Р Е Ш Е Н
И Е
Номер ІІІ-232 29.07.2020 година Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд
Трети състав
На четиринадесети юли година 2020
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен
Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова
2. Йорданка
Майска-Иванова
Съдебни
заседатели:
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Кремена Лазарова
в.гр.дело номер 1315 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба вх.№ 8338/18.02.2020г. на БРС от ”Кредисимо” АД, ЕИК: *********, седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.”Витоша” № 146, сграда А, ет.4, Бизнес
център ”България”, представлявано от Сокол Янков, чрез ю.к.М.Янкова, против
решение № 83/08.01.20г. по гр.д.№ 4640/19г. БРС, с което е уважен предявеният
от Д.Б.Д. от гр.Б., ж/к „И.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, ЕГН: ********** против
дружеството иск за заплащане на сумата от 4160.80 лв., получена при начална
липса на основание - по нищожен договор за потребителски кредит № 884508,
сключен между страните на 30.05.2017год., ведно със законната лихва върху нея,
начиная от 10.06.2019год. до окончателното й изплащане, както и направените
съдебно-деловодни разноски. Твърди, че обжалваното решение не е правилно и моли
да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което искът бъде отхвърлен.
Излага подробни аргументи. Съдът не е допуснал събиране на нови доказателства в
настоящата инстанция.
Въззиваемата Д.Б.Д. оспорва въззивната жалба. Моли да
бъде потвърдено решението на БРС. Не претендира разноски за настоящата
инстанция.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от
легитимирано лице и е допустима.
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.I ЗЗД.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по искова молба
от Д.Б.Д. против ”Кредисимо” АД с иск да бъде осъден търговецът да заплати сумата от 4 160.80лв., получени
без основание в периода 30.05.2017г. – 31.05.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от депозиране на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и направените разноски. Твърдяла е, че за периода 30.05.2017г.
– 31.05.2019г. в резултат от изпълнението на поети задължения по сключен
договор за потребителски кредит, е изплатила на търговеца процесната сума.
Според въззиваемата, средствата са недължимо платени, ето защо въззивникът се е
обогатил неоснователно. Въвежда доводи за нищожност на договор за потребителски
кредит № 884508 от 30.05.2017год. Ангажира доказателства. Моли за решение в
горния смисъл. Претендира разноски.
Въззивникът, чрез своя процесуален представител, оспорва
претенцията в приложения по реда и в срока по чл.131 ГПК отговор. Излага
подробни мотиви за отхвърлянето й. Позовава се на договор за поръчителство,
сключен между него и трето за спора лице, по който договор Д. се е задължила да
заплаща възнаграждение на третото лице. Заявява, че макар и сумите по втория
договор да са получени от „Кредисимо“ ЕАД, на практика те са заплатени на
третото лице и дружеството не се е обогатило с тях. Моли за отхвърляне на иска,
също ангажира доказателства, моли за присъждане на разноски.
От събраните доказателства се установи следната
фактическа обстановка:
Безспорно е между страните, че на 30.05.2017г. са
сключили договор за потребителски кредит № 884508, по който въззивникът е
отпуснал на въззиваемата сумата от 2 500лв. Не се спори, че средствата са получени
от Д.. Договорът е сключен по телефона, при условията на ЗПФУР, няма въведени доводи, засягащи общите условия
към него.
Въззиваемата се е задължила в срок от две години – до
31.05.2019г., да върне сумата, ведно с
възнаградителна лихва в общ размер от 1211.60лв. Това се установява при
сумирането на 24 броя договорени равни месечни вноски от 154.65лв. всяка.
Видно от чл.4, ал.1 от договора, в случай, че
кредитополучателят е посочил в заявлението, с което кандидатства за получаване
на кредит, че ще предостави обезпечение на кредита, по договора са налице две
възможности: да представи в 10-дневен срок банкова гаранция в полза на
„Кредисимо“ ЕАД или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитора
юридическо лице – поръчител. В случай, че е заявил гарантиране на кредита по
този начин, но не изпълни едно от горните условия, договорът не поражда
действие между страните.
Съгласно чл.4, ал.3 от договора, в случай, че
кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на
заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на
заявлението, договорът не поражда действие.
По делото е приложен стандартен европейски формуляр за
представяне на информация за потребителските кредити. От него се установява, че
Д. е заявила като гаранция за изпълнение на задълженията си сключване на
договор за поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице.
Видно от писмените доказателства по гр.д.№ 4640/2019г.
БРС, на 10.06.2017г. Д. е получила на електронната си поща писмо от „Кредисимо“
ЕАД с приложено към него образователно писмо и договор за кредит. На същата
дата е получила и второ електронно писмо с приложен погасителен план. Планът
съдържа информация за датата на падеж на всяка една вноска и нейният размер,
състоящ се от вноска по кредита и вноска гарант, като всяка една обединена
вноска възлиза на 309.64лв.
При обосноваване на защитната си позиция „Кредисимо“
ЕАД прилага договор за поръчителство от 30.05.2017г., сключен с „Ай Тръст“
ЕООД, по който второто дружество се е задължило към „Кредисимо“ ЕАД да
гарантира плащането на всяка една месечна вноска по отпуснатия на Д. кредит,
като отговаря и за всички последици от неизпълнението на договора от страна на
длъжницата. Липсват данни този договор да е доведен до знанието на
кредитополучателката.
От изложението по исковата молба става ясно, че при
погасяване на сумите по обединения погасителен план Д. е заплатила обща сума от
6660.80лв. Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен, като се
позовава на разпоредбата на чл.11, т.10 ЗПК и на липса на посочени компоненти
на ГПР по договора. На второ място заявява липса на посочен общ размер на
дължимата от нея сума и на трето място се позовава на сключване на договор в
противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.
По въведените от въззиваемата оплаквания за нищожност
на договор за потребителски кредит № 884508 от 30.05.2017г., сключен между нея
и „Кредисимо“ ЕАД, съдът приема следното: сключването на договора по телефона
не се оспорва, както и не се оспорва получената сума на кредита – 2500лв. От
приложение № 1 към договора и стандартния европейски формуляр за представяне на
информация за потребителските кредити става ясно каква е сумата на кредита, размерът
и броят на погасителните вноски по него, падежна дата, лихвен процент по
кредита, ГПР, общ размер на всички плащания. Съгласно договора, ГПР се определя
по правилата на общите условия към договора, неоспорени от потребителката и
препращащи към ЗПК. Ето защо съдът приема, че липсват основания да се приеме,
че договор за потребителски кредит № 884508 от 30.05.2017г., сключен между Д. и
„Кредисимо“ ЕАД е нищожен, понеже липсва нарушение на посочените по-горе законови разпоредби.
Относно въведеното основание за нищожност на договора, свързано с надвишаването
на трикратния размер на ГЛП, съдът приема следното:
По отношение на споровете за нищожност на договорната
лихва е налице практика на различни състави на ВКС – решения и определения,
произнесени по въпроса какъв е пределът на договорната лихва, за да се приеме,
че не накърнява правилата на морала и добрите нрави и в кои случаи
надвишаването на този размер води до извод за нищожност.
Болшинството от съдебните актове на ВКС сочат като
горен праг на договорната лихва трикратния размер на законната лихва. Над този
размер се възприема, че е налице накърняване на добрите нрави, следователно –
нищожност на клаузата за размера на договореното под формата на лихва
възнаграждение на кредитора.
Такива решения и определения на ВКС, обаче, са
постановени по казуси, различни от настоящия. В случая следва да се отчете, че
се обсъжда договорна клауза на договор за кредит, предлаган от търговец по
занятие и правилата на поведение на субектите на конкретното правоотношението
се уреждат от специален закон, а именно – Законът за потребителския кредит. В
разпоредбата на чл.19, ал.4 от него е предвидено: „Годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България“.
Цитираният законов текст е насочен към избягване на
възлагането на несъразмерни тежести
върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на
търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното
положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР,
законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за
предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него
може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски
и те на практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо,
за да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като
критерий максимален размер на годишния процент на разходите по кредита и това е
пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите
нрави общото оскъпяване на кредите. При разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК,
съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера
на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към
датата на сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР не
надвишава 50%, ето защо е в рамките на допустимата граница. Затова доводът за нищожност на договорената възнаградителна
лихва се явява неоснователен. В този смисъл е правното разрешение, възприето и
по Решение № 869 от 11.10.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 962/2019 г.,
Решение № 329 от 30.09.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 332/2019 г.,
Решение № 166 от 23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 202/2019 г.,
Решение № 258 от 12.07.2019 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 306/2019 г.,
Решение № 72 от 22.04.2019 г. на ОС - Габрово по в. гр. д. № 62/2019 г.,
Решение № 431 от 18.10.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 702/2019г.
При изложените мотиви съдът намира, че Д. основателно
е заплатила на „Кредисимо“ ЕАД обща сума от 3 711.60лв., съответстваща на
размера на отпуснатия й кредит, ведно с договорената възнаградителна лихва.
По отношение на останалата сума от 2949.20лв.,
представляваща разлика до заплатените 6660.80лв., съдът приема следното:
Страните не оспорват заплащането на
сумата и БОС приема факта за установен. Също не се оспорва, че тя е изплатена
на равни части, ведно с всяка погасителна вноска по договор за потребителски
кредит № 884508 от 30.05.2017г. и плащанията са постъпвали по сметка на
„Кредисимо“ ЕАД, като се твърди от последния, че сумите са изплащани на
поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД. Спорът между страните се свежда до това дали сумата
е платена без основание и в случай, че
отговорът е положителен – кой следва да се счете за материално-правно легитимиран
ответник – крайният получател „Ай Тръст“ ЕООД или „Кредисимо“ ЕАД.
За да отговори на поставените въпроси, настоящият
състав приема следното: макар и от стандартния европейски формуляр да се
установява, че Д. е заявила като гаранция за изпълнение на задълженията си
сключване на договор за поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо
лице, липсват каквито и да е данни да е уведомена, че това действие на
кредитора ще доведе до заплащане от нейна страна на допълнителни суми. По
договора липсва изразено съгласие от нея да заплаща възнаграждение за посочения
от кредитодателя поръчител, както и липсват доказателства Д. да е станала
страна по договор за поръчителство с поети задължения за заплащане на
възнаграждение. Според съда липсва съгласие за сключване на конкретен договор
за поръчителство. Приложеният на стр.58 по гр.д.№ 4640/19г. БРС е между
„Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД и не обвързва кредитополучателката. Що се
отнася до приложения на стр.97 по гр.д.№ 4640/19г. БРС договор за поръчителство
между „Ай Тръст“ ЕООД и Д.Д. – съдът не го цени, като преклудиран, понеже е
приложен от страната след приключване на събирането на доказателства пред
първата инстанция, а също би бил преценен като преклудирано доказателство и от
настоящата.
Въпреки това, при наличието на следващата договорна
клауза на чл.4, ал.3 от договор за потребителски кредит № 884508 от 30.05.2017г.,
предвиждаща възможност за сключване на договора и без обезпечение, съдът, на
основание чл.26, ал.4 ЗЗД (Нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или
когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части), приема, че договорът за потребителски кредит не е
изцяло нищожен, но платените суми над посочените по Приложение № 1 към договор
за потребителски кредит № 884508 от 30.05.2017г. – стр.37 по делото, са
заплатени без основание, понеже не почиват на сключен от страната действителен договор.
В тази връзка, само за пълнота на изложението, отбелязва, че дори и приложеният
на стр.97 по гр.д.№ 4640/19г. БРС договор за поръчителство между „Ай Тръст“
ЕООД и Д.Д. да бе депозиран своевременно в хода на съдебното дирене, това не би
довело до различен правен извод. Аргумент в тази насока е неразривната и
функционална връзка между договора за кредит и втория договор за поръчителство.
Прочита на договора за кредит води до заключение, че вторият договор за
поръчителство е негова функция и двата следва да се тълкуват в тяхната
съвкупност, което води до несъмнения извод за възлагане на допълнителни
финансови тежести за потребителя, ерго, до заобикаляне на разпоредбите,
уреждащи ГПР по ЗПК.
При това положение следва да се отговори и на втория
въпрос – кой е надлежен материално-правен ответник – „Кредисимо“ ЕАД или „Ай
Тръст“ ЕООД, който, според въззивника, е крайният получател на сумата от
2949.20лв. По този повод съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.І ЗЗД гласи: „Който
е получил нещо без основание ..., е длъжен да го върне”.
Относно неоснователното обогатяване и по-конкретно
хипотезите на чл.55 ЗЗД, теорията и практиката приемат, че получаването на нещо
без основание е фактическо, а не правно действие, ето защо получаването на
имуществената облага не означава непременно, че лицето, което я е получило, я е
придобило или по някакъв начин е увеличило имуществото си. Достатъчно е да има
неоснователно разместване на материални блага, за да се счете, че са налице
факти, визирани от хипотезите на чл. 55 ЗЗД. В тази връзка - ВС на РБ - Решение
№ 187 от 15.II.1985 г. по гр. д. № 1036/84 г., I г. о.: „Неоснователността на разместването на
имуществените блага в патримониума на страните става в момента на престирането,
а не в друг последващ момент”.
По изложената причина следва заключение, че след като
сумите безспорно са заплатени по сметка на „Кредисимо“ ЕАД, независимо от това
дали дружеството ги е предало на трето лице, то е надлежният ответник.
Налага се извод, че жалбата е основателна в частта, с
която се твърди неправилно присъждане на въззиваемата на сумата над 2949.20лв.
до претендирания размер от 4160.80лв. В тази част решението на БРС следва да
бъде отменено и постановено ново, в горния смисъл.
В полза на въззиваемата се дължат разноски за първата
инстанция в размер на 117.97лв., съобразно уважената част от иска. За втората
инстанция не са претендирани разноски и такива няма да бъдат присъждани.
В полза на въззивника съдът определя по реда на чл.78,
ал.8 ГПК възнаграждение в размер на 200лв. за всяка инстанция. Така за първата
инстанция в полза на „Кредисимо“ ЕАД се дължи сума в размер на 58.24лв., а за
втората – 82.47лв. или общо 140.71лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Водим от всичко така изложено, БОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 83/08.01.20г. по гр.д.№ 4640/19г. БРС в частта, с която ”Кредисимо” АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Витоша” № 146, сграда А, ет.4, Бизнес център ”България”,
представлявано от Сокол Янков е осъдено
да заплати на Д.Б.Д. от гр.Б., ж/к „И.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, ЕГН: **********
сумата от 1211.60лв., платена без основание
в периода 31.05.2017г. – 31.05.2019г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 10.06.2019г. до окончателното изплащане, както направените в първата инстанция разноски за размера над 117.97лв. до присъдения размер от
166.43лв. и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ
иска на Д.Б.Д. от гр.Б., ж/к „И.“,
бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, ЕГН: ********** против ”Кредисимо” АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Витоша” № 146, сграда А, ет.4, Бизнес център ”България”,
представлявано от Сокол Янков за
заплащане на сумата от 1211.60лв.,
платена без основание в периода 31.05.2017г. – 31.05.2019г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
10.06.2019г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 83/08.01.20г.
по гр.д.№ 4640/19г. БРС в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Д.Б.Д. от
гр.Б., ж/к „И.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, ЕГН: **********, да заплати на ”Кредисимо” АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”Витоша” № 146, сграда А, ет.4, Бизнес център ”България”, представлявано от
Сокол Янков, направените пред двете инстанции разноски в общ размер на 140.71лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: