Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 405 01.11.2019 година Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На трети октомври Година
две хиляди и деветнадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 1312 по
описа за 2018 година.
Производството по делото е
образувано по повод искова молба от Комисия
за защита на потребителите с адрес: гр.София 1000, пл.“Славейков“ № 4А, ЕИК
********* представлявана от председателя Димитър Маргаритов против „Орко“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас 8000, ул.“Генерал Гурко“ № 7А,
ет.4, представлявано от управителя Йордан Костадинов Куваджиев,
със съдебен адрес: гр.София 1000, ул. „Денкоглу“ № 2,
ет.1, офис 1, адв.Мая Антонова от АК-София, със
следните искания: да бъде установено на основание чл.148 ал.1 т.1 от ЗЗП, че
чл.6.3, чл.6.5, чл.6.6 и чл.9.1 от типовия „Договор за управление и поддръжка
на недвижим имот във ваканционно селище Грийн лайф бийч резорт Созопол – фърст лайн 2“, предлаган от
ответника, са неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП и да бъде
прогласена за нищожна; да се отстранят на основание чл.186 ал.3 от ЗЗП неравноправните клаузи от типовия договор; да
бъде постановена забрана за бъдещо ползване на неравноправните клаузи и да бъде
задължен ответникът по подходящ начин и за своя сметка да разгласи съдебното
решение или част от него. Според изложеното в исковата молба, текстовете на чл.6.3,
чл.6.5, чл.6.6 и чл.9.1 в посочения типов договор, представляват неравноправни
клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП, поради следното. Чл.6.3 е неравноправна
клауза съобразно чл.143 т.5 от ЗЗП, като представляваща уговорка във вреда на
потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца относно задължението при
неизпълнение страната да заплати необосновано висока неустойка. Същата е
неравноправна и по смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП, като ограничава правата на
потребителя, произтичащи от закон – чл.86 ал.1 от ЗЗД. Това се отнася и до
чл.6.5 от договора, като нормата на която противоречи е чл.45 от ЗС. Чл.6.6 от
договора е неравноправна по смисъла на чл.143 т.12 от ЗЗП, след като
потребителят не може да се откаже от договора ако цената е значително завишена.
Чл.9.1 от договора изпълва състава на чл.143 т.19 от ЗЗП, тъй като противоречи
директно на чл.62а от ЗЗП. Заявява се от ищцовата
страна, че с писмо от 17.11.2017 год. на основание чл.148 от ЗЗП е указал на
ответника да отстрани неравноправните клаузи, както и да уведоми по подходящ
начин потребителите за направените промени в 14-дневен срок. Твърди се, че
ответното дружество е изложило свое становище извън срока, че не може да изменя
или заменя общите условия, а размерът на таксата се определяла от общото
събрание на собствениците по реда на Закона за управление на етажната
собственост (ЗУЕС), което правело реда по ЗЗП неприложим към атакувания
договор. А дори и собствениците да имат качеството на потребители, клаузите по
договора били уговорени индивидуално.
КЗП заявява, че до започване
на производството не са постъпили данни за отстраняване на неравноправните
клаузи, което ощетява колективния интерес на потребителите и обосновава
необходимостта от завеждане на колективния иск.
Претенцията е била
разгласена по реда на чл.382 ал.2 от ГПК чрез публикации в местен ежедневник и
на сайта на КЗП.
В предоставения срок не
постъпиха редовни заявления от увредени лица, за това, че ще участват в процеса
или че ще осъществяват защитата си самостоятелно. На подателите на постъпилите
2 молби, съдът даде указания за отстраняване на пропуски, които не бяха
изпълнени. Предвид постановеното от съда определение от 30.05.2019г. относно
заявения от ищцовата страна кръг на увредените лица –
такива ползващи услуги на ответното дружество във ваканционно селище Грийн лайф
бийч резорт Созопол – фърст лайн 2“, нито едно от двете
лица не представи доказателства, че притежава недвижим имот или е сключило
договор с ответника касаещ това ваканционно селище.
Ответникът оспори
претенцията и изрази становище, че исковете са недопустими поради неуточненост
на кръга от увредените лица, който е неопределяем при липсата на посочените
критерии от ищеца. Приложените договори са без подписи, не представляват
„типови договори“, нито комисията е атакувала неравноправни клаузи от общи
условия. Не е налице и изискването за „колективен интерес“ по смисъла на чл.379
ал.3 от ГПК, тъй като става дума за индивидуално уговорени клаузи по всеки един
от договорите. Исковете са и неоснователни. Ответното дружество е туристически
агент и сключваните договори не са потребителски по смисъла на чл.146 от ЗЗП, а
от друга страна попадат под изключението на чл.146 ал.1, предл.второ
от ЗЗП. Ответната страна твърди, че всички договори са с индивидуално
договорени клаузи. Дружеството няма действащи общи условия, нито предлага
„типови договори“, а сключва само индивидуални договори. Клаузата на чл.6.6 от
договора е съобразена с външни причини, в частност въздействието на свободния
пазар. Цитирана е съдебна практика в подкрепа на защитната теза.
В съдебно заседание
представител на КЗП заяви, че поддържа предявените искове и счита, че следва да
бъдат уважени изцяло.
Ответната страна чрез
процесуалният си представител заяви, че исковете от една страна са недопустими,
а от друга неоснователни. Подробни доводи в подкрепа на защитната си теза
изложи в писмена защита.
Окръжен съд – Бургас след
като обсъди доводите на страните, събраните и представени по делото
доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното.
Предявените обективно
съединени искове имат своето правно основание в чл.148 ал.1 т.4, чл.186 ал.3, вр.с ал.1 и т.187 т.1 и 2 от ЗЗП и чл.379 и сл. от ГПК.
Исковете са предявени пред
надлежния съд, съобразно чл.380 ал.1, чл.105 от ГПК, внесена е определената
държавна такса. Същите са допустими съобразно постановените протоколно
определение на ОС-Бургас от 06.11.2018г. и определение № 90/ 14.03.2019г. по
ч.гр.д.№ 67/2019г. по описа на Апелативен съд – Бургас.
Според Закона за защита на
потребителите, Комисията за защита на потребителите разполага с активна легитимация
да води искове за преустановяване или за
забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на
колективните интереси на потребителите, изброени в чл.186 ал.2 от ЗЗП и които
противоречат на разпоредбите на глава шеста „Неравноправни клаузи в
потребителски договори (б.“а“), както и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори
(б.“ж“).
Ответното дружество
действително е регистриран туроператор и туристически агент съобразно Закона за
туризма (л.89). Представеният по делото от ищеца „Договор за управление и поддръжка
на недвижим имот във ваканционно селище Грийн лайф бийч резорт Созопол – фърст лайн 2“ (л.12-21),
предлаган от ответника, няма качеството на договор поради липсата на подписи, а
представлява оферта. Договор е обаче приложеният от ответника (л.90-98),
сключен с трето лице - В. П.. От съпоставката на съдържанието на двата са видни
следните прилики/ различия по отношение на атакуваните клаузи. Към основното
съдържание на чл.6.3 на офертата, в договора е допълнено, че размерът не може
да надвишава законната лихва. В чл.6.5 от договора става въпрос за ограничаване
правото на достъп на сключилия договора, на неговото семейство, гости приятели,
наематели, но само до басейните в комплекса, които са собственост на трети
лица. Чл.6.6 от подписания договор е допълнен с избор между по-големия от двата
посочени компонента.
При така изяснените факти по
делото, следва исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Няма основание
да се приеме, че приложената оферта представлява „общи условия“ или „типов
договор“. По всяка от атакуваните клаузи в исковата молба, има значителни
различия в приложения от дружеството конкретен договор с В.П. Това изключва
квалифицирането на офертата като „типов договор“, доколкото такова качество
предполага невъзможност на страната – потребител да внася промени в него. Както
се видя от съпоставката, подписаният договор съдържа достатъчно различия, които
да обосноват извод, че потребителят е имал възможност да преговаря с ответното
дружество и се е възползвал от това. От друга страна, ищцовата
страна не представи и един действително сключен договор, който да възпроизвежда
съдържанието на офертата и да доказва, че същата е била налагана на кръга от
лица – потребители на услугите на „Орко“ ЕООД във
ваканционно селище Грийн лайф бийч
резорт Созопол – фърст лайн 2“. В този смисъл възраженията на ответната страна
относно липсата на колективен интерес, който да бъде обоснован от ищеца, са основателни.
Приложената оферта не обосновава нарушаване на колективен интерес, доколкото в
настоящото производство става дума за индивидуални договори, сключвани с
конкретни физически лица, което следва от приложения договор с В. П., след като
КЗП не представи други договори, които да доказват обратното.
При така установените факти
не може да се възприеме довода на ищеца, че офертата съдържа неравноправни
клауза по см.на чл.143 т.5, т.12 и т.19 от ЗЗП, както и противоречащи на чл.62а
от ЗЗП. Клаузите няма доказателства да представляват
приети от ответника общи условия за определена
категория договори или да представляват съдържанието на „типови
договори“, а представляват оферта за сключване на договори, която потребителите
могат да изменят. Що се отнася до клаузата на чл.16 от офертата, същата не
фигурира в петитума на исковата молба и съдът не е
длъжен да разглежда доводите, свързани с нея.
Исканията за преустановяване и забрана по
чл.186 ал.3, вр.с ал.1 и и по чл.187 т.1 и 2 от ЗЗП,
също са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски съобразно
представен списък по чл.80 от ГПК, в размер на 3600 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ претенциите на Комисия за
защита на потребителите с адрес: гр.София 1000, пл.“Славейков“ № 4А, ЕИК
********* представлявана от председателя Димитър Маргаритов против „Орко“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас 8000, ул.“Генерал Гурко“ № 7А,
ет.4, представлявано от управителя Йордан Костадинов Куваджиев,
със съдебен адрес: град София - 1000, ул. „Денкоглу“
№ 2, ет.1, офис 1, адв.Мая Антонова от АК-София, да
бъде установено на основание чл.148 ал.1 т.1 от ЗЗП, че чл.6.3, чл.6.5, чл.6.6
и чл.9.1 от типовия „Договор за управление и поддръжка на недвижим имот във
ваканционно селище Грийн лайф бийч
резорт Созопол – фърст лайн 2“, предлаган от дружеството, са неравноправни клаузи
по смисъла на чл.143 от ЗЗП и да бъдат прогласени за нищожни; да се отстранят
на основание чл.186 ал.3 от ЗЗП
неравноправните клаузи от типовия договор; да бъде постановена забрана
за бъдещо ползване на неравноправните клаузи и да бъде задължено „Орко“ ЕООД по подходящ начин и за своя сметка да разгласи
съдебното решение или част от него, като неоснователни.
ОСЪЖДА Комисия за защита на
потребителите с адрес: гр.София 1000, пл.“Славейков“ № 4А, ЕИК *********
представлявана от председателя Димитър Маргаритов да заплати в полза на „Орко“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, ул.“Генерал Гурко“ № 7А, ет.4, представлявано от управителя Йордан
Костадинов Куваджиев, със съдебен адрес: град София –
1000, ул. „Денкоглу“ № 2, ет.1, офис 1, адв.Мая Антонова от АК-София, разноски в настоящото
производство в размер на 3600 (три хиляди
и шестстотин) лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: