Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

16.03.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

19.02

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Мария Божкова

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Бонка Василева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

246

по описа за

2019

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Б. В. А. от ***, действащ чрез пълномощника си адв.Х.К., против Решение № 366/08.11.2019 г., постановено по АНД № 787/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 19-1300-000690/29.07.2019 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Б. В. А. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 160 лв. на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за извършени на 15.07.2019 г. в ***, на кръстовището между *** и ***, нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е необосновано и постановено в противоречие с изяснената по делото фактическа обстановка на ПТП, която изключвала вината на касатора.  

Излага подробни съображения относно местонахождението на двата автомобила към момента на настъпване на произшествието. Счита, че причина за ПТП са единствено и само действията на водачът на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *** – С. Л. И. от ***. В тази връзка сочи, че в съответствие със задълженията си по ЗДвП като водач на лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № ***, Б. В. подал светлинен сигнал за завиване наляво, при което се убедил, че движещият се зад него автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *** е на значително разстояние. Предвид това предприел действия по завой наляво, при което се получил сблъсък между управляваното от него МПС и горепосочения лек автомобил, който се озовал успоредно спрямо касатора и го ударил с предната си дясна гума. Всичко това обосновавало извода, че лекият автомобил  „Фолксовеген“ се е движил с голяма скорост и е предприел маневра по изпреварване в средата на кръстовище, при което се е намирал в т.нар. „мъртва точка“ за на видимост на Б.В.

 Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 366/08.11.2019 г., постановено по АНД № 787/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови решение по същество, с което да отмени Наказателно постановление № 19-1300-000690/29.07.2019 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали.

В съдебно заседание чрез адв.К. поддържа жалбата си. Въвежда доводи, че за липса на безпристрастност по отношение на показанията на участничката в ПТП, разпитана по делото като свидетел - С. Л. И. Моли съда да изследва внимателно протокола, съставен от проверяващите служители за ПТП, с отбелязването и маркирането на местоположението на двата автомобила, преди навлизането в кръстовището и в момента на сблъсъка им в кръстовището, кой от автомобилите, къде се е намирал. Твърди, че в цитирания документ никъде не било посочено и нямало данни автомобилът на касатора – марка „Мерцедес” по някакъв начин да се е намирал в дясно от неговото платно за движение, респ. да се е изнесъл в дясно, така, както твърдяла свидетелката, непосредствено преди да приеме маневрата „ляв завой”, вътре в кръстовището. Счита, че свидетелката е предприела маневра „изпреварване” на забранено за това място, а именно в кръстовището, където е станал сблъсъка, движейки се с несъобразена скорост, тъй като нямало преки доказателства, освен разпита на свидетелката, че тя е предприела тази маневра „изпреварване” в кръстовището, но има индиция в тази насока, респ. къде се е намирал нейния автомобил. Безспорно било, че този автомобил, в момента на удара, се е намирал в лентата за обратното движените, в забранената за това лента, в посока на движението на нейния автомобил. Предвид това следвал извода, че настъпването на ПТП е било причинено от свидетелката, която с противоправното си поведение, нарушавайки ЗДвП е извършила грубо нарушение, а именно било предприела маневра „изпреварване” в кръстовище, движейки се с несъобразена скорост, поради което считам, което оневинявало касатора. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация – началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за необоснованост на атакуванато решение, по съществото си се явява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 19-1300-000690/29.07.2019 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Б. В. А. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 160 лв. на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за извършени на 15.07.2019 г. в ***, на кръстовището между *** и *** нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, изразяващи се в това, че: като водач на лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № ***, при движение по ул.„***“ в посока към ***, на кръстовището с ул.„***“ се изнася надясно и в последствие рязко променя посоката си на движение, предприемайки завой наляво, без да пропусне движещия се направо след него автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ***, управляван от С. Л. И., при което го блъска и настъпва ПТП с материални щети; не представя контролен талон към СУМПС.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посочените в акта и постановлението нарушения на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. 

Налице било съответствие между обстоятелствата на описаното в акта и наказателното постановление нарушение с посочената като нарушена разпоредба, а също и санкционната такава.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на Б.В.А. от ***, са неоснователни и релевираното отменително основание не е налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

Въведените в жалбата доводи, че на посочените в АУАН и НП дата и място касаторът не бил осъществил нарушение на ЗДвП, респ. не бил причинил ПТП, обосновани със следните твърдения: В съответствие със задълженията си по ЗДвП като водач на лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № ***, Б. В. подал светлинен сигнал за завиване наляво, при което се убедил, че движещият се зад него автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *** е на значително разстояние; Предвид това предприел действия по завой наляво, при което се получил сблъсък между управляваното от него МПС и горепосочения лек автомобил, който се озовал успоредно спрямо касатора и го ударил с предната си дясна гума; Всичко това обосновавало извода, че лекият автомобил  „Фолксовеген“ се е движил с голяма скорост и е предприел маневра по изпреварване в средата на кръстовище, при което се е намирал в т.нар. „мъртва точка“ за на видимост на Б.В., са неоснователни и не намират подкрепа в събраните пред районния съд писмени и гласни доказателства.

В този смисъл видно от съдържанието на релевантния АУАН серия *** № ***/*** г., същият е подписан от нарушителя без възражения като такива не са представени пред контролния орган и в нормативно установения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. По силата на въведената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП презумция, процесният АУАН се ползва с формална доказателствена сила в административнонаказателното производство, до доказване на противното, като в конкретния случай констатациите в акта са потвърдени изцяло в хода на съдебното производство, видно от показанията на свидетелите Т. У. и Г. Г. – служители в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кърджали, чиито показания изцяло кореспондират и с изложеното от св.С. И.. От показанията на актосъставителя Узунов безспорно се установя, че механизмът на настъпване на ПТП е описаният в акта и наказателното постановление, а именно Б.А. е управлявал лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № ***, като при движение по ул.„***“ в посока към ***, на кръстовището с ул.„***“ се е изнесъл надясно и в последствие рязко променил посоката си на движение, предприемайки завой наляво, без да пропусне движещия се направо след него автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ***, управляван от С. Л. И., при което настъпва ПТП с материални щети. Този механизъм на ПТП е описан и в съставения Протокол за пътно транспортно произшествие № ***/*** г./приложен към АНД № 787/2019 г. – л. 30/, подписан без възражение от участниците, в това число и от Б.А. Така приетият като доказателство от районния съд протокол за ПТП представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда обвързваща съда до оборването й от страната, за която същият е неблагоприятен, че удостоверените факти са се осъществили, така както са описани. В процеса пред районния съд не е въведено надлежно възражение от страна на жалбоподателя/касатор в настоящето производство/ относно удостоверените в цитирания протокол факти, респ. документът не е оспорен по надлежния ред и установява приетият от първоинстанционния съд механизъм на ПТП.

Следва да се отбележи, че показанията на св.Г. внасят допълнителна яснота и конкретизация относно извършеното от Б.А. нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Изложеното от посочения свидетел, освен че кореспондира със съдържанието на АУАН и протоколът за ПТП, установява и косвени признания от страна на касатора относно предприетите от него действия по първоначално изнасяне на автомобила в дясно и непосредствено след това внезапна маневра по завиване наляво, без да се съобрази с движещия се зад него лек автомобил и без да подаде светлинен сигнал/мигач/. Впрочем описаните от свидетелите поражения по двата автомобила, напълно отговарят на установения с АУАН и НП механизъм на ПТП и съдържанието на снимковия материал, приложен към материалите по административнонаказателната преписка.

Така възприетата от контролните органи и районния съд фактическа обстановка на  административното деяние правилно е подведена под санкционната норма на чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП,  предвиждаща наказание глоба в размер на 200 лв., за лице, което поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. Безспорно в случая е налице пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, дефиниращ ПТП като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Както правилно е отчел районния съд АНО е наложил размер на наказание, който е под предвидения от законодателя, но предвид липсата на надлежен протест от прокурора е потвърдил НП в тази му част.

Законосъобразно е и решението,  с което е потвърдено НП в частта относно наложеното наказание на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като в случая е безспорно, че при извършената му проверка от служителите на сектор „Пътна полиция“ Б.А. не е представил контролен талон към СУМПС.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на Б.В.А. за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 366/08.11.2019 г., постановено по АНД № 787/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.