РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе,
03.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен
съд, XV - ти граждански състав, в открито заседание на
11 март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ С.
при секретаря МИЛЕНА
С., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2993 по описа за 2019г., за да се произнесе,
съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК и чл.143, ал.2 от СК.
Ищеца А.Б.Д. *** твърди, че от брака си с ответника К.И.Д. се
родило детето Б.С. Д. с ЕГН:**********. Твърди, че с решение по
гр.д. N:3316/2017г. на Районен съд гр.Русе,
бракът им бил прекратен, като родителските права по отношение на детето били
предоставени на майката. Твърди, че от края на м.март 2019г. и до настоящия
момент ответницата заживяла на съпружески начала с Б. Б. в с.Юделник, общ Сливо
поле. Твърди, че не полагала грижи за детето им, а то се намирало при нейната
сестра.
Моли съда да постанови решение, по силата на което да му бъде предоставено
упражняването на родителските
права по отношение на детето на адреса
на бащата. Да бъде определен режим на лични контакти на майката с детето, както
и да бъде осъдена ответницата да заплаща издръжка за детето в размер на 160
лева.
С отговор в срок по чл.131 от ГПК, ответникът
излага пространни доводи за неоснователност на исковете. Представени са
множество писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.
В срока за отговор на исковата молба,
ответника, чрез процесуалния си представител е предявил насрещен иск с правно
основание чл.150 от СК. Моли съда да постанови решение с което да измени
определената месечна издръжка в размер на 120 лева, която ищецът заплаща за детето, като я
увеличи на 160 лева.
С Определение N:4692/12.08.2019г. на Русенски районен съд по реда на чл.211 от ГПК е
приел предявеният насрещен иск за съвместно разглеждане, като е дал възможност
на първоначалния ищец да депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК.
С вх.N:38096/25.09.2019г. първоначалния ищец е депозирал отговор
по насрещния иск, с който развива съображения за неоснователност.
Съдът анализа на събраните по делото
доказателства и прие за установена
следната фактическа обстановка:
От представеното по делото Удостоверение
за раждане издадено въз основа на акт за раждане N:0868/11.06.2008г. се установява, че страните имат родено
от брака си дете – Б.С. Д. с ЕГН:**********.
След извършена служебна справка от съда
се установява, че с Решение от 12.06.2017г. постановено по гр.д. N:3316/2017г. на Районен съд гр.Русе,
бракът между страните е прекратен по взаимно съгласие, като родителските права
по отношение на детето били предоставени на майката, а бащата се задължил да
заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 120 лева.
От показанията на св.Ц.Т., майка на първоначалния
ищец, се установи, че след развода детето живеело при родителите на
ответницата, а нея я нямало там. Поддържа, че имали проблеми с бабата и дядото
на детето , когато искали да го видят. Твърди, че имало период от време, когато
ответницата живяла в с.Юделник с друг мъж. Установява, че по принцип
ответницата не препятствала детето да отиде при тях на село, но след около пет
минути детето заявявало, че не иска да иде защото си играело на компютър.
Отрича синът й да има проблем с алкохола, като твърди, че работел като охрана в
магазин Лидъл в гр.Русе.
От показанията на св. Р.Н., (свидетел
на ответницата) се установява, че познава страните от около три години и знае,
че А. злоупотребява с алкохол. Твърди, че работила с него на автомивка в
гр.Русе и го виждала как от сутринта пиел бира, като това станало повод за
конфликт между него и работодателя им и той да бъде освободен от работа.
Твърди, че ответницата полага грижи за своето дете. Описва случай, когато
ответницата била финансово зле, със спрян ток в жилището и за да стъпи на крака
работела като миячка в ресторант „Баба Злата“ в гр.Русе. Установява, че за
около месец била в ц.Юделник със своя приятел където се опитвали да работят и
да стегнат някоя къща в която да живеят но не се получило.
От показанията на св. Б. Б., ( лице
живеещо на семейни начала с ответницата) се установява, че двамата с К. полагат
всички необходими грижи за детето. Твърди, че бил в приятелски отношения с
бившия съпруг на К. и никога не са препятствали режима на лични отношения на
детето с неговия баща. Установява, че миналата година били за кратко в
с.Юделник защото неговата майка била тежко болна и трябвало да се полагат грижи
за нея. Твърди, че първоначалният ищец отначало плащал издръжката за детето си
редовно но напоследък се забавял.
От приетия по делото социален доклад на
Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Русе се установява, че основните
постребности за детето А. от дом, уют, здравеопазване, емоционална топлина са
задоволени адекватно от майката. Установява се, че майката демонстрира
отговорност за грижите към детето и то живее в сигурна и стабилна семейна
среда, обгрижвано с обич и внимание. Детето посещава редовно учебни занятия и
участва активно в извънкласни дейности.
От приетия по делото социален доклад на
Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Русе се установява, че момчето се отглежда в
семейната среда на своята майка, която полага необходимите грижи. Между детето
и неговата майка има изградена емоционална връзка. Жилищно-битовите условия
следва да бъдат подобрени, с цел нормално образователно и социално развитие на
малолетното дете. Установено е, че детето АБ. се чувства добре в компанията на
своя баща и в дома му условията са добри. Установено е , че и двамата родители
имат възможност да предоставят необходимите условия за отглеждането и
възпитанието на детето.
При така установената фактическа
обстановка съдът формулира следните правни изводи.
Обстоятелствата, които съдът е длъжен да
съобрази при решаване на въпроса за
предоставяне упражняването на родителските права, са посочени в чл.59, ал.4 от СК. По същество те съвпадат и с изведените в задължителната съдебната практика
критерии /вж. т.II от Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г.,
Пленум на ВС/. Тези обстоятелства следва да бъдат съобразявани не само когато
този въпрос се решава в рамките на бракоразводния процес, но и когато
родителите нямат сключен граждански брак, по силата на препращащата разпоредба
на чл.127, ал.2 от СК, като съдът е длъжен да следи служебно
за най – добрия интерес на детето /вж. легалната дефиниция по § 1, т.5 от ДР на
ЗЗДт/.
При решаване на въпроса за предоставяне упражняването на
родителските права от значение са не отделните обстоятелства, а тяхната
съвкупност. Такива други особено важни обстоятелства, които следва да бъдат
съобразени в случая са полът и възрастта на детето / т.II, б.”е” и б”ж” от ППВС
№ 1 от 12.XI.1974 г./. Както е отбелязано и в цитираните точки, майката е
по-пригодния родител да отглежда деца в ниска възраст, тъй като те се нуждаят
от непосредствената майчина грижа, която трудно може да бъде заместена.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. V от
Постановление № 1/12.11.1974 г., Пленум на ВС, определянето на мерки в зависимост
от настъпили промени в обстоятелствата е израз на грижата за всестранна защита
на детето. Изборът на тези мерки цели правилното развитие на детето, поради
което, в случай, че обстоятелствата се изменят съществено, следва да се вземат
нови мерки съобразно с изменените обстоятелства.
Не винаги изменените обстоятелства обаче съставляват
изменение на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или
да са обстоятелства, които се отнасят до вече определената мярка и нейната
рационалност. Поради това съдебната практика правилно приема, че от значение са
както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила
решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или
променени на практика мерки по упражняване на родителските права. По вътрешното
им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма.
Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните
качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до
жилищните или битовите условия и т. н. Във всички случаи обаче съдът е длъжен
да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на
ефикасността на вече взетите мерки, които определят същото.
В настоящия казус съдът приема, че не се
доказа по безспорен начин наличието на трайно и съществено изменение на
обстоятелствата, което да обуславя по смисъла на закона и съдебната практика
изменение на мерките относно родителските права, местоживеенето и режима на
лични отношения за детето АБ., постановени съгласно одобреното
споразумение, постигнато между родителите по гр.д.№ 3316/2017г. по описа на Районен съд - гр.Русе.
Съгласно визираното
споразумение, родителските права са предоставени за
упражняване на майката и местоживеенето на детето е определено при нея, а на
бащата е определен режим на лични отношения, както и е осъден същият да заплаща
издръжка за детето в размер на 120
лева.
Неоснователни за доводите, че обстоятелствата относно
родителския капацитет на майката са се променили, като са се влошили до такава
степен, че майката не притежава необходимите условия за отглеждането,
възпитанието и издръжката на детето. Напротив, от съвкупния анализ на
доказателствата по делото се установява, че след одобряването на споразумението
по гр.д № 3316/2017г. на Районен
съд-гр.Русе, до настоящия момент майката отглежда и
възпитава детето правилно и притежава нужния родителски капацитет, като такава
промяна в това отношение, каквато сочи бащата, не е настъпила - тя е създала и
притежава всички подходящи условия за упражняване на родителските права.
Понастоящем майката, заедно с детето, живеят в апартамент собственост на нейните родители и е подпомагана от нейни най-близки
родини - бабата на детето по майчина линия. Установено е и не се спори, че жилището се намира в гр.Русе, разположено е на комуникативно място и обзаведено с нужните мебели и битова техника, и със съпровождащите
санитарни необходимости за отглеждане на непълнолетно дете и това се установи
от събраните писмени и гласни доказателства, както и от изготвения социален
доклад по делото. Жилището е подходящо за хранене, хигиена, сън, обучение,
отмора и игра за детето.
По делото се установи по категоричен начин, че майката може да разчита и на пълната
подкрепа на семейството си при упражняване на родителските права, които се
явяват и най-близки роднини на детето по майчина линия, като по този начин тя разполага и с необходимата подкрепяща среда. По делото се установи по категоричен
начин, че майката може да разчита и на пълната
подкрепа на мъжа с който
живее на съпружески начала - Б. Б..
Недоказани
са твърденията на първоначалния ищец, че смяната на местоживеенето на
майката в с.Юделник се е отразила негативно на детето, като
това се опровергава изцяло от показанията на разпитаните по делото свидетели, които
споделят преки и непосредствени впечатления за отношенията между майка и дете, за
условията в дома и социалната среда на детето.
Събрания
доказателствен материал опровергава твърденията
на първоначалния ищец, че ответницата не полага труд и
не разполага с доход, от който да посреща нуждите на детето от издръжка. Това е така, тъй като по делото са
налични доказателства досежно
трудовата ангажираност на ответницата. Нещо повече, налице са и доказатеклства,
че ответницата е постоянно подпомагана от своята майка - баба
на детето по майчина линия, както и от мъцжа с когото живее на съпружески начала.
Не се доказаха твърденията на първоначалния ищец и баща на детето, че същият е отчуждаван от детето, че се
възпрепятства контакта му с детето, като това се опроверга, както от констатациите в назначения и приет по делото
Социален доклад – гр.Русе, така и от събраните по делото гласни доказателства. Нещо повече, установи се, че бащата поддържа регулярен контакт
с детето и не се наблюдават никакви симптоми на синдром на родителско
отчуждение, каквито твърдения развива ищеца.
Анализа на събраните доказателства дава основание на съда да формулира извод, че предявените
искове от първоначалния ищец са неоснователни иследва да бъдат отхвърлени. Това
е така, тъй като от събраните доказателства не се установява майката да
има каквито и да било характеристики, още по-малко пък заболяване, които да
възпрепятстват тя да отглежда и възпитава правилно детето. Напротив, както от социалния доклад по делото, така и от гласните и
писмени доказателства, е видно, че майката е изградила сигурна, спокойна и
любяща среда за детето, посреща успешно неговите потребности, насърчава
контактите с бащата, не се наблюдават никакви симптоми на тревожност у детето и
то проявява силна емоционална привързаност към своята майка.
Изложеното по-горе кореспондира и със свидетелските показания на
свидетелите на ответника, които съдът кредитира.
Напълно опровергани са доводите
на първоначалния ищец
за такава настъпила промяна в
обстоятелствата, която не само да е влошила родителския капацитет на майката,
но и да е поставила в риск детето.
По отношение на предявения насрещен иск
с правно основание чл.150 от СК.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК основно задължение на родителите е да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Определената веднъж издръжка, обаче не е статична величина,
доколкото същата е функция от съответното изменение на обстоятелствата, при
които първоначално е била определена. В този смисъл е и законодателното
разрешение на въпроса в чл.150 от СК. Съгласно цитираната разпоредба
присъдената издръжка може да бъде изменена при изменение на обстоятелствата.
Кога ще е налице такова изменение е посочено в т.19 от Постановление № 5 от
16.XI.1970 г., Пленум на ВС – трябва да има трайно съществено изменение на
нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото да дава издръжка лице.
В разглеждания
случай предходно присъдената издръжка на малолетното дете е определена с Решение постановено по гр.д. N: 3316/2017г. по описа на РС гр.Русе, с
което ищецът и баща на детето АБ. поел задължение да плаща месечна издръжка в
размер на 120 лева.
Конкретният
размер на тази издръжка е функция от потребностите на самото дете и
възможностите на родителите му – чл. 142
ал. 1 от СК, но не може да бъде по-малък от минимума, предвиден в нормата на
чл. 142 ал. 2 от СК, т.е една четвърт от размера на минималната работна заплата
или за 2020г. се равнява
на 152,50 лева / 1/4 от 610 лева/.
По делото се
установи, че ответникът към настоящият
момент е получил брутен месечен доход единствено
за месец март 2019г. в размер на 764,80 лева. От друга страна са налице
доказателства, че ответникът е регистриран като безработен в Бюрото по труда –
гр.Русе от 05.02.2018г. Налице са твърдения, че към настоящият момент ищецът
работи като охрана към магазин Лидъл с работна заплата от 610 лева.
От представените
писмени доказателства се установява, че през учебната 2018/2019г. детето А.Б. е учило в Основно училище „Никола Обретенов „ в гр.Русе и
завършило четвърти клас.
При тези данни
съдът намира, че е налице увеличение на нуждите на детето АБ., което е в размерите, заявени с насрещната искова молба. В същото време така определената
издръжка е под нормативния минимум, поради което тя следва да бъде увеличена.
При
съобразяване възрастта и потребностите на детето, материалните възможности на неговите родители, както
и на факта, че ищцата по насрещния
иск полага грижи за него, съдът
определя размера на необходимата издръжка на 300 лева месечно. Съгласно т.7 от ППВС № 5 от 16.XI.1970 г. тя
следва да бъде разпределена между двамата родители, като се вземат предвид
възможностите на всеки от тях, както и грижите на родителя, при когото се
отглежда детето.
По изложените
съображения съдът разпределя така определения размер на издръжката, като ответникът по насрещния иск (бащата) следва да
заплаща сума в размер на 152,50 лева месечно, а
остатъкът от издръжката в размер на 147,50
лева и
непосредствената грижа за детето следва да се
поеме от майката.
По изложените
съображения предявеният насрещен иск следва да
бъде уважен до размер от 152,50
лева, като в останалата му част до пълния
размер от 160 лева, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Материалният
интерес при определянето на издръжката в
конкретния случай е съизмерим с цената на иска, определена съгласно чл.69, ал.1, т.7 от ГПК върху търсеното увеличение на издръжката. Така интересът по делото възлиза
на 2340,00 лева, поради
което съдът приема, че адвокатско
възнаграждение на процесуалния
представител на ищата е съразмерно и не следва да бъде намалявано.
На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка
с чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, ответникът по насрещния иск – А.Б.Д. следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 23,40 лева, която сума
следва да бъде внесена по сметка на Русенски районен съд.
Искане за
присъждане на разноски е направено и от двете страни. Предвид изхода на спора, на
основание чл.78 ал. 1 от ГПК първоначалния ищец следва да понесе сторените и претендирани от ответницата разноски по делото, съобразно
уважената част от претенцията по насрещния иск. По делото е представен списък с разноски. Съгласно уважената
част от насрещния иск, като и предвид изцяло отхвърлените искове на
първоначалния ищец, А.Б.Д. следва да заплати на К.И.Д. сумата от 300,00
лева направени разноски по делото. Ищцата по насрещния иск - К.И.Д. следва
да заплати на първоначалния ищец А.Б.Д. сумата от
2,84 лева направени разноски по
делото, съобразно отхвърлената част от насрещния иск за издръжка
Мотивиран така,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, определен с Решение от 12.06.2017г. постановено
по гр.д. N: 3316 /2017г. по описа на РС гр.Русе за
детето – Б.С. Д. с ЕГН:**********, като я увеличава от 120,00 лева на 152,50 лева месечно, поради което:
ОСЪЖДА А.Б.Д. с ЕГН: ********** *** да заплаща на сина си - Б.С. Д. с ЕГН:**********, чрез неговата майка К.И.Д. с ЕГН: **********, ежемесечна издръжка в размер на 152,50 лева, считано от датата на депозиране на
насрещната искова молба в
съда – 01.07.2019г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до прекратяване или изменение на
издръжката.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.И.Д. с ЕГН: ********** срещу А.Б.Д. с ЕГН: ********** иск за издръжка на детето Б.С. Д. с ЕГН:********** в
останалата му част до пълния размер от 160,00
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Б.Д. с ЕГН: ********** да заплати по
сметка на Русенския районен съд сумата от 23,40 лева – държавна такса
върху уважената част на иска.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от А.Б.Д. с ЕГН: ********** срещу К.И.Д. с ЕГН: ********** иск за изменение на Решение от 12.06.2017г. постановено по
гр.д. N: 3316 /2017г. по описа на РС гр.Русе, в
частта му относно упражняването на родителските права по отношение на детето – Б.С.
Д. с ЕГН:**********.
ОСЪЖДА А.Б.Д. с ЕГН: ********** да заплати на К.И.Д. с ЕГН: ********** сумата от 300,00 лева направени разноски по
делото.
ОСЪЖДА К.И.Д. с ЕГН: ********** да заплати на А.Б.Д. с ЕГН: ********** сумата от 2,84 лева направени разноски по делото,
съобразно отхвърлената част от насрещния иск за издръжка.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/