Р Е Ш Е Н И Е
№726
гр. Русе, 16.06.2020
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд,
ХI - ти граждански състав в публично заседание на десети юни, две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело №797 по описа за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Г.И.Г. твърди, че на
23.10.2017г. предоставил на Р.И.Р. в заем 10 000 лева, които ответникът
приел да възстанови в срок до 01.03.2018г. Пояснява, че сумата е предадена пред
Я.Г.Я., който присъствал и при изготвяне на разписка, написана и подписана от
заемополучателя.
Поддържа,
че до настоящия момент ответникът не е погасил задължението си, с оглед което
моли съда да осъди Р.И.Р. да му заплати сумата 10 000 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.05.2019г. до окончателното й
изплащане.
Претендира
направените по делото разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът Р.И.Р.
е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно
неоснователността на ищцовите претенции.
Развива аргументи относно правната същност на запис на
заповед и нередовността на менителничния документ, на който ищецът основава
претенцията си.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна,
следното:
Страните по делото са обвързани от облигационна връзка, основана на
договор, сключен на 23.10.2017г. по силата на който Г.Г. предоставил в заем на Р.Р.
10 000 лева. Ответникът приел да възстанови заемната сума в срок до
28.02.2018г.
Съгласно разписка от 23.10.2017г. за задължението по договора за заем,
заемополучателят изготвил запис на заповед. Менителничният документ е предявен
за плащане на 01.03.2018г.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум съдът квалифицира правно предявените обективно съединени
искове по чл.79, вр.чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Заемът за потребление, съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД, е договор с
който заемодателят предоставя на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество
и качество. Договорът се характеризира като реален, каузален и неформален.
Правните последици настъпват при предаване на уговорената парична сума, като за
заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на
сумата - в същата валута и размер.
При анализ на релевираните в хода на производството
доказателства, съдът намира, че ищецът е установил всички елементи от
фактическия състав на претенцията си за връщане на сумата по договора за заем.
От приложените в оригинал разписки, неоспорени от
ответната страна, е видно, че на 23.10.2017г. Р.И.Р. е получил 10 000
лева, които се е задължил да върне в срок до 28.02.2018г. Тези доказателства
обуславят извод за наличие на заемно правоотношение между страните, във връзка
с което ответникът е получил сумата 10 000 лева. Не се установява
връщането й в уговорения срок или погасяване на дълга в хода на процеса.
С оглед изложеното съдът счита, че предявения иск за
заплащане сумата 10 000 лева като основателен следва да бъде уважен, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 13.05.2019г. до окончателното
й изплащане.
По
разноските:
Предвид изхода на спора, в тежест на ответника са
направените от ищеца разноски по делото в размер на 2400 лева – държавна такса
и възнаграждение за процесуално представителство.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Р.И.Р., ЕГН ********** да заплати на Г.И.Г., ЕГН ********** сумата 10 000 лева (десет хиляди лева) –
главница по договор за заем, сключен на 23.10.2017г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 13.05.2019г. до окончателното й изплащане, както и 2400 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: