РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1272/20.7.2020г.
гр. Пловдив,20.07.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на шестнадесети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Станка Журналова
и с участието на прокурора Владимир Вълев,
като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД №1418 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във
връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от Й.А.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***,
депозирана чрез адвокат Г., против Решение №698 от 14.04.2020г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №6518
по описа на същия съд за 2019г., с което е потвърдено Наказателно постановление
№ 19-1030-007349/19.08.2019г. на Началник група към ОД на МВР-Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с което на Й.А.Б., с ЕГН **********, на основание чл. 178ж,
ал.1, т.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на
1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение
на чл. 58, т.3 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател твърди, че съдебният
акт на първоинстанционния съд е неправилен и незаконосъобразен. Излага подробни
съображения относно фактическата обстановка при която е извършено вмененото
му нарушение. Излага съображения относно
събраните гласни доказателства като се твърди, че съдът е подходил субективно като
е кредитирал само показанията на актосъставителя.
Претендира се отмяна на решението на районния съд,
респективно отмяната на НП.
Ответникът по касационната жалба не изразява
становище по касационните оплаквания.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна:
Първоинстанционният съд е установил следната
фактическа обстановка:на 22.07.2019 г.,около
07:49 ч., Й.А.Б. посетил УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, тъй като от няколко дни не се
чувствал в добро здравословно състояние. Бил прегледан от д-р Л.А., която
констатирала, че е в задоволително здравословно състояние и не се налага
хоспитализацията му. Установила, че при дълбока палпация
се наблюдава палпаторно болезнен корем по дясно подребрие и високи стойности на кръвно налягане, каквито не
са били регистрирани до онзи момент, поради което и му била поставена една
ампула интра мускулно. Била назначена и терапия за
дома. Й.А.Б. се отправил към работното си място, което се намирало в с.
Цалапица. След приключване на работа потеглил за дома си по автомагистрала
„Тракия“ № А-1 в посока гр. Бургас и когато стигнал в близост до разклона за с.
Калековец, км 133, където можел да се отбие, попаднал в задръстване, което било
причинено от тежко ПТП, настъпило на км 159.
В същото време, поради усложнената
пътна обстановка и за регулиране на автомобилния поток, на място бил изпратен
пътен патрул № 242 на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив и
полицейските служители С.Н. и С.Д.. Движението било отбито на пътен възел на км
133 и пренасочено по път клас II-56 за обходен маршрут по главен път I-8 в
посока гр. Свиленград. Това именно бил същият разклон, който в посоката си към
гр. Пловдив водил първо към с. Войводиново и на който Б. искал да отбие.
Полицейските служители се били установили на намиращ се в близост до възела
паркинг на хотел „Мерита“. Единственият легален и
уреден път за достъп до този паркинг бил към път II-56, но съществувала известна
практика водачите на МПС, в нарушение на единичната непрекъсната маркировка на
автомагистралата и поради техническа възможност, да навлизат към паркинга и от
автомагистралата.
Около 11:25 ч. служителите на реда
забелязали товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 312
Д“ с рег. № *** на км 132+500, в посока гр. Бургас, на автомагистралата да
излиза от дясната лента на движение, да навлиза в аварийната лента за
принудително спиране и да започва изпреварване на цялата събрала се колона.
Ситуацията се развивала на около 1 км от полицейските служители, които
забелязали, че в един момент автомобилът започнал да се опитва да се прибере в
дясната лента за движение, но не успял.
Полицаите подали сигнал със стоп палка, спрели
автомобила, както и всички други, които се движели в лентата за принудително
спиране, и започнали рутинна процедура по проверка на документи. Като водач на
товарния автомобил установили Й.Б.,
който пътувал сам. В проведения разговор той споменал само, че искал да се
отклони към с. Войводиново, за да избегне задръстването. Бил попитан от Н.дали
има технически проблеми с автомобила, което той отрекъл, както и дали има
здравословни проблеми и му предложил да бъде извикан екип от Спешна медицинска
помощ, което отказал. Не споменал нищо за здравословното си състояние.
Съставен
е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA бл. №
77205/22.07.2019 г. за нарушение на чл. 58, т. 3, пр. 1 от ЗДвП. В акта
нарушителят отразил, че не е виновен и отказал да го подпише, но пък се
разписал на разписката за получаване на препис. Отказът бил оформен в
присъствието на свидетел, за което последният се подписал на акта.
Последвало издаването на НП № 19-1030-007349/19.08.2019г. на Началник
група към ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Й.А.Б., на основание чл. 178ж, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца, за нарушение на чл. 58, т.3 от ЗДвП.
ПРС подробно е обсъдил събраните писмени доказателства: АУАН, докладна
записка рег. № УРИ1030р-20499/30.07.2019 г., докладна записка рег. №
1030р-20263/29.07.2019 г., писмено възражение вх. № УРИ103000-12143/24.07.2019
г., справка за нарушител/водач, амбулаторен лист № 49/22.07.2019 г. от УМБАЛ
„Св. Георги“ ЕАД, оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
Подробно
са обсъдени събраните гласни доказателства: на свидетелите С.Н., С.Д., Л.А.,
обясненията на Й. Б..
ПРС
е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
нарушения на изискванията на ЗАНН. Изрично е коментирано, че при съставянето
на АУАН е
дадена правилна правна квалификация на
установеното нарушение. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и след
изричния му отказ да го подпише, е подписан от свидетел, който се е подписал
именно за това обстоятелство.
Прието е от районния съд, че НП е
издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, съобразно
представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Прието е, че от обективна и субективна
страна Б. е извършил вмененото му нарушение като правилно описаното нарушение е
съотнесено към съответстващата санкционна разпоредба по чл. 178ж, ал. 1, т.
1 от ЗДвП.
Развити
са съображения и относно неприложимост на чл. 28 от ЗАНН.
Касационният
съд намира изводите на районния съд за правилни и законосъобразни. Районният
съд е събрал по надлежния ред допустимите и относими доказателства,
установяващи правнорелевантните за случая факти и
обстоятелства. Извършил е задълбочен и цялостен анализ на всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, като ги е обсъдил както поотделно, така
и в тяхната съвкупност. Пълно и точно е възприел фактическа обстановка, която
изцяло се споделя от настоящия касационен състав.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП са изпълнени изискванията на чл.42 и чл.
57 от ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Верен е изводът, че показанията на Л.А. се
подкрепят и от събраните писмени доказателства- приетият амбулаторен лист.
Става ясно, че действително на 22.07.2019 г., сутринта, Й.А.Б. е посетил УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД. Прегледан е
от д-р Л.А., която констатирала, че е в задоволително здравословно състояние и
е предписано домашно лечение.
Тук е мястото да се посочи, че АУАН е надлежно предявен на касационния
жалбоподател, който е отказал да го подпише, но в същия изрично е отбелязано,
че Б. управлява МПС без повреда на превозното средство и без здравословни
проблеми на водача. Ако е имал възражения относно здравословното си състояние,
то е следвало да ги посочи в указания му срок. В депозираното възражение с дата
24.07.2019г от Й.Б. няма изложени оплаквания относно здравословното му
състояние. Ето защо необосновани са оплакванията на касационния жалбоподател,
че районният съд е формирал несъстоятелни изводи относно здравословното
неразположение на Б..
Свидетелските показания на актосъставителя
С.Н. и на свидетеля С.Д. правилно са кредитирани от ПРС, тъй като техните
показания напълно се подкрепят от доказателствата по делото, същите са логични
и безпротиворечиви. Техните показания,
че
водачът Б. не е казал нищо за здравословен проблем и че същият е искал да завие
на дясно през паркинга и да се отправи за с. Войводиново, за да избегне
задръстването на пътя се потвърждават и от изложеното във възражението на Б. от
24.07.2019г.
По безспорен начин в хода на съдебното
дирене е установено вмененото на касационния жалбоподател административно
нарушение на чл. 58,т.3 от ЗДвП.
Правилно е възприето от ПРС, че нарушението, визирано в НП, е описано
обстоятелствено от актосъставителя в АУАН и от административно-наказващия орган
в НП към уреждащата състава конкретна
разпоредба от ЗДВП. Изложените обстоятелствата са ясни и конкретни, така че
нарушителят е наясно за какво му се търси административната отговорност и с
нищо не е ограничаван в правото му да разбере пълния обем на вмененото му за
осъществено административно нарушение.
Действително от субективна страна касационният
жалбоподател е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, но е предприел действия на
навлизане и движение в лентата за принудително спиране, за да
избегне задръстването от автомобили,
настъпило на пътния участък пред него.
Наложената глоба е съобразена и със санкционната
норма, тъй като съгласно чл. 178ж, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца
и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по
автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3.
В
обобщение на гореизложеното настоящият съдебен съставнамира,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в
съответствие с материалния закон и при липса на сочените в касационната жалба
нарушения на съдопроизводствените правила. Ограничена
в пределите на касационната проверка до релевираните
с жалбата пороци на решението, касационната инстанция не намира основания за
неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установява
основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие
с материалния закон.
По изложените съображения и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №698 от
14.04.2020г. на Пловдивския районен съд,
постановено по АНД №6518 по описа на същия съд за 2019г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.