Р
Е Ш Е Н И Е
№ /01.06.2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV състав в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ и секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 162 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5, вр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДП).
Образувано е по жалбата на Я.Н.Н. *** срещу акт от 07.12.2020 година на служител в Сектор „Общинска полиция“ при Отдел „Пътна полиция“ в Столична дирекция на Министерство на вътрешните работи, с който е разпоредено принудително преместване на моторно превозно средство марка „Фолксваген Поло“ с регистрационен № В **** НР, паркирано в гр. София, ***.
Предявен е и иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ от Я.Н.Н. *** срещу Столична дирекция на вътрешните работи за сумата от 62 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразен акт от 07.12.2020 година.
Жалбоподателят твърди, че принудителната административна мярка е незаконосъобразна, поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че мястото не е било обозначено с пътен знак, който предупреждава за принудително преместване на автомобилите, както и че паркираният автомобил не е пречил на другите участници в движението. Твърди, че е заплатил сумата от 62 лева, с която е намаляло имущественото му състояние, в резултат на неправилно разпореденото преместване на автомобила. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наложената на 07.12.2020 година принудителна административна мярка – преместване на автомобил и да осъди Столична дирекция на вътрешните работи да заплати сумата от 62 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят/ищец не се явява. В писмено становище от 25.02.2021 година излага съображения за основателност на жалбата и предявения иск.
Ответникът – служител в Сектор „Общинска полиция“ в Столична дирекция на вътрешните работи, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от 20.04.2021 година излага съображения за неоснователност на жалбата.
Ответникът – Столична дирекция на вътрешните работи, редовно уведомен, не изпраща представител. В писмено становище от 10.05.2021 година излага съображения за неоснователност на предявения иск. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от докладна записка от 07.12.2020 година л. 77 от делото) полицай в Сектор „Общинска полиция“ – Столична дирекция на вътрешните е разпоредил принудително преместване на моторно превозно средство марка „Фолксваген Поло“ с регистрационен № В **** НР, паркирано в гр. София, ул. „Бунтовник“ № 5, от ляво на еднопосочен път. В докладната записка се съдържа скица на мястото на извършване на нарушението.
Видно от представения Фиш № 147818/07.12.2020 година на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДП за нарушение по чл. 94, ал. 1 от ЗДП.
Видно от докладната записка до началника на Сектор „Общинска полиция“ – Столична дирекция на вътрешните работи от 07.12.2020 година (л. 76 от делото), лекият автомобил е репатриран със специализиран автомобил за принудително преместване.
На същата дата, видно от заверено за вярност копие на фискален бон, приложено към жалбата, жалбоподателят е заплатил на „Център за градска мобилност“ ЕАД – София сумата от 62 лева, от които : 2 лева – за престой в специализиран паркинг и 60 лева – за принудително преместване.
Видно от Заповед № СОА19-РД09-11/04.01.2019 година на кмета на Столична община (л. 74 от делото) е определено звено „Общинска полиция“ - Столична дирекция на вътрешните работи да осъществява функциите на служба за контрол по чл. 167, ал. 2 от ЗДП, като на служителите от звено „Общинска полиция“ да прилагат принудителните административни мерки по чл. 171, т. 5, б.б. „а“ и „б“ от ЗДП. Видно от Удостоверение с рег. № 513р-24399/24.03.2021 година на началника на сектор 01, отдел "Човешки ресурси" – Столична дирекция на вътрешните работи (л. 75 от делото) издателят на обжалваното разпореждане е служител в Сектор „Общинска полиция“ – столична дирекция на вътрешните работи.
Видно от представения снимков материал улицата, на която е паркиран автомобила на жалбоподателя е обозначена с пътен знак Д4 „Еднопосочно движение след знака“.
Жалбата е подадена в преклузивния четиринадесетдневен срок (считано от 07.12.2020 година), от процесуално легитимирано лице - адресат на акта, срещу подлежаща на оспорване принудителна административна мярка, поради което същата е допустима.
Съобразно разпоредбата на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, могат да се прилагат принудителни административни мерки. Последните са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, тъй като с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Такава мярка е регламентирана в чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДП - принудително преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач при посочени в нормата предпоставки. Прилагането на мярката се осъществява чрез устно разпореждане по аргумент от противното на разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДП. Компетентността за налагане на тази мярка е уредена в чл. 168, ал. 1 от ЗДП и принадлежи на определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. За всеки един от тези правни субекти съществува правната възможност да определи и оправомощи съответните длъжностни лица, които да налагат принудителната административна мярка.
От данните по делото съдът приема за установено, че устното разпореждане (обективирано в Докладна записка от 07.12.2020 година за налагане на принудителната административна мярка е издадено от служител в Сектор „Общинска полиция“ – Столична дирекция на вътрешните работи - компетентен орган по чл. 168, ал. 1 от ЗДП.
Изложеното мотивира съда да приеме, че постановената принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма (устно разпореждане), въз основа на надлежно оправомощаване.
Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДП съдържа три различни хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да налагат принудителна административна мярка „преместване на пътното превозно средство без знанието на собственика“. Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението. И третата, когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Така установените от законодателя предпоставки, при наличието на които е допустимо принудителното преместване, сочат на една изключителна ограниченост на ситуациите, при които е допустима тази пряко въздействаща върху правото на неприкосновеност на личната собственост мярка.
Единственото правно основание за прилагане на принудителната административна мярка, съдържащо се в посочената по-горе докладна записка от 07.12.2020 година, е разпоредбата на чл. 94, ал. 4 от ЗДП, съгласно която на път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства, въз основа на което съдът извежда извод за прилагане на принудителна мярка на основание чл. 171, т. 5, б. „б“, пр. 1 от ЗДП, т.е. разпоредено е принудително преместване на паркирано в нарушение на правилата за движение на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.
Видно от представения снимков материал мястото не е обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.
Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест за фактическите основания, въз основа на които е издаден административният акт, е на административния орган. От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, представени с административната преписка в изпълнение на направеното от съда разпределение на доказателствената тежест, настоящата инстанция намира, че по делото административният орган не е извършил пълно доказване на фактическите основания за прилагане на принудителната административна мярка.
От доказателствата по делото безспорно е установено, че автомобилът е паркиран от ляво на еднопосочна улица, което обосновава за извод за наличието на първата от необходимите за прилагане на принудителна административна мярка предпоставки, на не е установено, че мястото е обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.
За извършеното нарушение на водача е съставен фиш, но при липсата на неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на автомобила, правото на собственост на водача е засегнато по недопустим начин. Само и единствено при обозначаване с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на неправилно паркираното пътно превозно средство, извършеното нарушение на правилата за движение, дава правно основание на службите за контрол да прилагат принудителната административна мярка - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик.
С оглед на изложеното съдът намира, че наложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна.
С оглед установената незаконосъобразност на оспорената принудителна административна мярка и представените доказателства за накърняване на имуществената сфера на жалбоподателя, предявеният иск с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата е основателен.
Столична дирекция на вътрешните работи е носител на отговорност за незаконосъобразното действие на своя служител, разпоредил незаконосъобразното принудително преместване на автомобила на жалбоподателя.
На жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 420 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ акт от 07.12.2020 година на служител в Сектор „Общинска полиция“ при Отдел „Пътна полиция“ в Столична дирекция на Министерство на вътрешните работи, с който е разпоредено принудително преместване на моторно превозно средство марка „Фолксваген Поло“ с регистрационен № В **** НР, паркирано в гр. София, ул. „Бунтовник“ № 5, по жалбата на Я.Н.Н., ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ НА Я.Н.Н., ЕГН ********** *** сумата от 62 (шестдесет и два) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на отмяна на незаконосъобразен акт от 07.12.2020 година на служител в Сектор „Общинска полиция“ при Отдел „Пътна полиция“ в Столична дирекция на Министерство на вътрешните работи.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ НА Я.Н.Н., ЕГН ********** *** сумата от 420 (четиристотин и двадесет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която е отменен индивидуалния административен акт не подлежи на обжалване, в останалата част решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: