Производството е по чл.196 и сл. от ГПК (отм.), във вр. с §2, ал.1 от ГПК. С решение № 100/22.11.2008 г., постановено по гр.д. № 167 по описа за 2008 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от Атанас Костадинов Костадинов против Община Кърджали иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК (отм.) за признаване за установено по отношение на ответника, че е собственик на основание покупко-продажба и евентуално на основание изтекла в негова полза придобивна давност като добросъвестен владелец на следния недвижим имот: обособена част от поземлен имот с кад. № 2460, кв.56 на ул.”Републиканска” № 21 в гр.Кърджали, която обособена част съдържа: магазин със застроена площ 76.16 кв.м., състоящ се от две търговски зали, коридор, склад и сервизно помещение, разположен на първия етаж от двуетажна масивна сграда, изградена в северозападната част на имота, цялата сграда със застроена площ 84 кв.м., ведно с 19/42 идеални части от дворното място, цялото с площ 108 кв.м. и припадащите се 19/42 идеални части от общите части на сградата, при граници на магазина: горе – жилище на втори етаж; изток – имот с кад. № 2459 и имот с кад. № 2458; север – ул.”Републиканска” , запад – имот с кад. № 6051; юг – стълбище за втори етаж и двор на имот с кад. №2460, при граници на имота с кад. № 2460: изток – имот с кад. № 2459 и имот с кад. № 2458; север – ул.”Републиканска”; запад – имот с кад. № 6051 и юг – имот с кад. № 2458. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Атанас Костадинов Костадинов, които го обжалва чрез своя процесуален представител като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд обсъждал доказателства, които не били представени до приключване на устните състезания и били обсъждани след като делото било прието за решаване. Това било нарушение на съдопроизводствените правила защото отнемало възможността на ищеца да оспори тези доказателства по реда на чл.154 от ГПК (отм.). Не били обсъдени събраните по делото гласни доказателства, които доказвали наличието на придобивна давност по отношение на процесния имот на основание чл.79, ал.2, във вр. с чл.70 от ЗС. Твърди се, че обжалваното решение било постановено при липса на мотиви, тъй като не били обсъждани доказателства относно твърдението за наличие на добросъвестно владение. Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.2 от ЗС добросъвестното владение се предполагало до доказване на противното и ответникът следвало да докаже, че владението е недобросъвестно. Достатъчно било добросъвестността да съществува към момента на възникване на правното основание – арг. от чл.70, ал.1 от ЗС. Безспорно било, че към момента на покупко-продажбата – 28.06.2002 г., ищецът не знаел, че праводателите му евентуално биха могли да се окажат несобственици. Въззивникът не бил привлечен и не участвал в започналите през 2005 г. дела между прокуратурата и неговите праводатели. Моли съда да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд и да постанови друго, с което да признае за установено по отношение на ответника, че Атанас Костадинов е собственик на процесния имот. Претендира разноски. В съдебно заседание, представляван от своя процесуален представител поддържа жалбата си. Релевират се доводи за придобиване на правото на собственост въз основа на изтекла в полза на въззивника кратка погасителна давност за добросъвестните владелци. Въззиваемата страна Община Кърджали, редовно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по същество разгледана е неоснователна. Предявен е иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК, като ищецът твърди в исковата молба, че бил собственик на основание покупко-продажба и евентуално на основание изтекла придобивна давност като добросъвестен владелец по смисъла на чл.79, във вр. с чл.70 от ЗС, на недвижим имот, представляващ магазин със застроена площ 76.16 лв., ведно с 19/42 идеални части от дворното място, цялото с площ 108 кв.м. и припадащите се 19/42 идеални части от общите части на сградата. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38/28.06.2002 г., том ІІ, рег. № 2882, дело № 306/2002 г. по описа на Нотариус Калин Димитров, вписан под № 020 в регистъра на Нотариалната камара – София, с район на действие РС – Кърджали, Соня Ангелова Костадинова и Костадин Анастасов Костадинов продали на Атанас Костадинов Костадинов недвижим имот, семейна общност, представляващ обособена част от поземлен имот с кад. № 2460 в кв.56, находящ се на ул.”Републиканска” № 21 в гр.Кърджали, която обособена част съдържа: Магазин със застроена площ 76.16 кв.м., състоящ се от две търговски зали, коридор, склад и сервизно помещение, разположен на първи етаж от двуетажна масивна сграда, изградена в северозападната част на имота, цялата със застроена площ 84 кв.м., ведно с 19/42 идеални части от дворното място в имота, цялото с площ 108 кв.м. и припадащите се 19/42 идеални части от общите части на сградата, при граници на магазина: горе – жилище на втори етаж; изток – имот с кад. № 2459 и имот с кад. № 2458; север – ул.”Републиканска”, запад – имот с кад. № 6051; юг – стълбище за втори етаж и двор на имот с кад. № 2460, при граници на имота с кад. № 2460: изток – имот с кад. № 2459 и имот с кад. № 2458; север – ул.”Републиканска”; запад – имот с кад. № 6051 и юг – имот с кад. № 2458. Установява се, че при сключването на договора бил представен нотариален акт № 66, том І, дело № 302, рег. № 2847 от 2002 на Нотариус 020, с район Ýа действие РС – Кърджали. С решение № 612/02.12.2005 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 733 по описа за 2005 г. на същия съд е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 66, том І, рег. № 2847, нот. дело № 310/2002 г. на Нотариус Калин Димитров, вписан под № 020 в регистъра на Нотариалната камара – София, с район на действие РС – Кърджали, с който Костадин Атанасов Костадинов (намиращ се в граждански брак със Соня Ангелова Костадинова) е признат за собственик на недвижим имот, представляващ обособена част от поземлен имот с кад. № 2460 в кв.56 в гр.Кърджали, съдържаща част от първи етаж от двуетажна масивна сграда, изградена в северозападната част на имота, цялата със застроена площ 84 кв.м., която част от имота е със застроена площ 76.16 кв.м. и се състои от две търговски зали, коридор, склад и сервизно помещение, ведно с 19/42 идеални части от дворното място в имота, цялото с площ 108 кв.м. и 19/42 идеални части от общите части на сградата, при граници на имота: изток – имот с кад. № 2439 и имот с кад. № 2458; север – ул.”Републиканска”; запад – имот с кад. № 6051 и юг – имот с кад. № 2458. Решението на Кърджалийския районен съд е оставено в сила съответно с решение № 147/07.07.2006 г., постановено от Кърджалийския окръжен съд по В.гр.д. № 21 по описа за 2006 г. на същия съд и решение № 878/07 от 01.08.2007 г., постановено от ВКС по гр.д. № 987 по описа за 2006 г. на същия съд. Въз основа на влязлото в сила решение на Кърджалийския районен съд бил съставен акт за общинска частна собственост № 2062/16.11.2007 г., както и Схема № 3423/02.10.2007 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.106.40.1.1, като имотът бил записан на Община Кърджали. Същото се установява и от представената схема № 1778/29.04.2008 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.106.40.1.1. По делото е представена като доказателство и скица № 1777/29.04.2008 г. на поземлен имот с идентификатор 40909.106.106.40, от която се установява, че поземленият имот е записан на Хаджиапти Юмеров и Община Кърджали. С писмо рег. № 94-65/18.02.2008 г. на Началника на АГКК – Кърджали, въззивникът бил уведомен, че процесният имот с идентификатор 40909.106.40.1.1 по кадастралната карта на гр.Кърджали и съгласно решение № 878/07 от 01.08.2007 г. на ВКС бил собственост на Община Кърджали, поради което не може да му бъде издадена скица. От представеното като доказателство по делото удостоверение изх. № У-207/04.06.2006 г., изд. от Кмета на Община Кърджали се установява, че имот с пл. № 2460, кв.56 по ПУП на гр.Кърджали от 1980 г. е идентичен с имот пл. № 847, кв.36 по ПУП на гр.Кърджали от 1956 г. В разписните листове от 1980 г. и 1956 г. имота се води на Хаджиапти Юмеров, а в регистъра за чуждестранните имоти бил записан под № 71/859, представляващ къща – двуетажна масивна със застроена площ 84 кв.м. и незастроено място 24 кв.м. Установява се, че Хаджиапти Юмеров се е изселил в Република Турция през 1950 г. с редовни документи, като за имота не е съставен акт за общинска собственост. По делото е представено като доказателство и удостоверение изх. № ДС-09-1533/05.06.2002 г., изд. от Областен управител на област Кърджали, от което се установява, че за недвижим имот с пл. № 2460, кв.56 по ПУП на гр.Кърджали от 1980 г., представляващ двуетажна жилищна сграда и незастроено дворно място от 24 кв.м., находящ се на ул.”Републиканска” № 2 в гр.Кърджали, не е съставен акт за държавна собственост. От показанията на разпитаните по делото свидетели Йорданка Матушева и Анна Владимирова, се установява, че ищецът упражнявал фактическа власт върху процесния имот от 2002 г. до 2008 г. При тези данни съдът намира, че предявените обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК (отм.) са неоснователни и недоказани, а решението на Кърджалийския районен съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Ищецът не се легитимира като собственик на процесния недвижим имот на основание покупко-продажба, тъй като праводателите му не са били собственици и не са могли да прехвърлят правото на собственост. С решение № 612/02.12.2005 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 733 по описа за 2005 г. на същия съд е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 66, том І, рег. № 2847, нот. дело № 310/2002 г. на Нотариус Калин Димитров, вписан под № 020 в регистъра на Нотариалната камара – София, с район на действие РС – Кърджали, с който Костадин Атанасов Костадинов и Соня Ангелова Костадинова са признати за собственици на процесния недвижим имот. Отмяната на нотариалния акт има обратна сила, поради което праводателите на ищеца не се легитимират като собственици на спорния имот. Впрочем, те не са били такива към момента на сключване на договора за покупко-продажба, въпреки че са се снабдили с нотариален акт за собственост. На първо място видно от удостоверение изх. № У-207/04.06.2006 г., изд. от Кмета на Община Кърджали в разписните листове от 1980 г. и 1956 г. имота се води на Хаджиапти Юмеров, който се изселил в Република Турция през 1950 г., а в регистъра за чуждестранните имоти бил записан под № 71/859, представляващ къща – двуетажна масивна със застроена площ 84 кв.м. и незастроено място 24 кв.м. Или, в случая намира приложение Конвенцията за установяване между България и Турция обн. Д.в. бр. 110/1926 г., съгласно която имотите на изселниците могат да се ликвидират в двугодишен срок, след изтичането на който губят собствеността си. По делото няма данни изселилият се собственик Хаджиапти Юмеров да се е разпоредил с имота си, поради което същият е станал държавна собственост, а с приемането на ЗОС – общинска собственост. Обстоятелството, че не е бил съставен акт за общинска собственост към момента на съставянето на отменения нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 66, том І, рег. № 2847, нот. дело № 310/2002 г. на Нотариус Калин Димитров, вписан под № 020 в регистъра на Нотариалната камара – София, не означава, че имотът не е бил собственост на общината. Актът за държавна собственост няма конститутивно действие и не създава право на собственост, което произтича пряко от закона и международните договори. От събраните по делото доказателства и най-вече от влязлото в сила решение № 612/02.12.2005 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 733 по описа за 2005 г. на същия съд, се установява, че Костадин Анастасов Костадинов е бил наемател на процесния недвижим имот за времето от 1997 г. до 2002 г. и държал имота за другиго, като не е упражнявал фактическа власт с намерение за своене. Нещо повече, в преписката по издаването на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 66, том І, рег. № 2847, нот. дело № 310/2002 г. на Нотариус Калин Димитров, вписан под № 020 в регистъра на Нотариалната камара – София не са били представени писмени доказателства, установяващи правото на собственост на Костадин Анастасов Костадинов и съпругата му Соня Ангелова Костадинова. Не е била извършена обстоятелствена проверка, като не е съставено мотивирано постановление на нотариуса съгласно разпоредбата на чл.483, ал.3 от ГПК (отм.). Тези обстоятелства са служебно известни на съда и не се нуждаят от доказване предвид постановеното от настоящия състав решение № 147/07.07.2006 г., по В.гр.д. № 21 по описа за 2006 г. на Кърджалийския окръжен съд. На следващо място ищецът не се легитимира като собственик на процесния недвижим имот и на основание изтекла придобивна давност на основание чл.79, ал.2 от ЗС. В исковата молба ищецът сочи, че упражнява фактическа власт върху вещта от момента на сключване на договора за покупко-продажба – от 28.06.2002 г. до предявяване на иска - 29.02.2008 г., като се позовава на кратката придобивна давност за добросъвестните владелци. Съгласно разпоредбата на § 1 от ЗДЗС обн. Д.в. бр. 46/2006 г., в сила от 01.06.2006 г., давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2011 г. Т.е., дори и въззивникът да е установил фактическа власт с намерение за своене от датата на сключване на договора за покупко-продажба – 28.06.2002 г., то до 01.06.2006 г. не е изтекла както давността за недобросъвестните, така и за добросъвестните владелци на държавни, респ. общински имоти. В случая е без значение дали ищецът не е знаел, че праводателите му не са собственици на процесния имот, тъй като давността спира да тече на 01.06.2006 г., т.е. преди да е изтекъл петгодишния срок. Освен това, във въззивната жалба се релевират доводи единствено за придобиване на процесния имот на основание изтекла придобивна давност, но не и на основание договор за покупко-продажба. Неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба, че са обсъдени доказателства, които не са допуснати по предвидения в закона ред. Така, цитираните от въззивника съдебни решения са част от преписката по издаването на акта за частна общинска собственост и са били приети с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 03.09.2008 г. (л.54 от гр.д. № 167/2008 г. по описа на РС – Кърджали.) и съответно ищецът е имал възможността ги оспори по реда на чл.154 и сл. от ГПК (отм.). Не могат да бъдат споделени и доводите за липса на мотиви на първоинстанционния съдебен акт и разпределението на доказателствената тежест, относно наличието на владение от страна на ищеца. Въпреки това настоящата инстанция излага свои съображения относно липсата на придобивна давност, изложени по-горе. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решение № 100/22.11.2008 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 167 по описа за 2008 г. на същия съд. Разноски за тази инстанция не се претендират, а и такива не са направени, поради което не следва да бъдат присъждани. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК(отм.), във вр. с §2, ал.2 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 100/22.11.2008 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 167 по описа за 2008 г. на същия съд. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове:1. 2. |