Определение по дело №509/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 758
Дата: 23 април 2019 г. (в сила от 25 юли 2019 г.)
Съдия: Вяра Иванова Камбурова
Дело: 20192100500509
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№V   -       758                                                  Година 2019, 23.04                                     гр.Бургас

 

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение,V-ти въззивен състав

На  двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година

в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 от ГПК, в следния състав:

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА

                                                                                                мл.с.Ваня ВАНЕВА

 

Секретар

като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова

частно гражданско дело номер 509 по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

          

Производство по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

 Образувано е по въззивна частна жалба вх.№  1115 от 05.03.2019г. по описа на Районен съд Поморие против протоколно определение  от  27.02.2019 г. г по гр.д.№ 744/2017г., с което е спряно производството по делото.

В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно.  Счита за неправилен извода на районния съд, че  производтвото по делоно следва да бъде спряно, докато приключи с влязло в сила решение производството по образуваното от ответника А.К. производство за делба  на процесния имот и с оглед на обстоятелството, че в хода на процеса е извършено разпореждане със съсобствените идеални части от правото на собственост от страна на ответницата З.К. в полза на ответника А.К.. Излага доводи за липсата на преюдициалност между двете производство и поддържа тезата, че съществува правен интерес от продължаване на настоящото производство, тъй като новообразуваното производство за делба, може да продължи няколко години, а ищецът би бил лишен от възможността в този период да ползва реално своята част от съсобствения имот.

 

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от процесуалния представител на ответниците, в който се твърди, че жалбата е неоснователна и се моли същата да бъде оставена без уважение, а определението на ПРС да бъде потвърдено.  Изложени са подробни доводи в подкрепа на твърдяната неоснователност. Посочено е, че ответника А.К. е предявил иск за делба на недвижимия имот – къща. Твърдят, че делото за делба ще реши по окончателен начин, със сила на пресъдено нещо, подялбата на недвижимия имот и всяка от страните ще разполага с право да се разпорежда със своята част, поради което реално искът за делба ще погълне иска за реално ползване.   

 

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от активнолегитимирано лице, поради което същата е допустима.

След преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Производството по гр.д. № 744/2017 г. по описа на РС-Поморие е образувано по предявена на 20.11.2017 г. от П.Х.К., чрез адв. Грънчева, искова молба за разпределение реалното ползване, съобразно притежаваните от ищеца и ответниците квоти от правото на собственост, на идеални части от описан в исковата молба поземлен имот, ведно с построената в северната му част масивна жилищна сграда с партер, два жилищни етажа и тавански етаж, и пристройка към къщата, която пристройка заедно с партерния етаж на сградата, представлява търговски обект. Предявени са  и обективно съединени искове за осъждане на двама от ответниците да заплатят на ищца обезщетения за лишаването му от правото на ползване на съсобствения имот съобразно квотите от правото му на собственост.

В хода на производството, първоинстанционния съд е отделил осъдителните искове в друго производство.

С обжалваното определение районният съд е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал.1 т. 4 от ГПК. Съдът е приел, че са налице основанията за спиране на делото, поради подадена от един от ответниците искова молба за делба. Посочил е обаче, че производството може да бъде прекратено единстветвено при оттегляне на иска, което не е налице. Намерил е, че по отношение на настоящото произвдство се явява преюдициално образуваното производство за делба на жилищната сграда, както и с оглед на извършена в хода на производството разпоредителна сделка. В тази връзка е прил, че за правилното решаване на делото следва да бъде изяснен въпроса за съществуването на съсобственост, който е предмет на делбеното производство, като в случай на прекратяване на съсобствеността, настоящото производство ще се яви безпредметно.

 

Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

Районният съд е сезиран с искова молба, с която ищецът претендира да бъде разпределено между страните реалното ползване на съсобствените им недвижими имоти, съобразно притежаваните от тях квоти от правото на собственост. В исковата молба се твърди, че ищецът не бил допускан от ответниците да ползва собствените си идеални части от имотите и страните не могат да постигнат съгласие по отношение на реалното ползване на съсобствените им недвижими имоти-ид.части от дворно място, ведно с построените в северната му част масивна жилищна сграда с партер, два жилищни етажа и тавански етаж със застроена площ от 74 кв.м. и пристройка към къщата заедно с партерния етаж на сградата, представляващ търговски обект. 

 

В хода на производството първият ответник прехвърлил на втория ответник правото на собственост върху собствените си идеални части от процесните недвижими имоти, представляващи жилищна сграда и пристройка към нея. След изповядване на сделката втория ответник предявил против ищеца иск за делба на сградата, подробно описана и отправил искане до първоинстанционния съд настоящото производство да бъде прекратено. В резултат на тези действия е постановено атакуваното определение на Районен съд Поморие.

 

Така постановеното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът спира производството, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск. Това основание за спиране е налице, когато между двете дела съществува връзка на обусловеност, т. е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване е предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело.

В спора по чл.32, ал.2  ЗС с оглед определяне правата на спорещите при реалното разпределение на ползването на съсобствената вещ, правото на собственост се явява преюдициален въпрос. Нещо повече, съгласно задължителните указания дадени в т.2 на ТР№13/2012 от 10.04.2013г. на ОСГК на ВКС, в това производство съдът във всички случаи изследва дали е налице съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността. Разбира се, че е въпрос на лична преценка на всяка от заинтересованите страни  по какъв процесуален ред да търси съдебна защита на правата си – чрез заявяване на такова възражение в рамките на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС или в отделно исково производство на установителен или осъдителен иск за собственост. В последния случай спорът за собственост между същите страни по вече образувано и висящо самостоятелно исково производство, във всички случаи ще е преюдициален за разпределянето на ползването между тях и ще обуслови спирането на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС. В тази хипотеза попада и предявения иск за делба.В производството за делба съдът се произнася със сила на пресъдено нещо по отношение на правото на собственост на всеки съделител върху делбеното имущество. За да се избегне възможността за постановяване на противоречиви съдебни решения относно правата на страните и доколкото делбеното производство е това, в което въпросът за правото на собственост се разрешава окончателно и със сила на пресъдено нещо, то делбеното производство се явява преюдициално по отношение на спора по чл.32, ал.2 от ЗС. Следва да се има предвид, че на съделителите в производството по делба е предоставено правото  да поискат от съда да постанови кои от съсобствениците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Вярна е, че случая няма идентитет по отношение на страните и предмета на двете производства, но законът не поставя такова условия. Това, което е от значение е решението по обуславящото дело да има значение за правилното решаване на предявения иск. Според настоящата инстанция безспорно производството за делба има преюдициално значение и за разпределението на реалната ползване по отношение на поземления имот, тъй като последното се поглъща от производството по делба на имотите, чието разпределение на ползването се иска. В този смисъл разрешаването със сила на пресъдено нещо в делбеното производство на въпроса, относно правото на собственост върху постройките, се явява от значение и за разпределяне по най – целесъобразен начин на правото на ползване върху поземления имот.

 Предвид изложеното съдът намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение  от  27.02.2019 г. г по гр.д.№ 744/2017г.,  по описа на РС-Поморие, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК.

 

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС  с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 


 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

           

           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                       

                         2.