Решение по дело №2144/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……………./18.06.2018г., Гр.Варна

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

            Варненски райoнен съд, XLVІІІ-ми състав в публичнo заседание на тридесети май през две хиляди и осемнадесета гoдина, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

            при секретаря Станислава С. катo разгледа дoкладванoтo oт съдията гр. делo № 2144 пo oписа за 2018 г., за да се прoизнесе, взе предвид следнoтo:

Предявен е отрицателен установителен иск от С.В.В. против „Е.П.“ АД , с правно основание чл.124 от ГПК. Ищецът моли съда да постановите решение, с което да признаете със сила на присъдено нещо, че С.В.В. ЕГН ********** не дължи на „Е.П." АД, ЕИК: ***, сумата в размер на 1945,18 лв. по фактура № *** от 30.01.2018г. за периода 20.04.2016г. до 19.04.2017г., за партида с клиентски № ***, с адрес на потребление с. ***.

Ищцата твърди, че е потребител на ел.енергия и заплаща редовно потребената ел. енергия.  Излага, че служители на „*** са извършили проверка и съставили констативен протокол № ***., въз основа на който впоследствие от „Е.П." АД начислили сумата по Фактура № ***/30.01.2018 г., в размер на 1945,18 лева. В така издадената фактура, било посочено че в тарифа 1.8.3 е натрупано количеството от 13020 Kwh. , без да е отразено за какъв период е натрупано това количество, кога е започнало натрупването и дали процесното СТИ е монтирано с нулеви показания. Ищцата счита, че всички действия по определянето на посочената във процесната фактура сума са извършени едностранно, без нейно присъствие и съгласие или на представител.

Твърди, че становище за начисляване на електрическа енергия от дата 25.01.2018 г. е частен документ и няма обвързваща сила за съда.  Счита, че сам по себе си протоколът от извършената проверка не е в състояние да обоснове правото на ответника да получи сумата.

Ищцата, излага че доколкото ищецът е битов абонат, монтираният в обекта му СТИ следва да отчита по две тарифи 1.8.1. и 1.8.2. явяващи се дневна и нощна тарифи. Няма основание за отчет по тарифа 1.8.З., която е тарифа за върхова електроенергия и се отчита само за стопански абонати. Ищецът не е сменял предназначението на обекта си или да има друг законен повод да бъде взета в предвид и отчетена тарифа 1.8.3., какъвто е смисълът на разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Счита, че не е налице основание за прилагане на корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ.

Оспорва начина и методиката, по които е начислена сумата по посочената партида.  Ищцата счита че извършената корекционната процедура противоречи на разпоребите на ЗЕ, които уреждат принципите на търговия с ел.енергия, както и защита интересите на потребителите. Претендира съдебно-деловодни разноски.

В едномесечния срок за отговор ответникът депозира писмен отговор, като изразява становище за неоснователност на исковете.

Твърди, че в договорните отношения между страните, по силата на ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „***, както и от ПИКЕЕ. Поради което, на 19.04.2017г. е извършена проверка на обекта на потребление, за което е бил съставен констативен протокол № ***. Електромерът е бил демонтиран и изпратен на БИМ за експертиза. Такава е била извършена от ГД МИУ, РО- Русе , като въз основа на констатациите е начислена ел.енергия .

На 30.01.2018г. ответникът издал фактура № *** на стойност 1945,18 лв., на осн.чл.50 от ПИКЕЕ и софтуерно прочитане паметта на електромера, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.

Излага, че електрическата енергия, натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена и отребена от абоната-ищец, но същата не е заплатена от него. Поради което, твърди, че процесната сума се дължи от ищеца на основание чл.50 от ПИКЕЕ,вр. чл. 79 ал.1, вр.чл.200,ал.1, предл.1 от ЗЗД. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

            Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

                Съгласно Констативен протокол № 1103260 на 19.04.2017 г. служители на *** са извършили проверка в обект, находящ се в гр***. Демонтирано е СТИ за експертиза в БИМ при показания 1.8.1-004724, 1.8.2.-008111, 1.8.3.-013020, 1.8.4-000000 и 1.8.0-025865. Протоколът е подписан от клиента *** без възражения.

Видно от КП за метрологична експертиза на средство за измерване № 3/15.01.2018г. на БИМ гр. ***, при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера .Наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3-0013020.611 kWh, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия.Електромерът не съответства на техническите изисквания.

Въз основа на протокола е изготвено становище  за корекция по чл.50 от ПИКЕЕ на 25.01.2018г. Издадена е фактура № **********/30.01.2018г. с получател С.В.В. за периода 20.04.2016г. до 19.04.2017г. за сумата от 1945,18 лв. по кл.№ **********.

До абоната са изпратени писма  изх.№ 46449_КП1103260_1/31.01.2018г. и изх.№ 46449_КП1103260_/01.02.2018г., за извършената корекционна процедура, връчени на 01.02.2018г. и 05.02.2018г.

От заключението на СТЕ прието от съда и неоспорено от страните се установява, че процесният електромер тип МЕ 162 с фабричен № *** е преминал първоначална метрологична проверка през 2011г. Метрологичната му годност изтича през 2017г. Електромерът е демонтиран на 19.04.2017г. Показанието , записано в регистър 1.8.3 не е визуализирано на дисплея, което означава, че след като има налични показания в регистър 1.8.3 и тези показания не са визуализирани на дисплея, е налице нарушение на нормалната работа на измервателния уред. Налице е неправомерно манипулиране на програмата за тарифиране на СТИ. Наличието на данни записани в регистър 1.8.3  се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по точно в тарифната схема. Остойностената ел.енергия е след софтуерно прочитане на регистър 1.8.3 , които не е визуализиран при редовен отчет. Не е документирано наличието на неправомерно хардуерно вмешателство върху измервателната схема на СТИ. Схемата на свързване на СТИ с електрозахранващата мрежа не е променена. Има налични показания в регистър 1.8.3 на тарифа Т3, което е недопустимо.  Наличието на тези показания се дължи на неправомерната манипулация в програмата за тарифиране на електромера, който при монтажа е настроен да отчита консумираното количество ел.енергия само по две тарифи. Направените изчисления за остойностяване на определената за допълване ел.енергия е извършена математически точно и крайната цена е съобразена с Решенията на утвърдените от ДКЕВР цени и ДДС, действащи в рамките на процесния период.

От показанията на разпитания по делото свидетел К. се установява, че при проверката в с. Разделна, за обекта прочели, че в една от невизуализираните тарифи има натрупано количество ел. Енергия, която няма как да бъде отчетена, съответно и незаплатена. Когато установят нарушение, търсят кой е титуляр в базата данни по фабричния номер и търсят представител, който да присъства от там нататък на проверката титулярът сверил с това ,което му дали. На лаптопа показали показанията.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.124 от ГПК.

За да отблъсне успешно предявения срещу него отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже, при условията на главно и пълно доказване, че претендираната от него по фактура № ***/30.01.2018г. с получател С.В.В. за периода 20.04.2016г. до 19.04.2017г. сума е дължима.

В контекста на повдигнатия спор, е нужно да установи, че в качеството си на доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция количество електроенергия, която не е отчетена поради отклоняване от измерване от СТИ на ел.енергия и е използвана правилната съобразно одобрените и приети Правилата за измерване на количеството електрическа енергия методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена електроенергия, както и нейния размер.

По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.

Правото на ответника като електроразпределително дружество да изчислява и коригира пренесената електроенергия в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху СТИ и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа е уредено в ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по чл.83, ал. 2, изречение второ от ЗЕ на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 във вр. Чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ. Съответно към датата на извършване процесната проверка на СТИ на ищеца, на посочения адрес на доставка на електроенергия съществува законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция на количество електроенергия. Сумата по коригиращата сметка не е обусловена от и не се дължи за реално потребена от потребителя електроенергия, а се явява като компенсация за електроразпределителното предприятие за неотчетена въобще или отчетена в по-малки стойности за определен период консумация на електроенергия от СТИ в резултат на негова неизправност.

Предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на електроенергия може да извърши корекция в сметката на потребителя, без да се изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната, са изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт  - чл. 48 от ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на законовата делегация, изведена от нормата на чл. 83, ал. 2 от ЗЕ. Към тях препраща и чл. 27 от ОУ. Тези хипотези са следните: установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата на свързване, надлежно констатирана при извършена по реда на чл. 47 от ПИКЕЕ проверка.

Ответникът твърди, че така начисленото за доплащане количество ел. енергия представлява реално доставена и потребена ел. енергия, като представлява корекция на сметката на потребителя извършена по реда на чл. 50 ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните въпрос касае наличието на основание обосноваващо дължимост на сумата и в частност- реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребяването му от абоната, налице ли са предпоставките за приложение на чл. 50 ПИКЕЕ, респ. спазена ли е процедурата. Установяването на твърденията са реална доставка е нужно, доколкото договорните отношения между страните почиват на правилата на договора за покупко- продажба, а купувачът дължи заплащане на цена само за реално предоставена стока.

Начисляването е извършено на основание становище, изготвено на база прочитане показанията на регистър 1.8.3 на СТИ, отчитащ върхова тарифа и касае минал период 20.04.2016 г. до 19.04.2017г. Установи се, че СТИ е правилно отчитало консумираната ел. енергия, като не е документирано да е налице неточно измерване дължащо се на неправомерна намеса в схемата му, или схемата на свързване към електроразпределителната мрежа. Така начисленото за доплащане количество ел. енергия не е отчитано, което според в.л. е резултат на намеса в програмата за параметризация на измервателния уред. В случая не се установи процесният електромер да е "SMART" и да има регистри за памет, които да определят с точност началната дата на евентуално въздействие. Установи се, че начислената сума представлява стойност на доставена и потребена на обекта ел. енергия, която не е била фактурирана, тъй като при редовния месечен отчет се снемат показанията само на откритите регистри на СТИ. Горното е установено при извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез използване на специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при която е констатирана неотчетена ел. енергия по скрития регистър 1.8.3.  

Липсват данни каква електроенергия се отчита по скрития регистри 1.8.3, доколкото няма искане от абонатът да му се отчита ел. енергия, различна от дневна и нощна тарифа. Липсва обяснение и защо в сумарния регистър 1.8.0 не са отразени показанията по регистър 1.8.3, чиято стойност се претендира от електроразпределителното дружество.

По делото остана неясно кога е извършена софтуерната намеса в програмата за параметризация, в резултат на чии действия, за какъв период е натрупвано това количество ел. енергия, в кой часови диапазон е натрупано. Така натрупаното количество е неясно коя тарифа касае, което пък е от значение за дължимата цена. Хипотезата, регламентирана в чл. 50 ПИКЕЕ, предвижда възможност операторът на съответната мрежа да коригира количествата електрическа енергия в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия. В тази хипотеза според нормата на правилата, корекцията се извършва за разликата между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по- дълъг от една година. Обективно доказателствата по делото са такива, че налагат извод, че е налице неточно отчитане от СТИ на потребената електрическа енергия, което се дължи на софтуерна намеса в параметризацията на електромера.

Предвид липса на доказателства за виновно поведение на потребителя, неоснователно се претендира в негова тежест да бъдат вменени последиците от установеното неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен.

Направено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може  да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и  фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба не води до извод за прекомерност. Поради което, изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 444 лв. не е следва да бъде намалявано поради прекомерност.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски - внесена държавна такса 84,81 лева и 444 лева адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.В.В., ЕГН ********** не дължи на „Е.п.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1945,18 лв. /хиляда деветстотин четиридесет и пет лева и 18 стотинки/, представляваща стойността на начислена за периода от 20.04.2016 г. до 19.04.2017г. електроенергия за обект на потребление в с.Разделна , кл. № *** и аб. № ***, за която сума е издадена фактура № **********/30.01.2018г., на основание чл.124, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА “Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.В.В., ЕГН ********** сумата от 528,81 лв. /петстотин двадесет и осем лева и 81 стотинки / разноски по делото за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Варненски окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: