РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Варна, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора П. М. К.
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Наказателно дело за
възобновяване № 20253000600134 по описа за 2025 година
, при произнасянето взе предвид следното:
Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК и е по
инициатива на осъдения М. К. Б. за възобновяване на наказателно дело от общ
характер №83/2025 година по описа на Районен съд – Силистра. По
посоченото дело искателят е осъден за престъпление по чл.343б, ал.2 вр. ал.1
от НК, за което му е наложено наказание в размер на две години и шест месеца
лишаване от свобода, глоба от петстотин лева и лишаване от право да
управлява МПС за две години и шест месеца, постановен е първоначален
строг режим за изтърпяване на лишаването от свобода.
В саморъчното искане за възобновяване на наказателното дело са
изложени твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения по
смисъла на чл.348, ал.1 т.1-т.3 от НПК. На първо място се поддържа
нарушение на закона, тъй като Б. не е управлявал МПС на инкриминираната
дата, на следващо място се прави оплакване за съществено нарушение по
чл.348, ал.1, т.2 от НПК поради неразкриване на обективната истина, при
ограничаване правото на защита на искателя и в двете фази на наказателното
производство, т.к. назначените му защитници не са съдействали за изясняване
на всички положения в негова полза, включително в първоинстанционния
стадий осъденият бил склонен да подпише незаконосъобразно споразумение,
чието съдържание не му било известно и накрая се заявява нарушение по
чл.348, ал.1, т.3 от НК, защото наложеното наказание е явно несправедливо – в
разрез с данните за обществената опасност на деянието и личността на
1
искателя, както и в противоречие със смекчаващите и отегчаващите
отговорността и вината обстоятелства.
В заседанието пред апелативния съд защитникът и самият искател
поддържат инициативата за възобновяване, от своя страна представителят на
държавното обвинение пледира в обратен смисъл – не установява основание
по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, т.к. обективната истина относно деянието и
авторството е установена по реда и със средствата на НПК, самият осъден е
бил съгласен с назначения му служебен защитник в съдебната фаза на
наказателното производство, съгласил се е и с решаване на делото чрез
споразумение, от протоколираните устни изявления на Б. не се поражда
съмнение за доброволното подписване на споразумението, наложеното му
наказание не е явно несправедливо, предвид обременената съД.ст на искателя
и непостигнатия поправителен ефект на предходните наказания, които според
прокурора изискват по-интензивно санкционно третиране. В правото си да
говори последен, искателят желае намаляване на наказанието до минимум.
Настоящият състав на Варненски апелативен съд, след като прецени
основанията на искането за възобновяване, становищата на страните и
материалите по делото, приема за установено следното:
Производство по НОХД №83/2025 година на Районен съд – гр.Силистра
е образувано по внесен от съответната първоинстанционна прокуратура
обвинителен акт, с който на искателя Б. е повдигнато обвинение за
престъпление по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК. По реда на чл.358, ал.1, т.4 от
НПК съдия-докладчик насрочил делото за разглеждане в седемдневен срок от
постъпването му в съда и в съдебно заседание на 18.02.2025 година както
назначеният служебен защитник (с назначаването му Б. изрично се съгласил -
НОХД, л.28), така и самият искател - тогава в качеството му на подсъдим,
направили заявление за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и
девета от НПК.
С протоколно определение от 18.02.2025 година по НОХД №83/2025
година първостепенният съд одобрил споразумението за решаване на делото в
съдебното производство, с което М. К. Б. бил признат за виновен в извършване
на престъпление по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК, защото на 07.01.2025 година в
гр.Алфатар, управлявал МПС – л.а.“Ауди А4“ с рег.№А7836НХ с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда – 0.92 на хиляда,
установена по надлежния ред, след като бил осъден за деяние по чл.343б, ал.1
от НК с влязло в сила на 07.11.2007г. определение по НОХД №1107/2007
година по описа на Районен съд – Силистра. За престъплението по чл.343б,
ал.2 вр. ал.1 от НК било наложено наказание от две години и шест месеца
лишаване от свобода при първоначален строг режим, глоба в размер на
петстотин лева и лишаване от право да управлява МПС за две години и шест
месеца.
При горните положения, настоящият състав на Варненския апелативен
съд приема искането за възобновяване на наказателното дело за допустимо,
което предпоставя и разглеждането му по същество. Искането касае акт,
обхванат от чл.419, ал.1 от НПК, направено е от легитимирано лице по чл.420,
ал.2 от НПК и е постъпило в срока по чл.421, ал.3 от НПК. Преценено по
същество, искането за възобновяване е неоснователно.
2
Не се установяват данни, подкрепящи твърдението на искателя, че бил
склонен да подпише незаконосъобразно споразумение, чието съдържание не
бил прочел. При спазване на принципа за устност по чл.19 от НПК
съдържанието на споразумението за решаване на делото в съдебното
производство е отразено в съдебен протокол от 18.02.2025 година по НОХД
№83/2025 година. Искателят изрично е заявил, че разбира обвинението,
признава се за виновен, запознат е със споразумението, защитникът му
обяснил всички последици, изразил е желание делото да приключи със
споразумение, потвърдил е, че последиците от одобряване на споразумението
са му известни, декларирал е изричен отказ от разглеждане на делото по
общия ред и е заявил желанието си за доброволно подписване. Протоколът от
съдебното заседание е съставен по реда на чл.311 от НПК и по смисъла на
чл.131 от НПК се ползва с доказателствена сила за извършените процесуални
действия, т.е. установява недвусмислено законосъобразност на процедурата по
глава двадесет и девета от НПК от гледна точка на спазване на правата
подсъдимото лице.
Противно на изложеното в искането за възобновяване на наказателното
дело, не се установяват и допуснати съществени нарушения по чл.348, ал.1,
т.2 от НПК. Твърдението на искателя, че упълномощеният и назначеният
негови адвокати не са осъществили съответна защита не би могло да обоснове
съществено процесуално нарушение, т.к. съдът не е оправомощен да
контролира нито избора на защитник, нито начина на осъществяване на
защитната функция, без това да касае хипотезите по чл.92 вр. чл.91, ал.3 и
чл.98, ал.2 от НПК, които не стоят в предметния казус. Не са нарушени и
принципите по чл.13 и чл.14 от НПК, напротив обективната истина относно
деянието и авторството е установена с писмени и гласни доказателства, които
са били обхванати от оценката на районния съд. При наличието на
еднопосочни доказателства, че искателят е управлявал л.а."Ауди А4" по
ул."Цар Петър" в гр.Алфатар с концентрация на алкохол в кръвта си от 0.92
промила и след осъждане по чл.343б, ал.1 от НК, материалният закон е
приложен правилно.
Наложеното наказание не е явно несправедливо, т.к. то съответства на:
1)високата степен на обществена опасност на дееца – осъждан многократно и
предимно за престъпления по транспорта от вида на предметното по НОХД
№83/2025 година, доказал утвърден модел на противоправно поведение, който
останал непроменен въпреки многообразието и тежестта на приложените
наказания, включително с неколкократно ефективно изолиране в местата за
лишаване от свобода, 2)на високата степен на обществена опасност на
деянието – управление на МПС в пътната мрежа на населено място след
употреба на алкохол, включително и след лишаване на искателя от
правоспособност, 3)на наличието само на отегчаващи отговорността
обстоятелства. При тези положения, наложеното наказание по реда на чл.384
от НПК съответства на индивидуалната и на генералната превенция, т.к. за
поправянето на искателя безспорно е необходима по-интензивна кумулативна
санкция, постигнато с наложената, която е и съответно предупреждение към
неустойчивите членове на обществото за неотвратимостта и строгостта на
наказанието за престъпления от посочения вид.
Преминавайки към обобщение, постановеното определение по чл.384,
3
ал.1 от НПК би могло основателно да се атакува само в случай на нарушение
по чл.382, ал.7 от НПК - ако първостепенният съд е допуснал одобрение на
споразумение, противоречащо на закона и морала, каквото нарушение в
случая не е налице. По тази причина искането на осъдения М. К. Б. за отмяна
по реда на възобновяването на протоколното определение от 18.02.2025година
по НОХД №83/2025 година по описа на Районен съд – гр.Силистра е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения, настоящият състав на Варненския
апелативен съд
РЕШИ:
Оставя без уважение искането на осъдения М. К. Б. за възобновяване на
наказателно дело от общ характер №83/2025 година по описа на Районен съд –
Силистра.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4