№ 67
гр. гр. Е., 07.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Е. в публично заседание на осми юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Й.С.Й
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20224130100001 по описа за 2022 година
Предявеният иск е с правно основание чл. 4, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 3 от
ЗОДОВ.
Производството е образувано по искова молба на АТ. Г. Д. срещу
Прокуратура на Република България, с която се претендира осъждането на
ответника за сумата от 6 000.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди
от образувано наказателно преследване по ДП № ***** г. по описа на ОД на
МВР – Велико Търново, пр. преписка № 277/2017 г. на Районна прокуратура –
Велико Търново, което е прекратено, ведно със законната лихва от влизане в
сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство до
окончателното изплащане на обезщетението.
В молбата се твърди, че ДП № ***** г. на ОД на МВР, гр. Велико
Търново е водено срещу ищеца, като с постановление от 10.10.2019 год. му е
повдигнато обвинение и същия е привлечен в качеството на обвиняем за
извършено престъпление по чл. 311, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като със
същото постановление му е била взета мярка за неотклонение „Подписка“.
Твърди се също така, че с постановление от 19.02.2021 год. на Районна
прокуратура В. Търново, наказателното производство по посоченото ДП №
***** г. на ОД на МВР, гр. Велико Търново е било прекратено на основание
чл. 243, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 24, а. 1, т. 1 от НПК, поради това, че деянието е
1
несъставомерно, а повдигнатото обвинение – недоказано. Заявява се, че от
образуваното производство ищеца е претърпял неимуществени вреди,
обезщетяването на които се оценява на сумата от 6 000.00 лева.
В законоустановения срок е постъпил отговор от Прокуратурата на
Република България, представлявана по право от прокурор при Районна
прокуратура – Велико Търново, в който се изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди се, че ищеца не е
ангажирал никакви доказателства за претърпените морални вреди, пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение и твърденията му в тази
насока са недоказани. Оспорва се претендираното обезщетение като завишено
и несъответстващо на принципа на справедливост съобразно разпоредбите на
ЗЗД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното:
От приетите по делото писмени доказателства по досъдебно
производство **** г по описа на ОД МВР, град Велико Търново се
установява, че на 03.05.2017 г. с постановление на прокурор при Районна
прокуратура-В. Търново е било образувано досъдебно производство срещу
виновното лице, за това, че през периода 23-28.04.2016 г. в гр. В. Търново в
качеството си на длъжностно лице в кръга на службата си съставило
официален документ – извлечение от книгата на член – кооператорите на
ППЗК“Доверие-Миндя“ с. Миндя, в което удостоверило неверни
обстоятелства, с цел да бъде използвано това обстоятелство за тези
обстоятелства – престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК.
На 10.10.2019 г ищецът АТ. Г. Д. е бил привлечен в качеството на
обвиняем за това, че в периода 23. 04.2016 г. до 13. 05. 2016 г. в гр. В.
Търново при условията на продължавано престъпление в качеството на
длъжностно лице – председател на управителния съвет на „ Производствено-
потребителна земеделска кооперация „Доверие-Миндя“, в кръга на службата
си съставил официални документи, изискуеми на основание чл. 30, ал. 3, т. 1
от Наредба № 1 от 14. 07. 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до
търговския регистър, в който удостоверил неверни обстоятелства относно
броя на член-кооператорите, които имат това качество, с цел да бъде
2
използван като доказателство за тези обстоятелства пред длъжностното лице
по регистрацията при Агенция по вписванията за вписване в Търговския
регистър на решенията на кооперацията - престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
С постановлението за привличане на обвиняем спрямо ищцеца е била
взета мярка за неотклонение "подписка". На 17.10.2019 г ищецът е бил
разпитан в качеството на обвиняем.
На 19. 06. 2020 г. взетата мярка за неотклонение “подписка“ била
отменена от наблюдаващия производството прокурор. На 01.02.2021 г. на
ищеца е било предявено разследването.
С постановление от 19.02.2021 г. наказателното производство против
АТ. Г. Д. е било прекратено на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 2 и чл. 24,
ал. 1 т. 1 от НПК поради несъставомерност на деянието, т.к. не била
осъществена субективна страна престъплението от общ характер- по чл. 311,
ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение и поради недоказаност.
Предявен е иск с правно основание чл. 4, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 3 от
Закона за отговорност на държавата и общините за вреди.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ предвижда обективна/
безвиновна/ гаранционно- обезпечителна отговорност на държавата в
следните случаи: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето е
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или извършеното деяние
не е престъпление или поради това, че наказателното производство е
образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи.
За да възникне притезателното право на увредения за обезвреда на
неимуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на
Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва
в обективната действителност да бъдат осъществени следните материално
правни предпоставки/ юридически факти/: 1 на ищеца да му е повдигнато
обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от него
престъпление, 2 съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда или
наказателното производство да е прекратено с постановление за прекратяване
3
като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно, 3
обвиняемия/подсъдимият да е претърпял неимуществени вреди и 4
причинените неимуществени вреди да са необходима, закономерна,
естествена последица от повдигнатото незаконно обвинение, тоест да е
налице причинно –следствена връзка между наказателното производство, по
което е било повдигнато незаконно обвинение, и причинения вредоносен
резултат. Отговорността на Прокуратурата е обективна като тя не е
предпоставена от виновно поведение на съответното длъжностно лице при
Прокуратурата или администрацията – арг. чл. 4, предл. посл. от ЗОДОВ.
Безспорно се установи след анализ на доказателствената съвкупност, че
ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 311,
ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК като впоследствие наказателното
производство, водено срещу него, е било прекратено с постановление на
Районна прокуратура - Велико Търново поради това, че деянието не
съставлява престъпление – чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Следователно е налице
незаконно обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Последователно в съдебната практика е приемано/ решение № 480 от
23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г на IV г. о. ГК/, че ищецът по иск с
правно основание чл. 2 от ЗОДОВ може да претендира обезщетение за
обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, без
да ги описва подробно в исковата молба и не са нужни формални, външни
доказателства за установяване на тези вреди, тъй като те настъпват винаги в
резултат от наказателното производство. В този случай размерът на
обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се
превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Когато
ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни
специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и
безспорно да ги докаже.
Наказателното преследване по обвинение в извършено престъпление
само по себе си е достатъчен обективен факт, обосноваващ негативно
въздействие върху преследвания, свързано най-малкото и обичайно с
притеснения от изхода на производството, тревога, потиснатост, накърняване
на моралните и нравствени ценности, както и социалното му общуване, за
каквито изживявания и причинно – следствената им връзка с наказателното
4
производство не е необходимо да се събират нарочни доказателства, в
каквато насока е и трайната съдебна практика на ВКС. Както се посочи по-
горе провеждане на пълно и главно доказване е наложително само при
твърдения за негативни изживявания, които са извън обичайните за лице в
такова положение и са специфични с оглед личността на увредения, неговата
среда или обществено положение и други конкретни обстоятелства като те
имат отношение към размера на дължимото обезщетение.
В конкретния случай от обстоятелствената част на исковата молба не се
извеждат твърдения на ищеца за причинени неимуществени вреди над
обичайните. Посочени са общи такива, а именно: неблагоприятно отражение
на неговото физическо и психическо здраве, а към момента продължавал да
бъде неспокоен, напрегнат, с нарушен съд, страдал от главоболие и физическа
отпадналост.
Обвинението е за престъпление, извършено по служба в качеството на
ищеца на длъжностно лице- председател на управителния съвет на земеделска
кооперация, но обстоятелствата по делото не установяват привличането му
като обвиняем да е възпрепятствало неговото професионално развитие, да е
довело до образуване срещу него на дисциплинарно производство или
временно да е бил отстранена от длъжност, докато трае разследването.
Липсват респективно и твърдения в тази насока. Липсват данни за широк
обществен отзвук или медийно разгласяване на случая.
Следователно в това производство следва да се обсъжда обезщетение на
неимуществени вреди – обичайни такива. За определяне на размера на такива
вреди, съдът следва да приложи критериите за справедливост. По отношение
на понятието " справедливост" е налице богата и еднопосочна съдебна
практика на ВКС, обективирана в множество решения/ решение № 407 по гр.
д. № 1273/2009 г, на III г. о., решение № 394 по гр. д. № 1520/2011 г. на III г.
о., решение № 391 по гр. д. № 201/2011 г на III г. о., решение № 395 по
159/2011 г на III г. о. решение № 3 по гр. д. № 637/2011 г на III г. о., решение
№ 51 по гр. д. № 465/2011 г на IV г. о. както и т. I I на ППВС № 4/1968 г.
Съобразявайки постановките на задължителното за прилагане ППВС, ВКС
неизменно приема, че справедливостта се основана на преценката на
конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики- характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено,
5
вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет,
възраст на увредения, неговото обществено и социално положение, личността
на увредения, данни за предишни осъждания, начин на живот и обичайната
му среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението,
продължителността на наказателното производство, наложени мерки за
принуда, отражение върху личния, обществен и професионален живот,
разгласата и публичността, продължителност и интензитет на претърпените
физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е
до разстройство на здравето / заболяване/, а ако увреждането е трайно-
медицинска прогноза за неговото развитие / решение № 18 по гр. д. №
2721/2013 г на IV г. о. / За случаите, при които незаконното обвинение е за
умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на
обвиняемия/ подсъдимия следва да се прецени как се е отразило то върху
възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план,
авторитета и името на професионалист.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени
вреди от този деликт/ решение № 281/30.11.2018 г на ВКС по гр. д. №
582/2018 г, решение № 5709.02.2016 г на ВКС по гр. д. № 4641/2015 г,
решение № 709/15.11.2010 г на ВКС по гр. д. № 178/2010 г, решение №
358/06.01.2015 г на ВКС по гр. д. № 2026/2014 г, решение № 232/25.07.2011 г
на ВКС по гр. д. № 1318/2010 г. Размерът на обезщетението следва да се
определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на
неоснователно обогатяване на пострадалия/ решение № 165 от 16.06.2015 г на
ВКС по гр. д. № 288/2015 г, решение № 480/23.04.2013 г на ВКС по гр. д. №
85/2012 г.
В процеса на доказване се установиха по несъмнен начин първите две
материални предпоставки, обуславящи възникването на отговорността на
ответника по ЗОДОВ, а именно 1 на ищеца е повдигнато обвинение за
извършено престъпление от общ характер и 2 наказателното производство е
било прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление като в
този случай повдигнатото срещу ищеца обвинение е незаконно. Съгласно
разпоредбата на чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за
вреди/ ЗОДОВ/ на обезщетяване подлежат всички имуществени и
неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането.
6
Повдигането на незаконно обвинение на ищеца само по себе си е
увреждащо действие, тъй като засяга неговия личен живот, авторитет, чест,
достойнство и добро име в обществото, а след като се доказват увреждащите
последици от незаконното наказателно преследване, съдът е длъжен да
присъди обезщетение за причинените вреди при съобразяване с релевантните
за спора обстоятелства от значение за определяне на конкретния размер.
Самият факт, че лицето не е извършило престъплението, за което е
образувано досъдебно производство, е вредоносен. Следва се има предвид, че
обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се дължи
и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива
вреди да са търпени / виж решение № 427/16.06.2010 г на ВКС по гр. д. №
273/2009 г, решение № 457/25.06.2010 г на ВКС по гр. д. № 1506/2009 Касае
се за настъпване на така наречените обичайни неимуществени вреди като
емоционални и психически терзания на личността, изразяващи се в чувство
на неудобство, унизеност, притеснение, несигурност, страх да не бъде осъден.
Следва да се посочи, че поначало при незаконно повдигане на
обвинение се засяга по един недопустим начин правната сфера на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Това води до увреждане и
настъпване на вреди- неблагоприятно отражение върху психиката на човек от
положението на несигурност в течение на наказателното производство, които
са пряка и непосредствена последица от това увреждане, без да е в тежест на
лицето да доказва всяко негативно изживяване и страдание, независимо от
конкретната преценка, която се дължи за размера на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди/ чл. 52 от ЗЗД/.
Установи се от данните по делото, че срещу ищеца е водено
наказателно производство за умишлено престъпление, което не е тежко по
смисъла на материалния закон / чл. 93, т. 7 от НК/ - документно
престъпление.
Предварителната проверка и досъдебното производство общо са
продължили около пет години, а от привличане на ищеца в качеството на
обвиняем на 10.10.2019 г до прекратяването на наказателното производство
срещу него на 19.02.2021 г. около година и половина, като в конкретния
случай съдът приема, че тази продължителност е надвишила разумността.
Както се установи от разпитаните по делото свидетели – П. К. и И. Р, с
7
действието на привличане в качеството на обвиняем, ищецът е променил
обичайното си поведение – „..Той беше притеснен, по- малко говори,
замислен. Споделял е, че се страхува. …притесняваше че, ако го вкарат в
затвора, няма кой да гледа майка му.“ Свидетелят К. посочва, че ищецът
живее в малко село, с предимно възрастни и консервативни хора, които се
отдръпнали от него. След повдигане на обвинението отключил болест на
нервна почва. Свидетелят К. посочва, също, че на ищецът започнали да му
викат “крадеца‘‘ в селото. Свидетелката С. Р посочва, че след привличане в
качеството на обвиняем ищецът започнал да се притеснява, т.к. ако бил
вкаран в затвора, нямало кой да гледа възрастната му майка. Притеснявал се
за себе си и за нея. Свидетелства, че преди образуване на наказателното
производство, ищецът бил уважаван и почитан човек в селото, след което
отношението на съселяните му се променило. Посочва, че това променило
поведението на ищеца, като тази промяна си личала и до днес, въпреки, че
наказателното производство срещу него било прекратено. Съдът намира, че
тези установени по делото обстоятелства следва да се съблюдават при
отмерване на размера на обезщетението.
Спрямо ищецът е била взета най-леката мярка за неотклонение
"подписка", която не води до съществено ограничаване на личните права и
свободи, до извеждане от обичайната социална и и семейна среда.
В хода на наказателното производство спрямо ищецът не са
предприемани други мерки за процесуална принуда. Процесуално-
следствените действия, извършени с участие на ищеца се изчерпват с
връчване на постановление за привличането му като обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение, разпит на обвиняем и предявяване на разследването.
Не се установиха трайни и необратими негативни изживявания, които да са
довели до разстройство на здравето.
При определяне размера на обезщетението съдът следва да съобрази и
обстоятелството, че ищецът е с необременено съдебно минало и това в
личностен план допълнително е изострило чувствителността му към
случващото се, повишило е скалата на негативните му изживявания и е
засилило неговата тревожност и страх от това, което може да му се случи, а
именно - да бъде изправен пред наказателния съд. Ищецът се е притеснявал и
за състоянието на възрастната си майка. Съдът все пак отчита, че
8
прокуратурата е прекратила наказателното производство преди внасянето му
в съда с обвинителен акт.
Наред с горните обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът
следва да съобрази и обществените представи за справедливост според
съществуващите обществено-икономически условия на живот и жизнения
стандарт към момента на увреждането, следвайки принципа за
пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди
и паричния им еквивалент, в който смисъл е и константната съдебна
практика/ решение № 358 от 16.01.2015 г по гр. д. № 2026/2014 г., на IV г. о.
на ВКС, решение № 57 от 09.02.2016 г по гр. д. № 4641/2015 г на I V г. о. на
ВКС/.
По време на досъдебното производство социално – икономическите
условия в страната се характеризират с нарастване на стандарта на живот,
повишаване на размера на минималната работна заплата от 560 на 650 лв. и
средната работна заплата в диапазона от 874. 40 лв. до 1 134. 60 лв. по данни
на НСИ.
Предвид всички установени по делото обстоятелства и посоченото им
значение за размера на процесното обезщетение, както и предвид социално
икономическите условия и стандарта на живот в страната, настоящият
съдебен състав намира за справедливо обезщетение, което би репарирало
процесните неимуществени вреди, търпени от ищеца/ доколкото те изобщо
могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение, което да
е достатъчно по размер и същевременно да не води до неоснователно
обогатяване в съответствие с общоприетия критерий за справедливост / за
сумата от 6 000 лв.
Този размер на обезщетение съответства на характера и степента на
претъпените морални вреди. Както се посочи по-горе по делото липсват
доказателства, които да установят, че ищецът е търпял неимуществени вреди
в по-висок размер и по-силен интензитет от обичайните. Въпреки това, за да
отсъди горното обезщетение съдът съобрази като доминанта обстоятелството,
че първоначално на 30. 09. 2016 г. е направен отказ за образуване на
досъдебно производство от наблюдаващия делото прокурор, след това
преписката е преминала през фазата на т. нар „предварителна проверка“,
започнала на 09.02.2017 г., която впоследствие е продължила в образуване на
9
досъдебно производство или цялостното времетраене е около 5 години.
Воденето на тази проверка и привличането в качеството на обвиняем на
ищеца няма как чисто репутационно да не е провокирало допълнителен
психо-емоционален дискомфорт, както в професионален, така й в житейски
аспект. Както се посочи по-горе като база при определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди, служи и стандарта на живот
в страната като справедливостта изисква сходно разрешаване на подобни
случаи, което е израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото
разбиране за обезвреда на неимуществените вреди от един и същи вид,
поради което следва са се съобразява съдебната практика в сходни хипотези/
така решение № 108/13.08.2018 г на ВКС по гр. д. № 3053/2017 г, решение №
79/17.07.2018 г на ВКС по гр. д. № 2034/2017 г. / Също така не бива да се
допуска размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване на
пострадалия.
По иска за обезщетение за забава:
Съгласно т. 4 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС отговорността на
държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква
от момента на влизане в сила на оправдателната присъда (датата на влизане в
сила на постановленето за прекратяване на наказателното производство), т. е.
от (26.02.2021 г.), съответно това е и началният момент на забавата.
Предвид изложеното предявеният иск за неимуществени вреди се явява
изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен като следва да се
осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 6 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство - 26.02.2021 г до окончателното
изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществено вреди
в резултат на незаконно наказателно преследване за престъпление по чл. 311,
ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК по досъдебно производство **** г. по описа
на ОДМВР, гр. В. Търново, прекратено с постановление от 19.02.2021 г. на
основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 2 и чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
По иска за имуществени вреди съдът намира следното:
По разноските:
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или
частично съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
10
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената
част от иска.
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца
разноски за държавна такса в размер на 10 лв. и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния прокурор И.Г., с адрес гр. София, бул. "Витоша "№ 2 да заплати на
АТ. Г. Д. с ЕГН ********** от град Е., ул. "В.З."№ ** * на основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 6 000 лв. / шест хиляди лева /, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно
наказателно преследване за престъпление по 311, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1
от НК, по досъдебно производство **** г по описа на ОД на МВР – В.
Търново, прекратено с постановление от 19.02.2021 г. на Районна
прокуратура-Велико Търново на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 2 и чл. 24,
ал. 1 т. 1 от НПК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство-26.02.2021 г до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния прокурор И.Г. с адрес гр. София, бул. "Витоша "№ 2 да заплати на
АТ. Г. Д. с ЕГН ********** от град Е., ул. "В.З."№ ** * на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ разноски за държавна такса в
размер на 10 лв. и сумата от 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред окръжен съд-
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението по делото материалите по **** по
описа на ОД на МВР – В. Търново да се върнат на Районна прокуратура - В.
Търново.
11
Съдия при Районен съд – Е.: _______________________
12