Р Е Ш Е Н И Е №
гр.П. , 08.10.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П. СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесетата
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря ..………. Евгения Русева ...……… и в присъствието на прокурора ………………………...….. като разгледа
докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 538 по описа за
2020год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 334/04.
03.2020г. по гр.д. № 4461/2019г. на ПлРС съдът е приел за установено в
отношенията между страните, че П.Г.Д., ЕГН **********,*** дължи на „Т. П. “ ЕАД ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление гр.П. , ул. „И.И.З. “ №128, представлявано от
Изпълнителния директор Й.В. , обща сума в размер на 299,13 лева за консумирана топлинна енергия, от които 270,12 лева –
главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2016г. до 31.01.2019г., както и 29,01 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 02.12.2016г. до 06.03.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 415, ал.
1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Осъдил
П.Г.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „Т. П. “
ЕАД ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление гр. П. , ул.„И.И.З. “
№128, представлявано от Изпълнителния директор Й.В. , сумата от 75лв, представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. №
1572/2019г. на П. ски районен съд разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Осъдил
П.Г.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „Т. П. “
ЕАД ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление гр. П. , ул.„И.И.З. “
№128, представлявано от Изпълнителния директор Й.В. , сумата от 715лв., представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Недоволен от решението е останал П.Г.Д., който чрез адв.И. Н. от ПлАК – особен представител, го обжалва с
въззивна жалба в законния срок в осъдителната Част, като се иска неговата
отмяна и постановяване на друго, с което исковете да се отхвърлят като
неоснователни.
Твърди, че е незаконосъобразно и
неправилно. Навежда доводи, че в ИМ няма твърдения как е формирана главницата,
оспорва представения препис – извлечение от сметка на ищцовото Дружество.
Излага съображения, че в представения от ищеца нот. акт Н.Д.Д. си е запазила правото на ползване пожизнено и
безвъзмездно на топлофицирания апартамент, че в писмото на Дирекция ПМДТ при
Община гр.П. за дължими данъци за имота
за 2019г. не става ясно дали има и други съсобственици, а и не са представени
съобщения за другите години от процесния период – от 2016г. до 2019г., които
обстоятелства ПлРС не е отчел при постановяване на решението сн.
Моли въззивния съд да отмени обжалвания
съдебен акт на ПлРС и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
Ответникът
по въззивната жалба и ищец по делото пред ПлРС „Т. – П. “ЕАД
гр.П. , ЕИК *****,
представлявано от Изпълнителния директор Й.В. В. изразява
становище, че жалбата е неоснователна. Твърдят, че Ап.** и Ап.* са един и същ
имот на ул.Г.Т. № **, ет.* в гр.П. .
Молят съда да потвърди обжалваното Решение и да им
присъди разноски за настоящата инстанция – адвокатско възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт защита в размер на 150лв.
Въззивният
съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните
и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази
изискванията на Закона, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не
се спори и се установява от приложеното ч.гр.дело № 1572/ 2019г. на ПлРС, че на
13.03.2019г. ЕАД са подали Заявление
по чл.410 ГПК за издаване на Заповед за изпълнение против длъжника П.Г.Д. ***,
от когото претендират парично вземане – за ползвана и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.10.2016г. до 31.01.2019г. - сумата от 270,12лв., лихва
за забава върху тази сума в размер на 29,01лв. за периода от 02.12.2016г. до 06.03.2019г.
и законна лихва върху главницата от 13.03.2019г. до окончателното й изплащане,
както и разноски от 25лв. – д.т. и 50лв. – адв. възнаграждение за осъществената
от юрисконсулт защита.
Безспорно
е също така, видно от Заповед № 926/14.03.2019г. за изпълнение на парично
задължение, че срещу длъжника – П.Г.Д., в полза на ищеца - ЕАД - е издадена
Заповед за изпълнение за сумите от 270,12лв. - главница, представляваща
стойността на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016г.
до 31.01.2019г., лихва за забава върху тази сума в размер на 29,01лв. за
периода от 02.12.2016г. до 06.03.2019г. и законна лихва върху главницата от 13.03.2019г.
до окончателното й изплащане, както и за 25лв. – д.т. и 50лв. – адв.
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита - деловодни разноски,
като в Заповедта е изрично посочено, че вземането произтича от ползвана и
незаплатена от длъжника топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до 31.01.2019г.
Не
се спори също и се установява от приложеното дело на ПлРС, че ЗИ е връчена по
реда на чл.47 ал.5 ГПК.
Не се спори, че с Разпореждане № 6660 от 30.05.2019г. ПлРС е указал на ЕАД
да предявят иск за установяване на вземането си в месечен срок. От приложеното дело
се установява, че уведомление за Разпореждането заявителят в заповедното
производство е получил на 11.06.2019г. – л.24 от делото на ПлРС, а видно от ИМ
по делото на ПлРС, чието решение се обжалва, ЕА Дружеството са предявили
исковете с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК на 04.07.2019г.
Предвид
твърденията по ИМ, Отговора и въззивната жалба, спорни по делото са въпросите
да се признае ли за установено между страните, че ответника дължи на ищеца
исковите суми?
За
да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази приложеното ч.гр.
дело, както и писмените доказателства, представени пред ПлРС и настоящата
инстанция.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
При тези данни на изследване, установяване и отговор
подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото
обжалваното решението е валидно и допустимо.
За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че от представения документ за собственост – нот. акт се установява, че на
ответника са прехвърлени срещу задължение за издръжка и гледане 6/10 ид. части от
апартамент №47, находящ се в гр.
П. , ул. „Т. “, №**, ет.*. Претендирата от ищеца сума за ТЕ се отнася за
топлоснабден имот, находящ се в гр. П. , ул. „Т. “, №**, ет.*, ап.*. От
представените доказателства намерил, че по делото е доказано, че ответникът е
собственик на процесния недвижим имот. Разликата в изписването на № на
апартамента не може да обоснове извод за несъответствие на собствения на
ответника недвижим имот и този, за който се претендира ТЕ. От представения по
делото нот. акт е видно, че както административния адрес, така и номера на
етажа съвпадат с този, за който се претендира ТЕ. Различни са само номерата на
апартаментите. Установява се обаче от Списъка на собствениците в сградата Етажна
собственост, ако номерата на апартаментите се броят общо за всички етажи, а не
започват с №1 за всеки етаж, то номера, който би се получил за процесния имот е
№47, именно този, който е вписан в НА.
Приел
също така, че е без значение това, че имотът има и друг собственик, защото дори и да е
съсобственик ответникът, самият факт, че той е носител на вещно право върху
имота, го прави потребител на ТЕ съгласно чл.153 ЗЕ. Какви са квотите между
отделните съсобственици, какви са вътрешните им отношения досежно изпълнение на
общите им задължения по плащане на консумативните разходи за техния имот и кой
от тях каква отговорност и в какъв размер пред третите лица- кредитори носи, са
въпроси, които не оказват никакво влияние върху качеството на ответника като
потребител на услугите, предоставяни от ищеца, защото не касаят качеството
абонат, а уреждат облигационни отношения между съсобственици.
Намерил, че се установява от приложените по делото доказателства и, че сградата, в която се намира имотът е
присъединена към топлопреносната мрежа на „Т. П. “ ЕАД, следователно ответникът е клиент на топлинна
енергия.
Съгласно разпоредбата на
чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т. П. “ ЕАД на потребители за битови нужди,
доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. В чл.31, ал.1
от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия,
какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след изтичане на периода за
който се отнасят. Уредена е и отговорността на потребителя при неизпълнение в
срок на задължението за заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на топлинната енергия, за плащането, на която не е
необходимо изпращането на покана. От представената по заповедното производство
препис – извлечение от сметка за задълженията за заплащане на консумирана
топлинна енергия, както и от изслушаната ССЕ, неоспорени от длъжника се
установява и каква е главницата и лихвата в посочените от ищеца размери.
Въз основа на
представените доказателства приел за доказано, че за ответника, в качеството си на
потребител на топлинна енергия по реда на чл.153 ЗЕ е възникнало задължението
да заплаща месечните дължими суми за ползването на топлинната енергия.
Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31 ал.1 от ОУ срок води до извод, че ответника
дължи процесните в исковото производство суми – главница и лихва.
Оплакванията, че съдът не е отчел запазеното право на ползване към 2002г. върху
топлофицирания имот е неотносимо за процесния период – 2016г. – 2019г., въпросът
за собствеността освен с нот. акт е изяснен и със съобщение от Дирекция ПМДТ
при Община гр.П. , от което е несъмнено че П.Г.Д. е декларирал 7/10 ид. части
от топлофицирания имот, а съмнението дали Ап.47 или Ап.7 е собственост на
длъжника убедително е разсеяно от мотивите на ПлРС досежно другите
характеристики на имота.
Към това следва да се добавят и разясненията от тълкувателната дейност на
ВКС на РБ, отнасящи се до собствениците на топлоснабдени обекти в Сгради –
етажна собственост и задълженията на клиентите на топлинна енергия за заплащане
на ТЕ, отдадена от сградна инсталация – ТРОСГК № 2/17 май 2018г. на ВКС на РБ, съгласно което Собствениците на топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на
Закона за енергетиката, както и в хипотезата на чл.78 ал.7 от Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването, облигационното правоотношение между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия в съответната
сграда – етажна собственост не се прекратява по силата на закона (ex lege).
Клиентите на топлинна енергия дължат цената за топлинната енергия за сградна
инсталация.
Така
като е достигнал до тези правни изводи, ПлРС е постановил едно законосъобразно
решение, което следва да се потвърди.
След като жалбата е
неоснователна, на ЕАД се дължат
разноски за настоящата инстанция. Същите следва да се определят след
приложението на чл.78 ал.8 ГПК, съгласно който размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ, която норма препраща към Наредбата за заплащането
на правната помощ. Съгласно чл.25 от Наредбата за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100лв. до 300лв., поради което съдът в
настоящия си състав приема, че за осъществената от юрисконсулт защита пред
ПлОС, на ЕАД се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 100лв. Ответникът е
освободен от държавна такса във въззивното производство, но не и от разноски,
претендирани от ищеца на осн. чл.78 ал.1 ГПК. Поради това дължи и разноски в размер
на 100лв. – депозит за особен представител, платен от ищеца.
Поради това и на основание чл.271 ал.1, предл.1 във вр. с чл.272 ГПК
Окръжният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 334/04.03.2020г., постановено по гр.д. № 4461/2019г. на Районен съд гр.П. – осми граждански състав като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 от ГПК П.Г.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „Т. П. “ ЕАД ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление гр.П. , ул.„И.И.З. “ №128, представлявано от
Изпълнителния директор Й.В. В.
разноски по делото за настоящата
инстанция в размер на 200лв., от които 100лв. за особен представител и 100лв. адвокатско
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита пред ПлОС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно чл.280 ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.