М О Т И В И
към
присъда № 20/15.03.2017г. по н.о.х.д. № 617
по описа на Добричкия районен съд за 2015г.
Срещу
подсъдимия С.С.Р. ЕГН ********** е
повдигнато обвинение за това, че на 03.04.2014г.
в град Д. причинил на Т.А.К. *** средна телесна повреда, изразяваща се в
травматично избиване на трети долен в ляво зъб и разклащане на втори долен в
ляво зъб с последваща екстракция /изваден/, довело до затруднение на дъвченето
и говоренето – престъпление по чл. 129 ал. 1 от НК.
В хода на съдебното производство
пострадалият от деянието Т.А.К. е починал на дата – 10.02.2016г., съобразно
представен по делото препис – извлечение от Акт за смърт.
На основание чл. 76 от НПК, по
направено искане от адвокат К.И., повереник на наследниците на пострадалия,
съдът конституира, в качеството им на частни обвинители в настоящото
производство Р.Х.А. и Е.Т.А. – наследници на Т.А.К..
В съдебно заседание представителят на
ДРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимия да бъде признат за
виновен в извършването на вмененото му престъпление.
Представителят на ДРП предлага на
подсъдимия С.С.Р. да бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК се отложи с изпитателен срок от три години.
Повереникът на частните обвинители се
солидализира с направеното искане от представителя на държавното обвинение.
Процесуалният представител на подсъдимия,
счита, че е налице извършено престъпление при условията на неизбежна отбрана.
Сочи, че е налице увреждането. Прави искане за справедливо наказание.
Подсъдимият не се признава за виновен,
като дава обяснения.
След преценка на събраните по делото
относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
1.ОТНОСНО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Въз основа на събраните по делото
доказателства, безспорно се установява следната фактическа обстановка:
На 03.04.2014г. свидетелите Т.А.К. и З.Д.М.
се разхождали в района на ... на град Д..
Изненадващо се появил подсъдимият С.С.Р.
и ударил с юмрук в областта на челюстта свидетеля Т.А.К..
Последният дори не разбрал какво се случва – паднал на земята, от устата му
потекла кръв, счупен му бил един зъб, а друг се клател силно.
Подсъдимият Р., след като нанесъл удара
хукнал да бяга. Свидетелят Д.А.И. тръгнал да го гони, но не успял да го хване,
като се върнал при свидетелите К. и М..
Свидетелят Т.К. се прибрал с помощта на
приятеля си. На следващия ден посетил стоматолог – доктор Н.П., който го
прегледал, изготвил съответната медицинска документация за прегледа и извадил
клатещия се зъб на пострадалия.
Съобразно заключението на вещото лице
по назначената съдебно – медицинска експертиза пострадалият е получил следните
увреждания: травматично избиване на трети долен в ляво зъб и разклащане на
втори долен в ляво зъб с последваща екстракция /изваден/. Счупването на II и III долни зъби
са били със затруднена функция, но все пак са участвали в дъвченето и
говоренето. Поради това вещото лице е приело, че е налице затруднение на
дъвченето и говоренето.
Съобразно заключението на вещото лице
по назначената втора съдебно – медицинска експертиза, установените увреждания
са резултат най – вероятно на един нанесен удар в областта на устата с неголяма
сила, с предно – задна посока за лицето на пострадалия. Установената пародонтоза
на наличните зъби на пострадалия, както и тоталното обеззъбяване на горната
челюст, поради което е била изработена и поставена протеза, в значителна степен
е затруднявала основната функция на зъбите, а именно участието им в дъвченето и
говоренето. Пародонтозата на зъбите на долната челюст също в значителна степен
е благоприятствала травматичното им увреждане вследствие на удара. Но, въпреки
наличната пародонтоза, зъбите са изпълнявали функцията си, т.е. участвали са в
говора и дъвченето. Налице са и антагонисти на травмираните зъби, макар че са
изкуствени във вид на протеза.
Описаната фактическа обстановка
безспорно се доказва от: показанията на свидетеля Т.А.К., прочетени на
основание чл. 281 ал. 5 във връзка с чл. 281 ал. 1 т. 4 предл. последно от НПК;
показанията на разпитания по делото свидетел З.Д.М.; показанията на свидетеля Д.А.И.,
прочетени на основание чл. 281 ал. 5 във връзка с чл. 281 ал. 1 т. 4 предл. 1
от НПК; показанията на свидетеля Н.Б.П., прочетени на основание чл. 281 ал. 5
във вр. с чл. 281 ал. 1 т. 5 от НПК, които са последователни, логични и
непротиворечиви и които съдът кредитира като правдиви, еднопосочни и
безпротиворечиви; заключенията на вещото лице по съдебно – медицинските експертизи
– СМЕ по писмени данни № 141/2014г. и СМЕ по писмени данни № 26/2015г., като
безпристрастни и компетентно дадени.
Съдът даде вяра и възприе
показанията на посочените свидетели, тъй като са последователни, логични и
непротиворечиви, а и възпроизвеждат факти и обстоятелства относими към предмета
на доказване.
Според показанията на свидетеля Т.А.К.,
прочетени на основание чл. 281 ал. 5 във връзка с чл. 281 ал. 1 т. 4 предл.
последно от НПК, на 03.04.2014г., както си вървели със свидетеля З.Д.М. ***
някой минал зад него и го ударил веднъж по бузата в дясно „до зъбите“, не
разбрал с какво го ударил, но много го заболяло, много силно го ударил. Паднал,
кръв му потекла от устата, събрали се хора, поливали го с вода, а този, който
го ударил веднага се качил в кола и избягъл. Едно от момчетата, които дошли да
му помагат – свидетелят Д.А.И., казал, че този който е ударил свидетеля К. се
казва С.С.Р. по прякор „...“. Вследствие на удара един зъб му бил избит, а друг
му бил изваден от доктор П..
В подкрепа
на изложеното са и показанията на свидетеля
З.Д.М. – както си вървяли със свидетеля К. се появил
подсъдимия Р.. Последния ударил свидетеля К., който се строполил на земята,
имало кръв по лицето му. Свидетелят М. вдигнал пострадалия от земята, измил му
лицето и го завел в МБАЛ - гр. Добрич.
От
показанията на свидетеля Н.Б.П., прочетени на основание чл. 281 ал. 5
във вр. с чл. 281 ал. 1 т. 5 от НПК, се
установява, че на 04.04.2014г., като лицево – челюстен хирург на свободна
практика в Стоматологична клиника – гр. Добрич е бил посетен от свидетеля Т.А.К..
При прегледа било установено следното: отваря нормално устата; наличните зъби
долу в лявата страна били – първи липсващ, втори на лице, трети липсващ,
четвърти, пети и шести на лице, седми липсващ; от дясно – първи, втори и трети
лисват, четвърти и пети на лице, шести и седми липсват. Свидетелят П. е
установил, че наличните зъби имат заболяване пародонтоза втора степен. Втори
долу, в ляво бил силно локсиран, болезнен, не подлежал на лечение, съответно
бил изваден от свидетеля П.. При извършения преглед свидетеля П. е установил
прясна екстрационна рана на трети долу, в ляво зъб, което означавало, че този
зъб липсва и то от скоро.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на
възведения престъпен състав по отношение на подсъдимия. Обективираните данни в
писмените доказателства сочат по безспорен начин времето и мястото на
извършване на процесното деяние. Показанията на свидетелите са еднопосочни и
безпротиворечиви, че именно подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние,
чиито характеристики са определени по безсъмнен начин, въз основа на
свидетелските показания.
Последните
подробно описват времето, мястото и начина на извършване на деянието, като са
последователни и логични. Те кореспондират и с останалия доказателствен
материал по делото.
Що
се касае до обясненията на подсъдимия С.С.Р., то съдът кредитира същите
единствено в частта относно направеното признание от подсъдимия, че е ударил
пострадалия К. с юмрук.
В останалата част обясненията на подсъдимия С.С.Р., че при инцидента
имало трима или четирима човека, а може би още десетина или петнадесет човека, не
си спомнял добре, доста хора били, нападнали го в гръб и той при самоотбрана
само веднъж ударил пострадалия К.,
съдът намира за защитна позиция в процеса, върху която не следва да гради
вътрешното си убеждение. Същите са в противовес с показанията на разпитаните по
делото свидетели и представените по делото доказателства.
Според показанията на свидетеля М.Й.Н.,
едни мъже били върху подсъдимия, говорили, започнали да крещят, единият от
мъжете посегнал да удари подсъдимия, а подсъдимия ударил единият от тях и
започнал да бяга, влязъл в колата си и се заключил. Нямало кръв по лицето на
пострадалия, свидетелят не успял да види, тъй като бил с детето си и правел
всичко възможно да го успокои. Съдът не кредитира показанията на свидетеля М.Й.Н.,
дотолкова доколкото същите са в противоречие с представените по делото
доказателства. По делото липсват данни за това на инцидента да са присъствали
лица, освен пострадалият и свидетелите М. и И.. Да, в последствие са се
притекли на помощ на пострадалия и други лица, но в момента на инцидента, освен
посочените, други не са присъствали.
Направеното
възражение от процесуалния представител на подсъдимия, че е
налице извършено престъпление при условията на неизбежна отбрана, съдът намира
за неоснователно по следните съображения:
По делото несъмнено е установено, че единственият
ударен, с получените увреждания е свидетелят Т.А.К.. По делото липсват
обективни доказателства, от които да се заключи, че пострадалият е заплашвал
или удрял някого, т.е. липсват обективни доказателства за непосредствено и
противоправно поведение от страна на свидетеля К. по отношение на подсъдимия
или което и да било друго лице.
За да се
приложи института на „неизбежната отбрана“ и „превишаване пределите“ на същата
е необходимо задълбочено да се изследват няколко обстоятелства: имало ли е
противоправно нападение от страна на пострадалия над подсъдимия, било ли е
прекъснато то или не, с какви средства е осъществено нападението, застрашавало
ли е живота или здравето на дееца, доколко действията на последния са
били адекватни на интензитета на това нападение, с оглед използваното от
нападнатия средство за защита, броя, насочеността и силата на ударите. На първо
и основно място, не се установява от доказателствата по делото, че деецът се е
защитавал от противоправно нападение. При възприетата фактическа обстановка, се
установи, че инцидентът е провокиран от подсъдимия С.Р., който
вербално, а впоследствие и физически е инициирал конфликта с пострадалия К. и
се е достигнало до физическото стълкновение между двамата. Ето
защо и за "нападение", създаващо реална и непосредствена опасност за здравето
на подсъдимия или на другиго по смисъла на чл.
12 ал. 1 от НК от страна на
свидетеля К. не може да се говори.
Приобщените по делото
писмени доказателства не съдържат противоречия, поради което не се налага
подробното им обсъждане. Писмените доказателства, доколкото съдържат релевантни
за делото факти, са посочени и обсъдени по-горе в изложението, относно приетата
за установена фактическа обстановка.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин и от приложените по
делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, преценени от
съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
2. ОТНОСНО ДЕЯНИЕТО И ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
При
изложените фактически констатации и съображения, съдът намира за доказано, че на
03.04.2014г. в град Добрич причинил на Т.А.К.
*** средна телесна повреда, изразяваща се в травматично избиване на трети долен
в ляво зъб и разклащане на втори долен в ляво зъб с последваща екстракция
/изваден/, довело до затруднение на дъвченето и говоренето – престъпление по
чл. 129 ал. 1 от НК.
Съдът намира за безспорно установени
всички елементи на възведения престъпен състав.
От обективна страна подсъдимият Р. е причинил
на свидетеля К. средна телесна повреда.
От субективна страна подсъдимият Р. е
осъществил деянието виновно при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл.
11 ал. 2 пр. І от НК, тъй като подсъдимия е съзнавал противоправността на
извършеното деяние и е целял настъпването на вредоносния резултат.
3. ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА
ПОДСЪДИМИЯ
При определяне наказанието на подсъдимия
за извършеното престъпление, съдът взе предвид следното:
За деянието, наказуемо по чл. 129 ал. 1
от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до шест години.
Деянието е извършено от подсъдимия при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало
/реабилитиран/, липса на неприключили наказателни производства, водени срещу му
и добри характеристични данни.
Съдът намира, че при определянето на
предвиденото наказание лишаване от свобода до 6 години в нормата на чл. 129 ал.
1 от НК, по отношение на подсъдимия за извършеното от него престъпно деяние, а
именно наказание пробация за срок от шест месеца при следните пробационни
мерки: на основание чл.
42а ал. 2 т. 1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
шест месеца с явяване и подписване на подсъдимия пред пробационния служител при
периодичност два пъти седмично, на основание чл.
42а ал. 2 т. 2 от НК задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от шест месеца, което е определено във връзка с чл.
55 ал. 1 т. 2 б „б“ от НК, са отчетени в достатъчна степен всички
обстоятелства относно конкретната тежест на извършеното деяние и
обстоятелствата, при които същото е извършено, както и е отчетена обществената
опасност на подсъдимия по делото, който е не... /реабилитиран/, бил е в млада
възраст към момента на извършване на деянието, както и е с положителни
характеристични данни, които обстоятелства са смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства. Т.е. налице са основания за приложение на чл.
55 ал. 1 т. 2 б "б" от НК и налагане на наказание след замяната
на предвиденото наказание лишаване от свобода с наказание пробация, тъй като по
делото са налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства,
като и най - лекото предвидено в закона наказание лишаване от свобода за срок
от 3 месеца се явява несъразмерно тежко.
Съдът намира, че определеното наказание
ще окаже необходимото поправително и възпитателно въздействие по отношение на
осъдения и ще допринесе за неговото поправяне.
Съдът
намира, че така определеното наказание напълно ответства на тежестта на
деянието и обществената опасност на самия извършител и ще изпълни целите на
генералната и личната превенция, визирани в чл. 36 от НК - да се поправи и
превъзпита подсъдимият към спазване законите и добрите нрави; да се въздейства
предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други
престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
В
този смисъл, съдът определи наказанието като справедливо, респ. съответно на
престъплението.
4.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
Съобразно
разпоредбата на чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият
С.С.Р. следва да заплати направените разноски по делото в размер на 176.00 лева
по сметка на Първо РУ на МВР – гр. Добрич.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
/М.
Момчева/