части и
заплащането на тяхната равностойност.
В тежест на ответника е да установи, че смяната на процесните части е в резултат на
механична повреда.
По делото не е спорно и е установено наличието на сочения договор за финансов
лизинг, сключен между ищеца като лизингополучател и „Е.А.“ ЕАД като лизингодател с
предмет процесният л.а. „Шкода Кодиак“.
Не е спорно и извършването на процесния ремонт по автомобила - подмяна на 1 бр.
дясна вентилационна решетка и 1 бр. централна вентилационна решетка на обща стойност
287,96 лв. с ДДС, вкл. и съответните разходи за труд, като не е спорно и че ремонтът е
извършен по време на гаранционния срок на автомобила.
Спорен е въпросът дали подмяната на процесните части се включва в гаранционната
отговорност на производителя.
По делото са представени гаранционни условия за фабрично нови автомобили
2
„Шкода“, като в т.3 са уредени гаранционните условия. В т.3.8 от гаранционните условия са
посочени случаите, при които не се приемат рекламационни претенции: собственикът или
ползвателят на автомобила не е предявил своевременно претенцията си в оторизиран сервиз
по установения начин; собственикът или ползвателят на автомобила не позволява
своевременното отстраняване на дефекта; повредата е възникнала в резултат на влияние на
външни фактори /камъчета, атмосферни или химически въздействия и др./, неправилна
грижа за автомобила, небрежно или некомпетентно манипулиране; автомобилът преди това
е бил ремонтиран или поддържан в несъответствие с предписаната от производителя
технология, което е свързано с дефекта, обект на рекламацията; собственикът или
ползвателят на автомобила не е спазил предписанията и указанията за експлоатация на
автомобила; автомобилът не е преминал своевременно един или няколко от предвидените до
този момент сервизни инспекции или смени на консумативи в съответствие с предписаната
от производителя технология; автомобилът е бил претоварен или е използван за цели и при
условия, за които не е бил предназначен /състезания, лоши терени и т.н.т./; автомобилът е
използван дълго време в държава, за която не е предназначен; на автомобила са монтирани
част или устройства, които не отговарят на хомологацията му или продуктът е бил
модифициран по непозволен от производителя начин /напр. тунинг/; неизправността е в
следствие на естествено износване, а в т.3.1 е предвидено, че износването на частите е
естествен процес, който не може да се окачестви като фабричен дефект и не е предмет на
гаранцията.
При тези данни и с оглед твърденията на страните, вкл. и от направеното от ищеца
уточнение във въззивното производство, настоящият съдебен състав намира, че увреждането
на процесните части е настъпило в резултат на механична повреда, каквито всъщност са и
твърденията на самия ответник, направени в отговора на исковата молба в срока по чл.131
ГПК. Механичната повреда обаче не е изключена от гаранционната отговорност на
ответника, тъй като не попада в нито едно от изключенията по т.3.8 от гаранционните
условия. Ето защо, следва да се приеме, че подмяната на процесните части представлява
гаранционен ремонт и същият следва да бъде извършен за сметка на дружеството-ответник,
т.е. процесното вземане е получено от ответника без правно основание, поради което и
предявеният иск се явява основателен.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС –
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 500,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №642/11.01.2024 г., постановено по гр.д.
№59335/2022 г. по описа на СРС, ГО, 169 състав.
ОСЪЖДА „Е.А.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
****, да заплати на К. Т. Х., ЕГН **********, адрес: гр. Момчилград, ул. ****, на основание
чл.78 ал.3 ГПК сумата от 500,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
3
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4