Решение по дело №220/2021 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по касационна жалба с правно основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, подадена от И.М.Н. ***, действаща чрез пълномощника адв. И.И. ***, съд. адрес:***, против решение № 261/02.07.2021 г., постановено по АНД № 320/2021 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 20-0953-001781/17.03.2021 г. на началник сектор Пътна полиция към ОДМВР-Видин, с което на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП; глоба в размер на 10,00 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и глоба в размер на 10,00 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП, за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че процесното НП е незаконосъобразно, а решението на ВРС е неправилно. Твърди се, че в АУАН и в НП липсва посочена разпоредба от Наредба № I-45/24.03.2000 г., която регламентира правила за издаване на транзитни табели, във връзка с чл.140, ал.1 от ЗДвП. Сочи още, че не е формирал вина по отношение вмененото му нарушение, тъй като предишният собственик на автомобила го е уверил, че регистрационните табели са редовни. Иска се да бъде отменено атакуваното решение, както и потвърденото с него НП.

Ответникът по делото, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че жалбата е неоснователна.

Касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

По делото е установено, че на 16.12.2020 г. около 15:15 ч., в гр. Видин, на бул.”Панония”, в посока от ул.”Гео Милев” към ул.”Цар Симеон Велики” до бензиностанция „Газпром” касаторът управлявал лек автомобил “А***”, рег.№ ***М***, собственост на трето лице. От представените документи, в т.ч. РВД № ********* било установено, че поставените временни регистрационни табели на автомобила са валидни до 27.11.2020 г. Водачът не представил на контролните органи и СУМПС и контролен талон към него.

В резултат на изложените констатации, на касатора бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в който било прието, че е нарушил законовите разпоредби на чл.140, ал.1, предл.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Нарушителят не направил възражения против констатациите в АУАН както в самия акт, така и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

При така установеното от фактическа страна ответникът издал обжалваното НП.

Административен съд Видин намира, че всички събрани по делото доказателства са обсъдени подробно и задълбочено от първоинстанционния съд. Възприетата от съда фактическа обстановка се базира на събраните по делото доказателства и напълно се споделя от касационната инстанция.

Настоящият съдебен състав напълно споделя направените от Районен съд Видин правни изводи, за това, че нарушителят е осъществил от обективна и субективна страна описаните в НП нарушения, както и че определените от административнонаказващият орган наказания са справедливи, определено в рамките на законоустановения размер, при спазване на изискванията, установени в чл.27 ЗАНН.

Административен съд Видин не кредитира твърденията на касатора, изложени в касационната жалба, за допуснати съществени нарушения в хода на административно наказателното производство, както и за липса на вина.

Настоящето производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. Не по-малко важно е извършеното деяние да бъде описано пълно и обективно в акта и в НП, както и да бъде правилно квалифицирано, така че да се осигури възможност на виновното лице да разбере в извършването на кое конкретно нарушение е обвинено, за да може да организира пълноценно своята защита.

На етапа на първоинстанционното съдебно производство съответния съдебен състав е бил длъжен да извърши цялостна проверка на процесуалните действия на наказващия орган, както и да се произнесе по всички доводи, искания и възражения на страните. Предмет на касационна проверка пред АС Видин пък е съответствието на дейността на РС, в т.ч. и на крайния постановен от него съдебен акт, с установените в закона изисквания за валидност, допустимост и правилност.

След като се запозна с изложените в касационната жалба основания и становищата на страните по делото, настоящият съдебен състав намира, че Районен съд Видин е положил необходимите усилия за задълбоченото изясняване на обстоятелствата по делото, в резултат на което приетата фактическа обстановка отговаря на данните по делото. При обсъждане на събраните по делото факти решаващият съд е достигнал до обосновани правни изводи.

Неоснователни са твърденията на касатора. Процесното деяние е описано достатъчно конкретно и ясно, като не са допуснати нарушения на императивно правни норми, които да обусловят отмяна на атакуваното съдебно решение. Не е изтекъл и срокът за погасяване по давност на административнонаказателната отговорност. Не са нарушени процесуалните права на уличеното като нарушител лице, което се е възползвало от правото си на касационно оспорване в нормативно установения преклузивен срок за обжалване.

Неоснователно е твърдението на касатора, че в акта и наказателното постановление неправилно не е посочен като нарушен текст от Наредба № I-45/24.03.2000 г., към който препращала разпоредбата на чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП. Съгласно последната норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Поставените на управляваното от касатора МПС временни регистрационни табели са били с изтекъл срок на валидност към момента на проверката, което е обусловило ангажирането на административно-наказателната му отговорност по реда на чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП. Към Наредба № I-45/24.03.2000 г. препраща нормата на чл.140, ал.2, която е неотносима към конкретния казус. По този начин както актосъставителят, така и наказващият орган са посочили правилно относимата към нарушението правна разпоредба, с което са изпълнили изискванията на чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.

На следващо място неоснователно е и твърдението, че уличеният като нарушител не е формирал вина по отношение процесните деяния. Обстоятелството, че предишният собственик на автомобила го е уверил, че всичко с документите на колата е наред не го освобождава от задължението да провери дали това е така в действителност. От приложеното към преписката разрешение за временно движение № ********* е видно, че срокът на валидност на поставените временни регистрационни табели е до 27.11.2020 г., което е съвсем лесно за установяване при добросъвестно извършване на проверка. Като не е направил това водачът не е изпълнил задължението си по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП, за което правилно е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност.

Административен съд Видин намира, че първоинстанционният съд е положил необходимите усилия да събере всички възможни доказателства, правилно ги е преценил и установената фактическа обстановка се базира на тях. Направените правни изводи са обосновани и почиват на задълбочен анализ на установените по делото факти. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон. Съдебното решение е валидно, допустимо, правилно и обосновано, и като такова следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство от представителя на ответника, съдът намира същото за основателно. Същото следва да бъде определено съобразно чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК. На основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, предвид разпоредбата на чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.143, ал.4 от АПК и сравнително умерената правна сложност на делото.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 261/02.07.2021 г., постановено по АНД № 320/2021 г. по описа на Районен съд Видин.

ОСЪЖДА И.М.Н. ***, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР-Видин сумата от 100,00 (сто) лева, представляващи разноски за процесуално представителство по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                         2.