Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …….
Гр.София, 23.10.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Данаилова
търговско дело № 1912 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.25,
ал. 4 ЗТР, вр. с Глава ХХI ГПК.
Образувано е по жалба на Р.Е.Е. срещу отказ № 20190905123913/09.09.2019
г. постановен по заявление по образец А4
с входящ № 20190905123913/05.09.2019 г.
Жалбоподателят твърди, че
постановеният от АВ – ТР отказ бил незаконосъобразен и моли същият да бъде
отменен от съда. С посочения отказ било отказано вписване на промени по
партидата на К.ООД, а именно –
заличаване на Р.Е.Е. като представляващ, в качеството
му на ликвидатор, въпреки че към заявлението били представени всички изискуеми
от закона документи. Длъжностното лице неоснователно било приело, че
нотариалната покана, с която заявителят изрично изразил желанието си да бъде
освободен и заличен като ликвидатор, съдържала единствено искане за
освобождаване като ликвидатор, не била адресирана и получена от всеки от съдружниците, какъвто бил реда за свикване на общо събрание
не можела да се връчва по реда за връчване на книжа по ГПК, поради което и не
била връчена надлежно.Жалбоподателят поддържа, че е отправил изявление с искане
за освобождаването си като ликвидатор, а не покана за свикване на общо
събрание, като съдружниците били чужди граждани, с
които ликвидаторът нямал връзка, поради което и не е приключил процедурата по
ликвидация. Счита, че правилата за връчване по ГПК са приложими и в случая.
Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Със заявление по образец А4 с входящ №
20190905123913/05.09.2019 г. е поискано вписване на промени по партидата
на „К.ООД , ЕИК*********– заличаване Р.Е.Е. в като
управител на дружеството. Към заявлението са приложени: уведомление с искане за
освобождаване като ликвидатор и заличаването му от търговския регистър от Е. до
дружеството по чл. 141, ал. 5 ТЗ,вр.чл.266 ТЗ, за което е удостоверено връчване чрез
нотариус И. Д., декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР, документ за внесена държавна
такса и пълномощно.
В обжалвания отказ след цитиране на разпоредбата на
чл.141, ал ТЗ е посочено, че с представеното уведомление от Р.Е.Е. е поискал „единствено освобождаване като ликвидатор“,
поради което и не може да се приеме като уведомление от управителя, което
изявление на длъжностното лице не позволява да се прецени дали длъжностното
лице приема, че редът по чл.141, ал.5 ТЗ е неприложим за ликвидатора или пък
приема, че не е поискано изрично заличаване от регистъра, както е възприел
съображенията жалбоподателя.
На следващо място е посочено, че дружествения договор
предвижда свикване на общо събрание чрез покана, получена от всеки от съдружниците, а представеното уведомление на удостоверява
такова връчване, както и че за връчването на покана за общо събрание са
неприложими правилата за връчване на книжа по ГПК.
Жалбата е подадена от легитимирано лице и срещу
подлежащ на съдебен контрол отказ за издаване на охранителен акт, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения.
От вписванията по партидата на дружеството „К.ООД ,
ЕИК********* се установява, че
дружеството е в ликвидация, като Р.Е.Е., вписан като
управител е всъщност ликвидатор на дружеството.
Съгласно чл.269, ал.1 ТЗ ликвидаторите представляват
дружеството и имат правата и задълженията на изпълнителните му органи,
следователно ликвидаторът разполага с правото по чл.141, ал.5 ТЗ, да поиска
освобождаването си с изявление, адресирано до дружеството, а в случай, че не
бъде освободен по решение на общото събрание на съдружниците,
сам до поиска заличаването си от регистъра.
Със заявлението е представено уведомление от Р.Е.,
което е адресирано до дружествотоК.ООД на адреса по
седалище, вписан в търговския регистър, което съдържа искане за освобождаването
му като ликвидатор и заличаването му от регистъра с решение на съдружниците, както и изявление, че ако не бъде освободен
по решение на съдружниците, „желае да бъде освободен
на основание чл.266 и следващите ТЗ, във връзка с чл.141, ал.5 от ТЗ“.
Посочено изявление няма характер на покана за свикване
на общо събрание, поради което и разсъжденията на длъжностното лице относно
връчването на покана за свикване на общо събрание са ирелевантни,
освен че в частта относно връчването на поканата по реда на ГПК са и
незаконосъобразни в хипотезата на връчване чрез нотариус.
Представеното със заявлението уведомление има
характера на изявление по чл.141, ал.5 ТЗ, което следва да бъде адресирано до дружеството, като изтичането на
едномесечен срок от връчването му обуславя правото на ликвидатора сам да заяви
за вписване освобождаването си, като уведомлението на Р.Е. има съдържанието и
адресата, изискуеми от закона.
Не се установява обаче да са спазени правилата за
връчване на уведомлението за освобождаване чрез нотариус, поради което и съдът
приема, че уведомлението не е достигнало до дружеството и не са налице
предпоставките за вписване на исканото заличаване на ликвидатора, но не по
съображенията, посочени от длъжностното лице.
На гърба на уведомлението е обективирано
изявление на нотариуса, че на адреса (посочен в титулната част на уведомлението,
а именно гр.София, ж.к. Г Делчев, ул.***********, който адрес е вписания в
регистъра адрес на седалище)има сграда с три входа, няма вход 5 или вход Д, като уведомлението е връчено на
21.06.2019 г. с уведомление по чл.47, ал.5 ГПК „залепено уведомление на всички
входове на сградата“.
Съгласно
разпоредбата на чл. 540 ГПК, за охранителните производства, сред които е и
връчването на нотариална покана, се прилагат общите правила на ГПК, включително
и относно връчването на съобщения. Обективираните от нотариуса изявления обаче не удостоверяват
спазване на процедурата по връчване на книжа на търговци. За да се пристъпи към
залепване на уведомление е необходимо да се удостовери, че няма достъп до
канцеларията на търговеца или не е намерен никой, който е съгласен да получи
уведомлението(чл.50, ал.4 ГП), респективно датата на залепване на уведомлението
и мястото, както и че никой не е се явил да получи книжата. Обективираните
изявления за липса на 5-и вход не изчерпват всички елементи на адреса и в
частност номера на апартамента, който също е посочен в регистъра, липсва
удостоверяване относно наличието на канцелария и служители и достъпа и до
посочения като елемент от адреса апартамент № 1, както и удостоверяване относно
датата на залепване на уведомление и неявяването на адресата за получаването на
книжата.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата
срещу постановеният отказ на
длъжностното лице следва да се остави без уважение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба на Р.Е.Е. срещу отказ № 20190905123913/09.09.2019
г. постановен по заявление по образец А4
с входящ № 20190905123913/05.09.2019 г.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му. Решението да се
връчи на жалбоподателя.
СЪДИЯ: