МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 260060 от 14.12.2021 г.
по НЧХД № 320/2021 г. по описа на РС-Кърджали
Срещу подсъдимия А.Д. *** с частна тъжба е повдигнато обвинение за престъпления
по чл.130, ал.2 от НК и чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, извършени на 27.02.2021 г. в гр.Кърджали.
В наказателното производство съдът прие за съвместно разглеждане предявен
от пострадалия против подсъдимия граждански иск за сумата от 3 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъпление по чл.130, ал.2 от НК. Съдът прие и предявен от тъжителя втори граждански иск за сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъпление по чл.148,
ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК неимуществени вреди.
Тъжителят Б.Е.К.
в съдебно заседание се представлява от повереник, който
поддържа внесената тъжба. Твърди, че описаните в същата деяния се установили
безспорно от събраните доказателства. На инкриминираната дата, час и място,
подсъдимият нанесъл на тъжителя силен шамар по лицето, вследствие на което той
усетил болка на мястото на удара. Това се случило в публично заведение, пред
разпитаните свидетели Б.Ш. и И.Ю., както и в присъствието на още две лица.
Тъжителят се почувствал обиден и унизен от поведението на подсъдимия, от
шамара, нанесен без каквато и да е провокация. А.Д. причинил на тъжителя лека
телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК, изразяваща се в болка и страдание, без
разстройство на здравето. Начинът, по който е нанесена телесната повреда бил
унизителен за честта и достойнството на пострадалия, поради което подсъдимият
осъщетвил и състава на чл.148, ал.1, т.1 от НК. Случаят станал достояние на
по-широк кръг от хора, което се отразило на тъжителя – собственик на
просперираща фирма, със значителна дейност, баща на малолетно дете. Повереникът
моли подсъдимият да бъде наказан за извършените деяния, както и да бъдат
уважени предявените граждански искове. Претендира и за направените разноски по
делото.
Подсъдимият А.Д.Д. в съдебно заседание не се признава за виновен, но дава обяснения за случилото
се на инкриминираната дата и място. В своя защита твърди, че се опитал да се
срещне и разбере с тъжителя, защото нямал нищо лично към него и не е искал да
го обижда, но той му отказал. Счита, че е невинен, но предоставя на съда да
реши.
Защитникът на подсъдимия изтъква, че престъплението по чл.130, ал.2 от НК
можело да бъде само умишлено. Като направил груб жест с ръка по време на
приятелска вечеря, подсъдимият не съзнавал общественоопасния характер на този
жест, не предвиждал общественоопасните последици и не искал тяхното настъпване.
В случая била изключена умишлената вина, имало неадекватно отражение на
обективната действителност в съзнанието на пострадалия и подсъдимия. Между
последните двама на процесната дата възникнал конфликт, но в този конфликт А.Д.
не причинил каквото и да е увреждане на Б.К.. Не било налице и второто
престъпление – по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146,
ал.1 от НК. Заведението, в което се случили събитията на 27.02.2021 г. било
затворено, поради въведената в страната епидемична обстановка, а според
съдебната практика обидата е нанесена публично, когато е на общодостъпно място,
кадето има повече лица. В случая подсъдимият не бил осъществил посочения
престъпен състав, не се доказал и квалифициращият признак на деянието.
Защитникът моли А.Д. да бъде признат за невинен по двете обвинения, както и да
бъдат отхвърлени гражданските искове, като неоснователни и недоказани.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото прие за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.Д.Д. е роден на *** ***, български гражданин, женен, с висше
образование, безработен, неосъждан /реабилитиран е по право/, с ЕГН **********.
Ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.
На 27.02.2021 г. вечерта, около 21.00 часа, тъжителят Б.Е.К. посетил заведение към супер-маркет „Шенел“ в гр.Кърджали, кв.„Възрожденци“, стопанисвано от фирма на свидетеля Б.Ш.. Тъжителят седнал на маса в
заведението, заедно със свидетелите Б.Ш. и И.Ю.. Там имало и още две лица,
техни познати с имена Е. и О.. Свидетелят Б.Ш. обсъждал с другите присъстващи
на масата предстоящата дейност на търговския обект и въпроси, касаещи
набирането на персонал. Малко по-късно към компанията се присъединил и
подсъдимият А.Д., който се познавал с лицата на масата, в т.ч. и с тъжителя.
Разговорът вървял нормално, докато в един момент А.Д. и Б.К. започнали да
спорят помежду си. Словесният спор прераснал във физически, като подсъдимият се
изправил и ударил силен шамар по лявата страна на лицето на тъжителя К.,
вследствие на което лицето му се зачервило. Виждайки това, свидетелите Б.Ш. и И.Ю.
хванали подсъдимия Д. и го извели от заведението, тъй като се опасявали, че
отново ще посегне. За нападението над него, тъжителят сигнализирал на ЕЕН 112 и
на място бил изпратен екип на РУ-Кърджали в състав свидетелите В.В. и П.К.. Те
извършили проверка по случая и съставили протоколи за предупреждение на участниците
в конфликта.
Горната фактическа обстановка се установява от: показанията на разпитаните свидетели Б.Ш., И.Ю., Е.Р., В.В. и П.К., които съдът кредитира
изцяло; обяснения на подсъдимия, кредитирани само отчасти; Писмо на Община
Кърджали от 21.05.2021 г.; Акт за установяване на административно нарушение № 38
от 11.03.2021 г.; преписка Вх.№ 711/2021 г. по описа на РП-Кърджали; Справка за
съдимост на подсъдимия; Характеристична справка на подсъдимия. При анализа на
гласните доказателства съдът дава вяра на показанията на свидетелите Б.Ш. и И.Ю., тъй като са непротиворечиви, последователни и взаимно
допълващи се. И двамата са преки свидетели на случилото се на 27.02.2021
г. в заведението към супер-маркет „Шенел“, намиращо се в гр.Кърджали, кв.„Възрожденци“. Те непосредствено са възприели и
установяват фактите относно инкриминираното поведение на подсъдимия А.Д. -
ударът с шамар, който той нанесъл по лицето на тъжителя. Свидетелите Б.Ш.
и И.Ю. съвсем логично и последователно
описват фактическата обстановка от процесната дата, поради което настоящата
инстанция ги възприема като достоверни. Освен това, показанията им кореспондират
напълно и с другите приобщени по делото гласни и писмени доказателства.
Свидетелят Е.Р. не е очевидец на инкриминираното деяние, но дава сведения за
състоянието на тъжителя веднага след случката на 27.02.2021 г. Той установява,
че чул викове от заведението, в което се намирали А.Д. и Б.К., а после видял
пострадалия зачервен. В.В. и П.К. са полицейските служители, които на процесната дата са пристигнали на мястото на инцидента
и свидетелстват за действията, предприети във връзка с подадения
сигнал на ЕЕН 112. Гореизложената фактическа обстановка се
подкрепя до известна степен и от обясненията на самия подсъдим, който не
оспорва факта, че на 27.02.2021 г. след 21.00
часа се е намирал на инкриминираното място. А.Д. не
оспорва и обстоятелството, че по същото време и място е влязъл в конфликт с
пострадалия. Отрича обаче да му е нанесъл шамар по лицето,
както било описано в тъжбата. Съдът не дава вяра на обясненията на
подсъдимия в тази им част, насочена към оневиняването му, защото представляват негова защитна теза и противоречат на
всички обсъдени и приети по делото доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
На подсъдимия А.Д.Д. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.130, ал.2 от НК, а именно
причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без
разстройство на здравето. Обект на престъплението са
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве
и физическата цялост на личността. Субект е всяко наказателноотговорно лице.
Леката телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК, изразяваща се в болка и страдание, е засягане на
организма в най-малка степен. В теорията и практиката болката се определя като
краткотрайно преживяване на неприятно усещане, произтичащо от физическо
въздействие, а страданието - като продължаваща болка. От субективна страна
престъплението може да бъде извършено само умишлено. Според настоящата
инстанция А.Д. от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав
на чл.130, ал.2 от НК, тъй като на 27.02.2021 г. в гр.Кърджали,
кв.„Възрожденци“, супер-маркет „Шенел“, нанасяйки удар с шамар по лицето на пострадалия Б.Е.К., му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание
без разстройство на здравето. Престъплението е осъществено при пряк умисъл, подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е
искал тяхното настъпване. Деецът е съзнавал, че нанасяйки удар на пострадалия,
ще му причини телесно увреждане и е искал именно такъв вредоносен резултат.
Затова подсъдимият бе признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.130, ал.2 от НК.
На подсъдимия А.Д.Д. е повдигнато и обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, а именно за обида, нанесена публично. Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на личното чувство за достойнство, самооценката на човека.
Субект е всяко наказателноотговорно лице. Пострадал може да бъде физическо лице, което е в състояние да възприема
обидните изрази или действия, и което е способно да формира съзнание и чувство за лична чест и
достойнство. Изпълнителното деяние е дадено в закона в две форми - каже или извърши нещо унизително за честта или
достойнството на другиго. В зависимост от
това би могло да се касае за обида, реализирана с думи или такава, чрез
действия. В настоящия случай
повдигнатото с тъжбата обвинение е за осъществено изпълнително деяние във втората уредена от закона хипотеза, а именно
обида, реализирана с действие. Тук субектът извършва нещо унизително за честта
или достойнството на пострадалия, което съдържа отрицателна оценка или мнение за личността на последния. Такива действия
могат да бъдат обидни символични жестове, заплюване, плесница, непристойни действия
и др. Обидата е резултатно престъпление и е довършена, когато
унизителните за честта и достойнството на пострадалия думи или действия бъдат
възприети от него. От субективна страна деецът може да действа с пряк или
евентуален умисъл. Обвинението срещу А.Д. е за обида, нанесена публично. В
съдебната практика се приема, че този признак е налице, когато обидата е нанесена на общодостъпно
място, където е имало повече лица, които биха могли да възприемат значението на
извършеното /В този смисъл е Решение № 28 от 15.I.1972 г. по н. д. № 622/71 г., ВКС, II н. о./. Според съда подсъдимият от обективна и субективна страна
е осъществил престъпния състав на чл.148, ал.1, т.1
вр. чл.146, ал.1 от НК, тъй като на 27.02.2021 г. в гр.Кърджали,
кв.„Възрожденци“, супер-маркет „Шенел“, е извършил
нещо унизително за честта и достойнството на Б.Е.К. *** в негово присъствие –
ударил му шамар по лицето, като обидата е нанесена публично. По безспорен и категоричен начин се установи, че на
инкриминираната дата А.Д. е ударил шамар на частния
тъжител, което поведение спрямо
него той е възприел като обидно. Според настоящата инстанция посоченото действие е унизително спрямо личността на тъжителя. При преценката за обидната форма на извършеното, съдът
отчете не субективното възприятие на пострадалия, а установените норми в обществото - единственият
обективен критерий, от който следва да се изхожда при преценката за
съставомерността на изреченото или стореното. Нанасянето на шамар в чуждо
присъствие е обидно по своя характер, като
такова еднозначно се
възприема и от обществото. Доказан е и квалифициращият признак на деянието
по чл.148, ал.1,
т.1 от НК - да е извършено
публично, тъй като А.Д. е осъществил обидата пред повече лица, които са я възприели наред с тъжителя. Престъплението е осъществено при пряк умисъл, подсъдимият
е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Деецът е съзнавал, че поведението му е унизително за честта и достойнството на тъжителя, че е възприето и от други лица, като е целял именно това. Затова подсъдимият бе признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК.
По наказанието:
При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия А.Д.Д. за престъплението по чл.130, ал.2 от НК, съдът се
ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на наказанието, съобрази
и предвиденото от закона наказание за престъплението - „лишаване от свобода” до 6 месеца или „пробация”, или
„глоба” от 100 до 300 лв. Освен посочените
разпоредби, настоящият състав съобрази: степента на обществена опасност на
деянието - типична за престъплението; степента на обществена опасност на дееца
- ниска с оглед липсата на предходни осъждания; смекчаващите отговорността
обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст и
добрите характеристични данни, с които се ползва по местоживеене; липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства. Най-подходящо с оглед личността на
дееца и извършеното от него деяние се явява наказанието „пробация”, но предвид посоченото по-горе съдът прие, че са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и приложи разпоредбата
чл.55, ал.1, т.2 б.„в“ от НК. Затова наказанието „пробация“ бе заменено с „глоба”, която съдът наложи на
подсъдимия в размер от 300 лв.
При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия А.Д.Д. за престъплението по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1
от НК, съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на
наказанието, съобрази и предвиденото от закона наказание за престъплението -
„глоба” от 3 000 до 10 000 лв. и „обществено порицание”. Освен посочените разпоредби, настоящият състав съобрази: степента
на обществена опасност на деянието - типична за престъплението; степента на
обществена опасност на дееца - ниска с оглед липсата на предходни осъждания; смекчаващите
отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му
възраст и добрите характеристични данни, с които се ползва по местоживеене;
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. Предвид посоченото съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при
които и най-лекото наказание предвидено в закона се явява несъразмерно тежко и
приложи разпоредбата чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК. Затова на подсъдимия бе наложено
наказание под най-ниския предел, а именно „глоба” в размер на 1 500 лв. Съдът наложи на А.Д. и кумулативно предвиденото наказание „обществено
порицание”, което да бъде изпълнено чрез залепване на присъдата на
видно място в сградата на Общинска администрация гр.Кърджали за срок от един
месец.
Тъй като престъпленията по чл.130, ал.2 и чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146,
ал.1 от НК са извършени от подсъдимия А.Д.Д. в условията на идеална съвкупност, преди да има вляза в
сила присъда, за което и да е от тях, съдът на основание чл.23, ал.1 от НК му
определи едно общо наказание - най-тежкото от двете, а именно „глоба” в размер
на 1 500 лв. На основание чл.23, ал.2 от НК, към определеното
общо и най-тежко наказание бе присъединено и наказанието „обществено порицание”, наложено на подсъдимия, което да се изпълни чрез залепване на присъдата на видно място в сградата
на Общинска администрация гр.Кърджали за срок от
един месец.
Разпоредбата
на чл.78а, ал.1 от НК не бе приложена по отношение на подсъдимия, независимо от чистото му съдебно минало, предвид
забраната въведена с ал.7 на същия текст, препятстваща приложението на освобождаването
от наказателна отговорност при множество престъпления, какъвто е разглежданият
случай.
По гражданските искове:
Тъжителят е предявил против подсъдимия граждански
иск за сумата от 3 000 лв. за причинени неимуществени вреди от
престъплението по чл.130, ал.2 от НК. Установената по делото фактология сочи,
че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане
по чл.45 от ЗЗД, а именно противоправно поведение, настъпила вреда и причинна
връзка между тях. Пострадалият е
претърпял неимуществени вреди, за които обезщетението се определя според
критерия за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. Той е преживял физическа болка и страдание в резултат на причиненото телесно
увреждане. При определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени
вреди, съдът съобрази вида
и характера на телесната повреда, ниския интензитет на
болезнените усещания, причинени от подобни травми. Затова подсъдимият А.Д.Д. бе осъден да заплати на тъжителя Б.Е.К. сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършено
на 27.02.2021
г. в гр.Кърджали престъпление по чл.130,
ал.2 от НК, ведно със
законната лихва считано от 27.02.2021 г. до
окончателното й изплащане, като искът до пълния предявен размер от 3 000 лв. бе
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът уважи частично и предявения от тъжителя
против подсъдимия граждански иск за причинени
неимуществени вреди от престъпление по чл.148, ал.1,
т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК. Установената по безспорен начин фактическа обстановка, отразена по-горе
сочи, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл.45 от ЗЗД, а именно противоправно поведение, настъпила вреда и
причинна връзка между тях. Пострадалият
е претърпял неимуществени вреди, за които обезщетението се определя според
критерия за справедливост. Няма съмнение, че в резултат на нанесената обида тъжителят
се е притеснил, както и, че случката е повлияла негативно
върху личния му живот,
положението в обществото и чувството му за
собствено достойнство. С оглед на това и съобразявайки критерия
залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че обезщетение в размер
на 1 000 лв. се явява справедливо за изживените от Б.Е.К.
страдания, огорчение и унижение. Затова подсъдимият А.Д.Д. бе осъден да му заплати сумата от 1
000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
извършено на 27.02.2021
г. в гр.Кърджали престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146,
ал.1 от НК, ведно със законната лихва считано от 27.02.2021 г. до окончателното й изплащане. Гражданският иск за неимуществени вреди
до пълния предявен размер от 3 000 лв. бе отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
На основание чл.189, ал.3 от НПК и предвид изхода на делото, подсъдимият А.Д.Д. бе осъден да заплати на тъжителя Б.Е.К. сумата от 977 лв., представляваща направени по делото разноски за държавни
такси и адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на Районен
съд-Кърджали сумата от 100 лв., представляваща държавна такса върху уважените
граждански искове.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: