№ 49
гр. С.З. , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20215501001111 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „З.“ АД - гр.С. против решение от
22.02.2021 г., постановено по гр. д. № 4101/2020г. на СтРС, с което
застрахователната компания е осъдена да заплати на въззиваемия сумата
3915,11 лв., представляваща разликата между действително претърпените
имуществени вреди, нанесени на товарен автомобил „Ауди А6“ с рег. № СТ
7084 РВ при ПТП на 07.03.2020г. в гр. С.З. и заплатеното застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по застрахователната полица
№19023110745/14.11.2019г., за което е образувана щета
№19110230191/09.03.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 14.04.2020г. - датата на изпадане в забава, до окончателното й изплащане,
както и разноските по делото.
В жалбата са наведени подробни съображения във връзка с
незаконосъобразността на съдебния акт. Изложени са подробни оплаквания.
Направено е искане да се отмени първоинстанционното решение като
незаконосъобразно, необосновано и неправилно и да се постанови друго, с
което да се отхвърли иска.
Постъпил е отговор на въззивната жалба в законоустановения срок, с
който страната взема становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
1
Окръжен съд – С.З., след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса .
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
По делото е предявен иск по чл. 405, ал.1 от КЗ.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: на 07.03.2020г. управляваният от Г.П.Г. автомобил претърпял
ПТП в гр. С.З., при което настъпили имуществени вреди. Ищецът уведомил
ответното дружество, което образувало щета №19110230191/09.03.2020г. По
указания на застрахователя, ищецът представил на същия три оферти от
сервизи за отстраняване на повредите по автомобила, като застрахователят
избрал повредите да бъдат отстранени в сервиза, дал най-ниска цена на
ремонта. Ремонтът на автомобила бил извършен в сервиз „Крамар“ ООД, като
общата стойност на ремонта и транспортирането на автомобила до сервиза
възлизала на 7713,60лв. Въпреки това ответното дружество определило
застрахователно обезщетение в размер на 2512,89лв. Ищецът поискал
преразглеждане на определеното застрахователно обезщетение, тъй като
същото не отговаряло на реално заплатените разходи, но ответникът отказал
да заплати по - висока сума. Ищецът е направил изменение на размера на иска
като намалява претендираната сума на 3915,11лв. без ДДС, а законната лихва
се претендира от 14.04.2020г. - датата на получаване на сумата за частично
плащане на щетата.
В рамките на срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, обективиращ съображенията му за оспорване на така
предявения иск по основание и размер и моли за постановяване на решение, с
2
което същият бъде отхвърлен.
Между страните не се спори, а и от представените по делото
доказателства безспорно се установява, че към датата на застрахователното
събитие – 07.03.2020 г. ответното дружество „З.“ АД гр.С. и „А.“ ООД са
били обвързани от валидно застрахователно правоотношение по силата на
договор за застраховка „Каско на МПС“, клауза А - пълно каско по
Застрахователна полица №19023110745/14.11.2019г.
Видно от приложения към застрахователната преписка Двустранен
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, на 07.03.2020г. е
настъпило ПТП между застрахования лек автомобил на ищеца и друг лек
автомобил, при което са причинени имуществени вреди на автомобила на
ищеца, а именно: предна броня, лайсна в предна броня, десен фар, радиатор
воден, решетка, въздуховод, декоративна решетка, за което от застрахователя
е образувана щета №19110230191/09.03.2020г.
От представените на застрахователя копия на Оферта №234/17.03.2020г.
на „А.“ ООД, Оферта №15/**********/19.03.2020г. на „А.“ ООД, Фактура
№1938/24.03.2020г., Спецификация към Фактура №1938/24.03.2020г.,
Потвърждение за плащане от 24.03.2020г., се установява, че собственикът на
застрахованото имущество е получил три различни оферти за доставка на
увредените при ПТП части за автомобила. От всичките ищецът е избрал най-
ниската оферта - тази на „Крамар“ ООД за общата сума от 6028,00лв. без
ДДС. Тази цена е заплатена от ищеца, за което е представил писмено
доказателство. Освен това ищецът е заплатил и сумата от 120,00лв. с ДДС за
транспорт на повредения автомобил, за удостоверяване на което прилага
Фактура №3663/07.03.2020г. ведно с касов бон, както и сумата от 360,00лв. с
ДДС за ремонта на автомобила по Фактура №163/25.03.2020г., ведно с касов
бон.
По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, която съдът
определя като компетентно и обективно изготвена, поради което я кредитира
изцяло. От нея се установява, че за процесния автомобил действителната
пазарна стойност на резервните части и труда за отстраняване повредите на
увреденото МПС възлиза общо на 6498 лв. без ДДС, в които влизат
стойността на преден десен фар – 3760 лв., радиатор воден – 440 лв., решетка
- 196,50 лв., лайсна - 138,30 лв., декоративна решетка - 298,30 лв., въздуховод
- 25,83 лв., предна броня – 1 140 лв., антифриз – 29 лв. Съгласно експертизата
вещото лице сочи, че стойността на пътната помощ възлиза на 120 лв., а
стойността на труда и материалите за ремонта на 350 лв. За оценката на
резервните части вещото лице е взело данни от магазинната мрежа и интернет
продажби, като е дало средната цена. Ако ремонтът бил извършен в
3
оторизиран сервиз за съответната марка автомобили, то цената на ремонта и
резервните части щяла да бъде 9522,86лв. - значително по-висока от реално
заплатената. Освен това вещото лице излага съображения за цената на труда
на автосервизите, че същата възлиза на около 60 лв. за час, а цената, на която
застрахователят оценя труда – 10 лв. на час е била такава преди около 10-15
години.
От гореустановената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок. Застрахователното обезщетение следва е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но
обезщетението е до размера на уговорената в полицата застрахователна сума
(чл. 386 от КЗ), но не по-висока от възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, вкл. всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка – арг. от чл. 400, ал. 2 КЗ.
Основателността на осъдителния иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от
КЗ се предпоставя от доказване на следните юридически факти: 1) валидно
застрахователно правоотношение между ищеца и ответното дружество; 2)
настъпване на застрахователно събитие, което съгласно договора е риск,
който застрахователят покрива; 3) вида и характера на вредите; 4) причинно-
следствена връзка между събитието и вредите и 5) размера на дължимото
обезщетение. Тежестта за установяване на тези елементи, е за ищеца, а
ответникът следва да докаже своите правоизключващи възражения.
Страните не спорят по първите три елемента от фактическия състав на
горната разпоредба, а именно: за наличието на валидно застрахователно
правоотношение между страните и че в срока на действие на застраховката е
настъпило застрахователно събитие, вследствие на което на застрахованото
имущество са нанесени имуществени вреди, за което е образувана щета
№19110230191/09.03.2020г.
4
Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че между него и
ответника е сключен валиден договор за застраховка, че на посочената дата е
настъпило описаното застрахователно събитие по посочения начин и
механизъм, вследствие на което са били нанесени претендираните щети,
чийто размер е равен на заявения, включващ разходите за тяхното поправяне
/материали и труд/.
Основните въпроси, по които страните спорят са свързани с размера на
обезщетението и дали претендираната сума, заплатена за действително
извършения ремонт на автомобила, кореспондира (съответства) с
действителните цени на частите, предвид амортизацията на автомобила.
Вещото лице е посочило в експертизата, включително в о.с.з., че
посочената стойност на частите се базира на основание работата на вещото
лице и познанията му относно цените в магазинната мрежа и електронните
продажби в интернет за съответния лек автомобил. Вещото лице сочи също,
че е от съществено значение дали фарът е от оригиналните части на
официалния вносител или е китайски и ако бъде заменен само единият фар с
неоригинален, това ще доведе до различно осветяване и разсейване на
светлината.
Съдът счита, че не са налице предпоставките за отказ от застрахователя
по застраховка "Каско" Клауза „А“ Пълно Каско на МПС, даваща правото на
ответника да откаже заплащане на обезщетение в претендирания размер.
Съдът констатира, че настоящият случай попада в хипотезата, предвидена
във Вътрешните правила за уреждане на претенции по автомобилно
застраховане, раздел III. При събитие „ПТП“. В т.5 от последните е посочено,
че застрахователното обезщетение се определя съобразно Методика за
изчисление на щети по застраховка „КАСКО на МПС“, в Приложение 2.
Следвайки посочената методика се установява, че процесният автомобил
попада във Втора група – за МПС над 3 до 10 години от годината на
производство. Посочено е, че щетите се възстановяват при изчерпателно
посочени начини, един от които е в т.2: „По представена фактура от
застрахования, чиято калкулация е предварително писмено съгласувана със
застрахователя“. По делото не се спори относно факта, че застрахованото
лице след настъпване на застрахователното събитие е уведомило
5
застрахователя и са се договорили, че ще му се изплати обезщетение при най-
ниската цена от три сервиза, които застрахованият е посетил. Общите
условия, приобщени като доказателство по делото са приети от застрахования
по смисъла на чл. 348, ал. 1 от КЗ, съгласно вписването, направено в
застрахователната полица. В т. 12. 13 и т. 12. 14. 2 по Раздел „Размер на
обезщетението“ по застраховка по т.5.1. "Пълно Каско – клауза „А“" е
предвидено, че при частични щети застрахователното обезщетение се
определя по начин, избран от застрахования, а именно или след
предварително съгласуване със застрахователя действаща методика или по
представени оригинални разходни документи при сключена специална
договореност "Доверен сервиз". Обезщетението на застрахователя обаче не е
определяно според договора по документи на доверен сервиз, а е уговорено
между страните по втория предвиден начин с предварително съгласуване за
цена от три сервиза, които застрахования е посетил.
По отношение възражението на въззивника, свързано с размера на
обезщетението, съдът намира същото за неоснователно. Разпоредбата на чл.
386, ал. 2 от КЗ установява принципа на реална обезвреда при определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение по договор за
имуществено застраховане – то е съизмеримо със стойностния еквивалент на
действително претърпените вреди, определен към датата на
застрахователното събитие. СтРС е основал извода си за дължимост на сумата
от 3915, 11лв. изцяло на приетата по делото експертиза, която е приета от
съда като компетентно и добросъвестно изготвена. Настоящият съдебен
състав, счита заключението за обективно и компетентно изготвено и го
кредитира изцяло, тъй като вещото лице е определило средната пазарна цена
за възстановяване на имуществените вреди в размер на 3915, 11лв., след като
е сравнило цените за ремонт с магазинната и онлайн мрежата за части,
относими към процесния автомобил и предвид факта, че последният е
сравнително нов, като в допълнение е отчел и цената на сервизния част,
отговаряща към настоящия момент на 60лв./ч.
В този смисъл, съдът счита, че сумата от 3915,11лв. репарира
действително претърпените вреди към датата на процесното ПТП (чл. 386, ал.
2 от КЗ) и е съобразено с реалната възстановителна стойност (чл. 400, ал. 2 от
КЗ).
6
По горните съображения Окръжен съд – С.З. намира, че искът по чл. 405,
ал. 1 от КЗ е доказан по основание и размер в рамките на заявената
претенция.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящия състав, с тези на
първата инстанция, решението на Районен съд - С.З. следва да бъде
потвърдено като правилно.
Предвид изхода на спора „З.“ АД следва да бъде осъдено да заплати на
въззиваемата страна „А.“ ООД сумата от 600 лева - разноски пред настоящата
инстанция, съобразно представения списък и доказателства към него.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 22.02.2021 г., постановено по гр.д.
№4101/2020г. на СтРС.
ОСЪЖДА „З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
район ***, представлявано от *** да заплати на „А.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул.***, представлявано от ***,
сумата сумата от 600 лв. (шестстотин лева), представляваща сторените в
настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8