№ 691
гр. Варна , 23.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500306 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, вр. с чл.121 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №262076/12.01.2021г. от ЗАД „Армеец“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ №2,
против Определение №264947/22.12.2020г., постановено по гр.д. №7502/2020г. по описа на
Районен съд- Варна, 16 състав, с което е оставено без уважение възражението на частния
жалбоподател за местна неподсъдност на спора и изпращане на делото за разглеждане от
Софийски районен съд.
В жалбата се поддържа, че особената местна подсъдност по чл.115, ал.2 ГПК не се
прилага по отношение на всички искове по КЗ, а само по тези, чийто правопораждащ факт е
непозволено увреждане, а активно процесуално легитимирано по тях е увреденото
физическо лице. При застраховка „Каско на МПС“ е сключен застрахователен договор, като
дължимостта на застрахователното обезщетение не произтича от непозволено увреждане, а
от поетите от страните задължения по договора. Сочи се и че в мотивите на законопроекта
на ЗИД на ГПК изрично е посочено, че изменението на чл.115, ал.2 ГПК има за цел по-
равномерно разпределение между съдилищата на делата, имащи за предмет прекия иск на
пострадалото лице срещу застрахователя на деликвента. Обръща се внимание и че ищецът е
юридическо, а не физическо лице, поради което същото не може да се ползва и от изборната
подсъдност по чл.113 ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното определение и продължаване
на производството пред Софийски районен съд.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната
страна “Сила – Х“ ЕООД, ЕИК *********, чрез процесуалния й представител, в който се
изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита се, че приложима е разпоредбата
на чл.113 ГПК, тъй като ищецът има качеството „ползвател на застрахователни услуги“,
независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите. Моли се
частната жалба да бъде оставена без уважение и се претендират сторени разноски, за които
1
се представя списък по чл.80 ГПК.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, като съображенията за това са
следните:
Производството пред Районен съд – Варна е образувано по иск с правно основание
чл.405, ал.1 КЗ от “Сила – Х“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. Пенчо Славейков №38, ет.4, ап.53, срещу „Армеец“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ №2 за заплащане на
сумата от 1000лв., частичен иск от сума в общ размер от 9408.20лв., представляваща
обезщетение по застраховка „Каско“. Ищецът е посочил, че увреден е бил застрахованият
при ответника фирмен автомобил. В исковата молба ищецът е обосновал дерогиране на
общата местна подсъдност по чл.108, ал.1, изр.1 ГПК с предвидената възможност в чл.115,
ал.2 ГПК.
С отговора на исковата молба вх. №260686/17.08.2020г. /останал непришит по
първоинстанционното дело и приложен към корицата на делото/ в срока по чл.131 ГПК,
ответното застрахователно дружество е направило възражение за местна неподсъдност на
спора и е поискало изпращане на делото на Софийски районен съд, позовавайки се на
разпоредбата на чл.108, ал.1 ГПК. Обосновало е неприложимост на разпоредбите на чл.115
ГПК и чл.113 ГПК.
Спорни пред въззивната инстанция са въпросите приложими ли са в процесния
случай нормите на чл.113 и чл.115 ГПК, дерогиращи общата местна подсъдност по чл.108,
ал.1 ГПК по седалище на ответното застрахователно дружество.
Разпоредбата на чл. 115 ГПК предвижда особени правила за местна подсъдност по
исковете, произтичащи от непозволено увреждане. Конкретно, ал.2 на чл.115 ГПК
предвижда исковете за обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу застраховател, да се
предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното
събитие се намира настоящият, или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по
местонастъпване на застрахователното събитие. С определение № 87 от 21.02.2020 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2870/2019 г. на ВКС, I т. о., с което допускането до касационно обжалване
е именно по този въпрос, е дадено разяснение, че особената местна подсъдност по чл. 115,
ал. 2 ГПК не се прилага по отношение на всички искове по КЗ, а само по тези, чийто
правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по
тях е увреденото лице. Посочено е, че когато се претендира обезщетение по щета, свързана с
2
изпълнението на застрахователен договор от страна по него- по осъществено
застрахователно събитие, то не е налице непозволено увреждане, независимо че
застрахователното събитие може да бъде реализирано и като ПТП. В този смисъл при
застраховка "Каско" е налице сключен застрахователен договор, по който страните поемат
определени задължения, като дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не
от непозволено увреждане а от поетите от страните задължения и тяхното изпълнение.
С оглед на горното, въззивният състав намира, че ищецът, основавайки претенцията
си на застрахователен договор по застраховка „Каско“, не би могъл да се ползва от
изборната подсъдност, предвидена в чл.115, ал.2 ГПК.
По отношение на доводите за приложимост на разпоредбата на чл.113 ГПК: Чл.113
ГПК от своя страна предвижда възможност за изборна подсъдност по искове на
потребители. Съгласно легалната дефиниция в § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност.
В КЗ е използвано понятието „ползвател на застрахователни услуги”, което включва
застраховащия, застрахования, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите
лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или
юридическо лице, което проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от
застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност,
независимо дали има качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на
потребителите. В мотивите към законопроекта за нов КЗ е посочено, че по този начин
проектът на Кодекс за застраховането има за цел да предостави общ стандарт на защита
спрямо всички ползватели на застрахователни услуги, независимо дали имат качеството на
потребители съгласно специалните закони за защита на потребителите, или не. Когато в
определени случаи защитата, предоставяна с кодекса, се отнася само за тези ползватели,
които имат качеството на потребители, това се указва изрично. По този начин с новия
Кодекс за застраховането е преодоляно сместването на понятието „потребител на
застрахователни услуги“ по смисъла на КЗ (отм.) и понятието „потребител“ по смисъла на
ЗЗП, като първото е заменено с „ползвател на застрахователни услуги” и е по-широко от
второто.
В горецитираното определение № 87 от 21.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2870/2019
г. на ВКС, I т. о. е разяснено и че в мотивите към т. 6 на ТР № 1/2014 от 23.12.2015 г., по т.
д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС е прието изрично, че застраховано по застраховка "Каско"
физическо лице, което като страна по договор за услуга, се явява потребител по смисъла на
§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП се ползва от уредената в чл. 113 ГПК особена местна подсъдност.
Т.е., от подсъдността по чл.113 ГПК, може да се ползва само лице, отговарящо на
3
горецитираната легална дефиниция в § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, сред които не попадат
юридическите лица.
От изложеното по-горе следва, че не е налице основание за разширително тълкуване
на разпоредбата на чл. 113 ГПК и прилагането и спрямо ползвателите на застрахователни
́
услуги по имуществена застраховка „каско“, когато последните нямат качеството на
потребители по смисъла на ЗЗП. Респективно, не е налице основание за разширяване на
кръга на лицата, които могат да се ползват от привилегията за избор на местна подсъдност
по техния постоянен или настоящ адрес и включването в този кръг на юридически лица –
търговски дружества, които не могат да бъдат потребители по смисъла на ЗЗП, но имат
качеството на застраховано лице по застраховка „каско на МПС“, както е в разглеждания
случай.
Поради несъвпадане правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение
следва да бъде отменено, като образуваното производство пред РС - Варна се прекрати и
делото се изпрати по подсъдност на Софийски районен съд, на основание чл. 119, вр. чл.
108, ал. 1, изр.1 ГПК.
Предвид основателността на частната жалба, не следва да бъдат присъждани
претендираните от въззиваемия разноски.
От частния жалбоподател не са претендирани разноски, поради което и съдът не му
присъжда такива.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №264947/22.12.2020г., постановено по гр.д. №7502/2020г. по
описа на Районен съд- Варна, 16 състав, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №7502/2020г. по описа на Районен съд-
Варна, образувано по искова молба вх. №43793/06.07.2020г. и ИЗПРАЩА делото за
разглеждане от местно компетентния Софийски районен съд, на основание чл. 119, вр. чл.
108, ал. 1, изр.1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5