Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.04.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и седмнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Д.К. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5673 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът – „М.С.П.” ЕАД, твърди, че е собственик на обект, представляващ фотоволтаична електрическа централа, находяща се в имот № 000258 от КВС на землището на с. Студено буче и е производител на електрическа енергия. Посочва, че на основание решение № Ц-33/ 14.09.2012 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/ е заплатил на ответника - „Ч.Р.Б.” АД, месечни цени за достъп до електроразпределителната мрежа за периода от 30.09.2012 г. до 31.05.2013 г., които възлизат в общ размер на 499 270, 30 лв. Твърди, че това решение, в частта, с която са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, е отменено с влязло в сила решение на ВАС от 19.06.2013 г., постановена по жалба, подадена от друг производител на електрическа енергия. С оглед на това и доколкото решението на съда, с което е отменен административния акт, има действие по отношение на всички, което се състои в отпадане с обратна сила на разпоредените с него правни последици, ищецът счита, че е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и сумата, която е платил на ответника въз основа на отменения индивидуален административен акт, се явява получена на отпаднало основание и подлежи на връщане. Твърди, че ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от датата на изпадане в забава – 03.08.2013 г. до датата на подаване на исковата молба. Поради изложеното „М.С.П.” ЕАД моли „Ч.Р.Б.” АД да бъде осъдено да му заплати сума в размер на 499 270, 30 лв., представляваща такава получена за периода от 30.09.2012 г. до 31.05.2013 г. на отпаднало основание за това, както и сума в размер на 147 857, 65 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 03.08.2013 г. до 01.07.2016 г. Претендира да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответникът - „Ч.Р.Б.” АД, оспорва предявените
искове. Твърди, че е получил процесните суми на правно основание, а именно
договор за използване на разпределителната мрежа на производител № **********/
18.06.2012 г., който е действал за процесния период. Освен това счита, че за
ищеца е налице и нормативно установено задължение за заплащане на услугата
достъп до разпределителната мрежа, регламентирано в чл. 84, ал. 2 ЗЕ и чл. 104
ЗЕ, поради което той дължи да заплати тази цена на ответното дружество, което е
изпълнило своето задължение по сделката като е осигурило правото на ползване на
преносната и/или разпределителна мрежа за пренос на електрическа енергия.
Твърди, че дори и да се приеме, че в сключения между страните договор не е
уговорена цена за предоставената услуга, то получателят й дължи тази, която
обикновено се плаща при сключване на сделка, като процесната, като се позовава
на разпоредбата на чл. 326, ал. 2 ТЗ. Посочва, че ищецът е използвал правото си
да приспадане данъчен кредит за размера на начисления по описаните в исковата
молба фактури ДДС, който е в размер на 83 211, 72 лв., поради което и не е
налице обедняване с тази сума, което е основание за отхвърляне на иска в тази
му част. Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа страна следното:
С решение № Ц-33/ 14.09.2012 г. на ДКЕВР е взето решение за определяне, считано от 18.09.2012 г., на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на „Електроенергийния системен оператор” ЕАД, „ЕВН Б.Е.” АД, „Енерго-про мрежи” АД, „Ч.Р.Б.” АД, без ДДС, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за количествата продадена електрическа енергия, като в раздел III, т. 12 е определена цената, която следва да се заплаща от фотоволтаичните електрически централи с инсталирана мощност над 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012 г. - 30.06.2012 г., която възлиза на 189, 38 лв./МВтч.
С Решение № 4083/ 25.03.2013 г., постановено адм.д. № 12494/2012 г. по описа на ВАС, IV отделение, е отменено Решение № Ц-33/ 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по Раздел III, т. 12, а именно за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/ 20.06.2011 г., които централи са с инсталирана мощност над 200 kWp, и са въведени в експлоатация в периода 01.01.2012 г. - 30.06.2012 г. Това решение е оставено в сила с решение № 8937/ 19.06.2013 г., постановено по адм.д. № 6082/ 2013 г. по описа на петчленен състав на ВАС, което е окончателно.
По делото е представена покана за доброволно изпълнение, съставена от „М.С.П.” ЕАД, в която това дружество се е позовало на описаните рещения на ВАС и е поискало от „Ч.Р.Б.” АД в срок от 14 календарни дни от получаване на поканата да му възстанови сума в общ размер на 499 270, 30 лв., която е заплатена в негова полза като цена за достъп до преносната и разпределителната мрежа за периода от 30.09.2012 г. до 31.05.2013 г.
От заключението на изготвената в производството съдебно-счетоводна експертиза се установява, че „М.С.П.” ЕАД е включило в дневниците за покупки по ЗДДС процесните фактури за достъп до електрическа мрежа, издадени от „Ч.Р.Б.” АД, както и е ползвало правото на данъчен кредит в пълен размер на начисления ДДС от 83 211, 72 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД:
За да бъде уважен иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, съдът следва да установи наличието на две предпоставки: 1) получаването на нещо от обогатилото се лице -ответника, което му се дава от обеднялото лице-ищеца и 2 ) липса на основание за получаването, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД основанието, на което е осъществена престацията между страните, следва да е отпаднало, каквито са и твърденията, въведени от ищеца в настоящото производство.
По делото не е спорно, че ответникът „Ч.Р.Б.” АД е получил от ищцовото дружество „М.С.П.” ЕАД сумата от 499 270, 30 лв., която представлява платена цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи на „Ч.Р.Б.” АД, начислена съгласно раздел III, т. 12 от решение № Ц-33/ 14.09.2012 г. на ДКЕВР. Това се твърди от двете страни в производството, като се установява и от приетите по делото платежни нареждания, от които е видно, че за периода от 16.10.2012 г. до 11.06.2013 г. ищецът е заплатил на ответника сума в общ размер от 499 270, 30 лв. От вписаните в тези документи основания за извършените плащания, е видно, че престирането на описаната парична сума е направено за погасяване на задълженията по фактурите, описани в исковата молба, които са издадени за осчетоводяване на услугата, предоставена от „Ч.Р.Б.” АД на „М.С.П.” ЕАД, изразяваща се в осигуряване на достъп на последното дружество до електроразпределителната мрежа. С оглед на това, съдът приема, че в производството се доказа настъпването на първата от посочените две предпоставки за уважаване на предявения главен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът дали за „Ч.Р.Б.” АД съществува правно основание да получи тези парични средства в общ размер от 499 270, 30 лв., което с оглед твърденията на ответника представлява сключен между страните договор за използване на разпределителната мрежа на производител № **********/ 18.06.2012 г., по силата на който за ищеца е възникнало задължение да заплаща цена за осигурения му достъп до електроразпределителната мрежа.
От представените по делото доказателства е видно, че между страните по спора е сключен писмен договор от 18.06.2012 г., който е подписан от представител на всеки един от съдоговорителите, по силата на който едно от задълженията, които „Ч.Р.Б.” АД е поело, е това да осигурява достъп до електроразпределителната мрежа, както и пренос през разпределителната мрежа на количествата електрическа енергия, произведени от съоръженията на „М.С.П.” ЕАД. С изрични клаузи, които са част от съдържанието на този договор, страните са постигнали съгласие за това какви права и задължения ще възникват в тежест на всяка една от тях, сред които, обаче, няма постигната уговорка, че в тежест на производителя на електрическа енергия ще възникне задължение да заплаща на електроразпределителното дружество цена за осигурения достъп и за това какъв ще е нейният размер.
Не се установява, че задължение за заплащане на цена за предоставен достъп възниква в тежест на производителя на електрическа енергия, какъвто е ищеца, и въз основа на някоя законова норма, която да урежда задължително съдържание на договора за достъп до електроразпределителната мрежа, включително и въз основа на тези разпоредби, на чието приложение в случая се позовава ответника – чл. 84, ал. 2 ЗЕ и чл. 104 ЗЕ. В чл. 84, ал. 2 ЗЕ и чл. 104 ЗЕ е предвидено единствено задължение за производителите на електрическа енергия да сключат договори за достъп с оператора на електроразпределителната мрежа, в който да бъдат уредени правата и задълженията на страните по него, но в тях не е регламентирано нито едно от задълженията, които са част от съдържанието на тази сделка, включително и такова за заплащане на цената на предоставения достъп, а още по-малко пък същото е определено по размер.
Размерът на цената, като елемент от съдържанието на възмездната сделка за предоставяне на услугата достъп до електроразпределителната мрежа, освен че не е уговорен от страните и не е предвиден в закон, се установява и че изобщо не подлежи на договаряне по волята на страните по договора за достъп. Съдържанието на това задължение се определя принудително по административен ред от органа, изпълняващ правомощията на държавен енергиен регулатор. Това следва от разпоредбата на чл. 30, т. 13 ЗЕ, в която е предвидено, че цената за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи се регулира по административен ред от ДКЕВР /сега КЕВР/. Този регулаторен орган е единствено компетентен да определи размера на цената за достъп, която ще дължи производителя на електрическа енергия на оператора на мрежата, като така установената по административен ред цена става част от съдържание на сключения между страните договор за осигуряване на достъп. С оглед на изложеното, се налага извода, че задължението на производителите на електрическа енергия за заплащане на цена за достъп, което се твърди, че е основанието въз основа на което процесната сума от 499 270, 30 лв. е преминала от патримониума на ищеца в този на ответното дружество, възниква от смесен фактически състав, включващ частноправен елемент - сключен договор за достъп, като такъв е налице и при липса на писмен договор, ако съответният обект е бил фактически присъединен към мрежата на оператора, и административноправен елемент - решение на ДКЕВР за определяне на цена за достъп, временна или окончателна. В тази насока се е произнесъл и ВКС по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 157/ 11.01.2016 г., постановено по т. д. № 3018/2014 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 155 от 11.01.2016 г., постановено по т.д. № 2611/2014 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 28 от 28.04.2016 г., постановено по т.д. № 353/2015 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. В тези съдебни актове се приема, че при този сложен фактически състав за възникване на задължението за заплащане на цена за достъп, липсата на административноправния елемент означава и липса на основание за начисляване на такава цена и за нейното заплащане.
В случая, както беше посочено, се установи, че е налице първият елемент от сложния фактически състав, при който за купувача възниква задължението за заплащане на цена за осигурения достъп до електроразпределителната мрежа – сключен договор, поради което следва да се разгледа и дали съществува вторият администативноправен елемент, а именно взето ли е решение от контролния административен орган за определяне на размера на тази престация, дължима от производителя на електрическа енергия.
По делото е представено решение № Ц-33/ 14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което от компетентния съгласно чл. 30, т. 13 ЗЕ административен орган са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на „Ч.Р.Б.” АД, като в раздел III, т. 12 е определена цената, дължима от производителите на електрическа енергия от фотоволтаичните електрически централи с инсталирана мощност над 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012 г. - 30.06.2012 г., каквото качество има и ищеца в настоящото производство, което обстоятелство не е спорно по делото. Установява се, обаче, че това решение на ДКЕВР, имащо характера на индивидуален административен акт съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ, е отменено в описаната част с влязло в сила решение на съда, което съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 2 и чл. 183 АПК има действие спрямо всички лица, независимо дали те са участвали в съдебното производство по оспорване на акта, т.е. има действие и по отношение на ищцовото дружество „М.С.П.” ЕАД, въпреки, че последното не е участвало като страна в производството, в хода на което съдебното решение е постановено.
Влязлото в сила съдебно решение, с което се отменя индивидуален административен акт, има обратно действие, т.е. действа от момента на издаването на акта и се приема, че той изобщо не е произвел правни последици. Този извод следва по аргумент за противното от чл. 195, ал. 1 АПК, като той е направен и в цитираните решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които съдът е длъжен да се съобрази при произнасянето си.
Следователно, в настоящия казус следва да се приеме, че с отмяната от съда на решението на ДКЕВР в частта, с която са определени временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, които ищецът следва да заплаща на ответното дружество, се заличават с обратно действие последиците на този индивидуален административен акт, като това негово действие е по отношение на всички субекти, за които с него се създават права и задължения, т.е. в случая и за ищеца, който е производител на електрическа енергия от фотоволтаична електрическа централа. Това означава, че в отношенията между страните по спора отмененият административен акт не е произвел присъщите му последици, считано още от датата на неговото издаване – 14.09.2012 г., и административноправният елемент, който определя съдържанието на договорното задължение на производителя на електрическа енергия за заплащане на цената за достъп до електроразпределителната мрежа, липсва – той е отпаднал с отмяна на решението на ДКЕВР от съда.
Доколкото, както беше посочено, цената, като съществен елемент на сключения между страните договор за достъп до електроразпределителната мрежа, не може да се определя по размер по волята на съдоговорителите, а единствено въз основа на акт на компетентния административен орган – ДКЕВР /сега КЕВР/, то в облигационните отношения, възникнали от тази сделка, не е приложима нормата на чл. 326, ал. 2 ТЗ, на която се позовава ответника. Тази разпоредба намира приложение само в случаите, при които размерът на цената по един договор за продажба се определя по съгласие на страните, а не когато се регулира по административен ред. Само, когато тази престация се уговаря свободно между съдоговорителите по даден вид сделка може да се говори за обичайно договаряна и заплащана цена за определена стока, съответно услуга, която да се използва за критерий тогава, когато липсва изрична уговорка за размера на това задължение. Изводът за неприложимост на чл. 326, ал. 2 ТЗ по отношение на правоотношения, като това предмет на настоящото дело, е прието и в цитираната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК.
С оглед на това, че по делото се установи, че процесните
суми са заплатени на „Ч.Р.Б.” АД за периода от 30.09.2012 г. до 31.05.2013 г.,
като цена за достъп до електроразпределителната мрежа въз основа на
индивидуален административен акт, издаден от ДКЕВР, както и че по делото се
доказа, че този акт е отменен с влязло в
сила съдебно решение, която отмяна има обратно действие, то следва да се
приеме, че основанието, на което те са получени от ответника е отпаднало и е
налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Не се установява за посоченото време от административния орган да
е постановен друг валиден и законосъобразен акт, с който да е определена
дължимата от производителите на електрическа енергия цена за достъп, поради
което и предвид изводът за неприложимост към процесните облигационни отношения
на чл. 326, ал. 2 ТЗ, то следва да се приеме, че липсва правно основание за
осъщественото разместване на имуществени права и „Ч.Р.Б.” АД дължи да върне на „М.С.П.”
ЕАД получените на основание отмененото решение на ДКЕВР парични средства в
пълен размер от 499 270, 30 лв.
Неоснователно е възражението на ответника, че от тази сума следва да се приспадне сума в размер на 83 211, 72 лв., която представлява стойността на данъка за доставените от „Ч.Р.Б.” АД услуги, за който в полза на ищеца е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит. Това е така, доколкото при отпадане на основанието за едно лице да получи определена сума, той дължи връщането й изцяло, доколкото с нея се е увеличило неговото имущество и съответно е намаляло това на престиралото я лице. Този извод не се променя и в случаите, когато тази сума е била заплатена като цена на получена доставка, която е облагаема по закона за ДДС, какъвто е настоящия, доколкото изпълнението на публичното задължение към държавата за заплащане на данък за добавената стойност, който съгласно чл. 82, ал. 1 ЗДДС е дължим от доставчика по облагаемата доставка, който в случая е „Ч.Р.Б.” АД, и възникването и упражняване на правото на получателя на съответната доставка, който в случая е „М.С.П.” ЕАД, да приспадне данъчен кредит, са факти, които са без значение в отношенията между страните, възникнали както въз основа на правното основание, което впоследствие е отпаднало, така и тези възникнали с оглед настъпилото неоснователно обогатяване. Тези обстоятелства имат значение единствено за отношенията, които съществуват между доставчика и получателя на облагаемата услуга и държавата във връзка с начисления данък по ЗДДС. При отпадането на основанието, на което е извършена доставката, отношенията във връзка с платения ДДС и с ползвания данъчен кредит ще следва да се уредят между всяко едно от регистрираните по ЗДДС лица и държавата, а не по между им. В тази връзка и в чл. 78 ЗДДС е предвидено задължение за регистрираното лице, което е ползвало данъчен кредит, какъвто в случая е ищеца „М.С.П.” ЕАД, да извърши корекция на размера му при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, към който случай може да се причисли и процесната хипотеза. Следователно за ищеца с оглед отпадане на основанието, на което е заплатил цената за достъп до електроразпределителната мрежа, и което е довело до намаляване на декларираната от него данъчна основа за периода, за който е ползвал данъчен кредит, възниква задължение да извърши корекция на размера на ползвания от него данъчен кредит, като отрази намаляването му със сумата от 83 211, 72 лв., посочена в приетата по делото съдебно-счетовдна експертиза, и в резултат на това тази сума ще следва да се възстанови в държавния бюджет. Ето защо и твърденията на ответника, че за ищеца ще настъпи обогатяване, като получи тази сума два пъти – веднъж от доставчика по чл. 55 ЗЗД и веднъж като ползван данъчен кредит, са напълно неоснователни. Това, че след като извършеното без основание плащане включва цената и начисленото върху нея ДДС, обогатилото се лице дължи по чл. 55 ЗЗД връщане на цялата платена сума, формирана като сбор от цената и от ДДС, се приема и в практиката на ВКС - Определение № 103/ 25.02.2014 г., постановено по т.д. № 2852/ 2013 г. по описа на ВКС, II т.о.
С оглед всичко изложено следва да се заключи, че по делото се установи, че в тежест „Ч.Р.Б.” АД е възникнало задължението да върне на „М.С.П.” ЕАД сума в размер на 499 270, 30 лв., която е получило на отпаднало правно основание. В производството не се представиха доказателства ответникът да е погасило това свое парично задължение. Това прави предявеният иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД изцяло основателен.
По иска с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението за връщане на получената без основание сума, възникнало по силата на закона в тежест на ответника е парично, поради което и последният дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. С оглед липсата на предвиден в закона срок за изпълнение на задължението на обогатилото се лице по чл. 55 ЗЗД да върне полученото без основание, то ще изпадне в забава след като бъде поканено от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото се установява, че ищецът е отправил покана до „Ч.Р.Б.” АД да изпълни възникналото в негова тежест по силата на закона задължение да му върне сума в общ размер от 499 270, 30 лв., която е получена при липса на правно основание за това, като е предоставил и четиринадесетдневен срок за доброволно плащане на тази сума, считано от датата на получаване на поканата. В производството, обаче, не са представени доказателства, че тази покана е връчена на ответника. Това не се установява от изписаните в горния десен ъгъл на първа страница на самата писмена покана номер и дата, тъй като няма никакво отбелязване, от което да може да се направи извод, че тези данни са поставени при получаване на поканата от „Ч.Р.Б.” АД.
След като не се доказа, че ответникът е получил покана за плащане на задължението за връщане на сумата от 499 270, 30 лв., следва да се приеме, че той не е поставен в забава преди завеждане на делото и акцесорният иск за присъждане на мораторна лихва е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разноски в размер от 25 885, 12 лв. – платена държавна такса за разглеждане на предявените искове.
Съдът не присъжда в полза на ищеца разноски в размер 19 943, 84 лв., тъй като по делото до приключване на устните състезания на 15.03.2017 г., част от които не са писмените защити съгласно указанията, дадени с т. 11 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г., постановено по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, няма представени доказателства за реално заплащане от ищеца на възнаграждение на упълномощения от него адвокат в посочения размер. Това не се установява от приетия по делото договор за правна защита и съдействие, с който е постигнато съгласие, че дължимото на адвоката възнаграждение за осъществени правни действия по настоящото производство е в размер на 19 943, 84 лв. за, но в съдържанието на сделката липсва изявление, че посочената сума е платена. Напротив, дори изрично е уговорено, че тя се заплаща на адвоката от доверителя по банков път, в по –късен момент от сключването на договора.
При съобразяване на горното и на размера на уважената част от предявените искове на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца, следва да се присъдят разноски в общ размер на 19 970, 81 лв.
Искане за присъждане на разноски е направено и от ответника, които му се следва съразмерно на отхвърлената част от исковете. Те са в размер на 300 лв. - възнаграждение за защита от юрисконсулт в производството, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията на разпоредбата към края на устните състезания по делото, т.е. съгласно изменението й обн. в ДВ, бр. 8 от 2017 г., в сила от 28.01.2017 г., и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа. При съобразяване на размера на отхвърлената част от предявените искове на ответника се следва сумата от 68, 54 лв.
С оглед горното и при направена от съда компенсация на дължимите суми за разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 19 902, 27 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.”
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***
Бизнес Център, ДА ЗАПЛАТИ на „М.С.П.” ЕАД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.
55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сума в размер на 499 270, 30 лв. /четиристотин деветдесет и девет хиляди
двеста и седемдесет лева и тридесет стотинки/, представляваща
заплатена на отпаднало основание сума за цена за осигурен достъп до
електроразпределителната мрежа на „Ч.Р.Б.” АД, начислена за периода от
30.09.2012 г. до 31.05.2013 г., съгласно раздел III, т. 12 от Решение № Ц-33/
14.09.2012 г. на ДКЕВР, което е отменено с влязло в сила съдебно решение, ведно със законната лихва върху сумата
за периода от 01.07.2016 г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й плащане,
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.С.П.”
ЕАД срещу „Ч.Р.Б.” АД иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 147 857,
65 лв. /сто четиридесет и седем хиляди осемстотин петдесет и седем лева и
шестдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане
на главницата от 499 270, 30 лв., начислена за периода от 03.08.2013 г. до
01.07.2016 г.
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.” АД да заплати на „М.С.П.” ЕАД сума в размер на 19 902, 27 лв. /деветнадесет хиляди деветстотин и два лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща направени разноски по делото, изчислени по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: