РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на деветнадесети юни
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария
Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4117 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата И.А.Д. е предявила иск
против „ДКЦ Ескулап – Цитомед“ ООД за заплащане на дължимото нетно трудово възнаграждение
за месец януари 2019 г. в размер на 665,68 лв., за месец февруари 2019 г. в
размер на 543,24 лв., за месец март 2019 г. в размер на 226,53 лв., за месец
април 2019 г. в размер на 665,68 лв., за месец май 2019 г. в размер на 665,68
лв., за месец юни 2019 г. в размер на 665,68 лв. и за месец юли 2019 г. в
размер на 61 лв., както и на обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение след като работникът или служителят е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст в размер на 5 884,01 лв., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, дължими на основание трудов договор от 02.08.2004 г.,
прекратен на 05.08.2019 г. без предизвестие от ищцата след като същата е придобила
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, по силата на който ищцата е
работила в ответното дружество като санитар.
Претендира разноски.
Сочи
доказателства.
Ответникът
„ДКЦ Ескулап – Цитомед“ ООД, редовно уведомен за образуваното против него съдебно
производство по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, не е подал отговор на исковата
молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В съдебно заседание, редовно призован,
не изпраща представител и не взема становище по исковата молба.
Съдът като взе предвид доводите
на страните и прецени по отделно и в съвкупност доказателствата по делото намира
за установено следното:
Установява се от представените по
делото писмени доказателства – трудов договор от 02.08.2004 г., че между
страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата И.А.Д.
е била назначена на длъжността „санитар“ при ответника „ДКЦ Ескулап – Цитомед“
ООД, а от заповед № 23/05.08.2019 г. – че трудовото правоотношение е прекратено,
считано от 05.08.2019 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ въз основа
на подадено от ищцата заявление за прекратяване на трудовото правоотношение
поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
От трудовата книжка на ищцата се
установява, че прослуженото време в „ДКЦ Ескулап – Цитомед“ ООД е 15 години и 3
дни.
От приетото по делото и
неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза се
установява, че начисленото брутно трудово възнаграждение на ищцата за исковия период
е в общ размер на 3 940,91 лв., а дължимото за изплащане нетно трудово
възнаграждение – 3 058,08 лв., от които: за месец януари 2019 г. – 599,68
лв., за месец февруари 2019 г. – 362,81 лв., за месец март 2019 г. – 239,87
лв., за месец април 2019 г. – 599,68 лв., за месец май 2019 г. – 599,68 лв., за
месец юни 2019 г. – 599,68 лв. и за месец юли 2019 г. – 56,68 лв. Сумата на
дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ (при спазване на разпоредбата на
чл. 228, ал. 1 от КТ) е в размер на 4 636,80 лв., като няма данни същото
да е изплатено до момента на ищцата.
При
така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на дължимото трудово
възнаграждение. Съединен с него при условията на кумулативно обективно
съединяване е иск по чл. 222, ал. 3 от КТ за заплащане на обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение след като работникът или служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
За
уважаване на исковете в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и
главно доказване съществуването на валидно трудово правоотношение между
страните, едностранното му прекратяване от ищцата, придобиването на право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст и изпълнението на трудовите задължения
през исковия период.
Съществуването на валидно трудово
правоотношение между страните съдът намира за установено въз основа на
ангажираните от ищцата писмени доказателства – трудов договор, трудова книжка и
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Трудовият договор е
подписан от двете страни в правоотношението и съдържа уговорки за всички
съществени елементи на трудовото правоотношение, а заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е издадена от работодателя, носи подписа на законния
му представител и съдържа фактическите и правни основания за прекратяване на
трудовото правоотношение, а именно подадено от ищцата заявление за прекратяване
на трудовото правоотношение поради придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Трудовата книжка, представляваща официален
удостоверителен документ по смисъла на чл. 347 от КТ за вписаните в нея
обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя,
удостоверява продължителността на трудовия стаж на ищцата при ответника. Съгласно
чл. 8, ал. 2 от КТ добросъвестността при осъществяване на трудовите права и
задължения се предполага до установяване на противното. Тази законова
презумпция не беше оборена от ответника, поради което съдът приема, че през
исковия период ищцата е изпълнявала добросъвестно трудовите си задължения,
което е породило насрещно задължение на ответника да й заплати дължимото
трудово възнаграждение. Няма данни по делото това да е сторено, поради което
ответникът следва да бъде осъден да го заплати на ищцата.
Прекратяването
на трудовото правоотношение след като работникът или служителят е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяване, е породило съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ насрещното задължение на
работодателя да заплати на ищцата обезщетение в размер на брутното й трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца, тъй като данните по делото сочат, че е
работила при същия работодател през последните 10 години от трудовия й стаж. Не
се установи по делото такова да е изплатено на ищцата, поради което ответникът
следва да бъде осъден да й го заплати.
При
тези данни съдът прави извод за основателност на исковете, като същите следва
да бъдат уважени до размерите, установени от заключението на съдебносчетоводната
експертиза, което съдът цени като компетентно, обективно и обосновано изготвено,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане.
В
тежест на ответника следва да се възложат разноските по делото съразмерно на
уважената част от исковете.
Съгласно чл. 242, ал. 1
от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение, тъй като със същото се
присъжда трудово възнаграждение и обезщетение за труд.
По изложените съображения
Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДКЦ
Ескулап – Цитомед“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. „Свети Арахангел“ № 19А, представлявано от управителя Кузман
Николов Николов, да заплати на И.А.Д., ЕГН ********** *** сумата от 599,68 лв.,
представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за месец януари 2019 г., сумата
от 362,81 лв., представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за месец
февруари 2019 г., сумата от 226,53 лв., представляваща дължимото нетно трудово
възнаграждение за месец март 2019 г., сумата от 599,68 лв., представляваща дължимото
нетно трудово възнаграждение за месец април 2019 г., сумата от 599,68 лв.,
представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за месец май 2019 г., сумата
от 599,68 лв., представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за месец
юни 2019 г., сумата от 56,68 лв., представляваща дължимото нетно трудово
възнаграждение за месец юли 2019 г., както и сумата от 4 636,80 лв.,
представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след
като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба в съда – 16.10.2019 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на дължимото
трудово възнаграждение за месец януари 2019 г. за разликата над 599,68 лв. до
предявения размер от 665,68 лв., за месец февруари 2019 г. – за разликата над
362,81 лв. до предявения размер от 543,24 лв., за месец април 2019 г. – за
разликата над 599,68 лв. до предявения размер от 665,68 лв., за месец май 2019
г. – за разликата над 599,68 лв. до предявения размер от 665,68 лв., за месец
юни 2019 г. – за разликата над 599,68 лв. до предявения размер от 665,68 лв., за
месец юли 2019 г. – за разликата над 56,68 лв. до предявения размер от 61 лв., както
и иска за заплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение
след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст – за разликата над 4 636,80 лв. до предявения размер от
5 884,01 лв.
ОСЪЖДА „ДКЦ
Ескулап – Цитомед“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. „Свети Арахангел“ № 19А, представлявано от управителя Кузман
Николов Николов, да заплати на И.А.Д., ЕГН ********** *** разноски за
адвокатски хонорар в размер на 656,17 лв.
ОСЪЖДА „ДКЦ
Ескулап – Цитомед“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. „Свети Арахангел“ № 19А, представлявано от управителя Кузман
Николов Николов, да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса
в размер на 307,26 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 123,03 лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението.
Решението може да се обжалва от
страните пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: