№ 167
гр. Ловеч, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20244310200459 по описа за 2024 година
С Електронен фиш Серия К №8273800 за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система издаден от ОД на МВР Ловеч на името
на З. Р. В., ЕГН ********** от гр. ******* е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка
с чл.182, ал.4, във вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 600.00 лева за извършено
нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 14.10.2023 г. в 10.08
часа в обл. Ловеч на ПП І –4, км. 65+700, в землището на с. Малиново, с АТСС тип
стационарна SITRAFFIC LYNX, насочена в посока гр. София, снимаща в двете посоки,
извън населено при въведено ограничение на скоростта с ПЗ В-26, 60 км.ч. и отчетен
толеранс от 3 км или 3%, с МПС *******, вид лек автомобил с рег. № ********, е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство №107А499А01080023. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч е
установена скорост от 94 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 34 км/ч.
Посочено е, че нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ
Серия К №6254671 на 06.03.2023 г.
Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок е подадена жалба от З. Р. В., с
която моли да се отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен и неправилен. Сочи, че не е
извършил посочено в обжалвания ЕФ нарушение, че на процесната дата и час е бил на лов в
землището на с. Долно Осеново, ловище „Бакър тепе“ на територията на ДГС гр. Симитли, в
която насока представя разрешително за групов лов серия *****, както и протокол за
инструктаж от същата дата, като твърди, че на този ден е ловувал с процесния автомобил,
както и че не го е предоставял на никого. Навежда и доводи за допуснати процесуални
нарушения при издаване на процесния ЕФ. С оглед на изложеното моли съда да отмени
обжалвания Електронен Фиш, като неправилен, незаконосъобразен и немотивиран.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него, редовно
призован, се явява адв. Г. М. от АК ******* който моли съда да постанови решение, с което
отмени обжалвания ЕФ като неправилен и незаконосъобразен, като присъди на доверителят
1
му направените по делото съдебно деловодни разноски за адвокатска защита и пътни
разходи в размер на 700.00 лева. Сочи, че от представения по делото снимков материал и
този представен от тях, както и от представеното копие на талон за регистрация на МПС,
част I, било видно, че се касае за различни по цвят и външни отличителни белези МПС, в
която насока излага подробни аргументи. Поддържа и направените с жалбата възражения за
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на обжалвания ЕФ.
По искане на жалбоподателят, в хода на съдебното следствие, са допуснати до разпит
в качеството на свидетели Р. З.в В. и ͈шш, от показанията на които се установи, че на
процесната дата – 14.10.2023 г. са били на лов, което обстоятелство можело да се установи от
представените от жалбоподателят разрешително за групов лов серия *****, както и
протокол за инструктаж от същата дата, в които документи всеки участник в груповия лов
полагал собственоръчно подписа си. Установи се, че както на процесната дата, така и по –
принцип и двамата ходели на лов с автомобила на жалбоподателя З. В. - МПС *******, вид
лек автомобил с рег. № ********, тъй като само той от тримата имал високо проходим
автомобил. Показанията на двамата разпитани по делото свидетели, се потвърждават от
представените, приети и вложени като доказателства по делото: разрешително за групов лов
Серия ***** на ИАГ, декларация от 14.10.2023 год., снимков материал – 2 листа, заверено
копие на свидетелство за регистрация на МПС част I с рег.№ ********, 3 листа снимков
материал на МПС с рег.№ ********, копие на билет за лов на З. Р. В., серия Х № ******,
копие на билет за лов на Р. З.в В., серия Х № ******** и копие на билет за лов на ͈шш
серия Х № *******. Освен това и двамата свидетели бяха категорични, че МПС *******,
вид лек автомобил с рег. № ********, винаги е било бяло на цвят, и че никога не е
пребоядисвано в друг цвят, което обстоятелство се установява от приетото и вложено като
доказателство по делото копие на Регистрационен талон I част №*********, както и от
приложения по делото от страна на жалбоподателят снимков материал.
Издателят на обжалваното НП – ОД на МВР Ловеч, редовно призован, не изпраща
представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
„Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо
с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на
вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията
им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият
електронен фиш се анулира.“. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП „Електронният
фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в
14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен
срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В 7-дневен срок от получаване на
жалбата директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, или оправомощено от него лице я изпраща
заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо
посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация
за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото
ограничение на скоростта по чл.21, посоката на движение на автомобила, разположението
на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка.). По делото е ангажирано от наказващият орган доказателство /справка от АИС
АНД – л.15 от делото и разписка за връчване на процесния ЕФ – л.29 от делото/ от които се
установява, че процесния ЕФ е връчен на жалбоподателя на 13.04.2024 г. От страна на
2
жалбоподателят са ангажирани писмени доказателства от които е видно, че жалбоподателят
е депозирал в Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч възражение с вх. №295000-4966/17.04.2024
г. срещу процесния ЕФ, във връзка с което възражение, с писмо с рег. №906000-
7394/30.04.2024 г. ЗА Началника на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч го е уведомил, че
процесния ЕФ не е анулиран, и че може да го обжалва пред РС Ловеч, като доказателства на
която дата е връчен горецитирания отговор на жалбоподателя не бяха ангажирани по делото
от страна на АНО. Жалбата въз основа на която е образувано настоящето дело е с №295000-
6420/27.05.2024 г., като предвид на това, че доказателства, за връчване на отговора по
депозираното от жалбоподателят посочено по – горе възражение пред АНО, не са
ангажирани по делото, съдът приема, че жалбата предмет на настоящето дело се явява
депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.
В издадения електронен фиш е описано, че е извършено административно нарушение
по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че МПС *******, вид лек
автомобил с рег. № ********, на 14.10.2023 г., в 10.08 часа се е движило със скорост от 94
км/ч при ограничение на скоростта 60 км/ч, като е налице превишение от 34 км/ч. Посочено
е и мястото на извършване на нарушението - ПП І - 4 км. 65+700, землището на с. Малиново,
като е отразено и че въпросния участък от пътя е извън населено място, за което е имало
въведено ограничение на скоростта с ПЗ В-26 от 60 км.ч.
В процесния ЕФ е посочено, че посочената скорост от 94 км.ч. е констатирана със
система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx №107С499А011080023. По делото
е приложен и снимков материал, приет като доказателство, от който се установява, че МПС,
тъмно на цвят, предвид на това, че снимката е черно бяла, и не може да се определи цвета,
както и не се вижда регистрационния номер, се е движило с превишена скорост от 97 км.ч.,
в пътен участък, за който е важало ограничение от 60 км.ч., въведено с п.з. В-26.
Използваната в случай система е автоматизирана и сама приспада 3 % толеранс /в
приложената разпечатка, снета от паметта на системата, е налице отбелязване в такава
насока/, съгласно методическите указания за експлоатацията й. С оглед на което в процесния
ЕФ е вписана скорост от 94 км.ч., за която скорост е наказан жалбоподателят В..
Безспорно установено е по делото, че скоростта от 94 км.ч. е засечена с техническо
средство - система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx
№107С499А011080023, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019
година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и
точния час, посоката на движение и др. Действително към датата на която се твърди, че е
извършено процесното нарушение – 14.10.2023 г. срокът на валидност на одобряването на
използваното техническо средство е бил изтекъл, но с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от
Закона за измерванията, която регламентира, че „Когато срокът на валидност на одобрения
тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип.“, и предвид представените по делото писмени
доказателства, в частност Протокол от проверка №54-СГ-ИСИС/12.05.2022 год. на ГД
„МИУ”, от който е видно, че на средството за измерване е била извършена проверка, както и
че същото е годно за използване. С оглед на това, съдът намира, че използваното в случая
техническо средство е било технически годно за експлоатация. В този смисъл е и & 7 от
Преходните и заключителни разпоредби на същия закон, който регламентира, че „Средствата
за измерване в употреба, които подлежат на контрол по този закон, могат да се използват от
лицата, които ги притежават, ако изпълняват предвиденото си предназначение и при
последяващите проверки се установи съответствие на метрологичните им характеристики с
изискванията към тях.“. От останалите приети и вложение писмени доказателства по делото,
а именно схема за организация на движението се установява и наличието на п.з. В-26 за
процесния участък от пътя.
Видно от електронния фиш видът, наименованието и номерът на техническото
3
средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната система за контрол на
скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, като е
посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата
по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с
техническо средство на нарушението.
Видно от обжалвания ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази
дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Без
значение за срока по чл.34 от ЗАНН е обстоятелството кога е връчен ЕФ на жалбоподателят,
съществено е кога е издаден. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е
свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР
Ловеч, който след като е прегледал записа от камерата е попълнил и издал обжалвания ЕФ.
По делото е представен снимков материал, снет от паметта на системата, от който е
видно, че с посочената в ЕФ превишена скорост е засечен л.а. марката на който и
регистрационния номер не се виждат, но че МПС извършило нарушението безспорно не е
бяло на цвят.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”.
Видно от представената с административно наказателната преписка разпечатка от
Централната база на КАТ се установява, че жалбоподателят З. Р. В., ЕГН ********** от гр.
******* от 23.08.2021 г. е собственик на л.а. *******, с рег. № ********. От представеното
от жалбоподателят заверено копие на Свидетелство за регистрация част I е видно, че л.а.
*******, с рег. № ******** е бял на цвят.
При така събраните по делото доказателства, съдът приема, че посочения в
обжалвания ЕФ л.а. *******, с рег. № ********, безспорно е собственост на жалбоподателят
В., но че от приложените по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че
процесното нарушение е извършено с МПС, собственост на жалбоподателя В..
По силата на чл.84 от ЗАНН в административно наказателното производство са
приложими правилата на НПК, а съгласно чл.16 от НПК обвиняемият в административно
наказателното производство е лицето посочено като нарушител и той се счита за невинен до
доказване на противното. Следователно по аргумент от чл.84 от ЗАНН вр. чл.103 ал.1 от
НПК не може да се приеме, че отразените в процесния ЕФ обстоятелства, имат
доказателствена сила до доказване на противното, като в тежест именно на
административнонаказващия орган е да докаже нарушението, тъй като именно той е
субектът на административнонаказателното обвинение и именно той следва да докаже по
безспорен начин пред съда с всички допустими доказателства, че от една страна от
обективна страна има извършено административно нарушение, а от друга, че от субективна
страна лицето, посочено като нарушител е извършило виновно вмененото му нарушение. В
конкретния случай административно наказващия орган не ангажира, каквито и да било
доказателства от които да се установява, че именно жалбоподателят е извършителят на
констатираното нарушение, напротив, в хода на съдебното следствие бяха ангажирани
такива, от които се установи по безспорен начин, че описаното в обжалвания ЕФ нарушение
4
не е извършено от посоченото МПС - л.а. л.а. *******, с рег. № ********.
По изложените по - горе съображения, съдът приема, че нито от обективна, нито от
субективна страна, не се доказа в хода на делото, че жалбоподателят е извършил деянието,
описано в обжалвания ЕФ, с оглед на което същия следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото,
а съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът
на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА,
препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен
договор за правна защита и съдействие, в който е отразено договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 700.00 лв. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание
е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за защита по дела с интерес
до 1000 лв., възнаграждението е 400 лв. В конкретния случай уговореното и платено
възнаграждение е в размер на 700 лв., като предмет на обжалване е ЕФ, с който е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 600.00 лева. Делото не представлява
фактическа и правна сложност, а реално оказаната от пълномощника правна помощ се
изразява в изготвяне на жалбата и процесуално представителство в едно съдебно заседание.
Заплатения от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение не е съобразен с
минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се
явява и съразмерен и не съответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА (да е справедлив
и обоснован). Затова следва да бъде уважен в предвидения в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредбата в размер на 400.00 лв., а в останалата част се остави без уважение, тъй като от
една страна не е съобразен с минималния размер на адвокатското възнаграждение
определено в цитираната по – горе наредба, касае се до участие на процесуалният
представител на жалбоподателят в едно съдебно заседание, а освен това в това производство
не е предвидено присъждане на пътни разноски за явяване на жалбоподателя или на неговия
процесуален представител.
Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
Областна дирекция на МВР – Ловеч, именно същата в качеството й на юридическо лице
следва да понесе разноските по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система - Серия К №8273800 издаден от ОД на
МВР Ловеч на името на З. Р. В., ЕГН ********** от гр. ******* с който му е наложена на
5
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, във вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер
на 600.00 лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Ловеч да заплати на жалбоподателят З. Р. В., ЕГН
********** от гр. Благоевград, сумата от 400.00 лева, представляваща направени по делото
разноски за адвокатска защита пред РС Ловеч.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателят З. Р. В., ЕГН ********** от
гр. Благоевград, за заплащане на направени по делото разноски за сумата над 400.00 лева до
поискания от него размер от 700.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в
14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6