Р Е Ш
Е Н И Е
№ 245
град
Пловдив, 21.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия – Х-ти граждански
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря: Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от Председателя гражданско въззивно дело № 2649/2019 г. по
описа на Пловдивския Окръжен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната
жалба на „ГЕОГЛОУБ ЮРЪП“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе” № 11 против решение №
2639/25.06.2019 г., постановено по гр.д. № 9372/2018 г. по описа на Районен съд
- Пловдив, ХІ гр. с-в, което се обжалва в частта му, с която дружеството - жалбоподател
е осъдено да заплати на М.В.Т. с ЕГН ********** сумата от 12 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания в резултат
на претърпяна на 30.10.2017 г. злополука, която е призната за трудова с
разпореждане на ТП Пловдив на НОИ № 5104-15-337/06.11.2017 г. Счита се, че в тази обжалвана част решението е неправилно
и незаконосъобразно, тъй като съдът не е отчел действителния процент на съпричиняване
на вредата от страна на ищцата. Счита се, че за настъпилата трудова злополука
основен принос има ищцата с допуснатата от нея небрежност, тъй като сама се е
поставила в рискова ситуация, поради което присъденото обезщетение следва да се
намали. Предвид тези оплаквания се моли за отмяна на решението на районния съд
в обжалваната част и постановяване на друго решение по същество, като се
определи по-малък размер на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира се
заплащане на разноски.
Въззиваемата страна М. Т., чрез адв.
Б.П. оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Намира решението на първоинстанционния съд в обжалваната част за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира
заплащане на разноски за втората инстанция за адвокатско възнаграждение.
Третотото
лице- помагач „Уника Живот“ АД не взема становище.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на
събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното
и съгласно чл.269, изр.
второ от ГПК
следва да бъде
проверена правилността на
решението по изложените
във въззивната жалба доводи
и при служебна проверка за
допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми,
като въззивният съд,
като инстанция по
същество, се произнесе по
съществуващия между страните
правен спор.
Не се оспорват пред настоящата
инстанция констатациите и изводите на районния съд относно следното: че ищцата е
работила при ответника по трудово правоотношение за периода от 18.10.2017 г. до
30.04.2018 г., като е заемала длъжността “***”; че с протокол за трудова злополука № 02- ТЗ/
01.11.2017 г., както и от разпореждане № 5104-15-337/06.11.2017 г. на ТП на НОИ
– Пловдив е прието, че на 30.10.2017 г. ищцата е изпълнявала служебните си
задължения, като е работила на машина за ултразвукова заварка, което е част от
технологичния процес за производство на геоклетки. Машината имала 4 работни
места, всяко с бутон. При натискане на всички бутони, машината се задействала.
Без да е отдръпнала дясната си ръка от опасната зона, ищцата е натиснала бутон
за задействане на машината, вследствие на което е получила травматична
ампутация на палеца на дясната ръка / пълна/частична/, което е прието за
трудова злополука. Прието е за установено въз основа на приетото заключение на
съдебно-медицинската експертиза, че при трудовата злополука на М.Т. е била
причинена травматична ампутация на палеца на ръката /пълна/частична/ и дефект
на кожата и костта. След приемането в
болница на същата е била извършена операция и е оформен ампутационен чукан.
Непосредствено след инцидента пострадалата е изпитвала значителни по сила и
интензитет болки и страдания, които постепенно в хода на оздравителния процес
са затихвали. Към момента на извършване на прегледа пострадалата е възстановена
почти напълно.
С въззивната си жалба ответникът е
поискал единствено да се отчете от съда по-висока степен на съпричиняване на
вредите от ищцата от приетия от районния съд такъв на 20 %, като счита, че Т. има
основен принос за станалата трудова злополука, поради допуснатата от нея груба
небрежност, поради което и се иска от съда да присъди по-малък размер на
обезщетението, съобразен с този принос.
Според нормата на 201, ал.1 КТ
работодателят не отговаря, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането.
Ал.2 на чл.201 КТ предвижда, че отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал
груба небрежност.
Не е
основателно възражението на ответника, че следва да се определи по-висок
процент на съпричиняване на вредите от страна на ищцата поради допусната от нея
груба небрежност. Действително по делото има данни, че ищцата е действала при
груба небрежност при станалата трудова злополука. При постъпването си на работа
пи ответника тя е преминала през начален инструктаж по безопасност и здраве при
работа, видно от представените пред РС Книга за начален инструктаж и служебна
бележка за проведен начален инструктаж № 133/18.10.2017 г., носещи нейния
подпис. Видно от дадените от нея обяснения на 31.10.2017 г., около 22,30 часа с
колеги обсъждали производствен проблем, като по невнимание дясната и ръка е
била в обхвата на действие на машината, а лявата – върху бутона за задействане.
При задействането работната част на машината затиснала фалангата на палеца на
дясната ръка.
Установява
се от събраните пред РС свидетелски
показания – свидетелите В.Р.М. и Д.М.П., които са непротиворечиви и се базират
на лични непосредствени впечатления, че на 31.10.2017 г., около 22,30 часа
работели на една смяна с ищцата. Ищцата работела на машина, която се обслужва
от четири човека, работещи по двойки. Машината има четири бутона и всеки човек
трябва да натисне бутон, за да може тя да се задейства. По невнимание ищцата е
натиснала бутона, а дясната и ръка се е падала отдолу, а главата на машината е
паднала върху пръстаи. По принцип всички работници получават начален инструктаж
при започване на работа с машината, а върху машината пред всеки човек също има
написани инструкции за безопасност. Според свидетелите, преди злополуката
всички работници натискали копчето за пускане на гилотината с един пръст, а
след злополуката, за да тръгне машината бутонът вече се натиска с две ръце.
При тези
данни съдът споделя извода на първоинстанционния съд, че в процесния случай има
допуснати нарушения на трудовото законодателство и от страна на работодателя.
Фактът, че бутонът за задействане на гилотината е бил натискан с една ръка е
създавал условия за неволното му натискане. Както се установи по делото, след
инцидента работодателят е предприел мерки за повишаване на условията на
безопасност на труд и понастоящем машината се задейства чрез натискането на два
бутона, които следва да се натискат с двете ръце. Тези мерки за безопасност е
било наложително да бъдат предприети при първоначалната организация на трудовия
процес, който, както се установи, се осъществява на смени, а в случая ищцата е работела
нощна смяна. Инцидентът е настъпил късно вечерта, в 22,30 часа, който час от
денонощието сам по себе си предпоставя намалена концентрация у работниците.
Ето защо
съдът приема, че предвид критерия справедливост за определяне на дължимото се
обезщетение и високата степен на претърпените неимуществени вреди, при отчитане
съпричиняването на ищцата определеният от районния съд размер от 12 000
лв. на дължимото се от работодателя обезщетение за адекватен на степента на увреждането и претърпените
неимуществени вреди, при 20 % съпричиняване от нейна страна. Възприетата в
мотивите на съда фактическа обстановка по спора е установена на база обстоен
анализ на доказателствения материал, като настоящият съдебен състав споделя
изцяло мотивите на районния съд, намира за безпредметно да ги преповтаря и на
основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
Поради
изложените мотиви въззивната инстанция намира решението на районния съд в
обжалваната части за правилно и законосъобразно, поради което същото ще бъде
потвърдено.
Предвид
неоснователността на въззивната жалба, дружеството – жалбоподател ще бъде
осъдено да заплати на въззиваемата страна направените разноски за въззивното
производство, които се изразяват в изплатен адвокатски хонорар в размер на 1500
лв., видно от представения договор за правна защита и съдейстдвие.
По тези
съображения Съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 2639/25.06.2019 г.,
постановено по гр.д. № 9372/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХІ гр. с-в
в частта му, с която „ГЕОГЛОУБ ЮРЪП“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе” № 11 е осъден да
заплати на М.В. Т. с ЕГН ********** обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на претърпяна на 30.10.2017 г. злополука,
която е призната за трудова с разпореждане на ТП Пловдив на НОИ №
5104-15-337/06.11.2017 г. в размер на сумата от 12 000
лв.
ОСЪЖДА „Геоглоуб
Юръп” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. „Кукленско шосе” № 11да заплати на М.В. Т., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. Б.П., сумата от 1500 /хиляда
и петстотин/ лв. разноски по делото пред
въззивната инстанция.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника
„Уника Живот“ АД, ЕИК: *********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: