Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

12.02.2021

Град

М.

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Мездренски районен		Съд			І-ви наказателен	състав
На		Десети февруари				Година	2021

В публичното заседание в следния състав:

Председател								АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
Съдебни заседатели
Секретар		Е.Г.
Прокурор
Като разгледа докладваното от					Съдия ДИМИТРОВА
	АНХ		дело номер	567			По описа за		2020	година

ВАЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 27-431-ДТ/30.11.2020 год. на Директора на РИОСВ гр.В., с което на нарушителя „Т.А.” ООД със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от неговия Управител В.Т.Г., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3 000 /ТРИ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА за нарушение на чл.29 ал.2, пр.2 от Закон за управление на отпадъците, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 1 400 /ХИЛЯДА И ЧЕТИРИСТОТИН/ ЛЕВА на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

 

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

МОТИВИ:

„Т.А.” ООД със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от неговия Управител В.Т.Г. е обжалвал в срок Наказателно постановление № 27-431-ДТ/30.11.2020 год. на Директора на РИОСВ гр.В..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. В.Д. от ВАК. Последната взема становище да бъде отменяно атакуваното НП като незаконосъобразно и неправилно. Акцентира се, че при проведеното административнонаказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, като в акта  и в НП номерът на Решението е различен от действителния такъв. Посочено е Решение № 05-ДО-246-00 от 30.12.2019 г., който е различен от действителния такъв Решение № 05-ДО-245-00 от 30.12.2019 г. Прави се извод, че този пропуск не може да се квалифицира като техническа грешка и тази непрецизност е съществена, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Алтернативно се иска да бъде изменено НП и да бъде намалена имуществената санкция към минимума.

За ответника се явява главен юрисконсулт П.С.. Последната взема становище да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и недоказана и съответно да бъде потвърдено оспорваното НП като правилно и законосъобразно. Акцентува се, че акта и НП отговарят на всички задължителни реквизити, предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като са налице всички елементи от състава на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя. Няма основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, както и че допуснатата техническа грешка не влияе на законосъобразността на административния акт.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но е неоснователна по изложените в нея доводи. В тази насока следва да се отбележи, че препис от НП е получено от пълномощник на жалбоподателя на 04.12.2020 год., като съответно жалбата е депозирана пред ответника с вх.№ НП-41/1/ от 14.12.2020 г., а е изпратена на 11.12.2020 г., като в тази насока е приложената по делото справка от „Е.” – офис „С. Б.”, доказваща движението на пратка с посочения бар код, т.е. безспорно същата е в срок.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: копия от Сигнал/жалба под вх.№ С-50/13.08.2020 г., писмо под вх.№ 0-348/13.08.2020 г., Констативен протокол № 431-ПТ от 13.08.2020 г., Решение № 05-ДО-246-00/30.12.2019 г. на Директора на РИОСВ гр.В., писмо под изх.№ УООП-753/13.10.2020 г., Известие за доставяне с клеймо от 16.10.2020 г., АУАН № 27-431-ДТ/16.10.2020 г., Пълномощно под рег.№ 1162/08.04.2019 г., НП № 27-431-ДТ/30.11.2020 г., Известие за доставяне с клеймо от 04.12.2020 г., Заповед № 40/01.03.2017 г. на Директора на РИОСВ гр.В., оригинал на плик с Бар код 5300251553030, Справка под вх.№ 260001/04.01.2021 г. от „Е.” – офис С. – „Б.” за движението на Куриерска пратка с Бар код 5300251553030 и извадка от Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, относно актуалното състояние на „Т.А.“ ООД, със седалище  и адрес на управление гр.С., писмо под изх.№ УООП-4 от 03.01.2020 г. на Директора на РИОСВ гр.В., ведно със Списък на издадените разрешения/регистрационни документи, в т.ч. и на тези с прекратено действие или отнети за м.декември 2019 г. от РИОСВ гр.В., Заповед № 30/20.01.2021 г. за поправка на очевидна фактическа грешка на Директора на РИОСВ гр.В., прикачен файл от електронната поща на РИОСВ гр.В. от 03.01.2020 г. и писмо с приложения УООП-4 от 03.01.2020 г., писмо под изх.№ УООП-709/1/ от 30.12.2019 г. на Директора на РИОСВ гр.В., ведно с Решение № 05-ДО-245-00/30.12.2019 г. на Директора на РИОСВ гр.В.. Съответно са разпитани свидетелите Д.Т., И.К. и П.Т., всички служители към РИОСВ гр.В.. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че на 13.08.2020 г. в РИОСВ гр.В. бил постъпил сигнал на „зелен телефон” за нерегламентирано изхвърляне на вторична биомаса, формирана от дейността на инсталации за производство на ел. и топлоенергия от биогаз в с.Ц., община М.. На база постъпилия сигнал експерти на РИОСВ извършили проверка на 13.08.2020 г. в землището на с.О.К., община М.,в присъствието на подалият сигнала, представители на РУ гр.М. и представител на „Т.А.” ООД. От извършения обход и оглед на земеделските земи в посоченото землище било констатирано, че в земеделски имот, върху който е отглеждана царевица и същият е разположен в землището на с. О.К., община М. се извършва дейност по влагане на ферментационен продукт, формиран от инсталациите за производството на ел. и топлоенергия от биогаз в с., община М.. Било констатирано, че третираната площ към момента на проверката е около 100 декара. От приложеното по делото Решение № 05-ДО-246-00 от 30.12.2019 г. за извършване на дейности по третиране на отпадъци е видно, че за извършване на дейността по влагане на ферментационен продукт /дейност R10/ жалбоподателят „Т.А.” ООД има посоченото разрешение. В така обаче издаденото от РИОСВ гр.В. Р., К. и Д. К.от община М.. Именно само в тези места дружеството може да извършва дейност с код R10, т.е обработване на земната повърхност, водещо до подобрение на земеделието или околната среда. В процесното решение не фигурира землището на с.О.К., където е констатирано, че се извършва дейност по влагане на ферментационен продукт. Присъствалите на проверката органи и свидетели са констатирали, че „Т.А.” ООД е допуснало изхвърляне на ферментационен продукт, т.е. неопасни отпадъци на неразрешени за това места. Безспорно нарушението е извършено на 13.08.2020 г. на обработваеми земеделски имоти в землището на с.О.К., община М. с техника, собственост на жалбоподателя. Прави впечатление, че веднага след подадения сигнал на зеления телефон, който е постъпил в РИОСВ гр.В. в 10.05 часа, по съответната електронна поща е изпратено уведомление от страна на жалбоподателя в 10.40 часа. С посоченото уведомително писмо жалбоподателя уведомява Директора на РИОСВ, че от 13.08.2020 г. започва торене с ферментационен продукт, произведен от процес на анаеробно разграждане в землището на с.О.К., община М.. С посоченото уведомително писмо жалбоподателя категорично потвърждава извършеното от него нарушение. Посочените констатации безспорно се подкрепят и от гласните доказателства по делото, като свидетелите по делото уточняват, че акта е съставен при спазена процедура по издаване и връчване на акта на жалбоподателя по чл.40 ал.2 от ЗАНН. Първоначално до жалбоподателя е изпратена покана, съгласно посочения текст от ЗАНН, като в тази насока е писмо с изх.№ УООП-753/13.10.2020 г. на РИОСВ гр.В.. Впоследствие акта е предявен и подписан от Николай Несторов, в качеството му на упълномощено лице на 16.10.2020 г., като в тази насока е приложеното по делото Пълномощно и същият не е упражнил правото на възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са постъпвали  и писмени възражения по акта.

Съдебният състав намира за основателно да посочи, че Наказателното постановление и процесния акт са издадени от компетентни органи в кръга на предоставените им правомощия, като в тази насока е Заповед № 40/01.03.2017 г. год. на Директора на РИОСВ гр.В..

В процесуален аспект, настоящия съд не констатира допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да са съществени и да представляват формално основание за отмяна на атакуваното постановление, като такива не се сочат конкретно и от самия жалбоподател. Видно от АУАН и НП, същите съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и 57 ЗАНН, в т.ч. надлежна текстова индивидуализация на нарушението със съответните обективни признаци. Налице е и съответствие между текстовото описание на нарушението с посочените цифрова квалификация и правно основание на наложената санкция.

При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете, предвидени в разпоредбите на чл.34 ал.2 и 3 от ЗАНН. Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН, относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочена  е и законовата разпоредба, която е била нарушена, а именно чл.29 ал.2 пр.второ от Закон за управление на отпадъците. Отразени са всички данни, относно индивидуализацията на нарушителя –  трите имена, адреса, ЕИК и т.н.

Предвид установеното по-горе съдът счита, че нарушението е безспорно доказано.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно депозираното по делото Възражение от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за непрецизността при изписване на посочения номер на Решение № 05-ДО-246-00 от 30.12.2019 г., различен от притежаваното от фирмата Решение № 05-ДО-245-00 от 30.12.2019 г., което от своя страна е довело до накърняване правото на защита на последния. В тази насока съдебния състав изцяло споделя доводите на ответника по делото, че процесното Решение с № 05-ДО-246-00 от 30.12.2019 г. съществува в публичния регистър и същият се намира на електронната страница на РИОСВ гр.В.. Както бе отразено и в по-горните абзаци жалбоподателя не оспорва същността на разрешените дейности и задълженията, които се регламентират в тези актове. Процесното Решение, което е издадено от РИОСВ гр.В. се явява разрешителен документ по отношение извършване на дейностите по третиране на отпадъци в полза на жалбоподателя и това разрешение е нарушено безспорно от процесното дружество. Номерът на Решението за разрешение на дейности по третиране на отпадъци не е част от реквизитите за издаване на годен акт, което е намерило отражение и в чл.71 ал.3 от ЗУО и безспорно не отменя задълженията на жалбоподателя да изпълнява условията, които са поставени в него. Както съставения акт, така и издаденото, въз основа на него и атакувано НП са именно за неизпълнение на посоченото в решението условие. Друг аргумент в подкрепа на ответника се явява и факта, че процесното решение е публикувано в публичен регистър и решенията по ЗУО подлежат в 14-дневен срок за обжалване и в конкретния случай не са постъпили жалби срещу постановения номер на решението. На съдебното следствие бяха представени доказателства от ответника, че с писмо под изх.№ УООП-4 от 03.01.2020 г. е изпратен до Изпълнителна агенция по околната среда Списък на издадените разрешения/регистрационни документи, в т.ч. и на тези с прекратено действие или отнети за м.декември 2019 г. от РИОСВ гр.В., във връзка с водене на публичен регистър на издадените разрешения по ЗУО. Видно от Приложение № 43 към чл.28 ал.1 от Наредба № 1/04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъци, както и реда за водене на Публични регистри изпратения списък до ИАОС фигурира процесното Решение под № 05-ДО-246-00 от 30.12.2019 г., издадено в полза на жалбоподателя. Безспорно е констатирано, че съответния служител при изготвяне на решението е допуснал разминаване при изписването на номера на Решението, като разминаването се изразява в това, че в екземпляра на издаденото Решение, предоставен на жалбоподателя е с № 05-ДО-245-00 от 30.12.2019 г., докато екземплярът на издаденото Решение, съхраняван на хартиен носител в РИОСВ гр.В., който е оповестени качен на интернет-страницата на РИОСВ и в Публичния регистър е с № 05-ДО-246-00 от 30.12.2019 г. Съответно е предприета процедура по чл.62 ал.2 от АПК, във връзка с установеното разминаване на номерата и е издадена Заповед № 30/20.01.2021 г. на РИОСВ гр.В., с която действително издаденото Решение на жалбоподателя е с № 05-ДО-246-00 от 30.12.2019 г. Настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателя не е бил възпрепятстван кой номер Решение е нарушил. В тази насока следва да се подчертае, че същият не оспорва същността на своите права и задължения, които са вменени в този акт. Техническата грешка не влияе на законосъобразността на съответния административен акт. Още повече, че жалбоподателя не е направил никакво възражение в тази насока при съставеният му акт. Безспорно е, че всички факти и обстоятелства, които са изложени в акта и в НП се доказват от събраните по делото доказателства и от тях категорично се установява, че дружеството е осъществило състава на нарушението по чл.29 ал.2 пр.второ от ЗУО. От събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното от дружеството нарушение на ЗУО, а именно, че същото е допуснало изхвърляне на ферментационен продукт /неопасни отпадъци/ на неразрешени за това места на 13.08.2020 г. на обработваеми земеделски имоти в землището на с.О.К., община М., като в тази насока е и съставения Констативен протокол № 431-ПТ/13.08.2020 г. на РИОСВ гр.В.. По принцип административнонаказателната отговорност на юридическите лица е обективна и след като по делото е безспорно установено, че дружеството е получило тези отпадъци от дейността на инсталации за производство на ел. и топлоенергия от биогаз в с.Царевец, община М. и същите са изхвърлени на неразрешено за това място, напълно правилно за това е санкционирано дружеството, а не наетия или наетите от него водачи на превозните средства, които са превозвали отпадъците. Съвсем правилно административнонаказващия орган е приел, че с действията си дружеството-жалбоподател е осъществило състава на нарушението по чл.134 ал.1 т.1 от ЗУО.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице и основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като безспорно допуснатото от жалбоподателя нарушение не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид.

Съгласно чл.134 ал.1 от ЗОУ наказанието за извършеното нарушение е Имуществена санкция в размер от 1 400 до 4 000 лева. Административнонаказващия орган за допуснатото нарушение е определил санкция около максималния размер. Настоящият съдебен състав намира, че при преценката на обстоятелството по чл.27 от ЗАНН следва да се вземе впредвид, че нарушението, което е допуснато не е довело до установени настъпили вредни последици, няма приложени влезли в сила Наказателни постановления за други нарушения, което води до извод, че наказаното дружество има правилно отношение към законоустановения ред. С оглед гореизложеното и предвид обществената опасност на деянието и целите по чл.12 от ЗАНН, следва да се намали размера на наложеното наказание до неговия законоустановен минимум от 1 400 лева.

Затова и съда ИЗМЕНИ обжалваното Наказателно постановление № 27-431-ДТ/30.11.2020 год. на Директора на РИОСВ гр.В., на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: